Алгоритмични и автоматизирани инвестиционни услуги: правна рамка, рискове и отговорност

Настоящата статия може да бъде свалена и прочетена в pdf формат тук.

 

 

I. Увод

Дигитализацията оказа съществено въздействие върху икономическите процеси в съвременното общество. За изключително кратко време се утвърдиха нови модели за осъществяване на стопанска дейност и за сключване на договори, които значително промениха инвестиционната сфера. Финансовите институции все по-активно внедряват цифрови платформи и алгоритми, базирани на изкуствен интелект (ИИ), с цел да повишат качеството на услугите, предлагани на клиентите. Благодарение на способността си да обработват и анализират огромни масиви от данни за минимално време, тези алгоритми в редица аспекти надминават човешките възможности.

Инвестиционните дружества използват ИИ за автоматизиране на комуникацията с клиенти, участие във високочестотна търговия (HFT), пазарен анализ, откриване на сигнали за по-висока и слабо корелирана доходност, оптимизация на изпълнението на сделки, разработване и адаптиране на инвестиционни и търговски стратегии спрямо динамичната пазарна среда. Всичко това допринася за по-ефективно формиране на цените и за редуциране на общите транзакционни разходи в системата.

Развитието на блокчейн технологиите също оказа значително влияние върху финансовите пазари чрез внедряването на интелигентни договори и превръщането на криптовалутите и дигиталните токени в самостоятелен клас търгуеми активи. Без съмнение инвестиционната дейност се нарежда сред най-силно дигитализираните икономически сектори. От една страна, алгоритмите с изкуствен интелект допринасят за ограничаване на човешките грешки и значително съкращават времето за вземане на инвестиционни решения, използвайки задълбочен анализ на големи обеми данни, докато автоматизацията осигурява неизменност и надеждно изпълнение на договорите.

От друга страна, автоматизираното вземане на решения и използването на ИИ пораждат нов тип рискове за инвеститорите. Дори най-напредналите алгоритми са създадени от хора и могат да съдържат слабости, произтичащи от неправилно разбиране или прилагане на инвестиционни принципи. В някои случаи системни дефекти могат да бъдат умишлено заложени от недобросъвестни разработчици. Наред с това, инвеститорите и търговците следва да бъдат особено внимателни по отношение на киберсигурността и устойчивостта на ИИ системите срещу зловреден софтуер.

Допълнителни предизвикателства възникват във връзка със защитата на притежателите на цифрови токени, особено в правни системи, където дигиталните активи не са регулирани или са изцяло забранени. Поради това внедряването на нови технологии неминуемо води до поява на нови рискове.

 

II. Правна рамка и функционални характеристики на алгоритмичната търговия

1. Алгоритмична търговия

Съгласно MiFID II алгоритмичната търговия представлява търговия, при която индивидуалните параметри на нарежданията се определят автоматично от компютърен алгоритъм, включително срока, цената или количеството или начина на управление на подаденото нареждане с ограничена или без човешка намесаⁱ. Съществено е, че алгоритмичната търговия не е самостоятелна инвестиционна услуга, а е технически способ за вземане или изпълнение на инвестиционни решения.

От правна гледна точка алгоритмичната търговия може да бъде използвана по три начина – от инвестиционен посредник за собствена сметка, от инвестиционен посредник при изпълнение на клиентски поръчки и от физически лица за собствена сметка.

Когато алгоритмичната търговия се използва от инвестиционен посредник за собствена сметка, същият действа като пазарен участник, а не като дистрибутор на инвестиционни продукти и услуги. В този случай алгоритъмът служи като вътрешен инструмент за оптимизация на търговската стратегия, управлението на риска или подобряване на пазарното присъствие (напр. маркет мейкинг). Отговорността за резултатите от търговията за собствена сметка на посредника остава изцяло за негова сметка, като тук липсва договорно правоотношение с клиенти, съответно и задължението за защита на чужд инвестиционен интерес. Въпреки това тази дейност следва да отговаря на нормативните изисквания за недопускане на пазарни злоупотреби, включително правилата срещу манипулиране на пазара. В този контекст алгоритмичната търговия се явява елемент от вътрешната организация на дейността на инвестиционния посредник, а не дейност по управление на портфейли на клиенти.

Алгоритмичната търговия може да се използва от инвестиционния посредник и при изпълнение на клиентски поръчки, като средство за постигане на по-добро изпълнение (best execution). Примери за алгоритми са: времево разпределение на поръчките, минимизиране на пазарното въздействие, избор на място за търговия и др. При алгоритмичната търговия, използвана от посредника за изпълнение на клиентски поръчки, инвестиционното решение принадлежи на клиента, като клиентът, а не алгоритъмът определя инвестиционната стратегия – алгоритъмът определя само начина на изпълнение. Правно релевантният факт е, че посредникът не управлява клиентски портфейл, а изпълнява волята на клиента, макар и чрез автоматизирани средства. Следователно чрез този технически способ посредникът не предоставя услугата „управление на портфейл“, а класическата услуга по приемане, предаване и изпълнение на нареждания, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗПФИ.

Алгоритмичната търговия може да бъде осъществявана и от физическо лице, което използва собствен алгоритъм или софтуер за търговия с финансови инструменти, изключително за търговия със собствени средства. В този случай лицето не предоставя инвестиционна услуга, а упражнява лична инвестиционна дейност. И тук дори когато алгоритъмът взема решения автономно, отговорността и рискът остават за самото физическо лице, което е крайният носител на инвестиционното решение. Единствените приложими ограничения произтичат от общите правила на пазара и забраните за пазарни злоупотреби.

2. Функционални предимства и правни рискове при използването на алгоритмична търговия

Едно от предимствата на алгоритмичната търговия е възможността да бъдат анализирани пазарни данни и да бъдат подавани поръчки за милисекунди, което е практически недостижимо за човешки оператор. Това предимство е пряко свързано със задължението за best execution и обосновава използването на алгоритми като допустим инструмент, когато не се засяга инвестиционната воля на клиента. Друго предимство е изпълняването на предварително зададени правила без повлияване от емоции. Например алгоритъмът затваря автоматично позиция при постигане на предварително зададеното от клиента ниво на загуба, независимо от пазарния шум или субективни очаквания. Тази функционалност се използва като аргумент от доставчиците на автоматизирани услуги, но не освобождава от отговорност, когато алгоритъмът взема решения вместо клиента (напр. при робо-адвайзър). Предимство е и възможността да се обработват множество пазари, инструменти и индикатори едновременно, което значително разширява аналитичния обхват. Това предимство обяснява защо алгоритмичната търговия е практически неизбежна при институционалните участници, но същевременно повишава изискванията за вътрешен контрол и надзор.

Недостатъците на алгоритмичната търговия не се изчерпват с технически или икономически рискове, а имат пряко отражение върху правната квалификация на дейността и разпределението на отговорността между участниците на пазара. Един от недостатъците на алгоритмичната търговия е технологичният риск (наличието на програмни грешки, неправилно параметризиране на системите и др.). Той е фактор, който по правило се вменява на лицето, което разработва, внедрява или контролира алгоритъма. От правна гледна точка тези обстоятелства се разглеждат като елемент на организационния риск, който следва да бъде управляван чрез подходящи вътрешни правила и контролни механизми. В контекста на инвестиционните услуги технологичният риск може да доведе до ангажиране на договорна отговорност за неизпълнение или лошо изпълнение, административнонаказателна отговорност при нарушение на регулаторни изисквания и при определени условия – деликтна отговорност за причинени вреди.

Друг недостатък е невъзможността алгоритъмът да реагира адекватно при извънредни пазарни условия, което не освобождава доставчика от отговорност, ако това обстоятелство е предвидимо или предотвратимо чрез разумни организационни мерки. От правна гледна точка това обстоятелство е релевантно при преценка дали е налице виновно поведение, дали са нарушени императивни задължения за управление на риска и дали са спазени изискванията за добросъвестност и професионализъм.

Недостатък е и възможността широкото използване на сходни или взаимно свързани алгоритми да доведе до колективно поведение, което да наруши нормалното функциониране на пазара. Макар и отделните участници да действат автономно и в рамките на собствената си стратегия, кумулативният ефект от сходни алгоритмични действия може да доведе до обективно състояние на пазарна дестабилизация, което попада в обхвата на регулаторния контрол. Алгоритмичната търговия може да доведе до това обстоятелство, например когато множество алгоритми едновременно подават или оттеглят поръчки, създавайки привидна ликвидност, и когато поведението води до резки и краткотрайни ценови аномалии. Особеност на колективното алгоритмично поведение е, че то често възниква без намерение за пазарна манипулация. Това обстоятелство обаче има ограничено значение в рамките на административнонаказателната и надзорната отговорност. При оценката на съответствието с режима за пазарните злоупотреби фокусът се поставя върху това дали участникът е:

– предвидил или е могъл разумно да предвиди пазарния ефект от използвания алгоритъм;

– внедрил адекватни механизми за предотвратяване на дестабилизиращи действия, и

– реагирал своевременно при възникване на извънредни пазарни условия.

Следователно липсата на умисъл не изключва възможността за ангажиране на отговорност, когато е налице неизпълнение на задълженията за надлежна организация и контрол.ⁱⁱ

3. Системи и механизми за контрол на риска при инвестиционни посредници, които се занимават с алгоритмична търговия

Системите и механизмите за контрол на риска на инвестиционните посредници, които се занимават с алгоритмична търговия, следва да са ефективни, устойчиви и с подходящ капацитет, като се има предвид характерът, обемът и сложността на бизнес модела на въпросния инвестиционен посредникⁱⁱⁱ. Тези мерки включват контрол на хардуерни, софтуерни и други комуникационни системи, използвани от посредника за тази цел. За да бъде обезпечено законосъобразното функциониране на тези системи, следва посредниците да утвърдят съответните вътрешни правила и процедури, които ясно да разграничават отговорностите, разработването и внедряването на системите за търговия и тяхната актуализация, за разрешаване при възникнали проблеми, за осигуряване на непрекъсваемост на дейността и за контрол на риска. Освен това инвестиционните посредници трябва да разполагат със служители, които да имат необходимите познания и умения, във връзка с извършване на алгоритмична търговия, както и да им бъде осигурявано регулярно обучение на тази тематика с цел поддържане актуалността на познанията.

Друго задължение на инвестиционните посредници е да проверяват съответствието на своите системи за алгоритмична търговия. С изпитването за съответствие се проверява дали основните елементи на системата функционират правилно и в съответствие с изискванията на мястото на търговия или на доставчика на пряк достъп до пазара.

При внедряване на системи за алгоритмична търговия инвестиционните посредници следва да въведат и автоматична система за установяване на пазарни манипулации, която да проследява нарежданията и сделките, да генерира сигнали и доклади и – когато е приложимо – да използва средства за визуализация. Тази система следва да бъде устойчива на регулаторни промени и на динамиката на търговската дейност на посредника.

 

III. Разграничение между алгоритмична търговия и робо-консултант и допирни точки

Централният разграничителен критерий е кой взема инвестиционното решение. При алгоритмичната търговия без управление клиентът сам решава какъв финансов инструмент да бъде закупен или продаден, а алгоритъмът единствено оптимизира изпълнението (напр. разпределя поръчката във времето). При роботизирания консултант алгоритъмът определя инвестиционната стратегия, като системата избира финансовия инструмент и момента на търговия, а клиентът няма контрол върху конкретните сделки. Тук автоматизацията е еквивалент на класическо управление на портфейл.

Роботизираният консултант (нар. по-нататък „робо-консултант“) е софтуер, управляван от инвестиционен посредник. Той се основава на алгоритъм и се предоставя на клиентите онлайн. Ключовото предимство на робо-консултантските услуги е, че те могат да бъдат по-ефективни и по този начин по-евтини за инвеститорите, което води до по-висока възвръщаемост. Подобно на алгоритмичната търговия обаче, възникват и редица специфични проблеми, свързани с използването на робо-консултантите.

На първо място, автоматизираният характер на услугата предполага стандартизирано взаимодействие между клиент и система, което може да доведе до недостатъчно отчитане на индивидуалните особености на инвеститора. Например робо-консултант определя рисковия профил на клиент чрез кратък онлайн въпросник за целесъобразност/уместност (8–10 въпроса). Клиентът отбелязва „дългосрочен инвестиционен хоризонт“ и „умерена склонност към риск“. Алгоритъмът автоматично разпределя портфейла в 70% акции и 30% облигации. В действителност обаче клиентът разчита на тези средства като резерв за медицински разходи, има нестабилни доходи и реагира емоционално при временни загуби. В резултат при пазарен спад клиентът панически прекратява инвестицията и реализира загуби, които биха могли да бъдат избегнати при по-задълбочена, персонализирана оценка, каквато обикновено се извършва от човешки консултант.

На второ място, непрозрачността на алгоритмичните модели, особено когато се използват техники на машинно обучение, създава затруднения при обясняването на инвестиционните решения и при оценка на техния риск.^iv Пример за подобен недостатък е, когато робо-консултант използва модел за машинно обучение, който адаптира портфейла въз основа на множество пазарни индикатори (волатилност, корелации, макроикономически данни). След ребалансиране системата значително намалява експозицията към облигации и увеличава позициите в определен секторен ETF (борсово-търгуван фонд). В резултат на това клиентът пита защо е взето такова решение.

Инвестиционният посредник може да обясни единствено, че „алгоритъмът отчита промени в пазарните условия.“ В случая липсва конкретна, проверима и разбираема обосновка, което затруднява оценката на риска, създава проблеми при регулаторен контрол и ограничава правото на клиента на информирано решение.

Съществен проблем представлява и рискът от дефектни или неадекватно обучени алгоритми, които могат да доведат до систематични грешки в управлението на клиентския портфейл. Такава хипотеза би била налице, ако например алгоритъмът е обучен основно с исторически данни от период на ниски лихвени проценти и стабилни пазари. При рязка промяна на макроикономическата среда (напр. бързо повишаване на лихвите) моделът продължава да препоръчва дългосрочни облигационни ETF-и и не отчита адекватно повишения лихвен риск. Това води до систематично подценяване на риска и до загуби за голям брой клиенти, без индивидуален механизъм за корекция. Подобни грешки могат да се мултиплицират при масовото използване на едни и същи модели, което поражда и системен риск за финансовия пазар.

Допълнително предизвикателство е и опасността от прекомерно доверие в автоматизираните решения и ограничаването на човешкия контрол. При липса на адекватни механизми за наблюдение и намеса, автоматизацията може да доведе до вземане на решения, които не съответстват на пазарната реалност или на индивидуалния профил на инвеститора. Такъв случай е автоматичното извършване на ребалансиране по време на екстремна пазарна волатилност (напр. внезапни геополитически сътресения). Поради липса на механизъм за временно спиране и човешка преценка за извънредни обстоятелства алгоритъмът продава активи на неблагоприятни цени и фиксира загуби, които биха могли да бъдат избегнати чрез временно изчакване. В случая автоматизацията замества професионалната преценка в момент, в който тя е критично необходима.

Все по-широкото навлизане на робо-консултантите поставя и въпроса за финансовата стабилност и защитата на инвеститорите. Масовото използване на сходни алгоритми и стратегии може да доведе до колективно поведение на пазарите и до усилване на пазарните колебания. Например когато множество пасивни и полуактивни робо-консултанти използват волатилността като основен тригер за ребалансиране, при покачване на волатилността над определен праг всички алгоритми едновременно намаляват риска и увеличават паричната позиция. Това води до проциклично поведение, задълбочаване на пазарните спадове и потенциална заплаха за финансовата стабилност. Поради това регулаторите обръщат внимание на необходимостта от ефективни механизми за контрол, прозрачност и отчетност при предоставяне на подобни услуги.

 

IV. Актът за изкуствения интелект и автоматизираните системи за търговия

Актът за изкуствения интелект (AI Act), приет от Европейската комисия през март 2024 г., е първата всеобхватна правна рамка за регулиране на изкуствения интелект (ИИ). Макар и да не е насочен специално към алгоритмичните и автоматизираните системи за търговия, той съдържа разпоредби, които могат значително да повлияят на тяхното функциониране. Първо, актът забранява определени „неприемливо рискови“ употреби на ИИ, включително системи, които манипулират или подвеждат потребителите или експлоатират уязвимости, свързани с възраст, здраве или икономическо положение. Това може да обхване и робо-консултантите, които насочват клиентите към скъпи или неподходящи финансови продукти. Забраната се прилага, когато има намерение или реален ефект от съществено изкривяване на поведението и причиняване на значителна вреда. Второ, актът въвежда категория „високорискови“ AI системи. В нея могат да попаднат инструменти, използвани за кредитна оценка, застраховки или финансови препоръки. Такива системи подлежат на строги изисквания: управление на риска, качествени и представителни данни, проследимост, човешки надзор, киберсигурност и постоянен мониторинг след внедряване. Трето, регламентът засяга и т. нар. AI с общо предназначение (GPAI), като генеративни модели (напр. GPT-5, Claude, Gemini). Потребителите трябва ясно да бъдат информирани, когато взаимодействат с ИИ, а резултатите да са машинно разпознаваеми. Тези правила следва да се прилагат и за робо-консултанти, използващи генеративен ИИ^v.

В заключение, макар AI Act да не е насочен изрично към робо-консултантите, той създава строга регулаторна рамка, която ги класифицира като високорискови системи и налага значителни задължения за прозрачност, контрол и защита на потребителите.

 

V. Съдебна и надзорна практика относно алгоритмичната търговия и робо-съветниците

1. Липса на утвърдена съдебна практика в правото на ЕС

Към настоящия момент в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на националните съдилища на държавите членки не е формирана значима и последователна съдебна практика, която пряко да разглежда алгоритмичната търговия или роботизираните инвестиционни консултанти като самостоятелен предмет на правен спор. Съществуващите дела в областта на финансовите пазари обичайно засягат класически въпроси на лицензирането, надзора, пазарните злоупотреби и обработването на лични данни, без автоматизацията да бъде централният правен проблем.

Ключово е решението от 2024 г. на СЕС по дело C-182/22 и C-189/22, JU и SO срещу Scalable Capital GmbH, което за първи път пряко свързва приложението на Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR) с автоматизирани инвестиционни приложения и платформи за търговия с финансови инструменти. Съдът прие, че обработването на лични данни в рамките на такива приложения подлежи на всички изисквания на GDPR, включително по отношение на сигурността, отчетността и правото на обезщетение при нарушение. В конкретния случай кражбата на лични данни, въведени в приложение за търговия с ценни книжа, бе призната за основание за обезщетение за нематериални вреди по чл. 82 GDPR, независимо дали вредата е с наказателен или компенсаторен характер [18, Дело C-182/22].

Това решение подчертава, че операторите на автоматизирани инвестиционни системи и алгоритмични платформи носят пълна отговорност за защитата на личните данни на инвеститорите и за сигурността на автоматизираните процеси, които обработват такива данни.

Съдебната практика на Съда на ЕС понастоящем поставя акцент върху защитата на личните данни и сигурността на автоматизираните инвестиционни приложения. Липсата на съдебна практика, която да поставя на фокус алгоритмичната търговия и робо-съветниците като самостоятелен предмет, не следва да се тълкува като правен вакуум, а по-скоро тя отразява факта, че регулирането на автоматизираните инвестиционни услуги в Европейския съюз е предимно превантивно и надзорно ориентирано, като основаната роля е възложена на регулаторните органи, а не на съдилищата.

2. Надзорна практика и soft law на европейско равнище

На равнище Европейски съюз водеща роля при тълкуването и прилагането на правилата за алгоритмична търговия играе Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA). Макар насоките и докладите на ESMA да не представляват съдебна практика в строгия смисъл на думата, те имат значително практическо и интерпретативно значение и често се използват от националните надзорни органи и съдилища като ориентир.

Особено значение имат:

• Насоките относно системите и контролите в автоматизирана търговска среда;

• Докладите относно алгоритмичната търговия и високочестотната търговия;

• Q&A документите по MiFID II и MiFIR.

В тези актове ESMA последователно подчертава, че отговорността за действията на алгоритмите остава при инвестиционния посредник, независимо от степента на автоматизация или използването на външни доставчици на технологии. Тази позиция има квазисъдебен характер, тъй като на практика определя стандартите, спрямо които се оценява законосъобразността на поведението на пазарните участници.

3. Практика извън ЕС като ориентир: САЩ

За разлика от Европейския съюз, в Съединените американски щати съществува по-богата съдебна и квазисъдебна практика, свързана с използването на алгоритми на финансовите пазари. Делата, разглеждани от SEC и федералните съдилища, често засягат алгоритмични манипулации на пазара, като т.нар. spoofing (измама).

Класически пример е случаят United States v. Navinder Singh Sarao^vi, свързан с т.нар. Flash Crash от 6 май 2010 г. – рязък и краткотраен срив на американските фондови пазари, при който индексът Dow Jones Industrial Average загубва приблизително 1000 пункта в рамките на минути.

Sarao е обвинен, че в периода 2009–2014 г. е използвал специално разработени алгоритми за високочестотна търговия, чрез които е подавал голям обем фиктивни поръчки за продажба на фючърсни контракти, без намерение те да бъдат изпълнени. Тези поръчки са били автоматично отменяни почти веднага след подаването им. Целта на тази стратегия, известна като spoofing, е била да се създаде изкуствено впечатление за силен натиск за продажба, което да повлияе на цените и поведението на останалите пазарни участници. Алгоритмите са действали с минимална човешка намеса, като са били предварително програмирани да реагират на пазарни движения и да адаптират обема и времето на подаваните поръчки.

Американските власти, включително Министерството на правосъдието и Комисията по търговия със стокови фючърси (CFTC), квалифицират поведението като пазарна манипулация и измама. Sarao е обвинен по няколко линии, включително за:

• манипулиране на пазара;

• измама с използване на електронни средства;

• нарушаване на правилата на борсата.

Ключовият правен въпрос в делото е дали използването на алгоритъм може да изключи или смекчи личната отговорност на търговеца, при положение че конкретните действия се извършват автоматизирано.

Американските съдилища и регулатори приемат, че алгоритъмът представлява инструмент, а не самостоятелен действащ субект. Фактът, че поръчките са подавани автоматично, не освобождава лицето, което е проектирало и контролирало алгоритъма, от отговорност. Напротив, автоматизацията е разглеждана като утежняващо обстоятелство, доколкото позволява бързо и масово въздействие върху пазара. Съдът подчертава, че решаващо значение има намерението, вложено в дизайна и параметрите на алгоритъма. След като алгоритъмът е създаден именно с цел да заблуждава пазара, отговорността се приписва пряко на неговия създател и ползвател.

Макар делото да се развива в рамките на американската правна система, неговото значение далеч надхвърля националния контекст. То често се цитира в европейската правна литература като пример за това как:

• автоматизацията не изключва умисъл;

• алгоритмичните действия могат да бъдат приравнени на човешко поведение;

• отговорността следва фактическия контрол и целта на използваната технология.

Този подход е концептуално близък до философията на европейското право, залегнала в MiFID II и Регламента за пазарните злоупотреби (MAR), където също се приема, че използването на алгоритми не променя същността на забраненото поведение, а само неговата форма.

Макар делото Sarao да е свързано с търговия, а не с инвестиционно консултиране, неговата правна логика е пряко приложима и към роботизираните консултантски модели. То ясно демонстрира, че автоматизираните системи не могат да бъдат използвани като „екран“ за избягване на отговорност, т.е. разработчикът и операторът на алгоритъма остават носители на правните последици и регулаторите, както и съдилищата ще търсят човешкия елемент зад технологията.

VI. Заключение

Алгоритмичната търговия и автоматизираните инвестиционни решения представляват едно от най-съществените проявления на дигиталната трансформация на финансовите пазари. Тяхното развитие не само променя начина, по който се осъществява инвестирането, но и поставя под въпрос традиционните правни категории, чрез които се разпределят отговорността, рискът и контролът в рамките на финансовото право. Анализът показва, че използването на алгоритми не води до създаване на нов правен субект, нито до прехвърляне на отговорността от човешките участници към технологиите. Напротив, правната рамка на Европейския съюз последователно утвърждава принципа, че отговорността следва контрола и икономическата изгода. Инвестиционният посредник, доставчикът на технологично решение и в определени случаи самият клиент остават правно отговорни в рамките на своите функции, независимо от степента на автоматизация.

В този смисъл автоматизацията не елиминира човешкия фактор, а го трансформира, изисквайки по-високо ниво на професионална грижа, организационна компетентност и нормативно съответствие. В крайна сметка автоматизираните инвестиционни решения следва да се разглеждат не като заплаха за традиционните правни конструкции, а като тест за тяхната адаптивност. Съвременното финансово право демонстрира способност да интегрира технологичните иновации, без да компрометира основните си цели – защита на инвеститорите, стабилност на пазарите и предвидимост на правните последици. Именно в този баланс между иновация и правна отговорност се очертава бъдещето на регулирането на алгоритмичната търговия.

 

Бележки под линия: