Сигнал за противоречива съдебна практика по въпроса за отговорността на общината за наследствени задължения

(сигнал № 31 от инициативата „Сигнализирай: Правото!“)

Със сигнал, депозиран в деловодството на Върховния касационен съд под вх. № В-5/05.01.2022 г. от Професионален сайт „Предизвикай правото!“ чрез д-р Васил Петров, председателят на ВКС и ръководителите на Гражданската и на Търговската колегия са уведомени за формирана противоречива съдебна практика по следния правен въпрос:

„Отговаря ли (и ако да, как) общината за наследствени задължения в хипотезата на чл. 11 от Закона за наследството?“.

1. Според първото становище (Oпределение № 458 от 30.09.2016 г. по ч.т.д. № 1303/2016 г., II т.о., ТК, докл. Емилия Василева)

В хипотезата на чл. 11 ЗН, ред., ДВ, бр. 96 от 1999 г., общината става собственик на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, на чиято територия се намират. Всичко останало от наследството се получава от държавата. Следователно общината получава само конкретни вещни права, придобива конкретно имущество по силата на закона, но не и пасивите, които остават в тежест на общия правоприемник – държавата. Получаването на имуществото от общината на основание чл. 11 ЗН е сходно с придобиването на имущество от заветника, доколкото общината придобива отделни права от наследството, но не отговаря за задълженията на починалото лице. За задълженията на починалия отговаря държавата ограничено – до размера на полученото от нея имущество, тъй като приема наследството винаги по опис съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН. След изчерпване на актива на наследството кредиторите с непогасени вземания имат право на иск по чл. 66, ал. 2 ЗН срещу общината, в който случай общината ще отговаря за непогасените вземания до размера на полученото имущество (движими вещи и недвижими имоти).

2. Според второто становище (Oпределение № 60154 от 07.12.2021 г. по ч.гр.д. № 4506/2021 г., I г.о., ГК, докл. Теодора Гроздева)

В хипотезата на чл. 11 ЗН общината не е универсален правоприемник на починалия, а придобива само определени негови вещи, не е пречка за придобиването на това имущество от общината по опис, когато общината е направила такова искане. Приемането на посочените в чл. 11 ЗН движими вещи и недвижими имоти от общината по опис се налага не за да се ограничи отговорността на общината за задължения на починалото лице, защото независимо дали общината е приела по опис или не, тя не отговаря за задълженията на починалото лице (за тях отговоря само държавата до размера на полученото имущество, тъй като съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН държавата винаги приема това имущество по опис), а спрямо общината е приложима по аналогия разпоредбата на чл. 68 ЗН: полученото от общината наследствено имущество се намалява съответно, когато останалото наследствено имущество (в случая останалото в собственост на държавата наследствено имущество) не е достатъчно за изплащането на наследствените задължения.

3. Същите две противоречиви становища се срещат и в правната теория.

Така според проф. Методи Марков[1], д-р Катя Аспарухова[2] и според съдия Диана Митева[3] в хипотезата на чл. 11 ЗН, когато държавата не може да плати наследствените задължения от останалото имущество, което съгласно чл. 11 ЗН остава за държавата, то кредиторите с неудовлетворени вземания могат да предявят обратен иск по чл. 66, ал. 2 ЗН против общината за събиране на неудовлетворените наследствени задължения.

Според доц. Стоян Ставру и д-р Васил Петров[4] общината в хипотезата на чл. 11 ЗН има качеството на частен правоприемник на определени имуществени обекти от наследството, положение, което може да се уподоби на „заветник по закон“. При недостатъчност на наследствената маса за удовлетворяване на наследствените кредитори от страна на държавата, наследствените кредитори могат да се възползват от потестативното право по чл. 68 ЗН, приложимо по аналогия, и да намалят отделни „завети“ на придобитите от общината вещи, като по този начин се върне част от собствеността върху тези вещи в полза на държавата (и последната съумее да плати наследствените задължения).

Според трето, междинно, становище[5] по отношение на недвижимите имоти, получени от общината по чл. 11 ЗН, действително е приложим по аналогия чл. 68 ЗН, но по отношение на родово определените движими вещи, получени от общината, следва да бъде допустим иск по чл. 66, ал. 2 ЗН. Посочва се, че сред получените от общината движими вещи може да има такива, подлежащи на бърза развала, стоки на склад и др., от които общината може да е извлякла изгода чрез продажбата им, поради което е разумно да се признае на наследствените кредитори правото на обратен иск по чл. 66, ал. 2 ЗН.

4. Визираното по-горе противоречие в касационната практика (което има продължение и в правната теория) е по съществен въпрос на наследственото право. Разликата в становищата е значителна. Според първото становище в тежест на общината може да се породи парично задължение, т.е. това становище поражда предимно облигационноправни проблеми. Второто становище приема приложимост на потестативно право, чието упражняване води до промяна на правото на собственост върху индивидуално определени недвижими и движими вещи, т.е. има значение и с оглед бъдещи вещноправни спорове.

Двете становища са изразени от състави на различни колегии на ВКС. За разлика от върховните съдилища на други държави (напр. Франция), у нас липсва уредба в процесуалните и съдоустройствените закони, която да предвижда уеднаквяване на практиката в такива случаи чрез формиране на разширени смесени състави на съдии от „спорещите“ отделения или колегии.

Считам, че противоречивата касационна практика може да бъде отстранена само по реда на чл. 124, ал. 1, т. 2 ЗСВ, респ. по реда на чл. 292 ГПК, чрез постановяване на тълкувателен акт от ОСГТК.

Бележки под линия: