Предявяване на искове срещу длъжника след откриване на производството по несъстоятелност

Спиране и недопустимост на нови съдебни и арбитражни производства

Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела (1) срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. Не се спират единствено имуществени дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица (чл. 637, ал. 5 ТЗ).

Използваният от законодателя термин „имуществени“ е достатъчно широк, за да обхване:

– освен делата по установителни и осъдителни искове във връзка със спорни парични вземания спрямо длъжника, но и:

– делата по петиторни и владелчиски искове за защита на вещни права или владение върху вещи, включени в масата на несъстоятелността, както и

– конститутивни искове с имуществени правни последици, какъвто е например искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на един предварителен договор за закупуване на недвижим имот за окончателен; искът по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на съдружниците за увеличаване на капитала на дружеството и пр.

Съдебната практика е имала повод да се произнесе, че не се спира започнало производство по екзекватура – производството за признаване или допускане изпълнението на чуждестранно решение (2).

Терминът "имуществени дела" е употребен и в разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ, според която след откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника. Поради това не може да се иска и обезпечаване на бъдещ иск, завеждането на който би довело до образуването на такива нови дела (3).

Законът посочва изрично изключенията от забранителното правило на чл. 637, ал. 6 ТЗ. Нови искове могат да бъдат предявявани срещу длъжника само за:

– защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността: става въпрос за петиторни искове: установителен, ревандикационен, негаторен иск и иск за установяване на граници между съседни недвижими имоти, които се предявяват от трети лица и уважаването на които ще се отрази върху включеното в масата на несъстоятелността имущество. Във всички случаи петиторните искове следва да защитават вещни права върху „индивидуално определени вещи-движими и недвижими“ (4), а не да търсят предаване на родово определени вещи, в който случай ще става въпрос по-скоро за облигационни вземания. В посочената категория искове не попада искът по чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените имоти (5);

– трудови спорове: осъдителни искове за вземания по трудови правоотношения. Става въпрос за специфична процесуална привилегия, която дава по-благоприятни условия за защита на подобни кредитори – работници и служители на търговеца, за който е открито производството по несъстоятелност (както се посочва в Определение № 577 от 30.10.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 552/2009 г., III г. о., ГК, докладчик Мария Иванова, това законодателно разрешение е продиктувано от „стремежа за социална справедливост“). В Определение № 296 от 10.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 192/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска, се приема, че не съществува пречка да се започват и приключват и заповедни производства, които по реда на една съкратена процедура целят удовлетворяване на кредиторите с парични вземания срещу длъжника, произтичащи от трудови правоотношение;

– парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица: осъдителни искове по граждански или търговски правоотношения – причината за това изключение е, че ако подобни искове бъдат уважени, те ще дадат възможност на кредитора да осъществи принудително изпълнение срещу имуществото на третите лица, което не попада в масата на несъстоятелността.

Въз основа на така представената нормативна уредба в практиката възникват няколко конкретни въпроса, които са разгледани по-долу.

Производства по петиторни и владелчески искове

Следва ли с откриването на производството по несъстоятелност на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ да бъдат спрени съдебните и арбитражните производства по петиторните и владелческите искове, предявени срещу длъжника?

При отговора на този въпрос следа да се изхожда от основното предназначение на производството по несъстоятелност. Основната цел на особените правила на търговската несъстоятелност е да осигури справедливо разпределение на имущество на длъжника, което е недостатъчно за удовлетворяването на всички негови кредитори. Ако имуществото му беше достатъчно, тогава предимство при удовлетворяването щеше да има първият по време (съгласно падежа на вземането, в зависимост от предприети действия за съдебно установяване или за принудително събиране на вземането и пр.) – той получава изпълнение пръв. Когато обаче се установи, че длъжникът не е в състояние да удовлетвори с имуществото си всички свои кредитори (поради наличието на неплатежоспособност или свързадлъжнялост), тогава правилата се променят радикално, като разпределението на недостатъчните средства следва да се подчинява на правилата по чл. 722 ТЗ. Съгласно Решение № 2 от 2.02.2010 г. на ВтАС по в. т. д. № 692/2009 г., докладчик съдията Галя Маринова:

„Целта на законодателя е вземанията да се предявяват и приемат или отхвърлят в производството по н.(есъстоятелност) по друга, облекчена процедура. Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на вземанията на всички кредитори по несъстоятелността по пътя на универсалното изпълнително производство, поради което отделни имущества не могат да се изваждат от нея.“

За постигането именно на тази цел са предвидени редица гаранции, сред които:

– обявяване за нищожно на всяко изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност (чл. 646, ал. 1, т. 1 ТЗ);

– спиране на висящите и забрана за образуването на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени спорове срещу длъжника (чл. 637 ТЗ). Вземанията по спрените производства трябва да бъдат предявени пред синдика в посочените от закона срокове, като в противен случай се погасяват (6);

– спиране на изпълнителните производство срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата, спрямо които преди откриването на производството по несъстоятелност е започнало принудително изпълнение на публични вземания (чл. 638 ТЗ). Спиране може да бъде постановено и като предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ. Проблемът, който възниква в този случай в практиката, е, че взискателят, който не е страна в производството по несъстоятелност, не може да обжалва постановеното като предварителна обезпечителна мярка спиране на инициираното от него изпълнително производство. Лишаването му от тази възможност се критикува най-вече в случаите, когато изпълнителното производство е насочено освен срещу имуществото на длъжника и срещу имущество на трето лице – поръчител или собственик на ипотекиран в полза на взискателя недвижим имот. Следва да се има предвид обаче, че и в двата случая – чл. 638 ТЗ и чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ, не следва да се спира принудителното изпълнение срещу имуществото на трети лица, които са обезпечили задължението на длъжника спрямо взискателя, тъй като липсва законово основание за това. Така например, ако изпълнителното производство е образувано срещу длъжника и срещу поръчител или е насочено срещу ипотекиран за чуждо задължение недвижим имот, то следва да бъде спряно единствено „срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността“ (какъвто е изричният текст на закона!) – спират се само изпълнителните действия, насочени срещу това имущество. В частта си срещу останалото имущество – имуществото на поръчителя или на ипотекарния длъжник, изпълнителното производство следва да продължи своето развитие, независимо от откриване на производството по несъстоятелност. В този смисъл е Определение № 4 от 9.01.2002 г. на ВКС по ч. гр. д. № 591/2001 г., V г. о., докладчик съдията Любка Илиева: „Само ипотекираното имущество, като обезпечение на вземането, се намира извън масата по несъстоятелността и може да бъде предмет на индивидуално принудително изпълнени“;

– множество правила относно предявяването, оспорването и установяването на вземанията на кредиторите в несъстоятелността (чл. 685-чл.695 ТЗ).

Именно с оглед постигането на посочената цел следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ за спиране на съдебните и арбитражни производства срещу длъжника и по-специално използваният в нея термин „имуществени спорове“. Дали наличието на висящи или новопредявени след откриване на производството по несъстоятелност владелчески или петиторни искове спрямо длъжника застрашават постигането на целта на несъстоятелността, а именно: справедливо разпределение на недостатъчното имущество на длъжника?

С оглед на обстоятелството, че петиторните искове, предявени от трети лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността, могат да се предявяват и след откриване на производството по несъстоятелност (чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ), производството по тях не следва да се спират по силата на чл. 637, ал. 1 ТЗ (7). Известното несъответствие между чл. 637, ал. 1 ТЗ и чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ следва да бъде разрешено в полза на вложената в чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ законодателна идея, която позволява на трети лица да се защитят от неправомерното включване на тяхно имущество в масата на несъстоятелността.

В групата от искове, производството по които не следва да бъде спирано с откриване на производството по несъстоятелност, следва да бъдат включени и владелческите искове срещу длъжника. Тези искове обикновено се предявяват също с оглед защита на притежавани от третите лица права върху конкретни вещи, включени в масата на несъстоятелността. Разглеждането им е от значение с оглед защитата на владението като фактическо състояние, като претендираните от длъжника права следва да бъдат защитени чрез последващото предявяване на съответните облигационни или вещни искове.

Производства по някои конститутивни искове

Допустимо ли е предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД след откриване на производството по несъстоятелност?

