Преглед на практиката на ВКС по въпроси на акционерното дружество (2023 г. – 2025 г.)

Настоящата статия може да бъде свалена и прочетена в pdf формат тук.

Предмет на следващите редове е анализ на актуалната практика на ВКС по различни въпроси на акционерното дружеството. Фокусът е съсредоточен върху решения и определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, постановени през 2023 г. и 2024 г., както и върху тяхната връзка и съотношение с натрупаната преди това практика на ВКС.

1. Свикване на общо събрание на акционерите

1.1. Общи бележки

Редът за свикване на общото събрание на АД е уреден от закона с императивни норми, които не могат да бъдат дерогирани с устава на дружеството¹. Предвидените в закона правила за свикване на общото събрание са гаранция за реално предоставената на акционерите възможност да участват в управлението и да контролират дейностите на дружеството².

При нередовно свикано общо събрание на акционерите е приложима разпоредбата на чл. 231, ал. 1, предл. 2 ТЗ, която предписва, че общото събрание може да приема решения, засягащи въпроси, които не са били обявени съобразно разпоредбите на чл. 223 ТЗ и 223а ТЗ, когато всички акционери присъстват или са представени на събранието и никой не възразява повдигнатите въпроси да бъдат обсъждани. Следователно, когато всички акционери участват лично или чрез свой представител на общото събрание, те притежават право да обсъждат – при съгласие на всички акционери, всякакви въпроси, които са в пределите на компетентност на общото събрание на акционерите, включително и да приемат дневния ред, по който да разискват и да приемат решения. В този случай, макар и общото събрание на акционерите да е било нередовно свикано, ако никой от акционерите, присъствайки лично или бидейки надлежно представляван, изрично не се противопостави (не възрази) повдигнатите въпроси, включително и тези, които са включени в предложения, а впоследствие в приетия единодушно от тях дневен ред, да бъдат обсъждани/разисквани, приетите по тях решения не биха били процесуално незаконосъобразни – само поради обстоятелството, че общото събрание не е било редовно свикано³.

1.2. Решение на управителния орган за свикване

Процесуално незаконосъобразни са решенията на общото събрание на акционерите, в случай че в заседанието на управителния орган, на което е прието решение за свикване на общото събрание на акционерите, не е участвал – поради нередовното му уведомяване, член на управителния орган, който не е акционер, макар и решението на управителния орган за свикване на общото събрание на акционерите да е взето при спазване на законовите или уговорените в устава изисквания за кворум и мнозинство. Без значение е дали нередовно уведоменият за заседанието на управителния орган негов член е акционер или не, респ. дали акционерът, който е предявил иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, е присъствал на нередовно свиканото общо събрание на акционерите и е гласувал по въпросите от дневния ред, поставени на обсъждане/разискване в поканата за свикване на общото събрание на акционерите, изготвена въз основа на решението на нередовно свиканото заседание на управителния орган, освен когато всички акционери присъстват или са представени на общото събрание и никой от тях изрично не е възразил повдигнатите въпроси, по които са приети решения, да бъдат обсъждани⁴.

1.3. Покана

Регламентираното съдържание на поканата гарантира защитата на членствените права на акционера – правото на участие в дружествените работи и надлежното упражняване на правото на глас⁵. Разпоредбата на чл. 233, ал. 4 ТЗ установява по императивен начин минимално необходимото съдържание на поканата за свикване, включително и изискването за посочване в дневния ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и предложенията за решения⁶. Нормата по чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ е императивна, т.е. по всяка от точките от дневния ред трябва да има предложения за решения⁷. Общото събрание не може да взема решения по въпроси, които не са били съобщени на акционерите чрез връчената писмена покана или обявената в търговския регистър покана, освен ако на него присъстват или са представлявани всички акционери и никой не възразява повдигнатите въпроси да бъдат обсъдени⁸. Налице е нарушение на чл. 223, ал. 4, т. 5, предл. второ ТЗ, ако конкретните предложения за решения не се съдържат в поканата за общото събрание на акционерите, а пълномощник на акционера ги е получил в нотариална покана, връчена му след обявяване на поканата в търговския регистър⁹.

За минималното задължително съдържание на поканата законодателят е въвел строги формални изисквания, неспазването на които опорочава както провеждането на самото събрание, така и взетите от него решения. Без значение в този смисъл е волята на самите акционери, т.е. дали те приемат като удовлетворяващ ги предприетия от съответните органи и лица начин на оповестяване и свикване на общото събрание¹⁰.

Съгласно чл. 199, ал. 1 във връзка с ал. 3 от ТЗ намаляването на капитала става с решение на общото събрание, в което трябва да се съдържа целта на намаляването и начинът, по който ще се извърши. За да бъде спазено императивното изискване по чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ за редовно свикване на общото събрание на акционерите, на което ще бъде прието решение за намаляване на капитала, поканата до акционерите трябва да инкорпорира проекторешението с цялото му изискуемо от закона съдържание, включително задължителните реквизити по чл. 199, ал. 1 във връзка с ал. 3 от ТЗ. В поканата за събранието трябва да се съдържа избраният начин, по който се предлага на акционерите да се осъществи намаляването. Ако капиталът се намалява чрез обезсилване на придобити от дружеството акции, в решението трябва да се посочи дали придобиването е възмездно или безвъзмездно, както и цената на придобиването, съответно това проекторешение трябва да се съдържа и в поканата до акционерите. Наред с това в поканата трябва да се съдържа и размерът, до който ще бъде намален капиталът. Целта на намаляването на капитала може да бъде различна, като тя трябва да бъде посочена изрично и конкретизирана в достатъчна степен (например за покриване на загуби – чл. 202, ал. 2 ТЗ), така че за акционерите да има яснота относно бъдещите икономически последици за дружеството. Необходимата степен на конкретизация при описанието на целта на намаляването на капитала подлежи на преценка от съда. В поканата до акционерите и в решението на общото събрание на акционерите не трябва да се съдържат причините за претърпените загуби, както и загубите да се конкретизират по години и пера. Такова съдържание би съставлявало анализ на цялостното финансово състояние на дружеството и не би могло да бъде инкорпорирано в поканата за общото събрание, нито се изисква от закона¹¹.

1.4. Право на сведения по чл. 224 ТЗ

Правото на сведения, регламентирано в чл. 224 ТЗ, е правото на акционера да прегледа всички писмени материали, свързани с дневния ред на общото събрание, както и да получи безплатно тези материали при поискване в установения в цитираната разпоредба срок. Касае се до установено от закона право, целящо да осигури информация на акционера, свързана с предстоящото общо събрание, за да може да участва пълноценно в работата му¹². Разпоредбата е с императивен характер¹³ и не може да бъде ограничавана или отменяна от дружеството с устава или по решение на общото събрание¹⁴. Целта на тази законова норма е предоставяне на информация за обстоятелствата, които са от съществено значение за вземането на адекватно решение по предложения дневен ред¹⁵. Писмените материали, които според чл. 224 ТЗ трябва да бъдат поставени на разположение на акционерите, трябва да предоставят информация за обстоятелствата, обосноваващи предложените в поканата решения по въпросите, включени в дневния ред¹⁶. Правото на информация е насочено към съвета на директорите, респ. към управителния съвет, а не към лицето или органа, свикал общото събрание и изготвил поканата за него¹⁷.

Дружеството трябва да изготви и предостави на разположение на акционерите, в срока по чл. 224, ал. 1 от ТЗ, писмени материали в случаите, когато самият закон установява задължение за изготвянето им в писмен вид /напр. годишния доклад за дейността на дружеството – арг. от чл.187д и чл. 250 от ТЗ, годишния финансов отчет – арг. от чл. 248 и чл. 250 от ТЗ, годишния одиторски доклад – арг. чл. 250 от ТЗ, оценката от вещи лица на непарична вноска за увеличение на капитала – изрично в чл. 193, ал. 2 от ТЗ/, както и когато по включените в дневния ред на общото събрание точки изготвените конкретни предложения за решения предпоставят предварително запознаване с данни и анализ на информация в писмен вид, освен ако с оглед обема и съдържанието на тази информация предоставянето й на самото общо събрание не би затруднило упражняването на правото на глас на акционера¹⁸. Изключение от императивното правило на чл. 224 ТЗ е налице само в случаите, когато наличието на писмени материали за общото събрание не е било задължително или необходимо за формиране на волята на акционера и за мотивирано упражняване на правото му на глас¹⁹. Няма задължение в закона за изготвяне на писмени материали по всички точки от дневния ред, защото естеството на поставените въпроси може да бъде такова, че да бъде достатъчно посочването им като точка от дневния ред²⁰.

Правото на сведения, регламентирано в чл. 224 ТЗ, съдържа два компонента – от една страна, задължения в определени в закона хипотези дружеството да изготви писмени материали, свързани с дневния ред, и от друга, задължението на дружеството да предоставя тези така изготвени материали на акционерите при поискване. Дружеството е в нарушение тогава, когато законът установява задължение за подготовка на писмени материали, а такива не са изготвени, и следователно обективно не могат да се предоставят за сведение при поискване или когато, макар изготвени и съществуващи, избирателно не се предоставят на определени акционери въпреки поискването им²¹. Акционерът няма задължение да иска (да изисква) от управителните органи да изготвят документи по чл. 224 ТЗ²². От друга страна, свикващият събранието управителен орган няма задължение да изпрати на акционерите по пощата материалите по точките от дневния ред²³.

В доказателствена тежест на ищеца – акционер е да обоснове и установи, че акционерно дружество – ответник е било длъжно по силата на чл. 224 ТЗ да изготви писмени материали. Доказването на изпълнение на задълженията по изготвяне на материалите по чл. 224 ТЗ е в тежест на дружеството – ответник по иска по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решението на общото събрание поради нарушение на чл. 224 ТЗ²⁴. Недопустимо е позоваването от съда на презумптивност на изпълнението на задължението по чл. 224, ал. 1 ТЗ, тъй като това води до разместване на доказателствената тежест²⁵. Нарушаването на правото на акционера на сведения води до отмяна на решенията на общото събрание на акционерите, независимо от начина на гласуване на ищеца. Достатъчно е и косвеното значение на сведенията за вземането на информирано решение от акционера²⁶. Нарушението на правото по чл. 224 ТЗ е винаги съществено независимо дали общото събрание е взело решение за приемане на направените конкретни предложения за решения. Задължението за предоставянето на материали е свързано с необходимостта на акционера да бъде дадена информация, за да се подготви и извърши предварителна преценка във връзка с упражняване на правото си на глас, като гласува за или против приемане на предложените решения по въпросите от дневния ред. Поради това, независимо дали предложеното решение е прието или не, непредоставянето на писмени материали представлява съществено нарушение на правото на сведения по чл. 224 ТЗ, тъй като и в двата случая е довело до лишаване на акционера от възможността за информирано упражняване на правото му на глас. Съдържанието на взетото от общото събрание решение няма отношение към преценката дали нарушението на правото на сведения е съществено²⁷.

2. Освобождаване от отговорност на членовете на съветите

2.1. Годишният финансов отчет и годишният доклад за дейността се явяват минимално необходимите писмени материали по чл. 224 ТЗ по точката от дневния ред на общото събрание за приемане на решение по чл. 221, т. 10 ТЗ. ВКС посочва, че изготвянето на писмени материали при вземане на решение по този въпрос е не само задължително, но и е немислима хипотеза подготвянето на такива материали и предоставянето на възможност за запознаване с тях да е без значение (да не е необходимо) за формиране на становището на акционера и за мотивираното упражняване на правото му на глас. Предоставянето на годишния финансов отчет и годишния доклад за дейността на акционерите като необходими за вземане на информирано становище и упражняване на правото на глас при гласуване на решение по чл. 221, т. 10 ТЗ винаги рефлектира върху законосъобразността на приетото по тази точка от дневния ред решение²⁸.

2.2. ВКС е разгледал следната хипотеза. Общото събрание на акционерите е приело чл. 221, т. 10 от ТЗ за освобождаване на членовете на управителния орган от отговорност, което е атакувано пред съда с иск по чл. 74 ТЗ. Едновременно с това акционер предявява иск по чл. 240а ТЗ за реализиране на отговорността на членовете на управителния орган. В тази хипотеза ВКС приема, че производството по чл. 74 ТЗ няма преюдициално значение за производството по чл. 240а ТЗ, понеже за отговорността на членовете на управителния орган не би могло да има самостоятелно значение само освобождаването от отговорност от общото събрание на акционерите с решение по чл. 221, т. 10 от ТЗ, а наличието на такова решение трябва да се преценява с оглед всички останали доказателства по делото и спрямо засягането на интересите на дружеството²⁹.

Това разбиране на ВКС не може да бъде подкрепено. Решението по чл. 221, т. 10 ТЗ е правопогасяващ факт – след неговото приемане дружеството не може да търси отговорност за причинени от членовете на управителния или надзорния орган вреди на дружеството въз основа на факти, които са били известни на акционерите към датата на приемане на посоченото решение³⁰. Така, в друго решение ВКС приема, че след решенията по чл. 221, т. 10 ТЗ членът на управителния или надзорния орган не може да бъде подведен под отговорност за действията, които е извършил в рамките на правомощията си³¹, като е без значение дали вредите са причинени при груба небрежност или умишлено нарушение³². Няма законова пречка членовете на управителния орган на акционерното дружество да бъдат освободени от отговорност за част от периода, за който се иска снемането й³³. За да бъде взето предвид решение за освобождаване от отговорност, то трябва да бъде представено на съда и да бъде направено съответно възражение³⁴.

2.3. В друго решение ВКС е разгледал хипотеза, при която неизпълнителен член на съвета на директорите е сключил договор за мандат с дружеството, по силата на който е получавал парични суми от дружеството (в брой или по банков път) за извършване на плащания към трети лица във връзка с дейността на дружеството, като целта е била да се избегне действието на обезпечителни мерки, наложени от съдебен изпълнител. Довереникът не е дал отчет на дружеството за изразходваните парични суми, съответно не е възстановил на дружеството неизразходваните суми. След това въпросният член на съвета на директорите е бил освободен от отговорност с решение на общото събрание на акционерите. ВКС приема, че правата и задълженията по договора за мандат не са в рамките на правомощия на члена на съвета на директорите, затова взетото решение по чл. 221, т. 10 ТЗ не изключва отговорността му към дружеството по договора за мандат³⁵.

Това разбиране на ВКС не може да се приеме, понеже посочените действия, респективно поетите задължения по договора за поръчка, без съмнение влизат в правомощията на съвета на директорите по управление на дружеството, още повече че така извършените плащания са погасили задължения на дружеството, а поводът за извършването им пряко касае интересите на дружеството предвид наложените обезпечителни мерки.

2.4. Ако в договора за възлагане на управление допълнително възнаграждение на члена на управителния орган е поставено под условие приемане на решение за освобождаването му от отговорност, а акционерите умишлено не приемат такова решение с цел да осуетят дължимостта на такова допълнително възнаграждение, а вместо това са приели решение за неосвобождаването му от отговорност, но същевременно дружеството не предприема действия за реализацията на отговорността му, то при тълкуване на волята на страните с оглед на добросъвестността (чл. 20 ЗЗД) и по аргумент от чл. 25 ЗЗД, приложим както към действието на договорите в цялост, така и спрямо отделни техни клаузи, договореното условие трябва да бъде разтълкувано, така че да достигнем до онова негово разумно съдържание, което допуска обективно установяване на сбъдването или несбъдването му с цел реализиране или не на свързаните с него последици. Съдържанието на договорните клаузи трябва да се тълкува в съответствие с целите на договора и с правото на всяка страна да претендира изпълнението на задължението на насрещната страна, доколкото договорите се сключват, за да се изпълняват. Условието за възникване на основанието за плащане трябва да бъде със съдържание, което да прави възможна защитата на всяка от страните досежно съществуването или несъществуването на това основание.

В тази хипотеза ВКС правилно посочва, че при липса на каквото и да било волеизявление на общото събрание на акционерите относно отговорността на членовете на съвета на директорите, аналогично – при абстрактно и немотивирано решение „за неосвобождаване от отговорност“, необосновано с конкретно вредоносно поведение, приравнимо в крайна сметка на правно нищо, членът на съвета не би могъл да се защити ефективно, защото не би могла да намери приложение и последицата по чл. 25, ал. 1, предложение второ ЗЗД. Допълнителното възнаграждение е договорено във взаимен интерес – стимулиране на члена на съвета с цел реализиране на по-високи финансови резултати от дружеството. Нелогично е взаимната воля на страните да е била пораждането на правото на допълнително възнаграждение за члена на съвета да се основава на формална воля на общото събрание на акционерите по така предвиденото условие, независимо от липсата на обективно преценими към поведението на члена на съвета факти, водещи до отговорността му. Такова тълкуване, продължава ВКС, допуска злоупотреба с права. Съответно допълнителното възнаграждение не би се дължало само при изрично решение за ангажиране на отговорността на члена на съвета за конкретно посочени причинени на дружеството вреди³⁶.

2.5. Контролът на общото събрание на акционерите спрямо невзети или некомпетентно взети решения от съвета на директорите в хипотезите на чл. 236 ал. 2 ТЗ се реализира чрез упражняване на информирано право на глас относно освобождаването от отговорност на членовете на съвета на директорите по чл. 236, ал. 4 ТЗ, което предпоставя знание на акционерите относно съдържанието на взетото решение от съвета на директорите или при липсата му – знание относно мотивите на органа, макар необективирани предварително, за сключване на сделката, съответно обосновани с предвидимото й, а в случай на вече реализирана такава – обективното й съдържание³⁷.

Бележки под линия: