(дата на записа: 13.01.2025 г., продължителност: 1:40:56)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Кокетство и ИИ [РЕПЛИКА]“ (13.01.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Константин Василев (КИВ) и Стоян Ставру обсъждат:
– Какви дефиниции има за кокетството?
– Винаги ли е свързано кокетството със секса?
– Каква е целта на кокетството?
– Как интимните връзки стават обект на рационализация (Вебер)?
– Възможно ли е кокетно поведение без физическа близост?
– Игра или власт е кокетството?
– Могат ли големите езикови модели да кокетничат?
– Какво представлява Replika?
– Как можем да развием дигитален нарцисизъм?
– Какво се случва, когато наречеш дигиталния си компаньон „емоционален паразит“?
– Възможни ли са приложения, в които ИИ осигурява емоционална и психологическа подкрепа?
– Защо един човек би предпочел да общува с „дигитален партньор“ вместо с физически реално човешко същество?
– Може ли Replika да се използва като тренажор?
– Как дигиталните компаньони могат да ни помагат в опитите за саморефлексия?
Днес Вокс Нихили посреща Агент 001, за да провери дали философията и компютърните науки могат да си говоря, без „разбирането“ да заличава спецификата на едната от тях. За целта „сблъскахме“ две не-произволни дефиниции за кокетството. Може да застанете на страната на едната от тези дефиниции или а запазите стратегически неутралитет до края на разговора. Но дали ще успеете с второто… докато дискутиращите ви объркват с непоследователните се отговори на все по-неясно формулирани въпроси: Може ли да „разомагьосаме“ кокетството и има ли цел кокетката? Какъв е ефектът от симулирането на интимност и живеем ли вече в света на „студените“ емоции и дори на „а-емоционалната“ симпатия? Как изкуственият интелект и големите езикови модели ще променят социалната динамика на „любовната игра“? Слушате ни 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Фрагментарният характер на живота. Есета (книга), Георг Зимел, прев. Теодора Карамелска, ИК „Критика и хуманизъм“, 2014 (линк);
– Replika (платформа), 2017 (линк);
– The story of Replika, the AI app that becomes you (видео), Quartz, 2018 (линк).
„Кокетката постъпва изключително „целенасочено“, но отклонява „целта“, към която поведението й би трябвало да се насочи, изчерпвайки я в чисто субективното щастие от играта.
…
Всеки мъж е усещал, че дори когато най-дълбоката, най-отдадената, неизчерпаемо очарователна жена дарява и разкрива себе си най-страстно, тя затаява себе си нещо неразгадаемо и непостижимо.
…
… и при най-цялостното си отдаване жената задържа в душата си нещо последно и тайно, за което се очаква да бъде разкрито и видимо, докато то не иска да се откъсне от корена си. Със сигурност това не е някакво съзнателно ограничаване на дареното, каквото жената не би причинила на любимия си, а е пределът на личността, които не може, така да се каже, да се експлицира сам, който също бива отдаден, но не като нещо прозрачно и назовимо, а като затворен съд, за който получателят му няма ключ.“
Психология на кокетството
Георг Зимел,
прев. Т. Карамелска