ПОДКАСТ

(дата на записа: 22.04.2024 г., продължителност: 1:16:30)

(всички теми на Vox Nihili – виж тук)

ВИДЕО

 

Всички епизоди на Вокс Нихили

може да чуете и в YouTube на този адрес.

Тимей [ОБРАЗЕЦЪТ]“ (22.04.2024)

 

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора.

Темата се организира по идея на Стоян Ставру.

 

Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат:

– За какво е разказът на (стария) Критий за Атлантида?

– Защо гърците са „млади по душа“?

– По какво се различават първото от второто раждане?

– Кое обяснение е правдоподобно (с „правдоподобно разсъждение“) и защо винаги узнаваме за нещата „с приближение“?

– Каква е ролята на мита и какво го отличава от „обикновения“ разказ?

– Защо му е на демиургът да създава свят?

– Какво прави копията все по-неточни и как демиургът е овладял „скитащата причина“?

– Защо редът е „положително по-добро от безредието“?

– Какво представлява „световната душа“?

– Какво да прави човек със своите сглобки и кръговрати?

– Защо корените на човека са в небето?

– Какво общо има старостта (и синдромът на пропускливите черва) с триъгълниците?

– Каква на ролята на мозъка-хладилник?

– Какво представлява студът?

– Възможно ли е човек да е лош „по своя воля“?

– Какво представлява семето „звяр“?

– Защо да се люлеем на кораб и как да не злоупотребяваме с лекарствата?

 

„Тимей“ е диалогът, който се смята за образцов в творчеството на Платон. Въпреки, че може да се усъмним дали става въпрос за диалог или за скрит трактат, състоящ се от поредица от дълги речи, в него може да открием не само „правдоподобно“ (чуйте и преценете сами…) описание на началото на света, предшествано от бърз преразказ на мита за Атлантида, но също така и подробни обяснения както за структурата на човешката душа, така и за предназначението на различните органи на човешкото тяло. Ако искате да разберете какво се крие в сърцето на световната душа, що за страж е сърцето в тялото и какво точно правят белият дроб и далакът, може да насладите на този епизод.

Разговора може да чуете ТУК.

 

Допълнителни материали:

Тимей (диалог), Платон, Диалози, Том IV, Наука и изкуство, прев. Г. Михайлов, 1990 (линк);

– Платоновата археология: мит, история и философия в „Тимей“ и „Критий“, Владимир Маринов (2012), Форум на проф. Богдан Богданов [online] (линк);

– Светът и човекът според Платоновия диалог „Тимей“, Георги Гочев (2012), Форум на проф. Богдан Богданов [online] (линк);

– Plato’s Timaeus, Donald Zeyl, Barbara Sattler (2022). – In E. N. Zalta, U. Nodelman, eds. The Stanford Encyclopedia of Philosophy [online] (линк).

 

Представяне на госта:

Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура. 

 

Ако наистина този Свят е красив и демиургът е добър, явно е, че той е гледал към вечния образец.

 

„… според това правдоподобно разсъждение трябва да кажем, че този Свят е създаден като същество живо, одушевено и наистина разумно чрез божествен промисъл.“

 

А за останалото вие (боговете – СС), като втъчете смъртното в безсмъртното, сътворявайте и раждайте живи същества и като им давате храна, ги карайте да растат и след като загинат, приемете ги обратно у вас.

 

Едно тяло, сгъстено против природата си, се бори съобразно със своята природа да доведе себе си обратно в предишното си състояние. От тази борба и това разтърсване се създава треперене и тресене и цялото това състояние и това, което го предизвиква, се нарича студ.“

 

Така че, когато строежът а всяко същество е млад, когато триъгълниците, съставящи родовете, са нови, като че ли току-що изработени, тяхната спойка помежду им е силна и цялото тяло има нежно сцепление, понеже е направено от прясно създаден мозък и е отхранено с мляко. Влезлите в него отвън триъгълници, от които са съставени храните и питиета и които са по-стари и по-слаби от собствените му, то ги загражда със своите, които са нови, разсича ги и ги покорява и като се храни с множество подобни триъгълници, живото същество расте. Но когато коренът на триъгълниците му отслабне поради многото борби, които води дълго време с голямо количество вещества, те е могат вече да разсичат триъгълниците на храната на подобни тям триъгълници, а напротив – самите те се раздробяват лесно от влезлите отвън.“

 

Платон

Тимей,

прев. Г. Михайлов

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.