ПОДКАСТ

(дата на записа: 13.09.2020 г., продължителност: 1:26:56)

(всички теми на Vox Nihili – виж тук)

 

– Каква е ролята на преводача, особено когато става въпрос за превод от китайски на български?

– Къде са границите на авторство между автора, читателя и преводача?

– Какво представлява адаптирания превод и кое е по-важното: сюжета или автентичността?

 

Превод и отговорност “ (13.09.2020)

 

Най-новата минисерия на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.

 

Любомир Бабуров, Стефан Русинов и Стоян Ставру обсъждат:

– Каква е ролята на преводача, особено когато става въпрос за превод от китайски на български?

– Къде са границите на авторство между автора, читателя и преводача?

– Какво представлява адаптирания превод и кое е по-важното: сюжета или автентичността?

– Има ли разлика в превода на художествен и нехудожествен текст?

– В какво се изразява скромността на преводача?

– Може ли преводачът да бъде и редактор и как следва да отбелязва различните форми на въздействие върху превеждания текст?

– Трябва ли преводачът да следи за „чистотата“ на българския език?

 

Поставихме въпросът какво представлява преводът и каква е неговата роля при взаимодействието между автор и читатели, принадлежащи към различни култури. В контекста на един херменевтичен прочит („по Гадамер“) проблематизирахме съществуването на един единствен възможен прочит на една книга, което превръща всяка книга в сбор от различни произведения. Какви са границите, които следва да спазва преводачът, и кое трябва да бъде в основата на нека я наречем „етиката на превода“: желанието да въвлечеш читателя в увлекателен и разбираем разказ или да се придържаш максимално близо до автентичния текст. Поговорихме и за значението на глаголите и съществителните при разграничаването на „отглаголни“ текстове (преводи) от доминирани от съществителните нехудожествени текстове (преводи).

 

Разговора може да чуете ТУК.

 

Допълнителни материали:

Трите тела (книга), Луи Цъсин, преводач: Стефан Русинов, Колибри, 2020 (линк);

„Трите тела“ на Лиу Цъсин (подкаст), Стефан Русинов (линк);

Теория на превода (лекционен курс), А. Тотоманова, СУ „Св. Климент Охридски“, 2020 (линк);

Валтер Бенямин за превода като многоезичие, Ирена Кръстева, Култура, 19.11.2009 (линк);

Бели облаци (книга), Крум Ацев (Translator), Христо Буцев (Editor), Капка Кънева (Illustrator) (линк);

Даодъдзин. Трактат за пътя и природната дарба (книга), Лаодзъ, преводач: Теодора Куцарова, Изток Запад (линк);

Интерпретативна теория на превода, Христина Доврамаджиева, Известия на Съюза на учените – Варна 1/2011 (линк);

Парадигмата на превода, Пол Рикьор, Култура 31.03.2020 (линк);

Преводът и буквата или страноприемница за далечното (книга), Антоан Берман, 2007 (линк);

Антоан Берман за преводаческия нагон. Етосът на преводача, Ирена Кръстева, Култура, 05.02.2010 (линк);

След Вавилон, Джордж Стайнър, преводач: Елена Петрова, Изток-Запад, 2014 (линк и линк);

Вавилонски отклонения (книга), Ирена Кръстева, Изток Запад, 2016 (линк);

Изпитанието на преводимостта (Съвременни парадигми на превода) (автореферат), Ирена Кръстева, 2016 (линк);

Exploring translation theories, Anthony Pym, 06.06.2010, YouTube (линк);

Skopos theory, Wikipedia (линк).

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.