Става въпрос за хипотезата, при която длъжникът е поел задължение по предварителен договор да прехвърли недвижим имот в полза на кредитора, предявяващ след откриването на производството по несъстоятелност иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. При отговора на този въпрос следва да бъде отчетена разпоредбата на чл. 617, ал. 2 ТЗ, според която с влизане в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелност непаричните задължения на длъжника се превръщат в парични по пазарната им стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. След като по силата на закона непаричното задължение за прехвърляне на собствеността върху определена вещ се е превърнало (трансформирало) в парично задължение за изплащане на пазарната стойност на тази вещ (например уговорената в предварителния договор продажна цена), то именно това парично задължение е единственото, което кредиторът може да търси. Той не може нито да иска обявяване на предварителния договор за окончателен – т. е. такова "непарично задължение" не съществува в патримониума на длъжника, нито може да развали договора, за да възникне в резултат на това парично вземане за връщане на платеното по този договор – тъй като, за да се развали договорът, следва да е налице неизпълнение на непаричното задължение за прехвърляне на собствеността, а такова задължение вече не съществува. Приобретателят по предварителният договор става кредитор на парично задължение в размер на пазарната цена на имота „автоматично“ с влизане в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелност на основание чл. 617, ал. 2 ТЗ. Освен паричното вземане за пазарната стойност на вещта в полза на кредитора следва да се признае и правото да получи уговорената в случай на неизпълнение парична неустойка (ако такава е била уговорена) – парично вземане, дължимо в случай на неизпълнение.

Разпоредбата на чл. 617, ал. 2 ТЗ би следвало да се отразява и върху висящите към момента на откриване производство по несъстоятелност дела срещу длъжника по правни искове с основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С откриването на производството по несъстоятелност искът за обявяване на предварителния договор за окончателен и за прехвърляне на собствеността върху вещта от длъжника ще става неоснователен, тъй като вземането на ищеца се трансформира в парично. Поради това делото следва да бъде спряно, а ако вземането бъде предявено пред синдика и не бъде прието от него, след възобновяване на делото ищецът следва да измени иска си от конститутивен по чл. 19, ал. 3 ЗЗД в осъдителен за пазарната стойност на имота съгласно чл. 617, ал. 2 ТЗ. В съдебната практика се приема, че производствата по предявени искове с основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД не се спират по чл. 637 ТЗ „защото този иск е конститутивен, а не осъдителен, и с него не се претендира осъждането на ответника за изпълнение на определена престация, а се цели осъществяване на едно преобразуващо право по принудителен ред, тоест обявяване на предварителния договор за окончателен“ (8). Това разрешение обаче не отчита разпоредбата на чл. 617, ал. 2 ТЗ.

Опит да бъде съобразена посочената разпоредба е направен в Определение № 147 от 26.II.97 г. по ч. гр. д. № 226/96 г., V г. о., докладчик съдията Маргарита Златарева:

„Целта на разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ поради процесуална икономия е да премести установяването на всички имуществени притежания, произхождащи от облигационно гражданско или търговско правоотношения в производството по несъстоятелност чрез реда за предявяване, приемане и одобряване на вземанията (вкл. чрез тяхното оспорване по чл. 692, ал. 2 ТЗ). Затова в обсега на чл. 637, ал. 1 ТЗ се включват съществуващи имуществени вземания, т. е. да са възникнали от някое от основанията за възникване на облигационното правоотношение или от други необлигационни основания – трудови, семейни, чиито правоотношения се характеризират с равнопоставеност на участвуващите субекти, защото този белег ограничава понятието граждански дела. Под имуществено гражданско и търговско дело следва да се разбират и делата по осъдителни искове с непарични притежания като ревандикационни искове, тъй като чл. 617 ТЗ е посочил кога и как непарично задължение се превръща в парично. Когато исковете срещу несъстоятелния длъжник се касаят осъдителни искове за имуществена престация, а не отнасят до искане за извършване на правно действие, за преустановяване на правно бездействие или срещу длъжника са предявени установителни и конституивни искове, няма място за спиране на производството по делото.“

Допълнително възражение срещу възможността за предявяване на иск с основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД съществуват след вписването в търговския регистър на решението за обявяване в несъстоятелност на длъжника (9). Съдебното решение, с което се уважава подобен иск, няма да бъде противопоставимо на кредиторите на несъстоятелността, тъй като от момента на вписване в търговския регистър на обявяването на несъстоятелността на длъжника всички негови недвижими имоти се считат за възбранени, а всички движими – за запорирани (чл. 715, ал. 1 ТЗ). Специално за недвижимите имоти обаче, с оглед правната сигурност и доверието в имотния регистър, определящ за противопоставимостта следва да бъде моментът на вписване на решението за обявяване на несъстоятелността в имотния регистър по реда на чл. 715, ал. 2 ТЗ.

Допустимо ли е предявяването на Павлов иск по 135 ЗЗД от конкретен кредитор след откриване на производство по несъстоятелност?

При уважаването на подобен иск следващата от съдебното решение относителна недействителност на сделката ще ползва единствено кредитора-ищец. Прехвърленият имот по относително недействителната сделка ще се счита за собственост на длъжника (праводател по тази сделка) само за този кредитор. Той обаче няма да може да инициира отделно и самостоятелно изпълнително производство извън производството по несъстоятелност. От друга страна, имотът не е част от масата на несъстоятелността – тъй като относителната недействителност ползва единствено кредиторът-ищец по чл. 135 ЗЗД, и поради това не може да бъде осребрен от назначения в производството по несъстоятелността синдик. Оказва се, че макар и с уважен иск по чл. 135 ЗЗД кредиторът няма да може да се ползва от настъпилата спрямо него относителна недействителност, поради липсата на процесуална възможност за осребряване на съответното имущество. За да се избегне подобна ситуация и да се осигури постигането на целите на производството по несъстоятелност, могат да бъдат възприети две разрешения:

– Павлов иск по чл. 135 ЗЗД с последици само за предявилия го кредитор (чл. 135, ал. 4 ЗЗД) не може да бъде предявяван след откриване на производството по несъстоятелност. На разположение са единствено отменителните искове по чл. 647 ТЗ с действие за всички кредитори,или

– de lege ferenda да се посочи, че уважаването на иск по чл. 135 ЗЗД след откриване на производството по несъстоятелност има правно действие и полза всички кредитори по несъстоятелността. По този начин действието на решението по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД ще се приравнява с това на отменителните искове по чл. 647 ТЗ.

Бележки под линия:

(1) вж. Решение № 115 от 18.02.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1082/2007 г., ГК, V г. о., докладчик председателят Стойчо Пейчев.

(2) Определение № 151 от 12.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 123/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев, както и Определение № 264 от 17.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 1014/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова.

(3) Определение от 3.01.2008 г. на ОС – София по ч. гр. д. № 1298/2007 г., ГО, докладчик съдията Иван Айдаров.

(4) Определение № 302 от 22.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 289/2009 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Марио Бобатинов.

(5) Решение № 254 от 29.12.2008 г. на ВтАС по в. гр. д. № 319/2008 г., ГК, докладчик председателят Пенка Китанова.

(6) Определение № 97 от 5.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 742/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева; Определение № 762 от 28.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 732/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова; Определение № 695 от 7.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 606/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева; Определение № 413 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 382/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията председателя Любка Илиева; Определение № 429 от 17.12.2005 г. на ВКС по ч. т. д. № 371/2005 г., I о., търговска колегия, докладчик съдията Радостина Караколева.

(7) В този смисъл вж. Определение № 141 от 16.02.1999 г. на ВКС по гр. д. № 1926/98 г., IV г. о., докладчик съдията Надежда Зекова.

(8) Определение № 305 от 8.03.2004 г. на ВКС по ч. гр. д. 67/2004 г., ТК. В същия смисъл вж. Решение № 79 от 9.06.2008 г. на ОС – Русе по гр. д. № 156/2007 г., ГК, докладчик председателят Мария Велкова.

(9) В противния смисъл обаче е решение № 503/17.08.2009 г., по гр. дело № 2941/2008 г. на ВКС, ГК, в което се приема, че иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД може да бъде предявен и срещу дружество обявено в несъстоятелност. Вж. също Определение № 276 от 14.04.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 913/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова.

Стоян Ставру