(дата на записа: 16.03.2023 г., продължителност: 1:27:59)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Живот с деменция“ (16.03.2023)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.
Любомир Бабуров, Боряна Бунджулова и Стоян Ставру обсъждат:
– Защо деменцията е проблем?
– Можем ли да си представим какъв е животът на хората с деменция?
– Какъв е „фазомерът“ на социолозите?
– Какво представляват т.нар. „ларвени субект“ (Дельоз)?
– Как се „разбягва“ субекта и възможни ли са пасивни, квантови субекти?
– Каква е връзката между деменцията, сънищата и Фройд?
– Чие „епохе“ е по-силно?
– Кой се страхува от бъдещето и защо идентичността не е антоним на промяната?
– Какво представлява методът на валидизация?
– Защо Науката не може да реши проблемът и каква е разликата между помощ, грижи и подкрепа?
– Може ли аниматорите да заменят болногледачите?
– От какъв културен живот се нуждаят хората с деменция?
– Възможна ли е „икономика на старостта“?
– Може ли бизнесът да замени социалните услуги?
В този разговор темата са основно феномонелогичните и ексизстенциални измерения на животът с деменция. Опитът ни е да се докоснем до света на хората, които постепенно изгубват себе си, въпреки че тялото продължава да бъде техен „субектоносител“. „Разпадът на личността“ се оказва повод за сериозни тревоги на брега на нормалността, където „обикновените“ си даваме сметка за крехкостта на интегрирания от нас свят. Логосът вижда своите граници, а опитите му да разбере се сблъскват с провокациите на множествеността.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Живот с деменция. Ракурси към изплъзващи се опити” (книга), Боряна Бунджулова, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2023 (линк),
– Недееспособността на физическите лица. Съвременни предизвикателства (книга), Стоян Ставру, Нова звезда, 2016 (линк и линк),
– Законопроектът за физическите лица и мерките за подкрепа. Опит за класификация на мерките за подкрепа (статия), сп. Собственост и право, 2016, № 1, с. 42-55;
– Dementia will affect more than 150m people worldwide by 2050, 11 Януари 2022, The Economist (линк),
– Все още Алис (филм), 2014 (линк),
– Глава, пълна с мед (филм), 2018 (линк),
– Бащата (филм), 2020 (линк),
– Все още има време (Falling) (филм), 2020 (линк),
– Follow-up of dementia policy in Finland, Световна здравна организация (линк).
„Самата тази ситуация [животът с деменция – бел. СС] налага да се абстрахираме от всякакви структури, правила, контролирания, предвидимости и по-скоро да се опитаме да си представим живеене в множественост и разпръснатост; да си представим „субекта“ в неговата невъзможност да бъде или по-скоро да остане „субект“ в неговата разстроеност, разпадане. Дори не знам дали „субект“ е подходящата дума в случая, ако под това се разбира „рефлексивност“, „единство на самосъзнанието“, „способност за самоконтрол“ и прочие неща. По-скоро става дума за състояния на пропадане, потъване, изплуване и пак потъване; разпадане и събиране на аза; загуба на контрол (рефлексивност) и частично завръщане, като забавянето все повече прогресира, т.е. моментите на възвръщане на способността за контрол и рефлексивност стават все по-редки.
…
Деменцията оголва „трансцедентално поле“ без Аз; множествеността и разпокъсаността на „ларвени субекти“. Заболяването прави видими разпръснатите „пасивни мен“, съзерцаващи и свиващи, сливащи миговете в траенето в пасивни синтези. Множество разпръснати „мен“ тук би могло да означава и отнасяне към себе си през „пелена“ от мъгла. Тези свивания, сливания обаче не са памети, не са рефлексии, е са преди тях и остават именно пасивни – въпреки че изграждат „субекти“, но не в резултат от активността им, а като „първични“, „ларвени“ субекти.“
Боряна Бунджулова,
Живот с деменция, 2023
в: Диалози, С., Рива, 2014 г.
Представяне на госта:
Боряна Бунджулова е доктор по социология и главен асистент към катедра “Социология” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Автор на книгите “Живот с деменция. Ракурси към изплъзващи се опити” и “Тяло и всекидневен свят. Случаи на пълна загуба на зрение”.
