(дата на записа: 05.11.2020 г., продължителност: 1:10:35)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
– Какво представлява вината?
– Има ли еволюционна стойност вината?
– Защо чувството за вина е „най-ужасната болест, която бушува в човека“ (Фридрих Ницше)?
—
„Вина“ (25.12.2020)
свързан епизод: ЕР155 “Срам” (25.12.2020)
Серията на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.
Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:
– Какво представлява вината?
– Има ли еволюционна стойност вината?
– Защо чувството за вина е „най-ужасната болест, която бушува в човека“ (Фридрих Ницше)?
– Как са свързани първородният грях и страхът от предците?
– Дали вината е част от обществения морал или проблем на индивидуалното здраве?
– Защо не работи „климатичната“ вина?
– Има ли вина, която не може да бъде изкупена и какво е бъдещето на вината?
– Каква е разликата между вина и срам?
В този епизод фокусът ни беше върху вината – дума с огромна история в развитието на правото и в търсенията на философията. Разгледахме вината като прагматичен инструмент за разпределяне на отговорност и създаване на ред, но не пропуснахме да критикуваме нейното психологизиране и деморализиране. В компанията на Ницше, Фройд, Жижек и Фуко, оплакахме високата цена, която плащаме за съществуването на нашата цивилизация и за дълга, който всяка вина създава.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Чувството за вина и морала?, Академия за емоционална интелигентност (линк);
– Гледната точка на Библията. Дали чувството за вина винаги е нещо лошо? (линк);
– Необяснимото постоянство на чувството за вина, Уилфред Макклей, Християнство и култура, 2017, № 125, (линк);
– Към генеалогия на морала (книга), Фридрих Ницше, Захарий Стоянов, 2000 (линк);
– История на сексуалността. Част 3: Грижата за себе си (книга), Мишел Фуко, ЕА Плевен, 1994 (линк).