(за бъдещето на вещите и мястото на хората)
23 септември 2015 г., 11.15, Хоризонт БНР –
(разширен текст)
Свързани крави, които вместо звънче носят на шията си специални проследяващи устройства (сензорни яки), а събраната по този начин информация за поведението на кравите се използва, за да се открият първите признаци на евентуални заболявания. Разболяващите се животни имат специфично поведение – те се движат по-бавно, лежат повече и по-често се отделят от стадото.
Група от растящи зеленчуци („подобрени марули“) в сензорна мрежа с цел контролиране на условията на отглеждането им по такъв начин, че те да имат по-малко съдържание на калий (калият е вреден за здравето на страдащите от хронична бъбречна недостатъчност). „Интернет на пчелите“ е ново средство за борба срещу т. нар. синдром на разрушената пчелна колония. Установено е, че паразитът, който причинява заболяването, може да бъде унищожен чрез нагряване, което не вреди на пчелите, но разтапя пчелния восък. С помощта на интернет на пчелите се създават специална конструкция от сензори, които нагряват специфични точки в кошера и по този начин унищожават паразитите, без да засягат пчелния восък.
Друг интересен пример са т. нар. свързани крави, които вместо звънче носят на шията си специални проследяващи устройства (сензорни яки). Събираната по този начин информация за поведението на кравите се използва, за да се открият първите признаци на евентуални заболявания. Разболяващите се животни имат специфично поведение – те се движат по-бавно, лежат повече и по-често се отделят от стадото. Това тяхно поведение може да бъде регистрирано и диагностицирано с помощта на изработени за целта алгоритми. Ранното откриване на едно заболяване позволява бърза реакция, прекъсване на по-нататъшното развитие на болестта и увеличаване на производството. Смята се, че анализирането на постъпващата информация позволява и разбиране на социалните навици на кравите, което може да се използва за увеличаване на тяхното възпроизводство – при преценката кога и как да се стимулира възпроизводството им.
Гиганти като Епъл (Apple's HomeKit) и Гугъл (Google's Nest и Google's Brillo) предлагат мрежи от интелигентни вещи. Какво всъщност се случва и как това променя досега познатия свят на вещите питам д-ра по право и философия Стоян Ставру.
Ирина Недева:
– Добър ден!
Стоян Ставру:
– Добър ден!
Ирина Недева:
Дали познатото създаване и развитие на виртуалния свят от новите технологии вече води и до нов тип реалности, нови вещи, непознати досега?
Стоян Ставру:
– Да, на практика развитието на технологиите води до сериозни инвестиции във вещите. Всъщност във всяка вещ все по-често се скрива компютър. Основна характеристика на тази промяна е възможността за интеракция между вещта и ползващото я лице. Тази програма за взаимодействие между вещта и човека е сред основните компоненти на концепцията, известна като интернет на нещата. Вещите вече не са пасивни обекти, върху които хората еднопосочно въздействат. Те се превръщат в откликващи елементи на една самоорганизираща се техноекосистема. „Интелигентните“ (т. нар. smart) вещи обикновено са свързани помежду си в мрежа, наблюдават и регистрират поведението на своя собственик и нагаждат „реакциите“ си спрямо неговите желания и настроения.
Ирина Недева:
– Вещите оживяват така ли? Стават нещо като технологични животни?
Стоян Ставру:
– Излиза, че модерната наука прави възможен един нов, нека го наречем техноанимализъм. Както в далечното минало хората са одухотворявали природата. С една важна разлика – вместо да се одухотворява заварената от човека природа, хората сами създават „живи“ вещи. Това вече се случва – гиганти като Епъл (Apple's HomeKit) и Гугъл (Google's Nest и Google's Brillo) предлагат мрежи от интелигентни вещи, които имат потенциала да изградят независима интерактивна среда.
Ирина Недева:
Т. нар. смарт вещи навлязоха в публичния дебат основно през инструменти за следене, които се самонасочват, самопрограмират и улесняват нахлуването в личното пространство. Вместо човек да оставя отпечатък върху вещите, те започват да действат самостоятелно, така ли?
Стоян Ставру:
По правило всяко въздействие на човека върху вещите остава някаква следа върху тях – този факт е отлично познат на криминалистите. Когато обаче вещите са интелигентни и част от предназначението им е да събират информация за поведението на ползващите ги хора, се появяват редица опасения. Смята се, че в подобен свят на наблюдаващи и проактивни вещи хората ще загубят самотата си.
Ирина Недева:
– Самотата? Не бях мислила за подобна връзка – пасивните вещи ни правят самотни, активните – ще ни ангажират и ще забравим, че сме самотни, така ли?
Стоян Ставру:
– Точно така. Това ще намали силата на религията и философията, защото те високо ценят и разчитат на самотата като инструмент за постигане на истината. Нека си зададем няколко въпроса. Можем ли да се усамотим и да помислим на спокойствие в един натрапчиво интерактивен свят? Могат ли да получат просветление аскетите на вярата в една „интелигентна“ и непрекъснато регистрираща поведението им пустиня? Разбира се, тези въпроси биха могли да разкрият и някои нови възможности. Самотата би могла да се превърне в търговски продукт с висока икономическа стойност.
Ирина Недева:
– Както съм виждала кутийки с въздух, да речем – въздух от Съветския съюз или от северния полюс, или от любимото ти място за почивка, които се продават успешно.
Стоян Ставру:
– За да останат сами със себе си, хората ще заплащат за неинтелигентни, напълно „пасивни“ („изключени“) пространства, в които вещите са „изцяло (напълно) мъртви“.
Ирина Недева:
– Може да се отвори пазарна ниша за неинтелигентни плюшени еленчета например, или за пластмасови кукли, които не се движат, не танцуват и нямат и полъх от роботика в тях.
Стоян Ставру:
– По-драматично става обаче това, че новите интелигентни вещи събират информация. Подобно на профилите в различните интернет платформи, вещите (особено личните вещи, какъвто е например смартфонът) генерират облаци от информация за ползващите ги лица. Събирането на лична информация може да се сравни с отглеждането на зеленчуци. С течение на времето, бавно и постепенно се натрупва критична маса от информация, от която с помощта на математиката могат да бъдат направени редица важни изводи за социалните и когнитивните навици на потребителя. Тази практика днес се обозначава като „надзираващ капитализъм“ (surveillance capitalism). Събраната информация може да бъде анализирана през алгоритми и това да позволи използването й по различни начини. Част от тях са насочени към подобряване на използваемостта (продаваемостта) на вещта чрез увеличаване на удовлетворението на нейния потребител. Възможни са обаче и други варианти на (зло)употреба на тази информация.
Ирина Недева:
– Това обаче променя и съотношенията на собственост – вместо ние да притежаваме смартфон, всъщност той ни притежава, защото е в състояние да ни продаде… или предаде, с информацията, която е събрал за нас, той се превръща в притежател, който може да разменя тази информация и да влиза в транзакции на съдържание, каквото се явяваме ние, които все още наивно смятаме, че ние сме собствениците.
Стоян Ставру:
– Да, може да се каже. Но да видим и още един възможен ефект от това. Интернет на нещата може да бъде използван ефективно за постигането на политически цели. Един интелигентен град или дори интелигентен площад би могъл да „наблюдава“ и „анализира“ поведението на протестиращите на него хора и въз основа на данните да предлага на полицията най-ефективния начин за тяхното управление. Множество техноутопии предупреждават за опасността от дигитализирането на хората, от превръщането им в „чиста“ информация за потенциални рискове, които трябва да бъдат контролирани.
Ирина Недева:
– Можем вероятно да разширяваме метафората?
Стоян Ставру:
– Да например към земеделски метафори: Непрекъснатото наблюдение може да доведе до разглеждането на хората като реколта, която трябва да бъде внимателно отгледана (манипулирана) и събрана (кеширана) по време на жътвата. Кой си ти се определя от информацията, която е събрана за теб. Хората стават предвидими, изчислими величини. Дори се говори за нова форма на обществено управление: изчислителна теокрация, при която основен инструмент за разрешаване на възникващите обществени проблеми е алгоритъмът (изместващ метафората). Подходът се обозначава и като „техно-социално инженерство“.
Ирина Недева:
– Да се върнем към вещите. Какво става с материалният им характер. От Платон правим разлика между материя и идея, сега трябва да глътнем обратно всичко, което знаем за света на отраженията на идеите, каквито са вещите така ли?
Стоян Ставру:
– Инвестирането в интелигентността на вещите е и път към тяхната постепенна дематериализация. Те все повече ще приличат и ще се държат като услуги. Ще се медиализират, превръщайки се в нов тип медия. Определящо за стойността им ще е вложената интерактивност, предлаганото от тях взаимодействие. Интерактивността и взаимодействието ще се осигуряват от инсталирани във вещите програми, контролирани чрез авторски права. Типичен пример за обвързването на вещта (хардуера) с програмата (софтуера) са смарт-телофоните. При тях вещта е неделима от програмата. Вещта се купува заради програмата, тъй като именно в програмата е заключено предназначението на вещта. Смартфонът е немислим без инсталираната на него операционна система.
Ирина Недева:
– Говорим за правни последствия от бясното развитие на технологиите в тази рубрика, която правим с вас д-р Ставру за първи път в българска медия. Какво ще се случи тогава с авторското право – създателят на вещта или на софтуеъра ще ги притежава, всъщност?
Стоян Ставру:
– Авторските права ще се оказват неизбежният троянски кон във всяка вещ. Вещите, сведени до платформи за инсталиране програми, са празни черупки, материални обвивки (опаковки) на авторски права. В момента, в който бъдат „изоставени“ от съживяващата ги програма, те ще се превръщат във вакуум, в непотребими призраци, в паметници на своето изгубено предназначение. Такива вещи трудно могат да се притежават по онзи абсолютен начин, който днес свързваме със собствеността. Ето защо, интелигентните вещи ще доведат до постепенното „отслабване“ на собствеността. В бъдеще може да очакваме, че правото на собственост, което предполага приоритет на материалното, все повече ще отстъпва пред авторските права, възникващи върху технологиите за „съживяване“ на вещите.
Ирина Недева:
– Това как ще промени производствените отношения – този ключ за разбирането на съвременното общество, който си носим на връзката ключове от Маркс насам?
Стоян Ставру:
– Превръщането на вещите в „произведения на програмирането“ крие още една опасност – от „феодализация на вещите“. Всяка корпорация, които иска да има бъдеще, в една или друга степен ще бъде принуждавана да влага все повече интелигентност в предлаганите от нея продукти. Юридическият инструмент за управление на тези инвестиции са авторските права. Чрез позоваваните си на тях корпорацията-продавач би могла да запази непрекъснат достъп до информацията, събирана от продадените от нея вещи.
При възприемането на подобна търговска стратегия всички реализирани на пазара вещи ще са постоянно свързани с компанията-майка.
Ирина Недева:
– Както е например с продуктите на гиганта Apple?
Стоян Ставру:
– Тяхната интелигентност трудно би могла да оцелее извън така изградената информационна мрежа и без поддръжката на програмистите на компанията. Затвореният код на подобни вещи създава изключителност (ексклузивитет) на доставчика, който не може да бъде заменен с друг. Смяната на програмата, означава и смяна на вещта. Не просто потребителят е „пленен“, но и вещите му са „феодализирани“.
Ирина Недева:
– Има обаче противодействия! Интересното е, че те също са високо технологични. Вероятно можем да говорим за технология на освобождението по подобие на теологията на освобождението. Имам предвид отново програми, които спират целия рекламен поток към фийда ти на каквото и да било компютърно или смарт устройство, например ад-блокърите или софтуъра с отворен код, който има потенциала да прецака феодализираните пространства на затворения код. Не случайно гигантите започнаха да се интересуват от отворен код или отворени за достъп информационни пространства.
Стоян Ставру:
– Тепърва ще видим как ще се разгърне тази нова мощна реалност на интернет на нещата. Дали ще се превърне в “интернет на всичко” и дали вътре в тази система ще има острови и тактики на “откачване” от един феодал без закачане към друг.
Развитието на биотехнологиите има потенциала да създаде още едно понятие, които наричам „интернет на телата“. Одобряването на все повече импланти като разрешени за използване медицински изделия прави човешкото тяло във все по-голяма степен смес от биология и техника. Изкуствено сърце с безшумна помпа може да замести биологичното сърце с пулс, биотронна изкуствена ръка – ръката, с която сме родени, вградени в тялото микрочипове – връзката с ключове. Тялото все повече се превръща в инженерен проект. В технологична екосистема.
Свързването на различните технологични „замествания“ по тялото в една мрежа е само началото на киборгизацията и на надеждите за трансхуманизъм. След като веднъж установим информационна връзка между отделните импланти в едно човешко тяло, няма причина, поради която да не създадем такава връзка и между две или повече човешки тела. Така ще станат възможни и управляеми феномени като телепатия, хиперсензитивност и пр. Моето изкуствено сърце може по команда да се синхронизира с пулса на сърцето на човека, с който разговарям. Съчувствието може да бъде „възпитавано“ чрез съзнателно пренасяне на определени болезнени въздействия от едно тяло в друго. Когато и двамата имаме един и същ модел биотронна ръка, и двамата бихме могли да изпитаме въздействието на една и съща програмна команда. А това, ако не друго, е и ново технологично обещание за заедност.
Ирина Недева:
– Това обаче нататък в нашата рубрика.
Благодаря на д-р Ставру за погледа от неговага юридическо-философска камбанария към интернет на нещата – мощната концепция на Гугъл и другите технологични гиганти, която чука на вратата на бързоменящия се днешен свят.
