Правна защита на околната среда в нейната цялост по вторичното право на Европейския съюз

Проф. д.ю.н. Георги Пенчев,

Юридически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“

Цялата студия може да бъде прочетена тук в pdf формат.

Съдържанието на настоящото изследване включва: Увод; I. Програми за действие по опазване на околната среда в нейната цялост; II. Правен режим на участието на обществеността в управлението на дейности по опазване на околната среда в нейната цялост; ІIІ. Правен режим на контрола върху замърсяването на околната среда в нейната цялост; IV. Правен режим на оценката на въздействието върху околната среда; V. Правен режим на екологичната оценка; VI. Правен режим на информацията за околната среда в нейната цялост; VІI. Правен режим на Схемата за екологично управление и одитиране; VIII. Правен режим на Схемата за екомаркировка; IX. Правен режим на финансирането на опазването на околната среда в нейната цялост; Х. Правен режим на екологичното счетоводство в областта на опазването на околната среда в нейната цялост; XI. Правен режим на предотвратяването и отстраняването на екологични щети; ХII. Наказателноправна защита на околната среда в нейната цялост; ХІII. Участие на Европейския съюз в международното сътрудничество по опазване на околната среда в нейната цялост; Заключение; Използвана литература; Приложения, озаглавени, както следва: Приложение № 1. Действащи правни актове и документи на Европейския съюз по опазване на околната среда в нейната цялост; Приложение № 2. Правни актове и документи на Европейския съюз по опазване на околната среда в нейната цялост, които не са в сила или са загубили значение; Приложение № 3. Селективна съдебна практика на Европейския съюз в областта на опазване на околната среда в нейната цялост; Приложение № 4. Международни споразумения, свързани пряко или косвено с опазването на околната среда в нейната цялост с участието на Европейския съюз.

Основната цел на научното изследване е подпомагането на учени, практикуващи специалисти-еколози и обучавани лица в изучаването и анализа на вторичното европейско екологично право.

От систематична гледна точка екологичното право на ЕС може да бъде обособено в 2 части – обща и специална. От своя страна, общата част на европейското екологично право условно може да бъде подразделена на 2 дяла, както следва: а) Дял I. Европейско първично екологично право, което включва екологоправните разпоредби на Учредителните договори на ЕС¹; и б) Дял II. Европейско вторично екологично право, което включва определени правни институти на това право, имащи по-цялостно значение за опазването на околната среда. В контекста на тази систематика настоящото научно изследване е посветено на горепосочения дял II на европейското екологично право. Що се отнася до специалната част на европейското екологично право, следва да се отбележи, че тя, от една страна, е посветена на опазването на отделните природни ресурси или на дейности, оказващи значително въздействие върху околната среда, а от друга страна, тя следва да бъде предмет на самостоятелни научни изследвания.

В настоящото изследване вниманието е насочено към правните актове на ЕС, предмимно със задължителен характер за държавите членки, свързани с опазването на околната среда в нейната цялост, т.е. като единна система от взаимносвързани компоненти. То е съобразено със законодателството, в сила към 25.02.2024 г. Трябва да се има предвид обстоятелството, че европейското екологично право, вкл. в разглежданата област, се развива твърде динамично, а това обстоятелство изисква много добро сътрудничество между учени и практикуващи специалисти – еколози, които перманентно трябва да отчитат новото в тази правна уредба. Поради това въздействието на европейското екологично право върху българското екологично право неминуемо ще води до твърде чести изменения и допълнения в националното ни екологично законодателство, т.е. до нестабилност и затруднения в неговото прилагане. Изменението на климата също е фактор, който винаги трябва да се отчита при вземането на управленски решения в областта на опазване на околната среда на национално, регионално и международно равнище. Следователно, независимо от трудностите в правоприлагането, при вземането на такива решения е необходимо да се мисли и за съдбата на бъдещите поколения.

Бележки под линия: