Решение № 226/04.04.2018 г.

на ВКС по т. д. № 1906/2016 г., ТК, II т. о.

 

Тълкувани разпоредби:

[чл. 60, ал. 2 ЗН] Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК

[решаван противоречиво от съдилищата]

 

Въпрос:

Относно приложението на чл. 60, ал. 2 ЗН в исковото производство при предявен иск против наследник, приел наследството по опис, съответно дали посочената правна норма има значение за пасивната материалноправна легитимация на наследника, или следва да се съобразява в рамките на изпълнителното производство при събиране на вземането?

 

Мотиви:

1. Наличието на специалното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е обосновано с

а) Решение № 912/28.07.2011 г. на РС – Стара Загора по гр. д. № 5081/2010 г.;

От цитираните в определението по чл. 288 ГПК решения данни за влизане в сила има само досежно посочения съдебен акт, което е достатъчно за установяване предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

В практиката, дала повод за допускане на касационно обжалване по делото, се приема, че

! въпросът за ограничаване отговорността на наследника по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗН има значение в изпълнителното, а не в исковото производство.

Фактът на приемане на наследството по опис се отразява на отговорността на наследниците, но не и на съществуването на задължението.

Приемането на наследството по опис не съставлява правопогасяващ факт, а само препятства възможността кредиторите да се удовлетворят от имущество на наследника, надвишаващо стойността на приетото по опис наследство.

В тези решения предявените искове против наследник, приел наследството по опис, се уважават изцяло,

! независимо от стойността на описаното наследствено имущество.

б) Решение № 117/31.05.2016 г. на ВтАС по в. т. д. № 85/2016 г.

В други решения, сред които и настоящото въззивно решение, се приема, че

! ограничаването по силата на чл. 60, ал. 2 ЗН на отговорността за наследствен дълг до размера на наследеното имущество се преценява на общо основание в исковото производство,

като исковете се уважават до размера на приетото по опис наследство, съобразно оценката, дадена в производството по чл. 553 и сл. ГПК; ако има извършено плащане, то се приспада от горната сума; а ако е установено, че наследството е с нулева стойност, исковете се отхвърлят.

2. Настоящият състав смята за правилна практиката, обективирана в акта, посочен в 1., б) – преценката относно обема на отговорността на наследника, приел наследството по опис, задължително следва да се извърши в производството по предявен срещу него иск за задължения на наследодателя и има отношение към пасивната му материалноправна легитимация.

2.1. Няма спор, че разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗН ограничава отговорността на наследник, приел наследството по опис, до размера на полученото наследство (съответно до стойността, която се покрива от наследственото имущество, както се сочи в мотивите на ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4 и т. 5).

Нормата е установена в защита на наследника, като това най-ясно следва от разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН, според която недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.

При предявяване на иск против недееспособни наследници, съдът е длъжен да им определи срок за приемане на наследството по опис, при неспазването на който те губят възможността да се ползват от посочената законова защита (Решение № 149/12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5526/2016 г., ГК, І г. о.).

2.2. Принудителното изпълнение е факултативен стадий за удовлетворяване на притезания.

Наследникът може да погаси дължимото доброволно преди, по време или след исковия процес.

Този пример сочи, че

! размерът на отговорността му следва да бъде съобразен от съда в исковото производство

! и да намери отражение в диспозитива на съдебното решение.

При предявяване на осъдителен иск против наследник, приел наследството по опис, въпросът за съществуването и размера на задължението на наследодателя се включва в предмета на спора, но по него не се формира сила на пресъдено нещо.

Поради това не могат да се черпят доводи, че тъй като приемането по опис само по себе си не притежава правопогасяващ ефект относно вземането на кредитора, то и ограничената отговорност на наследника по чл. 60, ал. 2 ЗН е без значение за исковото производство.

! Всъщност приемането по опис на наследството има правоограничаващо действие с оглед отговорността на наследника и в това се изразява неговата защитна функция.

2.3. На следващо място е нужно да се изтъкне, че

! съдебният изпълнител е обвързан от обективните предели на изпълнителния лист,

както и че

! не може да взема предвид факти и обстоятелства, настъпили преди постановяване на решението, което се изпълнява.

Въпросът относно размера на отговорността на наследник, приел наследството по опис, може да стои пред съдебния изпълнител само в хипотезата на чл. 429, ал. 2 ГПК – когато изпълнителният лист е бил издаден срещу наследодателя.

Следва да се посочи, че в този смисъл е и практиката на ВС по приложението на чл. 60, ал. 2 ЗН – Решение № 1511/01.07.1975 г. по гр. д. № 1056/1975 г., І г. о. и Решение № 3464/16.01.1979 г. по гр. д. № 2160/1978 г., І г. о.,

като и в двата случая ответниците, приели наследството по опис, са били осъдени за задължения на наследодателя до размера, респективно стойността, на полученото от тях в наследство имущество.

2.4. На последно място, след като съдът е длъжен да предостави на недееспособния наследник срок, в който той да приеме наследството по опис, съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН, то

в същото производство следва да вземе предвид и резултата от извършеното приемане с предвидените в закона последици от това,

включително да разгледа и възраженията на кредитора, в т.ч. срещу обема на наследството, установен в охранителното производство по чл. 553 и сл. ГПК.

 

Отговор:

Преценката относно обема на отговорността на наследника, приел наследството по опис, задължително следва да се извърши в производството по предявен срещу него иск за задължения на наследодателя и има отношение към пасивната му материалноправна легитимация.

 

Свързани съдебни актове:

из мотивите на т. 4 и т. 5 от Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г.

[за правното значение и последиците на приемането на наследството по опис]

 

т. 4. Приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.

т. 5. Ползващите се от завещателното разпореждане или дарението лица могат в производството по възстановяване на запазена част от наследството по чл. 30 ЗН да направят възражение за неспазването на предвидения в чл. 61, ал. 1 ЗН срок за приемане на наследството по опис.

Възражение за неспазване на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН не може да се прави спрямо посочените в чл. 61, ал. 2 ЗН лица.

А. ОСГК е възприело посоченото общо официално тълкуване по следните съображения.

Б. По въпроса „Какво е правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производството по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочен спрямо лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване?“:

Б.1. Съставянето на опис на наследственото имущество има за последица

! отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт, от имуществото на призованите към наследяване лица.

В този смисъл самият опис има само доказателствено значение досежно обема на оставеното в наследството имущество и може да бъде съставен по искане на посочените в чл. 554 ГПК лица, т.е. правото да се иска съставяне на опис на наследственото имущество принадлежи не само на призования към наследяване.

Б.2. Приемането на наследството по опис обаче е съвършено различно по своето естество и правни последици правно действие, което

! има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя,

вкл. и задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество,

! и в този смисъл следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис.

Приемането на наследството по опис изисква всъщност два формални акта –

1) да бъде съставен опис на наследството

2) и да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което заявление, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН.

Б.3. В производството по възстановяване на запазена част от наследството самият опис има доказателствено значение и всяка една от спорещите страни може да доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа.

Наличието на вписано по предвидения в закона ред заявление за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН.

Когато призовано към наследяване дееспособно лице претендира възстановяване на запазената си част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, посредством това заявление се изразява воля да се брани едно специфично, признато от закона право, а именно правото на възстановяване на запазената част от наследството на посочените в чл. 28 ЗН лица, което дава право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само до размера на разполагаемата част, както и да иска намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част.

Б.4. Наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъде извършена преценка дали с оглед разпоредбите на чл. 28, чл. 29 и чл. 31 ЗН призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло (т.е. дали същите са извършени от наследодателя в рамките на разполагаемата му част от наследството), както и дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество (запазената му част).

Самият закон дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да бъде реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица (ТР № 1 от 04.02.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/2005 г. на ОСГК), но

! по отношение на лица, които не са призовани към наследяване, съгласно изричната разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗН следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис.

Б.5. Поради това изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално (в последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството), както и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемането на наследството по смисъла на чл. 55 ЗН.

В. По въпроса „За значението на приемането на наследството по опис, извършено след срока по чл. 61, ал. 1 ЗН, но вписано в особената книга на съда?“:

В.1. Производството по приемане на наследството по опис е едностранно, охранително

! и в него е недопустимо участие, а оттам и възражения на трети лица.

Отправяйки заявление за приемане на наследство по опис до районния съдия, призованото към наследяване лице декларира кога е узнало, че наследството е открито, като представя и доказателства за това, но това негово твърдение не може да бъде оспорвано в производството по чл. 61 ЗН от трети лица, дори правата им да са засегнати от правните последици на вписаното приемане по опис.

В.2. Съставянето на опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис засягат правната сфера на кредиторите на наследството, както и на лицата, в чиято полза наследодателят се е разпоредил с имуществото си чрез завет или дарение,

тъй като има за последица

! ограничаване отговорността на наследника по закон само до стойността на включеното в описа имущество,

! както и като дава възможност правото на възстановяване на запазена част от наследството да бъде упражнено от лицата по чл. 28 ЗН и спрямо заветници и надарени, които не са призовани към наследяване.

И тъй като тези лица не разполагат с възможност в производството по чл. 61 ЗН да оспорят твърденията и доказателствата на призования към наследяване за момента, в който е узнал, че наследството е открито, следва да бъде признато правото им да заявят възраженията си за неспазване на срока за приемане на наследството по опис в производство по чл. 30, ал. 1 ЗН.

В.3. Тези възражения обаче могат да се правят само ако срокът за приемане на наследството не е бил продължен от районния съдия по реда на чл. 61, ал. 1, изречение второ ЗН, тъй като преценката дали срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН да бъде продължен се извършва от районния съдия, до когото е отправено искането за вписване на приемането по опис, по негово вътрешно убеждение и при наличието на предвидените в закона предпоставки за това, като

! на съда, от когото се иска нов срок, е предоставена дискреционна власт

той може да продължи срока според важността на обстоятелствата, посочени от призования към наследяване.

! Възможност за осъществяване на контрол върху тази преценка в хипотеза, при която срокът е продължен, не е изрично предвидена.

В.4. Възраженията за неспазването на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН не могат да се правят и спрямо посочените в чл. 61, ал. 2 ЗН лица.

По отношение на тези лица е предвидено, че приемат наследството само по опис, поради което по отношение на тях предвиденият в чл. 61, ал. 1 ЗН преклузивен срок не намира приложение – те могат да приемат наследството по опис и след като срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН е изтекъл.

По отношение на недееспособните срокът следва да се счита преклузивен от момента, в който отпадне причината за недееспособността и могат да изразяват валидно самостоятелна воля.

 

Решение № 149/12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5526/2016 г., ГК, І г. о.

[приемане на наследството от лицата по чл. 61, ал. 2 ЗН]

А. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос „Задължен ли е съдът, когато е сезиран с иск против малолетни наследници, да им определи срок, в който да заявяват дали приемат наследството или не, както и да проведат процедурата по съставяне на опис на наследството, и дали неприемане на наследството по опис води до липса на материалноправна легитимация на ответниците по иск за установяване прекратяване на учредено в полза на наследодателя им право на строеж поради неупражняването му, когато към датата на предявяване на иска те са недееспособни малолетни наследници?“.

В отговор на поставения правен въпрос, настоящият касационен състав посочва следното.

Б. Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН недееспособните лица, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.

! За тях не се прилага срокът по чл. 61 , ал. 1 ЗН.

Съставянето на опис е наложително, за да се установи наследственото имущество и да се очертаят параметрите на отговорността пред кредиторите. Когато такъв опис не е съставен към момента на предявяване на иск по отношение на недееспособните наследници,

! съдът е длъжен да определи срок, в който малолетните в случая лица, които имат право да наследяват, следва да заявят дали приемат наследството или се отказват от него – чл. 51, ал. 1 ЗН.

В. Неприемането на наследството от недееспособни лица може да се извърши само по посочения в закона начин.

След като за приемането му се изисква то да стане с нарочен акт – съставяне на опис, то неприемането също става с такъв, и това е отказът от наследството.

! По отношение на непълнолетните той се допуска само при условията и по реда на чл. 73, ал. 2 СК (отм.), но действал при откриване на наследството, а сега по чл. 130, ал. 3 СК.

Г. Недееспособните наследници са легитимирани страни по предявения иск, но

! процесуалните действия по разглеждането му са обусловени от определяне на срок за приемане на наследството, когато това не е направено преди предявяване на иска.

Ако в дадения от съда срок наследникът не направи изявление за приемане на наследството по опис, той губи това право,

с което се лишава от защитното действие на чл. 61, ал. 2 ЗН – да ограничи отговорността на недееспособните лица за задълженията на техния наследодател до размера на полученото наследство.

Пропускането на този срок няма за последица лишаване от наследствени права, поради което не ги лишава от възможността да приемат наследството или да се откажат от него по предвидения в закона ред.

 

Решение № 1511/01.07.1975 г. на ВС по гр. д. № 1056/1975 г., І г. о.

[относно приемане на наследството по опис]

А. Приемането на наследството по опис по силата на чл. 60, ал. 2 ЗН има като последица ограничаване отговорността на наследника до размера на полученото наследство. Това значи, че наследникът отговаря пред кредитора на наследодателя до размера на стойността на полученото наследство.

Кредиторът може в такъв случай да насочи изпълнението към описаното имущество, останало от наследодателя, но

! няма пречка той да се удовлетвори и от лично имущество на наследника, а също така и от всякакви негови вземания.

! Такова ограничение законът не познава.

Б. За разлика от чл. 222, т. 1 ЗН (отменен), който във второто изречение предвиждаше възможността на приелия наследството по опис наследник да изостави имотите на наследодателя на кредиторите, като по този начин се освободи от задължението да заплати дълговете на наследодателя към тях, такава възможност не съществува по сега действуващия Закон за наследството, т.е. наследникът не може да откаже заплащането на задължението на наследодателя до размера на стойността на полученото наследство, като предаде описаните вещи на кредитора и по този начин да се освободи от всякакво плащане на наследственото задължение, а кредиторът не е длъжен да приеме тези вещи.

Съдът също няма възможност да присъди последните, вместо да постанови изплащане на наследствения дълг, защото подобно предаване не е предвидено в закона.

Единствената последица от приемането по опис е ограничаване размера на отговорността на приелия наследството по опис наследник до размера на стойността на полученото наследство.

 

Решение № 3464/16.01.1979 г. на ВС по гр. д. № 2160/1978 г., І г. о.

[чл. 60, ал. 2 ЗН]

А. Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно чл. 5 – 10 ЗНасл., или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата – чл. 11 ЗНасл.

! Държавата приема наследството само по опис – чл. 61, ал. 2 ЗНасл.

За задълженията, с които наследството е обременено, наследниците, включително и държавата, отговарят до размер на приетото по опис наследство – чл. 60, ал. 1 ЗНасл. Държавата отговаря пред кредиторите на наследодателя до размер на стойността на полученото имущество.

Кредиторът може да насочи изпълнение на вземането си направо към приетото по опис от държавата имущество, оставено от наследодателя, а също така и от имуществото и вземанията на държавата.

Б. В Закона за наследството не е предвидена възможност приетото по опис наследствено имущество да бъде изоставено от държавата на кредиторите на наследодателя, като по такъв начин държавата се освободи от задължението да заплати дълговете на наследодателя към кредиторите му.

Държавата не може да откаже заплащането на задължението на наследодателя до размер на полученото наследство, като предаде описаното наследствено имущество на кредиторите на наследодателя и по такъв начин се освободи от всякакво заплащане на наследственото задължение, а кредиторът не е длъжен да приеме описаното имущество срещу вземането си и от стойността му да се удовлетвори.

В. Съдът също така няма възможност да присъди в полза на кредиторите придобитото от държавата по опис наследствено имущество вместо изпълнението на наследствения дълг в пари, защото такава възможност не е предвидена в закона.

Единствената последица от приемането на наследственото имущество по опис е ограничаване размера на отговорността на държавата до размера на стойността на приетото наследствено имущество.

Затова окръжният съд, като не е присъдил в полза на ищците приетото от държавата по опис имущество, оставено в наследство от Г. М. М., причинител на вредите, а

присъдил в полза на последните като обезщетение за причинените им вреди сума до размер на стойността на приетото по опис от държавата наследствено имущество,

е постановил решението си съобразно с изискванията на закона.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук