(доклад, представен на деветата национална конференция по биоетика и биоправо (2021))
Актуалност на кризата в психичното здраве
Депресивните разстройства са сред най-разпространените заболявания в световен мащаб, като засягат приблизително 280 млн души. Те са и сред водещите причини за самоубийство – по данни на Световната здравна организация всяка година близо 700 000 човека умират вследствие на успешен суициден опит, което му отрежда четвърто място сред причините за смърт във възрастовата група 15-29 г.[1] В същото време повече от 75% от случаите на депресия в страните с нисък и среден доход на населението не получават лечение. Бариерите пред ефективните грижи включват липса на ресурси, липса на обучени доставчици на здравни грижи, както и социална стигма, свързана с психичните разстройства. В световен мащаб диагностицирането на депресивни разстройства представлява трудност за професионалната общност[2], а като причина за това може да бъде посочен и биомедицинският подход, неотдаващ необходимото внимание на преживяванията на страдащия и ролята им в контекста на възникването на заболяването и неговия ход. Доколкото обаче външните събития, рефлектиращи върху психичното състояние на човек, водят и до биологични промени в неговия организъм (ендокринна система, биохимични процеси в организма и др.), остава дискусионен въпросът дали патологичните биохимични промени в някои от случаите на депресивни и тревожни разстройства са причина или следствие.
На фона на изложеното пандемията от SARS-CoV-2 поставя допълнителни предизвикателства пред съхраняването на човешкото здраве – както физическо, така и психическо. Световни проучвания от последните две години сочат, че честотата на разпространение на голямото депресивно разстройство и тревожното разстройство се е увеличила със съответно – 28% и 26%.[3]
Перспективи към облекчаване на психичното страдание: лечение на депресивни и тревожни разстройства през XX и XXI в.
Медицинският модел на адресиране на психичните разстройства, наложил влиянието си през 70-те години на XX в.[4], предлага подход, основан на разбирането, че етиологията на тези форми на страдание се корени във физиологични причини. Тази перспектива поставя знак за равенство между състояния, засягащи психичното здраве, и всички други физически заболявания, предполагащи медикаментозно лечение.
Биологичните обяснения за депресията се фокусират върху генетични фактори, биохимични и хормонални процеси, както и особености на мозъчните структури. Именно този поглед над психичните разстройства изиграва значима роля в развитието и разпространението на антидепресантите в лечението на депресивни разстройства. В средата на XX в. започва да се прилага и първият трицикличен антидепресант (Имипрамин), последван от множество други, спадащи към същата група. Независимо от облекчението върху някои от симптомите на състоянието, тези психотропни медикаменти са свързвани и със значими странични ефекти, както и потенциал за предозиране.[5]
През 80-те години на XX в. към активно прилаганите медикаменти в случаи на депресия и тревожни разстройства бързо навлизат и селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (по-познати като SSRI). През 2019 г. Fluoxetine (Prozac) се нарежда сред най-разпространените лекарства в САЩ, като е предписан над 27 млн пъти в рамките на една година.[6] Именно в този свой аспект съвременната психиатрия търпи сериозни критики, отнасящи се до биомедицинския модел, който прилага и до невъзможността да погледне отвъд физиологичните и биохимичните изражения на болестта, където се намира страдащият с неговите индивидуални психоло-емоционални и екзистенциални тревоги и потребности (вж. напр. Double, 2002: 900-904).
Промяната в мисленето за етиологията и лечението на психичното страдание, започнала в средата на миналия век, дава началото и на изследвания, свързани с приложението на серотонергични халюциногени (наричани нататък в текста психеделици или психеделични вещества) с терапевтични цели. Подход, за който впоследствие се изказва претенцията, че отдава значително по-голяма тежест на преживяванията на страдащия и на неговото активно участие в процеса на възстановяването му, в сравнение с класическата терапия с психотропни медикаменти.
В рамките на няколко години, в периода 1947-1960 г., са публикувани обнадеждаващи резултати, свързани с лечението на зависимости чрез администриране на LSD[7] [8], но тази линия на клинични проучвания и задълбочаването на изследванията започват все по-устойчиво да бъдат асоциирани с определени контракултурни движения, което довежда до силното политизиране на темата и в крайна сметка – до легална забрана на изследвания и клинични проучвания, включващи психеделични вещества. С това настъпва и краят на първата вълна на изследванията върху потенциала на психеделиците в контекста на терапията на психични заболявания.
Годините след 2000 г. бележат възхода на втора вълна на изследвания върху потенциала на вещества от тази група в лечението на някои форми на психично страдание и зависимости[9]. Редица международни изследвания представят доказателства за позитивното въздействие, което асистираната с псилоцибин терапия има върху лечението на депресия[10], [11],[12], тревожност[13] и зависимости[14], а според клинично проучване от 2020 г. администрирането на една до две дози псилоцибин в рамките на индивидуални психотерапевтични сесии води до дългосрочно редуциране, с над 70%, на депресивните симптоми при пациенти, диагностицирани с голямо депресивно разстройство (ГДР)[15].
Високата социална значимост на посочените открития ни дава основание да смятаме, че моментът, в който някои психеделици ще получат международно одобрение за терапевтични цели, не е никак далеч. Това налага необходимостта от навременно изследване на потенциалните етически проблеми и предизвикателствата пред моралната практика, които биха могли да възникнат в процеса на приобщаване на посочените методи към лечението на психичното страдание.
Настоящата статия няма за цел да реализира опити за опровергаване на ролята на конвенционалната фармакотерапия в психиатрията, доколкото подобно намерение е не само лишено от достатъчно основания, но и би допринесло към вече съществуващата дълбока поляризация по отношение на подходите за адресиране на психичната болест и планиране на необходимата подкрепа. Вместо това текстът си поставя цели, засягащи изследването на етически въпроси, пряко обвързани с потенциалните възможности за одобрение на психеделици от органичен произход в терапията на психични нарушения и прилагането им в клиничната практика. Сред тях е: 1) възможността за реализиране на информиран избор в светлината на една непредвидима трансформация на личността[16] в резултат от администрирането на психеделични вещества с терапевтична цел, както и 2) ролята на контекстуалната среда („set and setting“) при прилагането на психеделични вещества с оглед на принципа за ненанасяне на вреда.
Перспективи към информираното съгласие в случаи на терапия с психеделици
Изследванията върху терапевтичния потенциал на псилоцибина и други психеделици неминуемо се срещат с необичайните, немедицински „странични ефекти“, свързани с приложението му. Наред с целения клиничен ефект, те биха могли да предизвикат трайна промяна на отношението към смъртта; засилване на общностното чувство и усещането за връзка с природата. Терапията, включваща психеделици, би могла да предизвика мистични преживявания с дълготрайна духовна значимост[17], както и значими промени в религиозните вярвания[18], политическите ценности[19] и личността[20].
Преживяването на епистемологична криза е друг аспект, свързан с немедицинските последствия от приложението на терапията с псилоцибин.[21] Съмнението или загубата на смисъл от рационалното познание, формирало житейските избори и нагласи на човек, до момента на администриране на веществото следва да бъде взето под внимание в контекста на обсъждане на въпроса за мястото и функцията на информираното съгласие при прилагането на терапия с псилоцибин. В случаи на временен разпад на вътрешния контекст необходимостта от ориентиран към съхранението на личността външен (терапевтична рамка и взаимодействие) такъв е от ключова важност за изхода от асистираната с психеделици терапия. Именно тук е и отговорността на терапевта, „следващ“ болния в преминаването през интензивни вътрешни процеси, както и функцията на езика в осмислянето и обособяването на собствената история и вътрешен смисъл.
Явление, което изисква не по-малко внимание, засяга определянето на психиделичното преживяване от участниците в клинични проучвания като „по-реално“ от всичко, случило се в живота им.[22] Тази онтологична особеност на въздействието на веществата върху съзнанието следва да бъде внимателно проучена с оглед на потенциалните си краткосрочни и дългосрочни последствия върху подложилите се на лечение.[23] Някои от тези немедицински следствия привличат биоетическия интерес, водейки до формулиране на питането: Възможно ли е да бъде дадено информирано съгласие при наличие потенциал за подобна непредвидима трансформация на личността?
В случаите на лица, живеещи с голямо депресивно разстройство или тревожно разстройство, преживяванията за откъснатост, изолация, липса на смисъл и перманентно страдание представляват значима част от симптомите на заболяването и повлияват дълбоко върху качеството им на живот. Макар и непредвидими, потенциални последствия като изброените биха донесли по-скоро полза, отколкото вреда на участниците в терапията.
Изхождайки от разбирането за депресията като клинично състояние, чиито крайни изяви са асоциирани с живот, който е непосилно да бъде живян; значим риск от самоубийство и високи стойности на успешни суицидни опити[24], би следвало да обмислим възможността за едно по-широко разбиране/дефиниране по отношение на информираното съгласие относно немедицинските странични ефекти в случаите на терапия с псилоцибин. То би могло да бъде мотивирано от желанието на лицето да запази живота си и да се освободи от непосилното страдание. В този смисъл експлицитното и ясно формулиране и обсъждане с болния на невъзможността за пълно предвиждане на потенциалните същностни промени в личността му е от централно значение както за изграждането и съхранението на доверителната връзка между терапевта и пациента, така и за подкрепа на информирания избор. Бихме предположили, че когато човек се намира в ситуация на живот с тежка болест и произхождащо от нея интензивно страдание, неговото желание би било ситуацията да се „промени“, което отново не ни дава знание за съдържанието на желаната промяна, но ни носи информация, че болният не желае повече да е болен. Желанието за освобождаване от болестта и от идентификацията с нея е своеобразно деклариране на готовност да се преживее трансформация на личността, в този смисъл би могло да се приеме за съгласие относно прилагането на терапията.
Това съгласие обаче не отменя отговорността на медицинските специалисти и терапевти, провеждащи терапията, за запознаване на пациента със структурата и протичането на терапевтичната интервенция. Доколкото взаимодействието между терапевта и пациента в хода на интервенцията има свои специфични измерения и форма на общуване, качествено различни от обичайните в случай на лечение с други психотропни медикаменти, то рамката на терапевтичното взаимодействие също следва да бъде ясно регламентирана и предварително изяснена.
Налице са множество сведения за сексуална злоупотреба спрямо пациенти в контекста на прилагането на терапия с психеделици, което бива отдавано на тяхната уязвимост под въздействието на веществата в комбинация с психическата им лабилност, от което някои терапевти се възползват, използвайки моментната властова позиция, с която разполагат.[25] Посочените злоупотреби биват комуникирани от извършители им към потърпевшите като „част от терапевтичния процес“, което крие риск от безкритично приемане на ситуацията от пациенти, страдащи от психично разстройство, с оглед на уязвимостта им. Този проблем бива отчетен и отвъд рамките на терапията с психеделични вещества, като се посочват 7-12% на случаи на сексуална злоупотреба в конвенционалната психотерапия.[26] Това повдига питането: ако случаите на сексуално насилие в традиционните форми на психотерапия са толкова висок брой, то как би изглеждала картината при въвеждането на терапията с психеделици? Именно достатъчно високата информираност относно протичането на терапевтичния процес и неговата рамка носи потенциала за подкрепа в изграждането на разбиране или затвърждаването на границите на собствената личност и като така, съхраняване на достойнството на пациента.
В този смисъл наличието на общоприет протокол на поведение, представляващ част от информацията, предоставяна на пациента с оглед получаване на неговото информирано съгласие преди провеждане на терапевтичната сесия с психеделици, не само подкрепя неговото овластяване, но и представлява превенция срещу потенциални злоупотреби.
Биоетика и контекстуална среда
Редица културно-антропологични изследвания от последните двайсет години анализират процесите на постепенна глобализация на ритуалите с психеделици (напр. церемонии с аяуаска, пейот и псилоцибинови гъби), както и фрагментацията на тези практики (асоциирани предимно с коренното население на Амазония) в западната култура, където знанието за свойствата и въздействието на веществата, съдържащи се в психеделичните растения и фокусирането върху биохимичното им влияние, вземат превес над чувствителността относно необходимия контекст за тяхното прилагане. Именно в това наблюдение е положен друг етически проблем, свързан с администрирането на психеделични вещества в терапията на форми на психично страдание, който се нуждае от обсъждане.
Изследването на контекстуалната среда[27] изисква да бъдат взети под внимание нейните характеристики и роля както по отношение на социалните условия, включително по-широките културни нагласи по отношение на веществата и техните ефекти, допринасящи за преживяването, така и на терапевтичната рамка/ситуация. Културните нагласи спрямо психеделиците в съвременните западни общества продължават да носят значим политически товар, свързан със стигматизиране на употребата им и формирането на утвърдени във времето негативни нагласи към употребяващите ги. В тази връзка прилагането им за целите на терапията изисква както целенасочени усилия в посока трансформиране на тези нагласи в знание, основаващо се на научни доказателства и особена морална чувствителност по отношение на приложението им, така и критическо преосмисляне на терапевтичната рамка лекар – пациент, в частност – влиянието на патернализма върху нея и специално внимание към необходимостта от възприемане на активното участие на пациента в процеса, като неотменимо условие за успеха на терапията.
Докато някои изследователи от областта на теоретичната философия акцентират върху необходимостта от енкултуриране на психеделиците като условие за успешното им интегриране в клиничния апарат на съвременната психиатрия[28], то в полето на биоетиката откриваме нарастваща тревога около потенциалната медикализация на психеделичните вещества и опасността от тяхното инструментално прилагане[29], което би могло да се разглежда и като следствие от реализирането на опит за тяхното културно адаптиране към общество, в което биомедицинският подход към психичното страдание остава доминиращ.
Обсъждането на перспективите пред прилагането на психеделици в терапията на психични нарушения изисква да посочим фундаменталната разлика между въздействието на тази група вещества и всеки друг синтетичен психотропен медикамент. За разлика от въздействието на медикаментите от групите на антидепресантите, чиято обща характеристика е увеличаването на нивата на серотонин в мозъка и на антипсихотиците, чието действие е насочено към блокиране допаминовите рецептори, това на психеделиците се свързва с влияние върху слабо изследвана зона в мозъка (claustrum), считана за отговорна за поддържането на внимание и преминаването от една дейност в друга. През 2020 г. изследователи от Johns Hopkins Medicine публикуват проучване, според което администрирането на псилоцибин значително намалява активността на клауструма и взаимодействието му с други мозъчни региони, като отдават на това докладваните от участниците преживявания на „свързаност/единство с всичко в природата“, „разтваряне на егото“ и „занижено усещане за себе си“[30]. Реферирайки към изследванията на Хари Франкфърт върху свободната воля, бихме могли да изкажем предположението, че някои психеделици като псилоцибина биха могли да позволят на човек да постигне свои желания от втори ред.[31] С други думи, те биха могли да предоставят възможност за контрол над желанията от първи ред и проява на тези от втори, намиращи се в съответствие с представата за личността, която лекуваният иска да приеме за себе си. Това е и подход, на който се основават клинични проучвания за лечение на зависимости с помощта на подпомогната от псилоцибин терапия[32],[33].
Асистираната с психеделици терапия изисква активно и основаващо се на равнопоставеност взаимодействие между психиатричната, психотерапевтичната общност и лекувания, както и отдаване на необходимото значение на рефлексивността на последния, под въздействието на психеделични вещества (обособена като дистанцираност и контекстуалност), както и на трансперсонални и трансцедентални преживявания[34], провокирани от администрирането на веществото. Необходимо е да се вземе предвид обстоятелството, че психеделиците са катализатор на психотерапевтичния процес, а не просто форма на медикаментозно лечение.
Докато преобладаващата част от психотропните медикаменти целят облекчаване на симптомите на психично страдание, то асистираната с психеделици терапия адресира причините, довели до развитието на тежки форми на психично страдание. Пренебрегването на нуждата от наративизиране на преживяванията и технологизирането на терапията с психеделични вещества има потенциала да нанесе значими вреди на пациентите, а с това и да компрометира изпълнението на дълга на лекуващите към тях. Наличието на дълбока и критична етическа ангажираност, предшестваща фактическото допускане на психеделиците в терапията, би предотвратила бъдещи вреди както върху индивидуалното благополучие на пациентите, така и върху развитието на научните изследвания в областта, което би предоставило възможност за достъп до терапия на значим брой нуждаещи се.
Рискът от инструментализиране на психеделиците в клиничната практика бихме могли да изследваме и в светлината на потенциалното им възприемане като технология, реферирайки към критиката на Хайдегер към модерните технологии, чиято същност остава чужда за прилагащите я, докато в същото време променя човешкото преживяване за света и разкрива само определени смислови връзки.[35] Техницизирането на психеделиците крие риск от възпроизвеждането на инструментални взаимоотношения, намиращи се в противовес със самата същност на терапевтичното взаимодействие. Подобен неблагоприятен развой има потенциала да предопредели мисленето за психеделичните вещества и тяхното приложение. Сведени до средство за постигане на определени цели, те не биха се различавали от който и да е антибиотичен медикамент по отношение на контекстуалното си полагане. За разлика от въздействието на последния, което би било идентично без значение дали лицето го приема, докато се намира в обществения транспорт, в собствения си дом, в присъствието на други хора или в уединение, подпомогнатата с психеделици терапия би имала качествено различни последствия, приложена извън необходимия вътрешен и външен контекст.
Моралните аспекти, отнасящи се до психофармакологията на психеделиците, е тема с висока важност поради откритията на значимото влияние на нефармакологичните фактори върху действието им.[36] Изследвания в областта на психофармакологията от 2010 г. потвърждават, че преживяванията под въздействие на психеделични вещества се повлияват значително от контекста (вътрешен и външен) на прилагането им, което е отдавано на влиянието на веществата върху селективния 5-НТ2А рецепторен антагонист. Това, което отличава изследванията, включващи психеделични вещества, от тези, при които се прилага плацебо, е, че в случая на първите ефектите от нефармокологичните фактори върху индивида се засилват от фармакологичните свойства на веществата, което би могло да бъде предпоставка както за постигане на благоприятно терапевтично въздействие, така и за нанасяне на вреда, при отсъствие на подходяща контекстуална и словесна среда.
Заключение
Динамичното развитие на клиничните проучвания с психеделични вещества изисква актуален отговор от етическата общност. Перспективите за успешно имплементиране на психеделиците в психиатричната и психотерапевтична практика се нуждаят от внимателно изследване с оглед на защита на тази уязвима група пациенти, към която е насочена терапията. В същото време е необходимо да бъдат формулирани и измеренията на отговорността към обществото, с оглед на потенциално улеснения достъп до тази група вещества след одобрението им за терапевтични цели; отговорността към коренното население, съхранител на ритуалите и историята на психеделичните растения, както и задълженията към околната среда и грижа за опазването на растенията в екосистемата, доколкото глобалното разпространение на знанието за потенциалните ползи от тях е предпоставка за нарастваща заплаха от изчезването на някои от видовете.[37]
Асистираната с психеделици терапия носи потенциал за промяна в парадигмата на лечение на психичното страдание, но универсализирането й крие и значими рискове, които предполагат внимателно и задълбочено изследване.
ЛИТЕРАТУРА
Гроф, С. (2008). Когато невъзможното се случи. Феникс.
Barrett, F., Griffiths, R. (2018). Classic Hallucinogens and Mystical Experiences: Phenomenology and Neural Correlates. Behavioral Neurobiology of Psychedelic Drugs; 36, 393–430.
Barrett, F. et. al. (2020). Psilocybin acutely alters the functional connectivity of the claustrum with brain networks that support perception, memory, and attention. NeuroImage; 218.
Bogenschutz, M. (2015). Psilocybin-assisted treatment for alcohol dependence: a proof-of-concept study. J Psychopharmacol ;29(3), p. 289-99.
Carhart-Harris et. al. (2015). The Effects of Acutely Administered 3,4-Methylenedioxymethamphetamine on Spontaneous Brain Function in Healthy Volunteers Measured with Arterial Spin Labeling and Blood Oxygen Level-Dependent Resting State Functional Connectivity. Biol Psychiatry; 15:78(8), p. 554-62.
Carhart-Harris, L. et. al. (2016). Psilocybin with psychological support for treatment-resistant depression: an open-label feasibility study. Lancet Psychiatry; 3(7), p. 619-27.
Carhart-Harris, L., Roseman, L., Haijen, E., et al. (2018). Psychedelics and the essential importance of context: J Psychopharmacol; 32, p. 725–731.
Double, D. (2002). The limits of psychiatry. BMJ; 324(7342), p. 900–904.
Davis, A., Barrett, F., May, D., et al. (2021). Effects of Psilocybin-Assisted Therapy on Major Depressive Disorder. A Randomized Clinical Trial. JAMA Psychiatry;78(5), p. 481-489.
Doblin, R. (1991). Pahnke’s “Good Friday experiment”: A long-term follow-up and methodological critique. Journal of Transpersonal Psychology; 23(1), p. 1-28.
Erritzoe, D. et. al. (2018). Effects of psilocybin therapy on personality structure. Acta Psychiatrica Scandinavica; 138(5), p. 368-378.
Griffiths, R., Hurwitz, S., Davis, K., et. al. (2019). Survey of subjective “God encounter experiences”: Comparisons among naturally occurring experiences and those occasioned by the classic psychedelics psilocybin, LSD, ayahuasca, or DMT. PloS one; 14(4).
Grob, C. (2011). Pilot study of psilocybin treatment for anxiety in patients with advanced-stage cancer. Arch Gen Psychiatry; 68(1), p. 71-8.
Heidegger, M. (1977). The question concerning technology. New York & London:Garland Publishing Inc.
Hoffman, A. (1980). LSD: My problem child Reprint Edition. New York: McGraw-Hill.
Letheby, C., Gerrans, Ph. (2017). Self unbound: ego dissolution in psychedelic experience. Neuroscience of Consciousness; 3, p. 1-11.
Lawrence, J. (2014). Psychedelics: entering a new age of addiction therapy. The Pharmaceutical Journal,Vol 293, No 7834;293(7834).
Lyons, T., Carhart-Harris, L. (2018). Increased nature relatedness and decreased authoritarian political views after psilocybin for treatment-resistant depression. Journal of Psychopharmacology; 32(7), p. 811-819.
MacLean, K., Johnson, M., Griffiths, R. (2011). Mystical experiences occasioned by the hallucinogen psilocybin lead to increases in the personality domain of openness. Journal of Psychopharmacology; 25(11), p. 1453-1461.
McMillan, R. (2021). Global bioethical challenges of medicalising psychedelics. Journal of Psychedelic Studies; 5 (2), p. 57-64.
Muneta, J. (2020). Peyote crisis confronting modern indigenous people: The declining peyote population and a demand for conservation. American Indian Law Journal; 9 (1), p. 136-180.
Ross, S. et. al. (2016). Rapid and sustained symptom reduction following psilocybin treatment for anxiety and depression in patients with life-threatening cancer: a randomized controlled trial. J Psychopharmacol; 30(12), p. 1165-1180.
Shanon, B. (2010). The epistemics of ayahuasca visions. Phenomenology and the Cognitive Sciences; 9, p. 263-280.
Velleman, J. (2014). The Way of the Wanton. In: The Possibility of Practical Reason, 2nd Edition. Michigan Publishing.
Vidriales, A. (2018). Psychedelic tourism in Mexico, a thriving trend. PASOS. Revista de Turismo y Patrimonio Cultural; 16/4, p. 1037-1050.
Бележки под линия:
[1] Световна здравна организация. (13.09.2021). Извлечено на 20.11.2021 г. от: https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/depression
[2] Пак там.
[3] Santomauro, D. (11.2021). Global prevalence and burden of depressive and anxiety disorders in 204 countries and territories in 2020 due to the COVID-19 pandemic. The Lancet, vol. 398, issue 10312, s. 1700-1712.
[4] Laing, R. D. (1969). The Politics of the Family and Other Essays. Routledge.
[5] Mavissakalian M, Perel J, Guo S. Specific side effects of long-term imipramine management of panic disorder. J Clin Psychopharmacol. 2002;22(2):155-61.
[6] Вж. The Top 300 Drugs of 2019: https://clincalc.com/DrugStats/Top300Drugs.aspx
[7] Гроф, С. (2008). Когато невъзможното се случи. Феникс.
[8] Hoffman, A. (1980). LSD: My problem child. Reprint Edition. New York: McGraw-Hill.
[9] Показателен е интензитетът на реализиране на изследвания в областта на прилагането на психеделични вещества с терапевтични цели на Център за изследване на психеделиците „Джонс Хопкинс“: https://hopkinspsychedelic.org/publications
[10] Carhart-Harris et. al. (2015). The Effects of Acutely Administered 3,4-Methylenedioxymethamphetamine on Spontaneous Brain Function in Healthy Volunteers Measured with Arterial Spin Labeling and Blood Oxygen Level-Dependent Resting State Functional Connectivity. Biol Psychiatry; 15:78(8), p. 554-62.
[11] Carhart-Harris, L. et. al. (2016). Psilocybin with psychological support for treatment-resistant depression: an open-label feasibility study. Lancet Psychiatry; 3(7), p. 619-27.
[12] Ross, S. et. al. (2016). Rapid and sustained symptom reduction following psilocybin treatment for anxiety and depression in patients with life-threatening cancer: a randomized controlled trial. J Psychopharmacol; 30(12), p. 1165-1180.
[13] Grob, C. (2011). Pilot study of psilocybin treatment for anxiety in patients with advanced-stage cancer. Arch Gen Psychiatry; 68(1), p. 71-8.
[14] Bogenschutz, M. (2015). Psilocybin-assisted treatment for alcohol dependence: a proof-of-concept study. J Psychopharmacol ;29(3), p. 289-99.
[15] Davis, A., Barrett, F., May, D., et al. (2021). Effects of Psilocybin-Assisted Therapy on Major Depressive Disorder. A Randomized Clinical Trial. JAMA Psychiatry;78(5), p. 481-489.
[16] Letheby, C., Gerrans, Ph. (2017). Self unbound: ego dissolution in psychedelic experience. Neuroscience of Consciousness; 3, p. 1-11.
[17] Doblin, R. (1991). Pahnke’s “Good Friday experiment”: A long-term follow-up and methodological critique. Journal of Transpersonal Psychology; 23(1), p. 1-28.
[18] Griffiths, R., Hurwitz, S., Davis, K., et. al. (2019). Survey of subjective “God encounter experiences”: Comparisons among naturally occurring experiences and those occasioned by the classic psychedelics psilocybin, LSD, ayahuasca, or DMT. PloS one; 14(4).
[19] Lyons, T., Carhart-Harris, L. (2018). Increased nature relatedness and decreased authoritarian political views after psilocybin for treatment-resistant depression. Journal of Psychopharmacology; 32(7), p. 811-819.
[20] Erritzoe, D. et. al. (2018). Effects of psilocybin therapy on personality structure. Acta Psychiatrica Scandinavica; 138(5), p. 368-378.
[21] Letheby, C., Gerrans, Ph. (2017). Self unbound: ego dissolution in psychedelic experience. Neuroscience of Consciousness; 3, p. 1-11.
[22] Barrett, F., Griffiths, R. (2018). Classic Hallucinogens and Mystical Experiences: Phenomenology and Neural Correlates. Behavioral Neurobiology of Psychedelic Drugs; 36, 393–430.
[23] Shanon, B. (2010). The epistemics of ayahuasca visions. Phenomenology and the Cognitive Sciences; 9, p. 263-280.
[24] вж. WHO. (2021). Suicide: https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/suicide
[25] Lewis-Healey, Е. (15.10.2021). Preventing Sexual Abuse in Psychedelic Therapy. Извлечено на 20.11.2021 г. от: https://psychedelicspotlight.com/preventing-sexual-abuse-in-psychedelic-therapy/
[26] Pope, K.Therapist-Patient Sex as Sex Abuse: Six Scientific, Professional, and Practical Dilemmas in Addressing Victimization and Rehabilitation. Извлечено на 20.11.2021 г. от: https://kspope.com/sexiss/therapy1.php
[27] Външна, свързана със социални и културни фактори, както и с такива, отнасящи се до терапевтичната рамка („setting“), и вътрешна, свързана с житейските нагласи и преживявания на пациента („set“).
[28] Вж. напр. лекциите и проектите на Томас Метцингер.
[29] McMillan, R. (2021). Global bioethical challenges of medicalising psychedelics. Journal of Psychedelic Studies; 5 (2), p. 57-64.
[30] Barrett, F. et. al. (2020). Psilocybin acutely alters the functional connectivity of the claustrum with brain networks that support perception, memory, and attention. NeuroImage; 218.
[31] Желанието от първи ред е първоначалното желание за извършване на определено действие, докато желанието от втори ред е желание за самото желание.
[32] Lawrence, J. (2014). Psychedelics: entering a new age of addiction therapy. The Pharmaceutical Journal,Vol 293, No 7834;293(7834).
[33] Velleman, J. (2014). The Way of the Wanton. In: The Possibility of Practical Reason, 2nd Edition. Michigan Publishing.
[34] Които биха могли да бъдат проблематично дефинирани и като психозомиметични ефекти от психиатричната общност.
[35] Heidegger, M. (1977). The question concerning technology. New York & London:Garland Publishing Inc.
[36] Carhart-Harris, L., Roseman, L., Haijen, E., et al. (2018). Psychedelics and the essential importance of context: J Psychopharmacol; 32, p. 725–731.
[37] Muneta, J. (2020). Peyote crisis confronting modern indigenous people: The declining peyote population and a demand for conservation. American Indian Law Journal; 9 (1), p. 136-180.