(сигнал № 26 от инициативата „Сигнализирай: Правото!“)
(Константин Кунчев, Румен Неков)
С Разпореждане от 20.01.2020 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. д. № 2/2020 г. на ВКС, ОСГТК, по следните правни въпроси:
1. При произнасяне на съда (с уважаване, съответно отхвърляне) по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща, или само тази част, съответстваща на размера на иска?
2. При уважаване на възражението в хипотезата на т. 1 може ли ответникът да претендира разликата до пълния размер на своето вземане в последващ процес?
Образуваното тълкувателно дело бе повод да информираме посредством сигнал, депозиран в деловодството на ВКС под вх. № В-102/22.01.2020 г., председателя на ВКС, заместник-председателите и ръководители на Гражданска и Търговска колегия, както и комисията за изготвяне на проект за тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2020 г. на ВКС, ОСГТК, относно противоречива съдебна практика по други въпроси на института на прихващането на вземания, които не са повдигнати в предложението на председателя на ВАдвС.
I. По противоречиво разрешаваните въпроси
1. От кой момент поражда действие извършеното извънсъдебно, съответно съдебно прихващане, и носи ли се отговорност за забава?
1.1. Според едното становище направеното изявление за прихващане винаги има действие към предвидения в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД момент. Действието на прихващането се изразява с това, че двете насрещни вземания се погасяват до размера на по-малкото. Обратното действие на прихващането води до това, че задължението на прихващащия се счита погасено към посочения момент. Това води до отпадане на отговорността на лицето за неизпълнение на задължението и за последиците от това неизпълнение. В случаите, когато отговорността е за забавено изпълнение, то прихващащият ще отговаря за забавата, ако същата е настъпила преди предвидения в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД момент, от момента на забавата, до момента, в който прихващането е породило действие.
Така напр.:
– Решение № 103/01.08.2017 г. по гр. д. № 61323/2016 г. на ВКС, IV г. о.;
– Решение № 35/09.07.2019 г. по т. д. № 1175/2018 г. на ВКС, I т. о.
1.2. Според едно друго принципно становище правният ефект на материалноправното изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания (извънсъдебно прихващане) настъпва с факта на отправяне на изявлението за прихващане съгласно чл. 104, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, от който момент насрещните вземания се считат погасени. Възражението за прихващане, заявено в исковото производство като процесуален способ на защита, не изисква изискуемост и ликвидност на насрещното вземане. Правният ефект на възражението за прихващане (съдебното прихващане) настъпва с влизане в сила на съдебното решение, с което се установява съществуването на насрещното вземане, неговата изискуемост и ликвидност. Дори насрещното вземане да не е ликвидно и изискуемо към момента на релевиране на възражението, съдът е длъжен да го разгледа и да се произнесе по него, като обсъди всички събрани доказателства, тъй като съгласно чл. 221, ал. 2 ГПК (отм.) решението влиза в сила и по отношение на вземанията, предявени с възражение за прихващане. С влизане в сила на решението спорното неликвидно насрещно вземане става ликвидно.
В този смисъл напр.:
– Решение № 148/29.10.2009 г. по т. д. № 79/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.;
– Решение № 35/25.07.2017 г. по т. д. № 3164/2015 г. на ВКС, I т. о.
2. Допустимо ли е да се извърши съдебно прихващане с погасено по давност вземане, ако прихващането е било възможно преди изтичането на давността, и нужно ли е активното вземане да е било ликвидно към момента преди изтичане на давността?
2.1. Едното становище изхожда от тезата, че е нужно всички предпоставки да са налице, включително активното вземане да е ликвидно към момента преди изтичане на давността. Тоест активното вземане да е установено с влязло в сила решение, което да е влязло в сила преди изтичане на давността – чл. 103, ал. 2 ЗЗД е приложима само за материалното възражение за прихващане, но не и за процесуалното.
Така:
– Решение № 113/09.07.2013 г. по гр. д. № 1274/2013 г. на ВКС, ІІ г. о.;
– Решение № 225/28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.;
– Решение № 148/29.10.2009 г. по т. д. № 79/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.;
– Решение № 696/07.07.2004 г. по гр. д. № 1911/2003 г. на ВКС, ТК.
2.2. Другото становище приема, че не е нужно активното вземане да е ликвидно преди изтичане на давността, а само да може да настъпи прихващане преди да е изтекла давността – да е било изискуемо активното вземане тогава, като ликвидността може да се установи с решение впоследствие. Приема се, че разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗЗД е приложима и за материалното, и за процесуалното възражение за прихващане.
В този смисъл напр.
– Решение № 135/07.06.2019 г. по гр. д. № 4273/2018 г. на ВКС, IV г. о.
3. Кой дължи разноски при направено и уважено възражение за прихващане?
3.1. Според първото становище разноските се дължат изцяло от ответника при отхвърлен иск поради уважено възражение за прихващане, т.е. приложима е чл. 78, ал. 1 ГПК.
В този смисъл:
– Определение № 150/04.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2349/2015 г. на ВКС, II г. о.
3.2. Според второ становище, ако вземането на ответника е ликвидно още преди процеса и искът на ищеца бъде изцяло отхвърлен поради направено извънсъдебно възражение за прихващане, независимо дали то е направено едновременно с отговора на исковата молба или още преди процеса, то разноските следва да се присъдят в полза на ответника.
Така:
– Решение № 225/28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010 г. на ВКС, II т. о. (което отива дори по-далеч, като присъжда разноски на ответника, който се брани успешно с възражение за съдебно прихващане, основано на вземане, което не е ликвидно и не е изискуемо преди процеса, а става изискуемо в хода на процеса).
3.3. Трето становище приема, че разноските се дължат изцяло от ищеца при отхвърлен иск поради уважено възражение за прихващане, т.е. приложима е чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така:
– Определение № 27/10.01.2019 г. по ч. т. д. № 1469/2018 г. на ВКС, II т. о.;
– Определение № 44/28.01.2019 г. по ч. гр. д. № 1/2019 г. на ВКС, III г. о.
II. Предложение
Посочените противоречия са израз на различни схващания на действието на упражненото чрез възражение право на прихващане. Случаите на извънсъдебно и съдебно прихващане имат голямо практическо значение за гражданския оборот и гражданския процес, поради което считамe, че би било от огромна полза за правоприлагането, ако бъде постановено тълкувателно решение и по посочените в настоящия сигнал въпроси.
