(дата на записа: 11.12.2023 г., продължителност: 01:52:02)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Похот“ (11.12.2023)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:
– Какво представлява похотта?
– Как похотта е свързана с желанието и с брака?
– Какво представлява… „гълтачът“ на Шекспир?
– Как похотта преодолява волята?
– Има ли цел сексът?
– Каква е разликата между легитимността (преследване на правилната цел) и легалността (позволеността в рамките на брака) на секса?
– Каква е връзката между нагон и похот?
– Какво означава да си похотливец?
– Каква е разликата между инсел (Incel) и волсел (volcel)?
– Има ли по-важни неща от секса?
– Каква е ролята на ерекцията при изгонването ни от Райската градина?
– От какво се срамуват мъжете/жените?
– Богат или беден е разговорът за похотта?
– Колко време трябва да държи любовта?
– Губи ли силите си мъжът, който прави секс?
– Може ли оплождането да е форма на висша заедност?
Похотта е последният, чисто хронологически, смъртен грях в серията. След като разгледахме предишните шест, решихме да посветим известно време върху този така прозаичен (според Вальо) и празен (според Стоян) грях. Оказа се, че разговорът не можеше да бъде спрян и ако не беше апаратната (Жоро), сигурно щеше да продължи над 2-3 часа. Все пак някъде към полунощ, похотта умори събеседниците и те се прибраха да си почиват… Що за грях е похотта и не е ли тя част от самата човешка природа? Не трябва ли да й се радваме, вместо да я осъждаме (Любо)? Защо християнството е узурпирало разговора за похотта и как е възможно някой да бъде по-съсредоточен в работата си, упражнявайки сексуално въздържание и аскеза? Как вината и срамът са успели да колонизират секса, като са му оставили единствено „затвора на брака“… 🙂 Ако това Ви заинтригува, епизодът е точно за Вас!
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– По-широко поле за борбата (книга), Мишел Уелбек, С. Колибри, 2013, прев. Кр. Кавалджиев (линк);
– Признанията на плътта. 4 том на “История на сексуалността (книга), Мишел Фуко, прев. Антоанета Колева, ИК „Критика и хуманизъм“, 2023 (линк).
– The rise of voluntary celibacy: ‘Most of the sex I’ve had, I wish I hadn’t bothered’ (текст), Emine Saner, Относно понятието „доброволно въздържание“ (voluntary celibacy, volcel), 26.04.2023 (линк);
– Male Sexlessness is Rising But Not for the Reasons Incels Claim (текст), Lyman Stone, статистически данни относно „недоброволното въздържание“ (involuntary celibacy, incel), 14.05.2018 (линк).
Духът, прахосан в пустош от позор,
е лъст във действие, а дотогава
лъстта е грях, убийство и затвор,
бяс, грубост, крайност, лудост и забрава,
щом вкусена, и на мига презряна,
омразна страшно, дирена преди,
омразна като кука от стомана,
заложена гълтача да влуди.
Да го влуди и в лов, и в притежание,
отпред, подир, отвътре и отвън,
блаженство първо, а подир страдание,
преди – наслада, а подире – сън.
Светът това го знае, но света
охотно пада в ада на лъстта.
Уилям Шекспир,
сонет 129, прев. Е. Панчева
„Похотливостта е непорядъчно желание или невъздържано наслаждаване на плътското сладострастие. Сексуалното удоволствие е морално нередно, когато се изпълнява самоцелно, извън целта на брака за продължаване на човешкия род и възсъединяване на разделеното.“
Катехизис на католическата църква, § 235
[Семирамида] „che libito f? licito in sua legge“, букв. „която със закона си направи желаното позволено“.
Данте Алигиери, Ад, V, 56-58
“The appetite which men call LUST . . . is a sensual pleasure, but not only that; there is, in it, also a delight of the mind: for it consisteth of two appetites together, to please and to be pleased; and the delight men take in delighting, is not sensual, but a pleasure or joy of the mind, consisting in the imagination of the power they have so much to please.”
Thomas Hobbes,
The Elements of Law Natural and Politic (1650)
На другия ден на закуска дълго гледаше чашата си с нескуик, после почти замечтано въздъхна: „Егати, на двайсет и осем съм и още съм девствен!…“. Все пак се учудих. Тогава той ми обясни, че някаква остатъчна гордост му пречела да ходи по курви. Укорих го за това. Може би малко разпалено, защото още същата вечер, точно преди да отпътува за уикенда в Париж, той настоя да ми обясни отново своето виждане. Бяхме на паркинга на Департаменталната дирекция по земеделието. Лампите излъчваха доста неприятна жълтеникава светлина. Въздухът беше студен и влажен. Тисран каза: „Разбираш ли, направил съм си сметката — мога да си позволя по една курва седмично. Събота вечер би било много добре. Може би най-накрая ще го направя. Но знам, че някои мъже могат да имат същото нещо без пари, освен това и с любов. Предпочитам да опитам. Засега все още предпочитам да опитам“.
Естествено, нямаше какво да му отговоря, но се прибрах в хотела доста замислен. В нашите общества — казвах си аз — сексът определено е вторична система за диференциация, напълно независеща от парите. И действа като поне също толкова безмилостна система за диференциация. Впрочем последиците от тези две системи са напълно еднакви. Подобно на неудържимия икономически либерализъм и по сходни причини сексуалният либерализъм води до абсолютно обедняване. Някои правят секс всеки ден, други пет-шест пъти през живота си или никога. Някои се любят с десетки жени, други с нито една. Това се нарича „пазарен принцип“. В икономическа система, при която са забранени съкращенията, всеки успява, малко или много, да си намери работа. В сексуална система, при която е забранено прелюбодейството, всеки успява, малко или много, да си намери креватно другарче. В абсолютно либералната икономическа система някои трупат несметни богатства, други са обречени на безработица и мизерия. В абсолютно либералната сексуална система някои водят разнообразен и вълнуващ полов живот, други са осъдени на мастурбация и самота. Икономическият либерализъм означава по-широко поле за борбата, разширяването му към всички възрасти в живота и към всички класи в обществото. По същия начин сексуалният либерализъм означава по-широко поле за борбата, разширяването му към всички възрасти в живота и към всички класи в обществото. В икономически аспект Рафаел Тисран е от лагера на победителите. В сексуално отношение — от този на победените. Някои печелят и в двата аспекта, други губят и в двата. Предприятията се карат за някои току-що дипломирани младежи; жените се карат за някои млади мъже; мъжете се карат за някои млади жени; смутът и недоволството са значителни.“
Мишел Уелбек,
По-широко поле за борбата
