Priemstvo-vav-vladenie-po-chl.70-3-ZS
 

 

(чл. 70, ал. 3 ЗС и Решение № 3/06.02.2014 на ВКС, I г.о. по гр. д. 5459 /2013 г.)

 

Предмет на направения по-долу коментар е Решение №3/06.02.2014 на ВКС, I г.о. по гр. д. 5459/2013 г., с което касационното обжалване е допуснато по следния въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (чл. 280, ал.1 т.3 ГПК):

Владее ли ответницата на правно основание движима вещ, придобита по договор от несобственик, който е получил владението по силата на предварителен договор със собственика и този договор не е развален?”.

Фактическата обстановка, при която е бил поставен въпросът, включва наличието на предварителен договор за продажба на регистриран в страната автомобил, който съдържа уговорка за предаване на владението в полза на приобретателя. Платил само част от дължимата от него продажна цена, приобретателят е сключил последващ договор за продажба на автомобила в полза на трето лице, което на свой ред се е разпоредило с вещта. След като приобретателят по предварителният договор е осъден с влязла в сила присъда за обсебване (извършено чрез продажбата на предадената му по предварителния договор вещ), собственикът на последната, явяващ се продавач по предварителния договор, предявява ревандикационен иск срещу последния владелец на вещта. ВКС отхвърля предявения иск с правно основание по чл. 108 ЗС, като приема, че съществуващият предварителен договор е правно основание, на което ответникът (последният владелец на вещна, макар и да не е страна по този предварителен договор) правомерно осъществява своето владение върху вещта.

Даденият от ВКС отговор по въпроса, за който е допуснато касационното обжалване, е следният:

Предварителният договор има само облигационно действие и не прехвърля правото на собственост, но ако въз основа на него е предадено владението като фактическо състояние от собственика, той е основание да се държи вещта от „купувача”, освен ако не е развален. Когато с акта за предаване на такова владение не е ограничена възможността то да се предава на трето лице, това (трето – бел. моя) лице има основание да владее вещта.

Именно този отговор и произтичащите от него последици ще бъдат предмет на разглеждане по-долу. Съзнателно ще се въздържа от възможната критика срещу възприетото от ВКС разрешение, за да се съсредоточа върху уникалното и специфичното съдържание на Решение № 3/06.02.2014 на ВКС, I г.о. по гр. д. 5459 /2013 г.

 

Владението по чл. 70, ал. 3 ЗС

Владението, предадено въз основа на предварителен договор, е изрично споменато от Закона за собствеността (чл. 70, ал. 3 ЗС) във връзка с предоставянето на определени права на владелеца. Макар и владеещият въз основа на предварителен договор да е недобросъвестен владелец (той знае, че вещта не е негова преди да бъде сключен окончателния договор за прехвърляне на собствеността), той има редица допълнителни, с оглед тези на обикновения владелец, права:

– правото да се ползва от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането й (чл. 71 ЗС);

– правото да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения (чл. 72, ал. 1 ЗС);

– правото да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта (чл. 72, ал. 2 ЗС), както и

– правото да задържи вещта до заплащане на подобренията и на необходимите разноски, които е направил за вещта (чл. 72, ал. 3 ЗС).

За да породи посочените правни последици, владението трябва да е предадено по предварителен договор с транслативен ефект, сключен с действителния собственик на вещта. Тези предпоставки в случая, разгледан в Решение № 3/06.02.2014 на ВКС, I г.о. по гр. д. 5459 /2013 г., са налице.

 

Приемство във владение по чл. 70, ал. 3 ЗС

Това, което съставлява специфичен интерес в коментираното съдебно решение, е допуснатата от ВКС възможност за предаване на установеното по чл. 70, ал. 3 ЗС владение към последващи лица, които се ползват от предварителния договор и от уговореното в него предаване на владението, без да са страни по този договор. ВКС приема, че макар и последващите договори да нямат транслативен ефект за правото на собственост – тъй като праводателите по тях да не са собственици, те могат да служат като основание за предаване на владението, тъй като предаването на владението може да бъде и неформален акт, който не зависи от притежаването на собствеността. Изводът на ВКС е не само за продължаване на владението (по чл. 82 ЗС, според който владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си), но и за своеобразно правоприемство в правното основание за установяване на владението (прехвърляне на правото за осъществяване на владението, уговорено в предварителния договор). Владението продължава да бъде факт, осъществяван от всеки един от последващите владелци на вещта, но то запазва не само своята цялост (всички лица последователно осъществяват едно и също, с общ ефект, владение), а и своето правно основание (то остава владение по чл. 70, ал. 3 ЗС).

Налице е специфичен случай на приемство във владение. Освен приемство във владение е налице и приемство в неговото основание – нещо, което се възприема при приемство в добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС. Както може да се прехвърля (присъединява) добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС, така ВКС приема, че може да се прехвърля (присъединява) и владение по чл. 70, ал. 3 ЗС. За целта е необходимо да съществува съгласие на лицата, между които се предава владението. ВКС приема, че това съгласие може да бъде дадено дори и неформално, но в конкретния случай прехвърлянето на владението с неговото „качеството“ (владение по чл. 70, ал. 3 ЗС) е станало в резултат на съгласие, което е било обективирано като договор за прехвърляне на собствеността върху вещта, който не е породил вещнопрехвърлително действие, но е бил приет като съгласие за предаване на владението с неговото „качество“ (аналогично на случаите на предаване на владение по чл. 70, ал. 1 ЗС). Последващите владелци на вещта се ползват от сключения от техния „праводател“ („владениедател“) предварителен договор и от съдържащата се в него уговорка за предаване на владението върху вещта, която те могат да успешно противопоставят като основание, на което осъществяват своето владение, срещу предявения от собственика (продавач по предварителния договор) ревандикационен иск.

Правното основание за установяване на владението по чл. 70, ал. 3 ЗС преживява осъществяваното лично от приобретателя по предварителния договор владение и разпростира своето действие (изразяващо се във възможността за защита и в настъпването на благоприятни правни последици) и в полза на трети лица, получили впоследствие владението от приобретателя по предварителния договор. Тези трети лица се ползват от сключения предварителен договор, след като в него страните изрично не са изключили възможността за последващо предаване на предаденото с предварителния договор владение. Възприетата от ВКС позиция свързва предаваното владение с предварителния договор, който е послужил като специфично основание за започване на това владение. Запазва се „качеството“ на владението като такова по чл. 70, ал. 3 ЗС и правото на всеки последващ владелец да се ползва от съществуването на предварителния договор, както:

– за да отблъсне евентуален иск по чл. 108 ЗС на собственика (продавача по предварителния договор), тъй като владението се осъществява на правно основание (чл. 70, ал. 3 ЗС), така и

– за да се ползва от допълнителните права, свързани с осъществяването на владение по чл. 70, ал. 3 ЗС (чл. 71 и чл. 72 ЗС).

 

Частично правоприемство в предварителния договор

Освен предаване на владение, в разглежданата хипотеза е налице и специфичен случай на правоприемство – в правото на приобретателя по предварителния договор да осъществява владение върху вещта, чийто собственик е подписал предварителния договор като прехвърлител. Предварителният договор осигурява правна защита на осъществяваното владение – именно като владение, а не като държане, като дава възможност както на приобретателя, така и на всяко трето лице, получило владението от него, да се ползва от правата по чл. 71 и чл. 72 ЗС, както и да придобие вещта след изтичане на общата 5-годишна придобивна давност.

При разглеждането на приемството във владение по чл. 70, ал. 3 ЗС следва да бъдат разграничени два отделни елемента, които могат да преминат заедно, но могат да бъдат и разделени: от една страна, приемството във владението като факт (предаване на владението), и, от друга страна, приемството в правото по предварителния договор да се осъществява това владение (цесия на правото да се осъществява владение). За предаването на владението е достатъчно постигането на съгласие, независимо от това, дали съгласилите се лица знаят за съществуването на предварителен договор, който превръща владението в такова по чл. 70, ал. 3 ЗС. Предаването на владението, без съгласие за прехвърляне и на правото за неговото осъществяване (чието основание е сключения предварителен договор), ще води до установяване на обикновено владение, а не до предаване на владение по чл. 70, ал. 3 ЗС. Само ако страните по последващите предавания са се съгласили де предадат владението, такова каквото съществува в имуществото на приобретателя по предварителния договор, това владение ще се запазва като такова по чл. 70, ал. 3 ЗС. Такова съгласие ВКС разпознава и в случаите, когато е сключен последващ договор за прехвърляне на собствеността върху вещта. Макар и този договор да не може да прехвърли собствеността (праводателят по него, явяващ се приобретател по предварителния договор, не е станал собственик), той съдържа в себе си желанието на страните да предадат владението заедно с основанието за неговото осъществяване. В някои случай на недействителност на договора, обаче, може да липсва подобно съгласие между страните – например при сключване на договора под заплаха или поради упражнено насилие.

Известно съмнение предизвиква поставеното от ВКС условие в предварителния договор да не се съдържа изрична забрана за прехвърляне на предаденото с него владение от приобретателя в полза на трети лица. Ако разглеждаме подобна забрана в нейната аналогия с уговорката за неотчуждимост на едно право, би следвало да стигнем до извода, че тя не може да бъде противопоставима на трети лица – включително на третите лица, които приемат владението върху вещта от приобретателя по предварителния договор. Теоретичната конструкция на ВКС е удържима, ако разгледаме посочената забрана като уговорка, по силата на която владението по чл. 70, ал. 3 ЗС се установява като владение „intuitu personae“. Поддържаната от ВКС необходимост от наличието на изрична забрана означава, че според ВКС владението по чл. 70, ал. 3 ЗС по правило не е свързано с личността на приобретателя по предварителния договор и може да бъде предавано заедно с прехвърлянето на основанието за неговото осъществяване.

За да проведе успешно ревандикация и за да предотврати упражняването на правата по чл. 71 и чл. 72 ЗС, собственикът на вещта първо трябва да развали сключения от него предварителен договор – разбира се, ако са налице условията за това. Развалянето следва да бъде извършено спрямо другата страна по договора, като ефектът ще настъпи автоматично и за последващите приематели на владението (resoluto iure dantis, resolvitur ius accipientis). Разбира се, те могат да бъдат привлечени като подпомагащи страни, за да бъдат обвързани от решението – когато развалянето се извършва по съдебен ред (какъвто е и случаят, разгледан в Решение № 3/06.02.2014 на ВКС, I г.о. по гр. д. 5459 /2013 г.: частично разваляне на предварителния договор поради частично неизпълнение на задължението на приобретателя да заплати уговорената между страните продажна цена). Едва след отпадане на предварителния договор, отпада и прехвърляното заедно с последващите предавания на владението, право да се владее вещта. С развалянето на предварителния договор (основание за осъществяване на предаваното владение), с обратна сила ще се заличи и естеството на владението по чл. 70, ал. 3 ЗС. Осъществяваното от ответника – последния приемател, владение ще бъде обикновеното (недобросъвестно). Той обаче няма да може да се ползва от изтеклата до развалянето на договор в негова полза придобивна давност, тъй като именно неговото поведение е причина за извършеното разваляне – той не е изпълнявал задълженията си по предварителния договор, който му е дал правото да владее вещта. Евентуалното бездействие на собственика не следва да бъде „санкционирано“ със зачитане на придобивна давност в полза на владелеца (чл. 79 ЗС), а чрез прилагането на института на погасителната давност по отношение на правото му да развали предварителния договор (чл. 97, ал. 5 ЗЗД).1

 

Придобиване по давност от приемник на владение по чл. 70, ал. 3 ЗС

Предвид обстоятелството, че за прехвърлянето на автомобил регистрация в страната е необходимо договорът да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка (чл. 144, ал. 2 ЗДвП), приложение не намира придобивният способ по чл. 78, ал. 1 ЗС. От там ВКС прави заключение, че за последващите владелци на вещта е неприложима и т. нар. „кратка придобивна давност от три години“ (арг. от чл. 78, ал. 2 ЗС). Именно поради неприложимостта на чл. 78, ал. 1 ЗС, ВКС не се е занимал с въпроса за приложението разпоредбата на чл. 78, ал. 2, изр. 1 ЗС, според която собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Допълнителната причина да се откаже прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗС и свързаната с нея „кратка придобивна давност“ е обстоятелството, че в конкретния случай е било извършено обсебване, а не кражба. За аргументите за изключването на обсебените вещи от приложението на чл. 78, ал. 2 ЗС подробно се произнася Решение № 1703 от 4.VI.1960 г. по гр. д. № 2339/60 г., I г. о.:

„Законът изрично разпорежда, че собственикът на откраднатата или изгубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването на вещта. Така, както е редактиран, текстът указва на изчерпателно изброяване на случаите, при които собственикът може да иска връщане на вещта от добросъвестния купувач, на когото тя е продадена. Само от този, на когото е продадена открадната или загубена вещ, собственикът на вещта може да я ревандикира в тригодишния срок. Общото правило на ал. 1 на чл. 78 ЗС законно се ограничава с изключването само на откраднатите и изгубени вещи. (С това се защищават интересите на собственика, от когото вещта е открадната или загубена.) Вещта е открадната, когато е обект на престъплението кражба – чл. 181 НК . Няма да имаме кражба, когато лицето се разпорежда с чужда вещ като със своя собствена, какъвто е настоящия случай. С такова разпореждане деецът извършва престъплението обсебване, което не се има предвид от закона. Както се каза, законът изчерпателно е изброил случаите, при които собственикът на вещта може да я ревандикира. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 е от изключителен характер и тя не може да се тълкува разширително, както е приел градският съд. Собственикът на вещта при обсебването (подобни случаи имаме при измамата, злоупотребата на доверие и др. подобни) сам е предал вещта на друго лице, което впоследствие по престъпен начин се е разпоредило с нея. Ако законодателят искаше да обхване и случаите, при които вещта по волята на собственика е преминала във владение на друго лице, което по престъпен начин я продаде и предаде на друго добросъвестно лице, щеше изрично да го изрази в закона. С оглед на това следва да се приеме, че липсва основание да се разшири приложението на чл. 78, ал. 2 ЗС и за обсебените вещи“.

Няма пречка, обаче, в конкретния случай да се приложи общата 5-годишна придобивна давност. Известни колебания би могла да предизвика разпоредбата на чл. 80, ал. 2 ЗС, според която: който придобие владението на движима вещ чрез престъпление, не може да придобие собствеността й по давност. В конкретния случай е установено с влязла в сила присъда извършването на престъпление от купувача по предварителния договор: обсебване чрез продажба на вещта (автомобил), владението върху който е било предадено на извършителя въз основа на предварителен договор за покупко-продажба. Така установеното престъпление обаче не води до прилагане на разпоредбата на чл. 80, ал. 2 ЗС. Забраната по чл. 80, ал. 2 ЗС има предвид случаите на придобиване на владението чрез извършване на престъпление от владелеца, а не на придобиването му от владелеца в резултат на престъпление, извършено от трето лице. Престъплението, в разглеждания случай, е извършено от продавача (явяващ се купувач по предварителния договор). Владението обаче е придобито от купувача по последващата продажба, а не от извършителя на обсебването (купувача по предварителния договор). Изпълнителното деяние на престъплението в случая води не до придобиване на владението върху вещта от дееца (както изисква чл. 80, ал. 2 ЗС), а напротив – до загубването на владението от него. Лицето, което установява владението, не участва в извършването на престъплението, поради което ще може да се позовава на общата 5-годишна давност.

 

От направените по-горе разсъждения, може да се направи изводът, че с Решение № 3/06.02.2014 на ВКС, I г.о. по гр. д. 5459 /2013 г., Върховният касационен съд е допуснал възможността за предаване (присъединяване) на владение, установено въз основа на предварителен договор по чл. 70, ал. 3 ЗС, по начин, аналогичен на този при предаването (присъединяването) на добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС. За настъпването на този ефект ВКС е приело за достатъчно: i) наличието на съгласие между лицата, между които се извършва предаването на владението, и ii) липсата на изрична уговорка в предварителния договор, според която владението е предадено единствено в полза на приобретателя. Собственикът на вещта ще може да търси нейното връщане от последващите приемници във владението, получили владението си от приобретателя по предварителния договор, само ако успее да развали или да прекрати на друго основание сключения от него предварителен договор. Докато съществува предварителният договор, той ще бъде правно основание за осъществяване на владението, което след изтичането на съответната придобивна давност (чл. 79 ЗЗД), считано от момента на предаване на владението по предварителния договор, ще доведе до придобиване на собствеността върху вещта в полза на последния владелец.

 

Бележки под линия:

1 Подробно вж. Ставру, Ст. Владение „срещу самия себе си“ – В: Бобчеви чтения: правната наука в чест на юриста професор Стефан Бобчев. Юбилейна научна конференция, организирана по повод 160 години от рождението на проф. Стефан Бобчев. С., Издателски комплекс УНСС, 2014, с. 325-332.

Стоян Ставру

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.