(дата на записа: 28.02.2024 г., продължителност: 1:19:54)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„За ПРИМЕР“ (28.02.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат:
– Защо толкова често даваме примери?
– Какво представлява ентимемата и как е свързана с примера?
– Как може един силогизъм хем да е фундаментално „счупен“, хем да си работи добре?
– Каква е разликата между пример, парадигма и модел?
– „Прост човек“ ли е съдията (питаме Аристотел)?
– Кога примерът е „препон“ (примерът за пример, изключителният пример)?
– Пречи или помага примерът?
– Какво представлява дедуктивното вклиняване?
– Как функционира примерът: редукция и генерализация, интерпретация, парадигматизация?
– Кога ще заменят примерите в задачите в учебниците по математика?
– Каква е разликата между добър и хубав пример?
– В какво се състои „троянският кон“ в примера?
– Кой пример е „секси“?
– Пример ли е цитатът в науката?
– Какъв пример е прецедентът в правото?
– Има ли място за примери в нормативното?
– Какво представлява „въплътеният пример“ (Христос, Сократ)?
– Що за пример беше примерът с едната ръка (Стоян)?
Няма разговор във Вокс нихили, в който да не сме дали някакви примери. Да, обикновено неточни, неясни, а понякога и доста странни примери. И все пак те са част от аргументативната ни стратегия и всеки, който ги дава вярва, че ще му помогнат, за да докаже тезата (теорията) си. Как обаче дребномислието на примера се съотнася с високата теория и може ли изобщо той да бъде използван ефективен? Не е ли всеки пример отделен проблем и в крайна сметка винаги сингуларно събитие? Или наистина е подходящ инструмент, за да се разбираме и да спорим? Ето по тези въпроси давахме всякакви примери. Но говорихме и за Примера. Приятно слушане!
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Събитие и пример у Платон и Аристотел (книга), Камелия Спасова, Фондация Литературен вестник 2012 (линк);
– Едип или Сократ (видео), Камелия Спасова, 30.10.2023 (линк);
– Аналитики (книга), Аристотел, прев. Иван Христов, Христо Ботев, 1997 (линк);
– „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ – новата книга на Камелия Спасова (аудио), БНР, Христо Ботев, 22.10.2021 (линк);
– Добрият съдия (подкаст), Вокс нихили, 27.10.2022 (линк);
– Лекционен курс върху поетика на примера с допълнителни материали, Софийски университет, катедра „Теория на литературата“ (линк);
– За поетическото изкуство (книга), Аристотел, прев. Ал. Ничев, София: Софи-Р, 1993 (линк);
– Реторика (книга), Аристотел, прев. Ал. Ничев, София: Захари Стоянов, 2013: за ентимемата като съкратен силогизъм (линк);
– Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Хуманитаристиката след „смъртта на човека” (книга), Деян Деянов, Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 2001 (за силогизма като разширена ентимема);
– Как да възхваляваме Ахил: примерът срещу ентимемата (Аристотел, „Реторика“), (статия), Камелия Спасова, сп. Littera et Lingua, зима 2010, 19 декември 2010 (примерът срещу ентимемата) (линк);
– Софистът. Диалози (книга), Платон прев Богдан Богданов, Том IV. София: Наука и изкуство, 1990 (за примера с въдичаря);
-„Мимесис и памет: аедът, софистът и философът (към понятието за двойник през „Софистът“ на Платон)“ (статия), Камелия Спасова,. Ред. Моника Вакарелова. Пирон 11: Изкуства и памет (ХХ–ХХІ век), 2015 (за въплътеният пример на софиста, аеда и други древни мошеници) (линк);
– What Is a Paradigm? (видео), Giorgio Agamben, The Signature of All Things: On Method, translated by Kevin Attell and Luca D’isanto, Zone Books, 2009, pp. 9–32 (за парадигмата и изключителния пример) (линк);
– Homo sacer (книга), Джорджо Агамбен, София: Критика и хуманизъм, 2004 (За примерът като включено изключение) (линк).
Представяне на госта:
Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016).
„Ентимемата – това е силогизъм от вероятното или от признаците, като вероятното и признаците не са едно и също нещо.“
Аристотел
„Примерите съдържат в себе си логически излишък, подробности, оставени настрани, които не могат докрай да бъдат трансформирани под общото правило, да бъдат генерализирани и универсализирани. Но диалектическият излишък, както и диалектическата редукция, са необходими условия за задвижването на реторическия агон.“
Камелия Спасова
