(третият годишник „Облигационно и търговско право: 2018“, който е обособен в 2 тома – том I „Облигационно право“ и том II „Трудово и търговско право“, съдържа общо 128 съдебни акта на Върховния касационен съд)
Решение № 8/14.05.2019 г.
по т. д. № 832/2018 г. на ВКС, I т. о.
докладчик: Емил Марков
Тълкувани разпоредби:
[чл. 646, ал. 5 ТЗ] (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г.) Алинея 2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато:
1. е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или
2. след извършване на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.
[чл. 22 ТЗ] (1) Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон.
(2) Прокуристът няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца освен ако е специално упълномощен. Упълномощаването може да бъде ограничено само за дейността на отделен клон. Други ограничения нямат действие по отношение на трети лица.
[чл. 26, ал. 1 и 2 ТЗ] (1) Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис.
(2) За отчуждаване или обременяване с тежести на недвижими имоти, за поемане на менителнични задължения, за вземане на заем и за водене на процеси търговският пълномощник трябва да е упълномощен изрично. Други ограничения на пълномощното могат да се противопоставят на трето лице само ако са му били известни или е трябвало да знае.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]
280-1-3 Въпроси:
Въпрос 1 [1–4]: Какви сделки и действия следва да се определят като извършени в кръга на обичайната дейност на търговеца, на базата на какви критерии следва да се преценява дали определена сделка или действие попадат в категорията на такива, извършени в обхвата на обичайната дейност на търговеца според израза в текста на чл. 646, ал. 5 ТЗ?
Въпрос 2 [5]: В кръга на обичайната дейност на длъжника ли са действията и сделките, които обслужват основната му дейност и са свързани с нея, в това число договори за заеми, средствата по които са изразходвани за обслужване на основната дейност на дружеството?
Мотиви:
1. При отсъствието на легална дефиниция за понятието „обичайна дейност на търговеца“, употребено в текста на чл. 646, ал. 5 ТЗ, точното му съдържание следва да бъде разкрито посредством систематично тълкуване на други относими разпоредби в Търговския закон.
Такива са разпоредбите:
– уреждащи статуса и правомощията на прокуриста (търговски управител)
– и съответно на търговския пълномощник.
2. Според чл. 22 ТЗ прокуристът има право да извършва всички сделки и действия, които са свързани с упражняване на търговското занятие,
! но няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца, освен ако е специално упълномощен.
От друга страна, нормата на чл. 26, ал. 1 ТЗ, уреждаща правния статус на търговския пълномощник, дефинира последния като лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в нотариално заверено пълномощно действия срещу заплащане, посочвайки, че при липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца.
Същевременно втората алинея на същия законов текст изрично изключва от обхвата й
! отчуждаването или обременяването с тежести на недвижими имоти, поемане на менителнични задължения, вземане на заем, както и водене на процеси, въвеждайки императивното изискване за тях търговският пълномощник да е упълномощен изрично.
3. Разгледани в тяхната взаимовръзка и на плоскостта на последователно проведеното в атакуваното въззивно решение разграничение между „предмет на дейност на търговеца“ (по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ) и неговата „обичайна дейност“ (по смисъла на чл. 646, ал. 5 ТЗ), горните две разпоредби в ТЗ (относно прокуриста и търговския пълномощник) дават основание за категоричен извод, че
! вземането на заем (както впрочем и останалите изчерпателно изброени дейности, за които императивно се изисква изрично упълномощаване на търговския пълномощник) не се включва в обичайната (или обикновена) дейност на търговеца.
Със сигурност може да се постави знак за равенство между последните две понятия и те да се разглеждат като синоними.
4. Следователно на първия релевантен за изхода на делото правен въпрос ще следва да се отговори, че
! в обхвата на обичайната дейност на търговеца попадат всички онези действия и сделки, които в своята съвкупност уплътняват съдържанието на понятията „търговско занятие“ или „предмет на дейност на търговеца“, но без отчуждаването или обременяването с тежести на недвижими имоти, поемането на менителнични задължения, както и вземането на заем.
5. Поради което отговорът на втория правен въпрос, обусловил приложно поле на касационния контрол, ще следва да се ограничи до това, че
макар с вземането на заем търговецът да цели подпомагане на своята обичайна/обикновена дейност, сключването на такъв договор (било по чл. 240 ЗЗД или по чл. 430 ТЗ) се явява без съмнение извън съдържанието на последната.
280-1-3 Отговори:
В1: В обхвата на обичайната дейност на търговеца попадат всички онези действия и сделки, които в своята съвкупност уплътняват съдържанието на понятията „търговско занятие“ или „предмет на дейност на търговеца“, но без отчуждаването или обременяването с тежести на недвижими имоти, поемането на менителнични задължения, както и вземането на заем.
В2: Макар с вземането на заем търговецът да цели подпомагане на своята обичайна/обикновена дейност, сключването на такъв договор (било по чл. 240 ЗЗД или по чл. 430 ТЗ) се явява без съмнение извън съдържанието на последната.
