(дата на записа: 15.01.2025 г., продължителност: 1:25:11)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Кокетство и ИИ [РЕПЛИКА]“ (13.01.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Симеон Гройсман и Стоян Ставру обсъждат:
– Защо вероизповеданията се регистрират?
– Кои са „алтернативните православни общности“ и в частност старостилците?
– Какъв е проблемът с календара?
– Съществува ли „наднационално универсално канонично право“?
– Защо Българската патриаршия съществува преди българската държава?
– Кой е виновен: ВКС, Европа или Законодателят?
– Закъснели ли сме с промените в Закона за вероизповеданията?
– Може ли законът да бъде чудовище или какво може да правим с децата, родили се с чудовищен вид?
– Как го правят в Гърция?
– От какви данъци е освободена Църквата?
– Трябва ли да броим вярващите?
– Защо е регистрирана Истинно православната църква?
– Какво представляват „православните фондации“?
– Кои са особеностите на „балканският секуларизъм“?
„Признаването на качеството на юридическо лице на „Българска православна църква – Българска патриаршия“ не нарушава правото на лицата свободно да се сдружават: както това на източноправославните християни, така и на инославни християни и такива, които изповядват друга вяра. Няма обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на Българска православна старостилна църква биха се засегнали права на „Българска православна църква – Българска патриаршия“ и нейните членове.“ – това реши Върховния касационен съд през декември 2024 г. Решението му стана повод за бурни политически реакции и законодателен активизъм. Може ли да има друга църква освен Българската патриаршия, която да се казва „православна“? Трябва ли държавата да спира „самозванците“ и съдията да проверява спазването на 9-ия член на Никео-цариградския символ на вярата? До къде стига подкрепата на държавата в отношенията й с Църквата? И най-вече представлява ли регистрацията на вероизповедание някакво признание на автентичността и легитимността на една религия? Ето тези въпроси, породени от актуалната ситуация в страната, бяха в основата на настоящия разговор, който търсеше и преход към по-общите перспективите на връзката между държавата и църквата.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Българският конституционен ред и проблемът за „алтернативните православни общности“ (статия), Симеон Гройсман (линк), Lex.bg;
– Решение № 214/16.12.2024 г. по т.д. № 563/2023 г. на ВКС, II т.о., ВКС (линк);
– Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, Народно събрание на Република България (линк), а отделните законопроекти могат да бъдат открити тук: линк, линк и линк.
Представяне на госта:
Доц. д-р Симеон Гройсман е доктор по право, доцент по Обща теория на правото в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по Обща теория на правото, Обща теория на държавата и Философия на правото, както и дисциплина „Право и религия“, която преподава в магистърската програма „Защита на основните права“ в ЮФ на СУ.
„…с оглед принципа на светската държава при произнасяне по искане за регистрация на религиозна институция сезираният съд не може да съобразява каноничното право, а следва да преценява наличието на предвидените в действащото позитивно право (Конституцията на Република България и Закона за вероизповеданията) предпоставки. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение, намира, че по отношение на относимия правен въпрос, по който е допуснат касационен контрол, даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в Решение № 5/11.07.1992 г. по к.д. № 11/1992 г. на КС тълкуване на разпоредбите на чл. 13 и чл. 37 от Конституцията. Противно на приетото от Конституционния съд, че посочените в чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 от Конституцията ограничителни основания са изчерпателно изброени и не могат да бъдат разширявани или допълвани чрез закон или чрез тълкуване, въззивният съд, споделяйки становището на първоинстанционния съд, е съобразявал наличието на доказателства, установяващи признание на религиозната общност от другите поместни православни църкви по каноничните закони, като предпоставка за допускане на исканото вписване.“
Решение № 214/16.12.2024 г. по т.д. № 563/2023 г. на ВКС, II т.о.
Източник: ЛЕКСЕБРА