превод: Полина Петкова

 

РАЙОНЕН СЪД САСАРИ, ОТДЕЛЕНИЕ НА ГРАД АЛГЕРО

Решение № 99/07 (R.N.C. r.g. 11/07 R.) за назначаване на подкрепящо лице

 

 

Съдията по настойничество

ДОПУСКА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ДЕЛОТО

 

Магдалена Соро, родена на 20-и юни 1950 г. в гр. Бургос (провинция Сасари), на 22-и юни 2007 г. подава заявление, с което иска да бъде назначена за настойник и подкрепящо лице1 на Джовани Нуволи, роден в гр. Алгеро на 5-и декември 1953 г., за да го представлява без специално допълнително разрешение за извършване на следните действия:

– всекидневни и специализирани грижи за личността на г-н Нуволи;

– представителство на неговата воля чрез четене на комуникационния панел, съдържащ буквени и цифрови символи, генерирани чрез директно насочване на погледа на пациента (г-н Нуволи – бел. прев.) към отделните символи, което му позволява да формулира думи и да изразява своите мисли;

– получаване на пенсията (на г-н Нуволи – бел. прев.) за инвалидност и придружител, равняваща се на 701,00 евро на месец;

– използване на законоустановената пенсия за обслужване на ежедневните нужди на подкрепяния и за снабдяване с необходимите за това консумативи;

– представителство и подаване на заявления към пощенските офиси и публичната администрация с цел получаване на здравни и санитарни помощи, включително и субсидии;

възможно представителство и подписване на данъчни актове.

 

В подкрепа на заявлението ищецът посочва следните обстоятелства:

 

  • Повече от двадесет и пет години г-жа Соро живее на семейни начала с г-н Нуволи, с когото имат сключен църковен брак;

  • Г-н Джовани Нуволи има определена 100 процентна инвалидност (според Медицинския сертификат, издаден на 25.06.2001 г. от Медицинската комисия за изследване на инвалидността на гражданите, който удостоверява, че същият (г-н Нуволи) страда от Амиотрофична латерална склероза – АЛС);

  • Към настоящия момент г-н Джовани Нуволи е хоспитализиран в своя дом в квартал Су Конту след доброволното му изписване от Държавна болница “Пресвета Анунциата“ към провинция Сасари;

  • Г-н Джовани Нуволи не е в състояние физически да артикулира думи, но това не е довело до отслабване на неговата способност да разбира и да желае;

  • Поради това, че страда от такова заболяване, г-н Джовани Нуволи не е способен да се грижи за собствените си интереси и се нуждае от назначаването на настойник/подкрепящо го лице, за предпочитане в лицето на Магдалена Соро. Като се вземе предвид, че до момента на подаване на заявлението той е разчитал именно на Магдалена Соро за грижите за личността му и за защитаването на икономическите му интереси.

Заявлението, подадено от Магдалена Соро в интерес на Джовани Нуволи, бива допуснато за разглеждане на съдебно заседание на 13-и юли 2007г. от 9:30 ч., по чл. 404 и сл. в присъствието на прокурор и на близките на Джовани Нуволи, в лицето на Паола Нуволи и Антоанета Нуволи, както и на Наталина Пеана, съответно – сестри и майка на същия.

В съдебното заседание на 13.07.2007 г. в 9:30 ч. на основание чл. 407 ГПК2 в заседанието участва представител на прокуратурата в лицето на д-р Паоло Пирас, който с aкт, подаден в хода на съдебното заседание, потвърждава същата информация, която се разкрива и в актовете от досие номер 3/07 на Италианската прокуратура: ясната възможност на г-н Нуволи да изразява автономно своята собствена воля чрез звуков синтезатор или чрез електронна буквена дъска със съдействието на всеки, който е на разположение да му помогне. Той отрича обаче съществуването на посочените в чл. 404 ГК3 условия за назначаване на настойник, отбелязвайки, че назначаването би могло да доведе до създаването на една симбиотична връзка между настойника и поднастойния, която да повлияе на автономията на втория. Определя като позитивно обаче назначаването на подкрепящо лице, включително и в лицето на Магдалена Соро, по отношение на дейности, които в голяма степен се определят като материални и които г-н Нуволи няма физическата възможност да осъществява сам.

Прокурорът следователно заключва, че не възразява срещу назначаването на Магдалена Соро за извършването на всички дейности, посочени в заявлението, с изключение на външното изразяване на волята на Джовани Нуволи.

В хода на съдебното заседание се включват също и Паола Нуволи и Антоанета Нуволи, представлявани от упълномощения от тях адвокат Аурора Вона, които твърдят, че се противопоставят на назначението на Магдалена Соро за настойник, като считат последната за неспособна да гарантира социалните отношения на г-н Нуволи със собственото му семейство и въобще с заобикалящия го външен свят.

Съдията преминава към изслушване на ищцата – Магдалена Соро, за да се убеди, дали същата при получаването на пенсията за инвалидност и придружител чрез пълномощното, предоставено й от Джовани Нуволи, ще може да използва съответните суми за задоволяването на ежедневните нужди и за покриването на ежедневните консумативи за обслужването на последния, без да притежава обаче пълномощие, което да й позволява да подава документи пред публичната администрацията от името и за сметка на гореспоменатия г-н Нуволи.

Уточнявайки по искане на съдията отговора си по въпроса за назначаването на настойник, който външно да изразява волята на г-н Нуволи, г-жа Магдалена Соро претендира да й бъде предоставена тази възможност, тъй като гласовият синтезатор MyTobii, чрез който болният изразява своята воля, не е признат от италианското право, така че никой от респондентите (нито нотариусите, нито Общинската полиция) не желае да зачете това, което е изразено от г-н Нуволи чрез тази техника. Според ищцата е необходимо да има някой, който да удостоверява волята, изразена чрез гласовия синтезатор от г-н Нуволи. И накрая тя добавя, че ако съществува сертифициране на изразената от последния чрез синтезатора воля, тя не би поискала правото да може да изразява външно волята на г-н Нуволи, като тогава същият би имал възможността да изразява волята си изцяло самостоятелно.

Съдията продължи също с разпита на г-жа Паола и г-жа Антоанета Нуволи, които, противопоставяйки се на назначаването на настойник, уточняват, че не оспорват факта, че Джовани Нуволи решава сам за себе си и проявява своята воля чрез гласовия синтезатор.

Прокурорът, д-р Паоло Пирас, от своя страна също подчертава своето несъгласие с назначаването на настойник, отбелязвайки, че това би довело до отклонение от Нотариалния закон4 по отношение на възможността за изразяване на волята на хората, които са неспособни да говорят. Независимо от това, в отговор на изричното питане на Съдията по отношение на средството, което да се използва, за да се осигури възможността на г-н Джовани Нуволи външно да изразява своята воля, прокурорът посочва „гласовия синтезатор“.

Съдията кани прокурора да поясни дали твърди, че г-н Нуволи би могъл да изразява своята воля, комуникирайки директно със съдията. Д-р Пирас изразява абсолютно положително становище, като единствено проявява известни резерви към присъствието на лекуващия лекар на г-н Нуволи – д-р Карло Сини.

Съдията дава думата на назначения като технически експерт проф. Уго Де Ла Кроче, професор по Биоинженерство във Факултета по медицина и хирургия към Университета в Сасари, катедра “Медико-биологични науки”, който е предварително уведомен и присъства на изслушването, за да оцени надеждността на оборудването, използвано в момента от г-н Джовани Нуволи.

Съдът и присъстващите на изслушването лица, заедно с прокурора д-р Паоло Пирас и проф. Уго Де Ла Кроче се насочват към жилището на г-н Нуволи, за да проведат изслушване на последния.

В присъствието на д-р Сини, лекуващия лекар на г-н Джовани Нуволи, съдията започва да обяснява на г-н Нуволи какво се е случило по време на заседанието до този момент. След като е включен гласовият синтезатор, другите се оттеглят и процедурата започва в присъствието на съдията, прокурора д-р Пирас, проф. Де Ла Кроче, д-р Сини и д-р Мирела Солинас – протоколчик.

От съществено значение в този момент е да бъдат възпроизведени и докладвани пълно и точно отправените въпроси и предоставените отговори в хода на изслушването на г-н Нуволи, като се има предвид, че г-н Нуволи, напълно обездвижен и прикован към леглото, неможещ да говори, се изразява посредством гласовия синтезатор MyTobii.

 

Съдията пита г-н Нуволи дали иска г-жа Соро да му бъде назначена за настойник/подкрепящо лице;

Г-н Нуволи отговаря чрез гласовия синтезатор: -Да-;

Съдията го пита дали не би предпочел да изразява своята воля самостоятелно чрез гласовия синтезатор;

Г-н Нуволи отговаря: -Не, назначавам съпругата си-;

Съдията пита г-н Нуволи дали би желал да изразява своята воля чрез гласовия синтезатор;

Г-н Нуволи отговаря: -Да-;

Съдията пита г-н Нуволи дали има някакво желание, което би искал да изрази сега:

Г-н Нуволи отговаря: -Да-;

От този момент вербализацията преминава към директна форма (на пряка реч – бел. прев.) и е както следва: с буквата „В:“ се обозначава въпрос на съдията, а с буквата „О:“ – отговор на г-н Нуволи.

В: „Какво е желанието, което Вие бихте искали да изразите сега?“

О: „Искам да умра“

В: „Господин Нуволи, Вие искате да Ви бъде прекъснато лечението?“

О: „Да“

В: „Господин Нуволи, Вие искате в случай, че бъде изключен респираторът Ви, лекарите да не го включват отново?“

О: „Да“

В: „Вие бихте искали да не бъдат извършвани никакви реанимационни действия спрямо Вас в случай на изключване на апаратурата?“

О: „Да“

(….)

 

В края на изслушването проф. Де Ла Кроче, повикан там от съдията, тества апаратурата върху себе си, за да провери дали последната функционира правилно.

След извършването на теста проф. Де Ла Кроче потвърждава, че след подходящата процедура за калибриране, устройството транскрибира точно последователността от букви, посочени от г-н Нуволи с движението на собствения му поглед.

 

В края на изслушването съдията взема решение, което е подкрепено от следните аргументи,

 

Като взе предвид следното:

 

– Институтът на подкрепящото лице – въведен от чл. 3 от Закон № 6 от 9 януари 2004 г.5 има за цел да предложи на тези, които не са в състояние, дори частично или временно, да осигурят собствените си интереси, един инструмент за подкрепа, при който се жертва във възможно най-малка степен способността да се действа самостоятелно, като това е специфичната функция, отличаваща го от всички други институти за защита на неспособни, като тези на пълното и ограниченото запрещение , които не са премахнати, а само модифицирани от същия този закон чрез изменението на чл. 4146 и чл. 4277 от Гражданския кодекс.

В сравнение с тези институти обхватът на приложение на подкрепящото лице трябва да се разглежда не по отношение на различната и по-малко интензивна степен на инвалидност или неспособност на субекта (при когото наблюдаваме липса на самостоятелност) да се грижи за собствените си интереси, а по-скоро по отношение на по-голямата пригодност на този инструмент да се адаптира към изискванията на субекта, както и по отношение на гъвкавостта и на по-голямата бързина при осъществяване на процедурата по назначаване на подкрепящо лице.

На уважавания съд принадлежи възможността да признае и даде оценка на съответствието на тази мярка с горепосочените изисквания, като се вземе предвид цялостното физическо и психическо състояние на субекта, нуждаещ се от помощ, както и всички конкретни обстоятелства по случая (Решение № 13584/12.06.2006 на КС (италианския касационен съд – бел. прев.)).

 

– За да се разбере по-добре същността на института, трябва да се прецени внимателно конкретната цел, която не е типичната за общото състояние на невъзможност: защита на притежанията и интересите на субекта-бенефициер чрез ограничаване или изключване на пълната свобода на действие, а е много по-различна цел: постигане на защита на хората с увреждания с възможно най-ниско ограничаване на капацитета на техните правни действия, правейки помагащия инструмент гъвкав и адаптивен към индивидуалното увреждане (дори и то да не е умствено), който инструмент се оказва нужен на бенефициера, за да може последният да запази способността си да действа самостоятелно за всичко, което не изисква изключително представителство или задължително присъствие/участие на настойника, както и да може да продължи да извършва всички необходими действия за задоволяване на ежедневните си нужди (чл. 4098 Граждански кодекс).

 

– Изясняването на характера на новата мярка за сигурност е необходимо, в конкретния случай, за да се определи дали и как, и преди всичко по отношение на какви действия, еластичният инструмент на института на подкрепящото лице трябва да бъде на разположение, като обаче се подчертае, че като цяло въвеждането на такова средство е скорошно извършен от законодателя пробив в съответствие с чл. 29 на Конституцията, като последният има за своя цел да запази във възможно най-голяма степен достойнството на възползващият се, който е подпомаган от подкрепящото лице, само и единствено за действията, които поради неговото психическо или пък само физическо увреждане, той не е в състояние да изпълнява самостоятелно и за които следователно се нуждае от помощ. Новият институт изключва всякаква форма на намеса в живота на субекта-бенефициер, в резултат на което намесата на подкрепящото лице трябва да бъде изключена или ограничена там, където индивидът може – макар и при необходимост с помощта на техниката, да си осигури своята автономност и своите интереси, които се проявяват в неговите права. С други думи необходимостта да се назначи подкрепящо лице на бенефициера трябва да бъде оценена по отношение на всяко едно действие или на част от действие, а не да се разглежда като един единствен критерий за цялостна оценка на физическото и психическото състояние на субекта, което би могло да доведе до изкривяване на смисъла на института.

 

– В конкретния случай със заявлението на г-жа Магдалена Соро е поискано от съдията по настойничество да назначи подкрепящо лице за извършването, без да е необходимо допълнително разрешение, на три различни категории действия. Първата категория обхваща ежедневните и специализираните действия, свързани с грижата за личността на г-н Нуволи, заедно с външното изразяване на неговите желания чрез изчитане на буквите, изписани на комуникационен панел, управляван чрез насочване на погледа на пациента. Втората категория включва серия от действия по управление на имуществото на пациента, в това число получаването на пенсии и обезщетения и използването на съответните суми за покриване на разходите за грижите към г-н Нуволи. Третата категория обединява подаването на изявления, искания или въпроси към администрацията от името на г-н Нуволи. Необходимостта да се назначи подкрепящо лице по отношение на посочените по-горе действия бива показана от абсолютната физическа немощ на Джовани Нуволи, страдащ от амиотрофична латерална склероза, напълно прикован към леглото и отдалечен от другите поради това, че му е отнета възможността да се изразява вербално, макар да е напълно способен да желае и изцяло да е запазена всяка една негова интелектуална способност.

 

– Преди всичко трябва да се отбележи, че не съществува нуждата да се предоставят права за извършване на действия по разпореждане с имуществото. Разпитът на г-жа Соро, проведен по време на изслушването, демонстрира, че всъщност в миналото г-н Нуволи вече е предоставил на Магдалена Соро правото да получава обезщетенията (свързани с неговото увреждане – бел. прев.), като й е позволил, и до ден днешен, да управлява банковата сметка, по която се превеждат съответните суми. Ето защо по отношение на посочените дейности г-н Нуволи няма нужда да бъде представляван от подкрепящо лице, след като вече е предоставил всички необходими правомощия на Магдалена Соро.

 

– Доста по-сложни за решаване са въпросите за определяне на подкрепящо лице за първата и третата категория от дейности, а именно тези, свързани с ежедневните и специализирани грижи за лицето, както и с външното изразяване на неговата воля, в това число и оформянето на тази воля като искания, адресирани до публичната администрация или по-общо до държавни органи, или като искания в писмена форма, отправени до трети лица.

 

– Ясно е обаче, че въпросите, определени по-горе, са неразривно свързани помежду си. Определянето на желаната форма на грижи от самия болен в действителност е тясно свързана със способността на това лице да изрази волята си и да взема конкретни решения, като не може да има съмнение относно това, че болният е напълно способен да разбира и да желае, но болестта му е отнела възможността да изразява вербално и писмено своята воля. Трябва без ограничение да бъде запазено правото на самоопределяне на последния.

 

– При така определените обстоятелства проблемът, който трябва да бъде представен пред правото, не е този за заместване на волята на болния с волята на трето лице, а само и единствено този по смисъла на чл. 3, ал. 210 от Конституцията за основните права, както и за защита на достойнството на лицето по смисъла на чл. 2 от Конституцията: проблемът за идентифициране на най-разумния и подходящ начин за премахване на препятствието, което стои пред същото това лице и му пречи да се изразява по автономен начин, ограничавайки свободата му и поставяйки го в ситуации на неравенство в сравнение другите граждани, особено спрямо тези, които също като него са запазили (когнитивния/интелектуалния си – бел. прев.) капацитет, но притежават и възможността да се изразяват вербално или писмено.

 

– Доста по-различна е ситуацията, при която индивидът или защото е в безсъзнание, или защото е психически увреден, не би могъл свободно да формира собствения си избор. В подобни случаи на невъзможност за изразяване на съзнателна воля и когато тази невъзможност не е резултат от физически ограничения, със сигурност ще е възможно и дори силно желателно да се назначи настойник.

 

– Г-н Джовани Нуволи не е неспособен да разбира и да желае. В нито един момент от своето продължително и изключително болезнено заболяване той не е загубил дори и минимална част от своите интелектуални способности. Това става ясно от цялата медицинска документация, представена от прокурора при изслушването, но преди всичко пролича изключително ясно в хода на теста, проведен от съдията, по време на който г-н Нуволи показа, че е не само бдителен и съзнателен, но и решителен, знаейки как уверено да изразява мислите си без колебание и дори – въпреки съдържанието на изявленията му – без емоция, демонстрирайки твърдост, която е рядко срещана при такива случаи.

 

– Устройството, чрез което г-н Нуволи формулира своите отговори към съдията, който го интервюираше, е вокален синтезатор, модел MyTobii, специално одобрен от Medicare, чието функциониране е изключително просто. Всъщност то представлява електронен екран, който е предварително калибриран към очите на потребителя и който показва на последния една буквено-цифрова клавиатура. Потребителят, насочвайки погледа си върху конкретна поредица от букви, може да формира думите или фразите, които би желал да произнесе. След като се формира желаната думата или фраза, тя се изписва на точно определено място на екрана, като потребителят, пак чрез погледа си, дава команда за проверка и само тогава изразът бива формулиран вокално от синтезатора и може да бъде чут от всеки присъстващ.

 

– Устройството дава възможност за безпроблемно изразяване на всеки, който не може да говори и му позволява преди да изрази окончателно волята си да провери точността на фразата чрез използването на валидизация на текста, който се е появил върху екрана.

 

– За да се провери функционирането на синтезатора MyTobii, използван от г-н Нуволи, бяха предприети стъпки за проверка на устройството по време на изслушването с помощта на специалните технически умения на консултанта, назначен от Съда – проф. Уго Де Ла Кроче, професор по Биоинженерство във Факултета по Медицина и Хирургия към Университета в Сасари, катедра “Медико-биологични науки”, експерт по биотехнологии.

 

– Няма никакво съмнение, че в светлината на чл. 3, ал. 2 от Конституцията използваният гласов синтезатор трябва да бъде признат като подходящ технически инструмент за отстраняване на пречката пред г-н Нуволи, породена от неговата болест, която не му позволява да се изразява по автономен начин, отнема свободата му и поражда неравенство между него и другите граждани. В известен смисъл това устройство притежава функцията на преводач, подобно на преводача, превеждащ изразеното от хора, които говорят на чужд език, или от хора, които са глухонеми, като и в двата случая законът изисква преводачът да не замества волята на тези лица, а чрез тълкуване на знаците да изразява само и единствено желанието на последните.

 

– Тук говорим за един проблем, който включва връзката между използването на технологиите и проявлението на едно много деликатно и първично право, а именно правото на свободно изразяване на волята, което е от тези естествени права на човека, чието признаване, макар и положително гарантирано, пресича границите на всеки национален и международен нормативен акт, намирайки своя източник в естествеността на човешката природа: естествени права са естествени не защото произтичат от трансцедентно или божествено право, а защото са притежавани от човека още преди той да влезе в обществото и преди да осъществи контакт с другите хора. Това са права, които след като са естествени, трябва да бъдат установени и признати независимо от начина на тяхното проявление и независимо от средството, което прави възможно упражняването им.

 

– В наши дни изразяването на волята представлява средство за самоопределяне, което позволява на човека съзнателно да упражни собствените си права и да защити достойнството си. Работа на съдията е да потвърди, че никаква технологична пречка (преди всичко в посочения случай – преодолима чрез проста и ефективна биомедицинска апаратура) не може при никакви обстоятелства да доведе до ограничаване на правото на изразяване на воля и съответно на самоопределяне и до примиряване на човека (само защото има физическо увреждане) със зависимостта от едно трето лице и с подигравателната ситуация, при която правото на болния би могло да бъде упражнено само от подпомагащото лице, а не от самия него, въпреки че законът му признава способността да действа самостоятелно.

 

– Последствията, които бавно се очертават от изложените факти, са следните: г-н Джовани Нуволи е в състояние да изразява самостоятелно и напълно своята воля чрез използването на гласовия синтезатор MyTobii, в съответствие с типичните изисквания за използване на устройството, и всяко негово изявление, направено по този начин (когато след проверката апаратурата възпроизведе звука, съответстващ на преди това изписаните чрез насочване на погледа думи), трябва да има всички правни последици от проявата на волята на г-н Джовани Нуволи, в резултат на което трябва да се признае пълната валидност на изявлението. Тази валидността трябва да бъде признавана на всички направени от Джовани Нуволи изявления пред съдията, в това число и на тези, свързани със собственото му право да реши дали иска да му бъде премахнат респираторът.

 

– Премахването на материалното препятствие за външно изразяване на болния чрез биомедицинското средство напълно се вписва в конституционната рамка, предназначена да премахне ограниченията на свободата и на равенството между гражданите и представлява единствената мярка за защита на човешкото достойнство, предвидена от закона, за да не се изключва възможността на индивида с физическо увреждане да упражнява ефективно, а не само абстрактно своите права. Като се има предвид способността на Джовани Нуволи да разбира и да желае, както и неговата възможност да изразява съзнателната си воля чрез синтезатора MyTobii, в никакъв случай не трябва да се допуска назначаването на подкрепящо лице, което външно да изразява волята, която г-н Нуволи е показал, че осъзнава и иска да изрази лично. В резултат на което само Джовани Нуволи и никой друг не може да изразява външно неговата воля, дори и по отношение на ежедневните и специалните грижи, споменати в чл. 32, ал.1 и ал. 2 от Конституцията11.

 

– Специфичното ограничение, което изглежда целесъобразно да се въведе и чиято единствена и изключителна цел е да защити правата на г-н Нуволи и да осигури проследяването на направените изявления обратно до последния, е това че, за да бъдат признати правните последици, трябва изявленията да бъдат направени в присъствието на две пълнолетни лица, които да потвърдят достоверността на тези изявления.

 

– Това, по някакъв начин, въз основа на предвиденото от закона за защита на немите лица (Нотариалния закон12), не е необходимо, когато за естеството на изявлението не се изисква то да е направено в присъствието на нотариус или друго длъжностно лице.

 

– Трябва да се намери различно решение за последната категория от действия, свързани с подаването на заявления в държавната администрация.

 

– Отнася се до това, че действията на ищеца ще бъдат ограничени до едно илюстриране (покривайки по възможно най-точно нуждите на болния) на всички онези актове, които поради естеството си или за да са валидни трябва да бъдат направени в писмена форма (например въпроси, искания или изявления, които законът изисква да бъдат представени в писмена форма).

 

– Преди всичко за точно тази цел е необходимо назначаването на подкрепящо лице, което да извършва материална редакция на написаното. Въпреки това, дори и по отношение на такъв вид действия, изглежда необходимо волята на бенефициера да бъде заменена с тази на трето лице, като подкрепящото лице се ограничи с дословното възпроизвеждане на волята на г-н Нуволи, изразена по един от начините, споменати по-горе. Това ще става, когато редакцията на написаното съдържа конкретния израз на волята на г-н Нуволи, докато от подкрепящото лице (за да не се натоварва излишно болният) ще бъдат вписани всички други нужни данни (като лични данни, клинични данни и т.н.).

Изборът на подкрепящото лице трябва да бъде направен от бенефициера, като в случая това е г-жа Магдалена Соро, по смисъла на чл. 408 от Гражданския кодекс13.

 

Съгласно горепосочените мотиви

По смисъла на чл. 405, ал. 4 и чл. 408 от Гражданския кодекс, изменени от Закон номер 6 от 09.01.2004 г.

 

Съдът реши:

 

а) установява, че г-н Джовани Нуволи, роден в гр. Алгеро на 5-и декември 1953 г. и в момента живеещ там, може да изразява самостоятелно и напълно своята собствена воля чрез използването на гласовия синтезатор MyTobii, в съответствие с типичните изисквания за използване на устройството, и всяко негово изявление, направено по този начин (когато след проверката апаратурата възпроизведе звукът, съответстващ на преди това изписаните чрез насочване на погледа думи) трябва да поражда всички правни последици от проявата на волята на г-н Джовани Нуволи, ако тя е изразена в присъствието на две пълнолетни лица, които да потвърдят достоверността й.

