(статията е публикувана за пръв път в сп. „Търговско и облигационно право“, бр. № 2/2022 г.)

I. Въведение

С разпореждане от 09.06.2021 г. на председателя на ВКС бе образувано тълк. д. № 2/2021 г. по описа на ОСГТК на ВКС, чийто предмет са някои процесуалноправни проблеми на разпределението в гражданския изпълнителен процес. Един от тези проблеми, който ще бъде обект на настоящото изложение, е поставеният пред тълкувателния форум въпрос № 2: „Какви са правомощията на съда след отмяна на обжалвано пред него разпределение, изготвено от съдебния изпълнител, респективно след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение – да реши въпроса по същество, като сам извърши ново разпределение, или да върне делото на съдебния изпълнител, респективно на окръжния съд за извършване на ново разпределение?“.

Според едно от становищата, поддържани в съдебната практика, при отмяна на обжалвания акт съдът разполага с правомощие да реши въпроса по същество, като сам извърши ново разпределение1.

Според другото становище съдът в производството по чл. 463 ГПК действа като контролно-отменителна инстанция и при отмяна съдебният изпълнител следва да извърши ново разпределение, като съобрази дадените от съда задължителни указания.

По-долу са изведени съображения в подкрепа на първото становище, като е направен кратък историкоправен преглед на нормативната уредба.

II. Съображенията

Възможността за обжалване на разпределението е позната на българското обективно гражданскоизпълнително право още от Закона за гражданското съдопроизводство от 1892 г. (чл. 1068, ал. 1), впоследствие и от 1930 г. (чл. 854, ал. 1 във вр. с чл. 855)2. Оттогава датира и единното доктринерно и юриспруденциално тълкуване на уредбата: съдът следва да реши въпроса по същество и сам да извърши разпределението3. Уредбата намира историческа приемственост и в отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. (чл. 358), като същото важи и за извлеченото съдържание на правната норма4.

Краткият историкоправен преглед разкрива, че по време на действието на трите процесуални закона законодателните изменения в правната уредба на института на разпределението касаят:

– компетентността за изготвяне на разпределението (след изменението от 20.02.1897 г. на чл. 1065 ЗГС-1892 (отм.) правомощието се възлага на съдебния пристав5),

– скъсяването на срока за обжалване (първоначално седемдневен – чл. 1068, ал. 1 ЗГС-1892 (отм.); впоследствие става тридневен – чл. 854, ал. 1 ЗГС-1930 (отм.)),

– възможността за инстанционен контрол на съдебния акт, постановен по жалба срещу разпределението – нормата на чл. 858 ЗГС-1930 (отм.) в редакцията след изм., ДВ, бр. 182 от 12.11.1934 г. урежда право на обжалване по изключение, когато е разрешен въпрос за предпочтително удовлетворение на кредиторите6; двуинстанционният съдебен контрол се възприема изцяло при действието на чл. 358 ГПК (отм.),

– както и функционалната подсъдност на жалбите (чл. 358, ал. 1 ГПК (отм.) в редакцията след изм., ДВ, бр. 105 от от 08.11.2002 г.).

Историческото тълкуване потвърждава обстоятелството, че няма изменение в законодателния подход по отношение процесуалните правомощия на съда в производството по обжалване на разпределението.

Сравнението на разпоредбите на чл. 358 ГПК (отм.) и действащия понастоящем чл. 463 ГПК показва, че в нормативно-съдържателен план са налице сходства, но и разлики:

– законодателят изоставя разглеждането на жалбата в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателите;

– за разлика от новелата на чл. 358, ал. 2 ГПК (отм.), която препраща към реда на чл. 217 ГПК (отм.) единствено досежно разглеждането на частната жалба срещу акта на окръжния съд, с чл. 463, ал. 1 и 2 ГПК изрично се регламентират правомощията не само на апелативния, но и на окръжния съд, посредством метода на прякото препращане към процесуалните разпоредби, уреждащи производството по обжалване на определенията;

– нормативно се закрепва официалното тълкуване, възприето в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 1/2001 г., според което решението на апелативния съд не подлежи на касационно обжалване.

Показателно е, че по време на обсъжданията на проект на Гражданския процесуален кодекс със сигнатура № 602-01-38 от 11.05.2006 г. Комисията по правни въпроси към 40-ото Народно събрание е предложила редакция на чл. 463, ал. 1 ГПК, съгласно която се препраща към общия ред за разглеждане на жалби срещу действията на съдебния изпълнител7, но в рамките на втората фаза на законодателния процес препратката е променена, за да се стигне до сега действащата формулировка. В този смисъл не съществува причина да се приеме, че коментираното правило е плод на случайна законодателна техника. Производството по обжалване на разпределението е нарочно отграничено от общото производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител (чл. 435–438 ГПК), което се характеризира със своя контролно-отменителен характер8, както и с лимитативното изброяване на подлежащите на обжалване процесуални действия на изпълнителния орган и на правните основания за тяхното обжалване9. По този начин е избегнато и смесването, допуснато при действието на чл. 335, ал. 2 ГПК-отм. (в ред., ДВ, бр. 59 от 26.05.1998 г., която е предвиждала двуинстанционен съдебен контрол за всички действия на съдебния изпълнител) в съобразителната част към т. 6 от цитирания по-горе тълкувателен акт, където се приема следното: „Решението по чл. 358 ГПК за разпределение на сумите, получени от публичната продан, не подлежи на касационно обжалване. Фактически този въпрос се разглежда в три инстанции, тъй като решението на съдия-изпълнителя – по общия ред за обжалване действията на съдия-изпълнителя, подлежи на обжалване пред районен и окръжен съд, чието решение е окончателно – чл. 335, ал. 1 и 2 ГПК. Освен това има възможност за искова защита от взискателя, който оспорва съществуването на вземането на друг взискател – чл. 359 ГПК.“10

Особените правила на чл. 463 ГПК са израз на засилената защита на правата, които се засягат с акта на разпределението. Прочее, не съществува легална опора за извеждане на изключение от принципното начало, че по своя характер обжалването с частна жалба е пълно (същинско) въззивно обжалване, а не контролно-отменително.

Доколкото по арг. от чл. 39, ал. 1, т. 1 УПЗНА № 883 от 24.04.1974 г. препращането в разпоредбите на чл. 463, ал. 1 и 2 ГПК е пряко (telle quelle), функционално компетентните съдилища, осъществяващи контрол за законосъобразността на атакувания акт, разполагат със същите правомощия, с които разполагат съдебните инстанции в производството по обжалване на определенията и разпорежданията по реда на чл. 274–279 ГПК, а именно: самостоятелно да установяват процесуалните факти, относими към приложимата процесуална норма, да вземат собствено становище по предмета на производството и да се произнасят по неговото същество, без да са обвързани от изложените в частната жалба оплаквания, включително да събират служебно допустими, необходими и относими доказателствени средства (в случая на обжалване на разпределението такива бихи били напр. актуално удостоверение от приходната администрация за дължимите от длъжника публични държавни вземания – чл. 458 ГПК във вр. с чл. 191, ал. 3 и 4 ДОПК; информация от общината за дължимите публични общински вземания за данък върху недвижимите имоти и върху моторни превозни средства, обект на публичната продан – чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД във вр. с чл. 10, чл. 44, чл. 52 ЗМДТ, и др.). Отличителен белег на производството по частна жалба е и че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2 ГПК, не намират приложение – Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г.11

III. Заключение

С оглед гореизложените съображения би могло да се даде следният отговор на поставения по-горе правен въпрос, предмет на висящото тълк. д. № 2/2021 г. по описа на ОСГТК на ВКС:

След отмяна на обжалвано пред него разпределение, изготвено от съдебния изпълнител, респективно след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение, съдът разполага с правомощие да реши въпроса по същество, като сам извърши ново разпределение.

Бележки под линия:

1 Вж. противоречивата съдебна практика, систематизирана в искането за приемане на тълкувателно решение, което е депозирано на 08.01.2021 г. от Висшия адвокатски съвет – www.vks.bg.

2 За улеснение тук ще бъдат възпроизведени всички посочени от ЗГС-1892 (отм.) и ЗГС-1930 (отм.) разпоредби. Същите са цитирани по ПИС „Апис“, както и по Закон за гражданското съдопроизводство. С., Министерство на правосъдието, Държавно книгоиздателство, 1930: Чл. 1065. (Изм.: 7 март 1897 г.) От представената сума съдебният пристав най-първо отделя сума за изплащане разноските по взисканието и вземанията, които са обезпечени със залог по старшинството на ипотекираните актове, а остатъка след това обръща за удовлетворение другите вземания по съразмерност. Чл. 1068. (Изм.: 7 март 1897 г.) (1) Жалбите на длъжника и на взискателите против сметката се приемат само в седмодневен срок от деня, който е определен за предявяването на сметката, и се разрешават от съда. (2) Ако в този срок не са били направени никакви жалби, разпределението, направено от съдебния пристав, се счита окончателно и сумите се предават от съдебния пристав по принадлежност, след утвърждението на проданта от съда. Чл. 854. (ал. 1, изм.: 12 ноември 1934 г.) Както длъжникът, тъй и всеки един от ищците по изпълнението, има право в тридневен срок от деня, определен за предявяване на разпределението, а когато се обжалват и действията по проданта, заедно с жалбата против последната, да обжалва и разпределението, в който случай срокът за обжалване на продажбата почва да тече от деня, определен за обявяване на разпределението. (2) Ако в посочения в алинея първа срок разпределението не бъде обжалвано от никого, то се счита за окончателно и след утвърждаване на продажбата от съда, когато има продадени недвижими имоти, сумите по разпределението се предават от съдията-изпълнител на правоимащите. (3) Ако има подадени жалби, съдията-изпълнител, след изтичане на посочения в алинея първа срок, ги препраща веднага заедно с изпълнителното дело в областния съд, ако се разпределя сума над 30.000 лв., и на околийския съдия в останалите случаи. Чл. 855. Като получи подадените против разпределението жалби, съдът в най-къс срок се произнася по тях в съдебно заседание с призоваване на длъжника и на ищците по изпълнението. Доколкото намери жалбите за уважителни, съдът прави съответните изменения в извършеното от съдията-изпълнител разпределение, след което повръща изпълнителното дело на този последния за предаване разпределените суми на правоимащите, съгласно алинея втора на предходния член. Чл. 858. (Изм.: 12 ноември 1934 г.) Определението на съда по разпределението не подлежи на обжалване, освен по въпроси за предпочтително удовлетворение на някой от кредиторите, ако с него се разрешават такива.“

3 Вълчанов, Х. Изпълнително съдопроизводство според К. Аненков, руски процесуалист. С предговор от д-р Т. Кулев, проф. от Софийски университет. С.: Печатница Дневник, Утро и Заря, 1922, с. 422; Павлов, П., Сп. Парлапанов. Коментар на изпълнителното производство. С предговор от проф. д-р Л. Диков. С.: Печатница „Книпеграф“, 1936, с. 309; Силяновски, Д. Гражданско съдопроизводство. Том IV. Изпълнително производство. С., 1946, с. 168.

Съдът е длъжен да се произнесе не само върху техническото разпределение на сумата, но и за правото на известен кредитор да участва в разпределението, за размера на удовлетворяваните вземания и за приоритета на различните вземания. Съдът не разрешава спорове за безпаричността (т.е. симулативността – бел. – Р.Н.) на вземането на присъединен кредитор. Разрешаването на този спор става по реда на чл. 856 ЗГСтака р. 15832III о. на ВКС и р. 18143II о. на ВКС, цитирани по: Сталев, Ж., М. Андреев. Закон за гражданското съдопроизводство със синтез на юриспруденцията. С., 1946, с. 580.

4 Вж. Сталев, Ж. – В: Силяновски, Д., Ж. Сталев. Граждански процес. Том II. Изпълнително производство, обезпечително производство, особени искови производства, охранителни производства, държавен арбитраж. С.: Наука и изкуство, 1956, с. 280, както и Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 1994, с. 722, където авторът посочва, че по жалбата срещу решението на районния съд окръжният съд действа като въззивна инстанция: може да постанови друго решение по жалбата, без да се връща делото за ново разглеждане на районния съд (чл. 358, ал. 2 ГПК-отм.). След приемането на т. 6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 1/2001 г. от изложението отпада израза „въззивна инстанция“ – решението на окръжния съд по жалбата може да се обжалва по реда на чл. 217, а апелативният съд може да постанови друго решение по жалбата, без да се връща делото за ново разглеждане на окръжния съд (чл. 358, ал. 2 във вр. с чл. 217, ал. 2) – т. напр. Сталев, Ж., А. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. Осмо издание. С.: Сиела, 2006, с. 884. Същото становище се споделя и от Мутафчиев, Г. Граждански процес. Изпълнително производство. С., 2005, с. 141. Обратното разбиране, което е изолирано, по-рано приема Мутафчиев, Г. Изпълнително производство на НРБ. Сравнителноправно изследване. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 1989, с. 142.

Общоприетото тълкуване продължава да се поддържа и в гражданскопроцесуалната теория по действащия ГПК (в сила от 1.03.2008 г.) – вж. Попова, В. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. Девето преработено и допълнено издание. Първо по действащия ГПК. С.: Сиела, 2012, с. 1188 и с. 1201; Попова, В. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. Десето преработено и допълнено издание. Второ по действащия ГПК. С.: Сиела, 2020, с. 1311; Градинарова, Т. Гражданско изпълнително производство (курс лекции). Първа част. Р.: Издателски център при Русенски университет „А. Кънчев“, 2015, с. 326; Митева, Д. – В: Пунев, Бл., В. Гачев, Г. Хорозов, Д. Митева, Д. Танев, Е. Кръшкова, Е. Балевска, К. Топалов, Кр. Влахов, М. Златарева, М. Обретенова, М. Бобатинов, Ст. Кюркчиев. Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. С.: ИК „Труд и право“, 2012, с. 1101; Митева, Д. – В: Пунев, Бл., В. Гачев, Г. Хорозов, Д. Митева, Д. Танев, Е. Кръшкова, Е. Балевска, К. Топалов, Кр. Влахов, М. Златарева, М. Обретенова, М. Бобатинов, Ст. Кюркчиев. Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. Второ преработено и допълнено издание. С.: ИК „Труд и право“, 2017, с. 1248 и сл., ЕПИ Online.

5 Абрашев, П. Гражданско съдопроизводство (лекции). Том III. 1. С.: Царска придворна печатница, 1918, 269– 270, обръща внимание, че по руския, френския и немския процесуален кодекс разпределението е съдебен акт, който може да встъпи в законна сила, и че след реформата от 20.02.1897 г. то вече се извършва не от съда (както е в цитираните законодателства), а от съдебния пристав.

6 Тук са се отнасяли случаите, когато се решават въпроси относно привилегирования характер на някои вземания, за реда на различните привилегии, за изплащането на някои данъци преди ипотечното вземане и т.н. Обжалването е ставало по реда на чл. 660 ЗГС-1930 (отм.) – така Павлов, П., Сп. Парлапанов. Цит. съч., с. 311.

7 Видно от стенограмата от обсъжданията на проекта на Граждански процесуален кодекс (№ 602-01-38 от 11.05.2006 г., 40-ото НС), че „Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 421, който става чл. 463: „Решение по разпределението

Чл. 463. (1) В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който я разглежда по реда на чл. 394, ал. 1 (понастоящем чл. 437, ал. 1 – бел. и курсив – Р.Н.).

(2) Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 274. Решението на апелативния съд не подлежи на обжалване.“

8 Така мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 3/12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 3/2005 г.

9 В този смисъл съобразителната част към т. 8 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.; Определение № 170/25.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. 297/2010 г., IV г. о.; Определение № 551/01.10.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 483/2010 г.

10 Преди приемането на тълкувателното решение в подкрепа на касационното обжалване на решението по чл. 358, ал. 2 ГПК се изказва Белазелков, Б. Актове, подлежащи на касационно обжалване по Гражданския процесуален кодекс. // Съвременно право, 1998, № 4, с. 36, който приема, че съдебните актове, постановявани по реда на чл. 217, би трябвало да подлежат на касационно обжалване, тъй като с тях съдът се произнася по съществото на делото, като му туря край. Що се касае до въпроса за инстанционността, още при действието на ЗГС-1930 (отм.) Силяновски, Д. Цит. съч., с. 191, настоява, че жалбата срещу действията на съдия-изпълнителя не е жалба в нейния истински смисъл (процесуално действие на страната, с което се търси правна защита срещу едно съдебно постановление), а едно особено средство за защита в изпълнителния процес, вследствие на което производството, което се образува по повод на жалбата, не е въззивно производство и определението на съда по жалбата не е определение на въззивна инстанция, а на първа инстанция. Внимание заслужава и виждането на проф. Силви Чернев, че по действащия ГПК на апелативните съдилища се възлага своего рода касационен контрол върху съответното действие на съдебния изпълнител – Чернев, С. – В: Иванова, Р. Бл. Пунев, С. Чернев. Коментар на новия Граждански процесуален кодекс. С.: ИК „Труд и право“, 2008, 679–680.

11 Подробни съображения, които следва да са относими и за другите производства по частна жалба, вж. и у Мингова, А., Т. Градинарова. Намират ли приложение ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд? // Норма, 2018, № 2, 49–57.

СПОДЕЛЕТЕ:
Предишна статияОбществената баня
Следваща статияХуманитарните науки
(ко-администратор и редактор в Професионален сайт "Предизвикай правото!") Винаги ми е представлявало трудност да говоря за себе си. Ако трябва да се опиша в едно изречение, бих казал, че съм едновременно две неща: жизнерадостно стриктен и стриктно жизнерадостен. Радвам се, вярвам и желая. Радвам се, че от октомври 2011 г. (още докато бях студент по право в Юридически факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски”) имам прекрасната възможност да съм автор в уебсайта, а от година по-късно до днес – и негов ко-администратор. Радвам се, че животът направи така да се срещна с хора, с които споделям едни и същи идеали. Вярвам в това, че сами трябва да търсим истината, а последната винаги се открива в детайлите. Вярвам, че най-доброто тепърва предстои. Желая – на себе си и на тези, с които общувам – творческо настроение, защото една от многото ни същности (тази на юристи) не само че иманентно го предразполага, но и перманентно го изисква. Може да се свържете с мен на следния електронен адрес: rnekov (at) gmail.com.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.