(дата на записа: 13.09.2020 г., продължителност: 1:26:56)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
– Каква е ролята на преводача, особено когато става въпрос за превод от китайски на български?
– Къде са границите на авторство между автора, читателя и преводача?
– Какво представлява адаптирания превод и кое е по-важното: сюжета или автентичността?
„Превод и отговорност “ (13.09.2020)
Най-новата минисерия на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.
Любомир Бабуров, Стефан Русинов и Стоян Ставру обсъждат:
– Каква е ролята на преводача, особено когато става въпрос за превод от китайски на български?
– Къде са границите на авторство между автора, читателя и преводача?
– Какво представлява адаптирания превод и кое е по-важното: сюжета или автентичността?
– Има ли разлика в превода на художествен и нехудожествен текст?
– В какво се изразява скромността на преводача?
– Може ли преводачът да бъде и редактор и как следва да отбелязва различните форми на въздействие върху превеждания текст?
– Трябва ли преводачът да следи за „чистотата“ на българския език?
Поставихме въпросът какво представлява преводът и каква е неговата роля при взаимодействието между автор и читатели, принадлежащи към различни култури. В контекста на един херменевтичен прочит („по Гадамер“) проблематизирахме съществуването на един единствен възможен прочит на една книга, което превръща всяка книга в сбор от различни произведения. Какви са границите, които следва да спазва преводачът, и кое трябва да бъде в основата на нека я наречем „етиката на превода“: желанието да въвлечеш читателя в увлекателен и разбираем разказ или да се придържаш максимално близо до автентичния текст. Поговорихме и за значението на глаголите и съществителните при разграничаването на „отглаголни“ текстове (преводи) от доминирани от съществителните нехудожествени текстове (преводи).
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Трите тела (книга), Луи Цъсин, преводач: Стефан Русинов, Колибри, 2020 (линк);
– „Трите тела“ на Лиу Цъсин (подкаст), Стефан Русинов (линк);
– Теория на превода (лекционен курс), А. Тотоманова, СУ „Св. Климент Охридски“, 2020 (линк);
– Валтер Бенямин за превода като многоезичие, Ирена Кръстева, Култура, 19.11.2009 (линк);
– Бели облаци (книга), Крум Ацев (Translator), Христо Буцев (Editor), Капка Кънева (Illustrator) (линк);
– Даодъдзин. Трактат за пътя и природната дарба (книга), Лаодзъ, преводач: Теодора Куцарова, Изток Запад (линк);
– Интерпретативна теория на превода, Христина Доврамаджиева, Известия на Съюза на учените – Варна 1/2011 (линк);
– Парадигмата на превода, Пол Рикьор, Култура 31.03.2020 (линк);
– Преводът и буквата или страноприемница за далечното (книга), Антоан Берман, 2007 (линк);
– Антоан Берман за преводаческия нагон. Етосът на преводача, Ирена Кръстева, Култура, 05.02.2010 (линк);
– След Вавилон, Джордж Стайнър, преводач: Елена Петрова, Изток-Запад, 2014 (линк и линк);
– Вавилонски отклонения (книга), Ирена Кръстева, Изток Запад, 2016 (линк);
– Изпитанието на преводимостта (Съвременни парадигми на превода) (автореферат), Ирена Кръстева, 2016 (линк);
– Exploring translation theories, Anthony Pym, 06.06.2010, YouTube (линк);
– Skopos theory, Wikipedia (линк).
