(дата на записа: 16.07.2025 г., продължителност: 1:19:28)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Самоубийство с разсъждения… [Достоевски]“ (16.07.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:
– Питал ли ни е някой дали сме съгласни да живеем със съзнание?
– Защо трябва да страдаме и що за цялост ни „обещава“ (?) природата?
– Грабливи птици ли са хората?
– Защо да ни пука, след като в дългосрочен план всички сме мъртви?
– Какво ще правим, когато слънцето угасне и не е ли всичко всъщност един безсмислен миг?
– Кой е Енпе (Н.П.) и защо е част т „гордите невежи“?
– Трябва ли да съжаляваме самоубийците?
– Трябва ли да говорим за безсмъртието на човешката душа?
– Имаме ли вина за „уродливите“ идеали на съвременната младеж (19-и век…)?
– Защо говорим преди да умрем?
– Може ли да направим разлика в страданието при „логичното самоубийство“ и самоубийството, което е „шик“?
– Възможно ли е „кротко“ самоубийство – с икона в ръка?
– Защо Достоевски толкова често „довежда“ героите си до самоубийство?
Достоевски смята самоубийството за важен социален проблем – „русият национален въпрос“, симптом на дълбока духовна празнота, появила се след загубата на вярата в безсмъртието на човешката душа. Може ли наистина да има други висши идеи без най-висшата идея за безсмъртната човешка душа? Може ли човек да обича човечество, състоящо се от хора, лишени от вечността? Що за човек е човекът без бог и може ли страданието в неговия живот да има смисъл? Винаги когато действието изпреварва същността, самоубийството дебне иззад ъгъла. Смисълът в свят без трансцедентност е въпрос на художествена илюзия, частна инвестиция в празното, брътвеж на един опитомен луд. Да, настоява Достоевски, самоубийствата са радикални актове, които не трябва да бъдат давани за пример, но тяхното разгадаване, особено при децата, са въпросът на века. Но на кой век? 19, 20, 21… Защо самоубийството е присъда, която трябва да се обжалва и до къде води това – потърсете въпросите в този епизод на Вокс нихили.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Дневник на писателя. 1873, 1876 (книга), Фьодор Достоевски, прев. Венцел Райчев, Лиляна Минкова, издателство Народна култура, 1986;
– Дневник на писателя. 1877, 1880, 1881 (книга), Фьодор Достоевски, прев. Венцел Райчев, Владимир Райчев, издателство Народна култура, 1989.