б) назначава за подкрепящо лице на г-н Джовани Нуволи г-жа Магдалена Соро, родена в гр. Бургос (провинция Сасари) на 20 юни 1950 г., като ограничава правомощията й до това да съставя всички документи и изявления, адресирани до органи или администрации, които за да са валидни или поради своето естество, изискват писмена форма. Правомощията на г-жа Соро се ограничават до възпроизвеждане волята на г-н Джовани Нуволи, която е изразена по някой от горепосочените начини. Г-жа Соро може да замени бенефициера само и единствено за попълване на лични данни, персонализирана или подобна информация.

в) Изпраща решението в Канцеларията, за да се осигури незабавното му обявяване.

г) Изпраща това решение в Канцеларията, за да бъде вписано в съответния регистър по чл. 405 от Гражданския кодекс14.

д) Насрочва дата за полагане на клетва 15от подкрепящото лице: 16.07.2007 г.

 

Решението влиза в сила от този момент.

Алгеро 14.07. 2007 г.

 

Бележки под линия:

1 В законодателството на Италия към момента на постановяване на Решението “Нуволи” се използва една и съща дума за обозначаване на “настойник” и “подкрепящо лице” (вж. чл. 404 от ГК). Там, където по-долу в текста е използван този термин, са оставени и в двете му значения на български език, освен в случаите, в които контекстът го определя еднозначно.

2 Чл. 407. Спиране на изпълнението: “Въззивният съд може да се произнесе по подаденото заявление по предвидения в чл. 373 ред, като използва същата процедура, която е установена от него.”

3 чл. 404 ГК (въведен от чл. 3, Закон номер 6 от 9.01. 2004 г.) Настойник/подкрепящо лице: “Лицето, което поради недъг, физическо или психическо увреждане, се намира в състояние на невъзможност, била тя частична или временна, да се грижи за собствените си интереси, може да се подпомага от настойник/подкрепящо лице, избран/о от съдията по настойничество, отговарящ за района, в който се намира жилището на лицето или по неговото местожителство.” Посоченият член първо е съществувал като чл. 77 от Закон № 184 от 04.05.1983, отменен е и след това е въведен отново, заедно с Главата, към която принадлежи, от чл. 3 на Закон № 6 от 09.01.2004 г. Заглавието на дела, към който чл. 404 принадлежи, е било въведено от чл. 2 на Закон № 6 от 09.01.2004 г., влязъл в сила на 19.03. 2004 г. Въведеното заглавие е следното: „ДЯЛ ДВАНАДЕСЕТИ Психични заболявания/немощ на ума, запрещение и дисквалификация (лишаването от права)“.

4 Чл. 50 от Нотариалния закон: “(1) Свидетелите трябва да бъдат пълнолетни граждани на Републиката или чужденци, които живеят на територията й, които са навършили 18 години ,правоспособни и не са пряко свързани с извършеното. Не могат да бъдат подходящи свидетели слепите, глухите, немите и тези, които са роднини и близки на нотариуса и на страните, при условията, посочени в чл. 28, съпрузи на страните, както и онези, които не знаят как или не могат да се подписват. (2) Надеждните свидетелите трябва да отговарят на посочените в ал. 1 изисквания, но отношенията им или качествата, посочени в ал. 2, не са пречка, нито пък незнанието или неумението да се подписват.”

5 чл. 3 въвежда чл. 404 ГК. Вж. бел. № 3.

6 Чл. 414 (въведен от Закон № 6 от 9 януари 2004 г.): “Лица, които трябва да бъдат поставени под пълно запрещение. Пълнолетните и еманципираните малолетни, които се намират в такова състояние на загуба на разсъдък, което ги прави неспособни да задоволяват собствените си интереси, трябва да бъдат лишени от права (417 и сл.).”

7 Чл. 427 ГК Действия, които са извършени от напълно запретени или ограничено запретени лица: “(1) (въведена от Закон № 6 от 9 януари 2004 г.) В решението за поставяне под пълно или ограничено запрещение или в последващи актове на съдебната власт може да бъде уточнено, че подобни действия, свързани с обикновената администрация, биха могли да бъдат извършени от напълно запретеното лице без намесата и помощта на настойника или че подобни действия могат да се извършват от ограничено запретения без намесата на попечителя. (2) Действията, извършени от напълно запретеният след решението за поставяне под запрещение, могат да бъдат отменени по искане на настойника, на запретения, на негови наследници или правоприемници. Еднакво отменими са също и действията, извършени от напълно запретения след назначаването на временен настойник, ако назначението е последвано от решението за поставяне под запрещение. (3) Могат да бъдат отменени по искане на ограничено запретения, на неговите наследници или правоприемници, действията, извършени от ограничено запретения, без спазването на предписаните формалности, след решението за поставяне под запрещение или след назначаването на временен попечител, ако назначението е последвано от решение за поставяне под запрещение. (4) За действията, извършени от ограничено запретения преди решението за поставяне под запрещение или преди назначаването на временен настойник, се прилагат разпоредбите на следващия член.”

8 Чл. 409 ГК Ефектът, постигнат чрез назначаването на настойник /подкрепящо лице: “Бенефициерът запазва способността си да извършва действия, които не изискват изключително представителство или задължително присъствие/участие на настойника. Бенефициерът на настойника/подкрепящото лице във всеки един случай може да извършва необходимите действия, за да за да задоволява ежедневните си нужди”.

9 Чл. 2 Конституцията на Република Италия: “Републиката признава и гарантира неприкосновените права на човека, било то индивидуални или в обществени сдружения, където се развива неговата личност, като изисква изпълнението на неотложните задължения на политическа, икономическа и социална солидарност.”

10 Чл. 3, ал. 2 Конституцията на Република Италия: “Републиката има задължение да премахне пречките на икономическия и обществения ред, които като ограничават фактически свободата и равенството на гражданите, пречат на пълното развитие на човешката личност и ефективното участие на всички работещи в политическата, икономическата и социалната организация на страната.”

11 Чл. 32 Конституция на Република Италия: “(1) Републиката защитава здравето като основно право на личността и интерес на общността, като гарантира безплатно лечение на нуждаещите се. (2) Никой не може да бъде задължен да премине през определено здравно лечение, освен ако това не е предвидено в закон. Законът не може в никакъв случай да наруши ограниченията, наложени от уважението към човешката личност.”

12 Вж. бел. № 4.

13 Чл. 408 ГК Избор на настойник/подкрепящо лице: “(1) Изборът на настойник/подкрепящо лице се извършва с изключително внимание към грижите и към интересите на личността на бенефициера. Настойникът/подкрепящото лице може да бъде определен от съответното заинтересовано лице, което очаква своята евентуална бъдеща невъзможност, чрез публичен или писмен, автентичен избор/акт. При липса или при наличието на сериозни причини съдията по настойничество може да посочи с мотивирано решение друг/о настойник/подкрепящо лице. При избора, съдията по настойничество предпочита, там, където това е възможно, съпруг/а, с когото/която не са законово разделени/разведени, лицето, с което живее от дълго време, бащата, майката, син/дъщеря или брат или сестра, роднина до четвърто коляно, пред субекта, който е посочен от преживелия родител в завещанието, чрез публичен или частен автентичен акт. (2) Направените избори, посочени в ал. 1, могат да бъдат оттеглени от автора им с волеизявление в същата форма. (3) Функциите на настойник/подкрепящо лице не могат да бъдат покривани/извършвани от лица, предлагащи публични или частни услуги, които работят за бенефициера. (4) Съдията по настойничество, когато счете за необходимо, както и в случай на посочен от заинтересования, настойник/подкрепящо лице, когато има сериозни причини, може да назначи за настойник/подкрепящо лице друго подходящо лице сред посочените субекти в глава II, което легално да представлява лицето, делегирало му тези правомощия чрез депозиран в офиса на съдията акт, да изпълнява всички задължения и всички права, предвидени в тази глава.”

14 Според чл. 405 ГК в този специален „регистър на настойниците/а” се вписва всеки един от настойниците/подкрепящите лица, веднага щом бъде назначен от съдията по настойничество.

15 Клетвата, която задължително трябва да бъде положена, е следната: „Заклевам се да изпълнявам задълженията си на настойник/подкрепящо лице с вярност и усърдие.“

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук