Решение № 227/09.02.2017 г.
на ВКС по т. дело № 53 676/2015 г., ГК, 1-о отд.
Тълкувана правна разпоредба:
чл. 30, ал. 1 КРБ
[чл. 30, ал. 1 КРБ] Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
чл. 52 ЗЗД
[чл. 52 ЗЗД] Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
чл. 45 ЗЗД
[чл. 45, ал. 1 и 2 ЗЗД] Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
[решаван противоречиво от съдилищата]
Въпрос:
Необходимо ли е да е имало процедура по осиновяване или поне намерение на отглеждащия да я инициира, за да възникне в полза на отглежданото дете вземането за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане?
Изключва ли навършеното пълнолетие на отглежданото, но неосиновено дете към смъртта на отглеждалия го, вземането за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане?
Мотиви:
1.1. Тълкуването на разпоредбите на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД следва да започне още от преамбюла на Конституцията на Република България, защото:
– още в самия него правата на личността, нейното достойнство и сигурност са прогласени като върховен принцип;
– правото на лична свобода и неприкосновеност е въздигнато в основно конституционно право на всеки гражданин (чл. 30, ал. 1 КРБ); като
– непосредственото действие на Основния закон е гаранция за тези права (чл. 5, ал. 2 КРБ).
1.2. Правото на лична неприкосновеност е засегнато не само когато противоправният акт уврежда телесния интегритет (физическото здраве) на увреденото от деликт лице, но и когато засяга неговата психика.
1.2.1. Интервенция върху психиката има, […]:
– когато делинквентът извършва противоправния акт в пряко съприкосновение с увреденото лице; както и
– когато делинквентът извършва противоправния акт, причинявайки смърт, вследствие на което разрушава емоционална връзка между починалия и друго лице, с което делинквентът не е влизал в съприкосновение.
1.2.2. И в двете хипотези:
! пряко засегнато от деликта е лицето, понесло душевните страдания;
! противоправността на акта се проявява в нарушеното от делинквента конституционно установено право на лична неприкосновеност;
! гражданскоправната санкция на противоправното виновно поведение на делинквента се изразява във възникване на вземане за обезщетение за неимуществени вреди (чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД); което
! не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обстоятелства, проявяващи в обективния свят емоционалната връзка, която делинквентът е прекъснал с виновно причинената смърт.
1.3. Материалната легитимация на кредитора за неимуществени вреди поради смърт от непозволено увреждане не е обусловена или изключена от предпоставки, които не стоят в спецификата на прекъснатата емоционална връзка. За осъществяване на обстоятелствата в основанието на вземането за обезщетение на неимуществени вреди е достатъчно изградената емоционална връзка да не нарушава чужди права, признаването на които също намира конституционно основание – уважението, грижата и подкрепата между членовете на семейството (чл. 14 КРБ във вр. с чл. 2 СК), а връзката да прекъсва смъртта от непозволено увреждане.
1.4. Законовата възможност засегнатото неимуществено благо, което няма паричен еквивалент, но за което чл. 52 ЗЗД предвижда да бъде парично обезщетено от съда по справедливост, поставя деликтното вземане в активите на имуществото на гражданина, засегнат от непозволеното увреждане. Съгласно конституционната норма на чл. 17, ал. 3 частната собственост е неприкосновена. Следователно:
! противоречи на Основния закон всяко тълкуване и прилагане на чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, което поставя възникването на вземането за обезщетение на вреди поради смърт от непозволено увреждане от отношения между починалото и увреденото лице, различни от силата и дълбочината на емоционалната връзка, която деликтът прекъсва, стига изграждането на тази връзка да е зачитало чуждите права.
Отговор:
Вземането за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане поради смърт на лицето, отглеждащо или отгледало увреденото лице, възниква, когато смъртта прекъсва дълбока и силна емоционална връзка с починалия.
Неприключилата процедура за осиновяване, неосъщественото намерение на починалото лице да я инициира, навършеното пълнолетие на увреденото лице към датата на смъртта при непозволено увреждане са обстоятелства, които съдът е длъжен да съобрази при определяне размера на обезщетението (чл. 52 ЗЗД). Те са от значение за съдържанието, а не за основанието на деликтното вземане.
Свързани решения:
(посочени от съда)
Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС;
Постановление № 4 от 25.05.1961 г., Пленум на ВС;
Постановление № 5 от 24.11.1969 г., Пленум на ВС;
Постановление № 2 от 30.11.1984 г. по гр. д. № 2/1984 г., Пленум на ВС;
Решение № 1881/14.10.2014 г. по гр. д. № 1110/2014 г. на САС;
Решение № 1370/26.06.2015 г. по гр. д. № 1370/2015 г. на САС;
Решение № 18795/03.12.2014 г. по гр. д. № 13068/2013 г. на СГС.
Забележка:
Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.
