Решение № 124/06.01.2017 г.

на ВКС по гр. дело № 2188/2016 г., ГК, 2-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 75 ЗС

чл. 76 ЗС

чл. 108 ЗС

чл. 130 ГПК

[чл. 75 ЗС] Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.

[чл. 76 ЗС] Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.

[чл. 108 ЗС] Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

[чл. 130 ГПК] Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

 

Въпрос:

Обуславя ли се допустимостта на исковите производства по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС от проведено (финализирано) със сила на пресъдено нещо предходно производство по иск по чл. 108 ЗС между същите страни и за същия имот?

 

Мотиви:

1.1. Посесорната защита съставлява правно уредена съвкупност от средства за защита на владението като фактическо състояние, които:

– се предявяват и разглеждат от съда при осигурена възможност по състезателен ред да се установи нарушаването на фактическите отношения; и

– в тази връзка да се разпореди преустановяване на нарушението и възстановяването им такива, каквито са били до момента на нарушението.

1.2. Владелческата защита и искът за защита на владението като елемент от защитата на вещното право на собственост се съотнасят помежду си като род към вид:

! допустимостта на исковите производства по чл. 75 и чл. 76 ЗС се обуславя само от установените в закона обстоятелства;

! в този контекст приключилото с влязло в сила решение по чл. 108 ЗС исково производство между същите страни и за същия имот и неговите правни последици за конкретно поисканата владелческа защита подлежат на анализ и преценка по съществото на спора; и то

! само от гледна точка на поведението на лицето-собственик и поведението на лицето-несобственик в предметната рамка на твърденията и възраженията на страните за нарушеното владение.

 

Отговор:

При защита на владението с владелчески иск чия е собствеността и влязлото в сила решение, с което същата е установена със сила на пресъдено нещо, са без значение за установения от законодателя фактически състав на исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС и тяхната допустимост по смисъла на разпоредбата на чл. 130 ГПК.

 

Свързани решения:

(посочени от съда)

Решение № 117/02.02.2016 г. по в. гр. д. № 1465/2015 г. на ОС – Варна;

Решение № 107/04.03.2015 г. по гр. д. № 16947/2010 г. на РС – Варна.

 

Забележка:

Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук