I. Въведение

Целта нa настоящия преглед е да разгледа дали е възможно виртуалната валута „биткойн“ да е платежно средство според Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Това е от съществено практическо значение за идентифициране на субектите и съответните правила за реализация на правата и задълженията им.

Биткойнът е отворена децентрализирана виртуална цифрова крипто валута с публична счетоводна книга на транзакциите, нарeчeна Блокчейн[1]. Създадена от анонимен програмист с псевдоним Накамото Сатоши[2], се основава на P2P разпределена мрежова архитектура, съставена от участници, които отдават част от своите ресурси директно на разположение на другите мрежови участници без необходимост от централна мрежова инстанция[3]. Тази валута може да се придобива по пет начина[4], чрез покупка, извършване на дейности, които са възнаградени с виртуална валута, самостоятелно генериране на биткойн, като миньор (т.е. „добив“), плащане или дарение. При използването й участникът инсталира специален безплатен софтуер с отворен код, а съхранението е в цифров портфейл. Потребителят няма задължение за откриване на сметка, а се споделят ресурси с помощта на съответния криптиран ключ и адрес. Биткойнът се определя, като „цифрово представяне на стойност, която не се емитира от централна банка или публичен орган, не е непременно свързана с фиатна валута, но се приема от физически или юридически лица като начин на плащане и може да се прехвърля, съхранява или търгува по електронен път[5]. Характеристиките му са: децентрализираност не се емитира от централна банка или публичен орган; анонимност – всяка валутна единица и потребител са криптирани с уникална идентичност, като не се разкрива никаква лична информация за участващи страни в сделките; гаранция за амортизация[6] – ограничения за максималния брой биткойн, които могат да бъдат „добивани“, като по този начин се избягва инфлацията и стабилизиране на пазарните биткоини[7]; цифров формат цифрово представяне на стойност, която се ползва по електронен път.

II. Платежно средство ли е виртуалната валута биткойн според Закона за платежните услуги и платежните системи?

За да се отговори на горепосочения въпрос, следва да се разгледа смисълът на „средства в ЗПУПС и да се съпостави с виртуалната валута биткойн. В § 1, т. 30 ДР ЗПУПС средствата се определят като банкноти и монети, пари по сметка и електронни пари. Видно, определението посочва изчерпателно възможности за средства, а именно те са пари (банкноти и монети), безналични пари (пари по сметка) и електронни пари.

1. Биткойн и пари (банкноти и монети)

Парите се разглеждат в правната литература в тесен и широк смисъл. В първия смисъл те означават паричните знаци, които са вътрешно платежно средство, а във втория смисъл са както законно платежно средство на дадена държава, така и чуждестранните платежни средства[8]. В българското законодателство се приема тесният смисъл на пари, където те са движими вещи, емитирани от Българската народна банка (БНБ) и санкционирани от държавата (левове и стотинки), които са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения (арг. чл. 25, ал.2 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ)). Те притежават определени икономически функции, а именно са универсално средство за размяна, разчетно средство/всеобщ еквивалент и средство за натрупване на стойност[9]. В резултат на което може да се определи, че притежават следните определящи ги качества:

а) Парите са движими вещи, които са два вида – банкноти и монети (арг. чл. 25, ал. 1 ЗБНБ). Като такива вещи, те са особен вид непотребими, изразяващи стойност, които са с качествата „корпоралност“ и „обособеност[10]. Видно, биткойнът не може да се определи като движима вещ, защото не е физическа вещ, а съществува в едно виртуално пространство. Липсват и качествата корпоралност (телесност) и обособеност (самостоятелност), не съществува нито обективно, нито правно обособено от друга вещ. Биткойнът не може да се определи и като особена вещ, защото, както посочих, не е движима вещ и не е приравнена като такава от закон.

б) Парите се издават от оправомощена институция. В България тази институция е централната банка – БНБ, която е юридическо лице (ЮЛ) (чл. 1, ал. 1 ЗБНБ). В правната теория ЮЛ се определя като създадено по определен от закона ред социално образувание, което е имуществено и организационно обособено и може да бъде носител на права и задължения, като участва в гражданскоправния оборот чрез органите си[11]. Биткойнът не може да се определи като образувание, не е създаден по законов ред, няма имуществена обособеност, никой не притежава цялостната биткойн мрежа, липсват и органи, които да го управляват. В извод от посоченото може да се определи, че той не може да се определи като ЮЛ. Друго различие може да се установи и в чл. 25, ал. 2 ЗБНБ, където парите се издават от БНБ. Използваният термин е „издават, защото те преминават през определена законоустановена процедура, а именно банкноти се печатат, а монетите се секат (арг. чл. 25, ал. 3 ЗБНБ). При биткойн няма издаване, той се генерира от конкурентен и децентрализиран процес, наречен добив[12].

в) Парите са законово платежно средство, притежават т.нар. санкция на държавата. Те са и задължително платежно средство, защото „… задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения“ (чл. 25, ал. 2 ЗБНБ). В България липсва правна регламентация, която да превърне виртуалната валута със статут на законно платежно средство, от което следва, че няма задължителен характер и кредиторът не е задължен да приеме плащане с него, за да освободи длъжника от дълга му. Парите като платежно средство се приемат от всички участници в оборота като универсално средство за размяна, срещу което могат да се получат всякакви стоки и услуги. Биткойнът, макар и да е средство за размяна, не е приет от всички участници в оборота, нито пък може да се получат с него абсолютно всяка стока и услуга. В действителност, дори и търговците, които го приемат, са склонни да публикуват цените в стандартни валути, вместо във виртуална, или ако са описани в такава, избират да минимизират валутния риск чрез превръщането й в стандартна валута веднага или бързо след получаване. Това е така, защото цените на биткойн са силно променливи[13].

г) Парите служат за измерване на стойността на всички материални и нематериални активи, т.е. като разчетно средство. Те са с мярка за стойност и общ знаменател на стойностите, които могат да бъдат изчислени и сравнени. Съгласно чл. 24 ЗБНБ единицата мярка за стойност в България е левът, разделен на сто стотинки. Биткойнът не обхваща тази характеристика на парите, защото е ограничен до точно определени стоки и услуги, които страните са приели за разплащане помежду си, от което следва, че не може да бъде определен като общ знаменател.

д) Парите са средство за натрупване на стойност, защото могат да не се изразходят веднага след тяхното придобиване. По този начин притежателят им може да съхрани стойността, която материализират, и да обезпечи покупателните си възможности в бъдеще[14]. Биткойнът също може да е средство за натрупване на стойност, но не е така ликвиден както парите. При него съществува риск от бърза неблагоприятна промяна в цената, както и не носи лихва, няма фиксирана номинална стойност и трябва да бъде превърнат в повечето случаи в пари преди да се използва.

От направения преглед се достига до извода, че качествата, както и функциите на парите, не съвпадат с тези на виртуалната валута биткойн, от което следва твърдението, че не могат да се определят като пари по смисъла на българското законодателство.

В допълнение се посочва още, че „въпреки че се използват като средство за размяна, като платежно средство, биткойните не могат да се третират като пари или парични еквиваленти поради следните причини: 1) не отговарят на определенията за парични средства и парични еквиваленти, регламентирани в СС 7 „Отчети за паричните потоци“; 2) не са всеобщо приети като законно платежно средство, като валута; 3) съществува значителна нестабилност в покупателната стойност на виртуалната валута“[15]. В световната икономическа и правна литература при различните изследвания се стига до същото заключение: биткойн не може да се определи като пари[16].

2. Биткойн и безналични пари

Безналични пари (пари по сметка) се определят като пари, изразени в цифрова форма по сметка, или т.нар. „другото състояние на банкнотите и монетите“. Те носят в себе си основните функции на парите и напълно ги проявяват[17]. Платежната сметка е сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции[18]. Тя може да е водена от банка и от лицензиран доставчик на платежни услуги, който не е банка (арг. от чл. 4, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 3 за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти).

Биткойните не могат да се квалифицират като пари по сметка. Аргументите за това твърдение са: на първо място, въпреки че са в цифрова форма, те не са пари, защото не осъществяват техните характеристики и функции. На второ място, не са по сметка на физическо или юридическо лице, която да е водена от банка и от лицензиран доставчик на платежни услуги, който не е банка. Те съществуват в биткойн мрежа и се съхраняват в цифров портфейл на персонален компютър, мобилно устройство или уеб приложение, като ползвателят им дори не е нужно да има сметка на свое име, а самата транзакция на биткоини е трансфер на стойност между биткойн портфейли, която се включва в блок-верига.

3. Биткойн и електронни пари

В правната литература електронни пари се определят като стойност (безсрочно парично вземане), което е материализирано по електронен начин върху интегрална схема на карта или върху паметта на компютър. По своята правна същност те не са пари, защото не притежават качествата и функциите на парите[19], като се определят като алтернатива на традиционните парични платежни инструменти[20]. Електронните пари са легално дефинирани в чл. 76, ал. 2 ЗПУПС като парична стойност, съхранявана в електронна, включително магнитна форма, която представлява вземане към издателя, издава се при получаване на средства с цел извършване на платежни операции и се приема от физическо или юридическо лице, различно от издателя на електронни пари. С оглед посоченото, основните компоненти са пет: 1) парична стойност, представляваща вземане към издателя; 2) паричната стойност се съхранява върху електронна, вкл. магнитна форма; 3) приема се като средство за плащане от физическо или юридическо лице, различно от издателя на електронните пари; 4) използват се за нареждане на платежни операции; 5) инструментите за тях не осигуряват достъп до платежна сметка и може да не са персонализирани[21].

Видно от горепосочените компоненти, биткойнът и електронните пари имат прилики и разлики помежду си. Приличат си по цифровата форма и по това, че се разменят само по електронен път, като се приемат като средство за плащане от физическо или юридическо лице, различно от издателя. Прилика има и по отношение на съхранението им, цифровият биткойн портфейл и инструментът за електронни пари не осигуряват достъп до платежна сметка и може да не са персонализирани. Но виртуалната валута не представлява вземане към издателя, защото при нея няма гарантирано задължение за обратно изкупуване. Електронните пари не са със статут на законно платежно средство, но не може да се откаже приемането им от лицата, които са се задължили по силата на договор да ги приемат като средство за плащане[22]. Биткойнът също не е със статут на законно платежно средство, но при него може да се откаже приемане от лицата поради редицата рискове, които крие. Един от тези рискове е например необратимостта на сделки, т.е. не съществува възможността да се изпълни обратна транзакция в случаи на грешки, като по този начин платецът носи риск от прехвърляне биткоини на неизвестен получател или грешен публичен ключ[23]. Електронните пари се използват за нареждане на платежни операции, докато биткойн не може да се включи в този компонент. Платежното нареждане представлява всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция[24]. Може да се твърди, че в изпълнението на трансферната операция, в която участва биткойн, не се включва платежно нареждане, тъй като даден потребител на биткойн просто изпраща съобщението за текущата операция до биткойн мрежата, а не до конкретно ЮЛ, както е при платежното нареждане – доставчик на платежни услуги. Самото изпратено съобщение се включва в клъстер от цифрова информация, наречен „блок“, където всеки потребител може да провери (валидира) валидността на всяка транзакция. Освен в посочените компоненти различия имаме и в други позиции. Електронните пари се издават от оправомощени институции, докато при биткойн няма издаване, а генериране. Издателите на електронните пари са банки, дружества за електронни пари и Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки, когато не действат в качеството си на органи на паричната политика или на органи, осъществяващи публичноправни функции. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции банката е ЮЛ, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, а дружеството за електронни пари се определя като ЮЛ, което е получило лиценз за издаване на електронни пари (чл. 76, ал. 1 ЗПУПС). И двата разгледани издателя са ЮЛ с определен лиценз, докато биткойнът не е ЮЛ, както и не се изисква определено лицензиране към настоящия момент. Електронните пари са обект на редица надзорни изисквания, докато при виртуалната валута те липсват[25].

От горепосоченото се констатира, че дори електроните пари и биткойн да имат прилики в компонентите си, то съществуват редица разлики, които могат да доведат до твърдението, че тази виртуална валута не може да се квалифицира като електронни пари съгласно българското законодателство.

III. Заключение

Видно от направения сравнителен анализ между пари (банкноти и монети), безналични пари (пари по сметка) и електронни пари, определени като средства в § 1, т. 30 ДР ЗПУПС, и виртуалната валута биткойн, се установява, че тя не се определя като средство по смисъла на този закон. Този извод довежда до следните заключения:

1) Участникът в биткойн мрежата не може да се счита като „получател“ по смисъла на ЗПУПС[26] поради факта, че не може да бъде краен получател на средства, които са предмет на платежна операция.

2) Самият участник, който изпраща биткойн, не може да се счита и за „платец“ по смисъла на ЗПУПС[27], защото биткойн потребителят не притежава разплащателна сметка и/или пускане на платежно нареждане.

3) От разгледаното по-горе се установява, че участникът в биткойн мрежата не може да е и ползвател на платежни услуги[28].

4) И последното заключение, което установявам, е, че биткойн не попада в класификацията на платежни услуги, защото при тях участват средства, а той не се определя като такова. По-конкретно, в чл. 4, т. 1 и т. 2 ЗПУПС става въпрос за пари, които са вид средство според същия закон. В т. 3, т. 4 и т. 7 от същия член се посочва платежна операция, която е действие, предприето от платеца или от получателя, по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от основното правоотношение между платеца и получателя[29]. В т. 6 се разглежда наличен паричен превод, който е платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение[30]. И в т. 5, която описва платежен инструмент, липсват страните и целта[31].

Бележки под линия:

[1] Публичната счетоводна книга на транзакциите Блокчейн (вж. https://blockchain.info/) е видима за всички компютри в Интернет мрежата, но не разкрива никаква лична информация за участващи страни в сделките.

[2] Nakamoto, S. Bitcoin: A Peer-to-Peer Electronic Cash System, 2009.

[3] Schollmeier, R. A Definition of Peer-to-Peer Networking for the Classification of Peer-to-Peer Architectures and Applications, Proceedings of the First International Conference on Peer-to-Peer Computing, IEEE, 2002.

[4]Virtual currency schemes – a further analysis, European Central Bank, 2015, p.8.

[5] чл. 3, т. 18 от Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на Директива 2009/101/ЕО, 2016.

[6] Съществува мнение, че са само първите три – вж. Зайцева, Г. Правовой статус системы «Биткойн» и проблемы регулирования в России. European science, № 8 (18), 2016, p. 35.

[7] Максималният брой в обращение е 21 милиона, който се очаква да бъде достигнат приблизително през 2140 г. – вж. Murphy, Е., M. Murphy, M. Seitzinger. Bitcoin: Questions, Answers, and Analysis of Legal Issues, Congressional Research Service, 2015.

[8] Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. Пето издание. С.: Сиби, 2010, с. 198.

[9] Пак там, 205–209, вж. Нацев, С., Н. Стайков, Ф. Розов. Пари и парични задължения, същност, уговаряне, изпълнение. Дискусионен материал, поредица 25. С.: БНБ, 2002, с. 7.

[10] Боянов, Г. Вещно право. Седмо основно преработено и допълнено издание. С: ИК „Авалон“, 2009, с. 27 и сл.

[11] Тасев, С., М. Марков. Гражданско право. Обща част, помагало. Трето преработено и допълнено издание. С.: Сиби, 2007, с. 113.

[12] „Добиване“ или „копаене“ е процес, при който се получава възнаграждение за извършена изчислителна работа по криптиране, при която потребителите проверяват съществуващите блокове от блоковата верига и създават нови, като използват изчислителната мощ на компютрите си – вж. Brito, J., A. Castillo. Bitkoin. A Primer for Policymakers, Mercatus Center at George Mason University, 2013.

[13] Lo, S., J. Wang. Bitcoin as Money? FRB Boston Current policy perspectives, No. 14-4, 2014, https://www.bostonfed.org/publications/current-policy-perspectives/2014/bitcoin-as-money.aspx.

[14] Вж. Калайджиев, А. Цит съч., с. 209.

[15] Боянов, Б. Счетоводни и данъчни аспекти на дигиталната валута биткойн, с. 2, вж. https://www.benefisk.bg/wp-content/uploads/2017/04/Bitcoin.pdf.

[16] Lo, S., J. C. Wang. Op. cit.; ?lafsson, I. Is Bitcoin money?An analysis from the Austrian school of economic thought, MS thesis Financial Economics, School of Social Sciences at the University of Iceland, 2014; Kub?t, M. Virtual currency bitcoin in the scope of money definition and store of value, Procedia Economics and Finance 30, 2015, pp. 409–416 и др., обратно становище вж. Shcherbak, S. How should Bitcoin be regulated? European Journal of Legal Studies, 2014, Vol. 7, No. 1, pp. 45–91.

[17] Нацев, С., Н. Стайков, Ф. Розов. Цит. съч., с. 11.

[18] Вж. § 1, т. 18 ДР ЗПУПС; чл. 2, ал. 1 от Наредба № 3 за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти.

[19] Калайджиев, А. Цит. съч., с. 198.

[20] Касабова, К. Електронните пари и предплатени карти. – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Стопански факултет, том XIII, 2016, с. 155.

[21] Пак там, 153–155.

[22] Пак там, с. 157.

[23] Boehm, F., P. Pesch. Bitcoin: A First Legal Analysis – with reference to German and US-American law, Financial Cryptography and Data Security, Volume 8438 of the series Lecture Notes in Computer Science, pp. 43–54.

[24] Вж. § 1, т. 19 ДР ЗПУПС.

[25] Вж. разграничението между виртуалната валута и електронните пари – Virtual currency schemes, European Central Bank, 2012, p. 16.

[26] Вж. § 1, т. 22 ДР ЗПУПС. „Получател“ е физическо или юридическо лице, определено като краен получател на средства, които са предмет на платежна операция.

[27]Вж. § 1, т. 20 ДР ЗПУПС. „Платец“ е физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разпорежда изпълнението на платежно нареждане по тази сметка, а когато липсва платежна сметка – физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане.

[28] Вж. § 1, т. 21 ДР ЗПУПС. „Ползвател на платежни услуги“ е физическо или юридическо лице, което се ползва от платежна услуга в качеството си на платец или на получател, или и в двете си качества.

[29] Вж. § 1, т. 17 ДР ЗПУПС.

[30] Вж. § 1, т. 11 ДР ЗПУПС.

[31] Вж. § 1, т. 16 ДР ЗПУПС. „Платежен инструмент“ е персонализирано/персонализирани устройство/устройства и/или набор от процедури, договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и използвани от ползвателя на платежни услуги с цел подаване на платежно нареждане.

1 кометар

  1. Страхотна статия! Много задълбочено и критично изследване на въпроса!
    Поздравявам Ви за положените усилия!

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук