(дата на записа: 10.06.2024 г., продължителност: 01:48:03)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Съдбата и свободата“ (10.06.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:
– Кога се обръщаме към съдбата?
– Каква е разликата съдба и карма?
– Каква е връзката между съдбата и душата?
– Какво представлява съдбата-река на Макиавели?
– Как е свързан митът за Ер със съдбата?
– Има ли свободна воля в Древна Гърция?
– Кой е „добрият“ Едип?
– Има ли място за етически избор, ако не можеш да промениш съдбата си?
– Вариант ли е стоицизмът?
– Възможно ли е хюбрисът да е в началото на всяка етика?
– Как съдът замества съдбата?
– Защо Темида е сляпа?
– Как се появява деецът и каква е ролята на съдбата?
– Има ли обективен свят зад генеалогиите на вината?
– Слушали ли сте Черно фередже…?
Едип и Персей (а не Тезей 🙂 ), Маорите и Фортуна, Тюхе и Темида, Сенека и Макиавели – това са само част от замесените в днешния разговор. Вярата в съдбата и в предопределеността се оказва в основата на научното твърдение за единството и прогнозируемостта на света. Но може ли да разграничим една „онтологическа“ от друга „етическа“ съдба и какво ще излезе от едно подобно разграничение? Има ли място за свободната воля и що е отговорността без свободата да избираш? Какво правим със съдбата си: приемаме ли я или я ковем, оплакваме ли я или й благодарим и въобще: защо вярата в съдбата е толкова силна, че дори и науката не може да се откаже от нея? Слушате ни 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Владетелят (книга), Никола Макиавели, прев. М. Г. Янков, Еспас-2007, 1991 (линк);
– Carmina Burana (1936), сценична кантата от Карл Орф (линк);
– Съдбата – случаят – чудото, Ц. Бояджиев в: Ренесансът на XII в., Природата и човекът, С., 1991 (линк);
– Теологическите трактати. За утешението на философията (книга), Боеций, С., УИ Св. Климент Охридски, 2011, прев. Б. Кацарска и др.;
– Нравствени писма до Луцилий (книга), Сенека, писмо CVII, С., 2001, Рива, прев. А. Шелудко (линк).
О, Фортуна
като лунен
кръг ти се променяш,
ту нарастваш,
ту погасваш
и лика си сменяш.
Житието
ни проклето
плаши умовете
и стопява
всяка слава
като ледовете.
Ти, свирепа
и нелепа,
колело неспирно,
злобен жребий
непотребен,
вечна нестабилност,
ти, незнайна
и потайна,
и над мен блестеше.
Поигра си
и сега съм
гол и безутешен.
Поглед свеждам
без надежда –
всичко е далече.
Радостта ми,
горестта ми
са напразни вече.
За играта
на съдбата
в този час свирете.
Всички – силни
и безсилни
с мене заплачете.
О Fortuna,
Бурански песенен сборник, XI-XII в.,
прев. от латински Б. Кацарска
Съдба, съдба защо си тъй жестока,
парите малко курвите тъй много.
Ези аз хвърлям ти тура показваш.
Съдба, съдба защо ме тъй наказваш.
Черно фередже,
Денонощен магазин