(Радослав Ангелов^*, Александър Кирков^**

^* младшия съдия в ОС – Ловеч, ИОМТ „акад. Йордан Малиновски“, Българска академия на науките;

^** УНИБИТ, Лаборатория по киберсигурност)

Абстракт

Статията представлява синтез между познанията в областта на информационното право и възможностите на информационните технологии за изпращане на книжа до съда. Направен е анализ на правните източници на електронното правосъдие и измененията на ГПК и НПК за подаване на документация до съда. Направени са разсъждения какво представлява електронната поща във виртуалното пространство, каква е нейната правна квалификация и каква трябва да бъде нейната форма, когато се използва като средство за комуникация със съда. Предложени са различни технически варианти за подаване на книжа до съда, като са изведени техните предимства и недостатъци. Целта на статията е да даде по-широка гледна точка както на юристи за техническите рискове на имейла като средство за подаване на книжа, така и за ИТ специалисти за правните проблеми на електронните изявления.

Въведение

Целите на Европейската комисия в програмния период 2019 – 2024 са (1): екология и устойчиво развитие, кръгова икономика, дигитализация, по-силна Европа в Света, защита на европейския начин на живот и нов тласък на европейската демокрация. В изпълнение на втората цел и по повод други фактори от обективен характер, българският законодател предприе крачка напред в дигитализацията на правосъдието. Направени бяха промени в двата основни процесуални закона – ГПК и НПК, с които се даде възможност на страните да сезират съда чрез електронни волеизявления, а съдът се превърна в задължителен адресат на такива изявления след 30.06.2021 г. В този смисъл е Определение № 60409 от 22.11.2021 г. по ч. т. д. № 2289/2021 г. на ВКС, I т. о.

С измененията на ГПК се създаде „ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА А“, като се въведе факултативна възможност на процесуалните субекти за сезиране на съда чрез електронни изявления. Аналогични разпоредби има и в НПК, които за разлика от ГПК не са в такова систематично обособено място, отнасящо се до целия процес. Това са разпоредбите за правата на участниците на наказателния процес (чл. 55, чл. 75, чл. 79, чл. 82, чл. 87, чл. 90, чл. 99, чл. 149 НПК), начина на подаване на съобщение до органа за извършено престъпление от общ характер (чл. 209 НПК), начина на сезиране на първоинстанционния съд (чл. 247, ал. 2 НПК), сезирането и подаването на книжа във въззивното (чл. 320, ал. 1, 3, 6, чл. 322 НПК) и в касационното (чл. 350, чл. 351, ал. 3-4 НПК) производство, начина на сезиране на съда за дела, които се разглеждат по реда на глава двадесет и осма (чл. 355 НПК).

Общото между всички тези разпоредби е, че същите определят електронното пространство като място за правораздаване и средство за връзка със съда. Когато изявлението се подава по електронен път, същото следва да бъде подписано с квалифициран електронен подпис (КЕП).

Цел и методи на изследване

Целта на настоящото изследване е да се отговори на въпросите:

1. какво представлява електронната поща;

2. кои са предимствата и недостатъците на подаване на книжа до съда чрез e-mail и система за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на Министерство на електронното управление (МЕУ);

3. в каква форма следва да бъде подадена електронната поща и e-mail до съда, за да бъде валидно изявлението на автора;

4. какво е техническото предложение за решаване на проблема;

Цитираните изменения на ГПК и НПК са в сила от 30.06.2021 г., поради което към момента на публикуване на статията няма постановена практика на ВКС, поради което като метод на изследване авторите са използвали анализа на нормативната уредба чрез систематично тълкуване.

Статията няма за цел да изследва връчването на книжа от съда до процесуалните субекти, което действие е подробно изследвано по-рано в разработките на съдия Милен Василев, публикувани в lex.bg (2)^, (3)^, (4).

Изследването е направено по повод действията на страните и техните процесуални представители да изпращат изявления до съда чрез e-mail, който не е подписан или не е посочено какво прилагат като прикачени файлове. Проблеми възникват при проверката, когато спазването на срока е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск/жалба/молба, както и при проверката по чл. 261, чл. 275, чл. 283 ГПК, чл. 319, чл. 342, чл. 350 НПК – за допустимостта на обжалването, т.е. спазен ли е преклузивният срок.

фигура 1. Източници на електронното право

Нормативна уредба и средства за комуникация със съда

Източници на информационното право са представени на фиг. 1., а относимите източници за електронно правосъдие и подаване на книжа по електронен път са изобразени на фиг. 2.

фигура 2. Юридически източници за електронното правосъдие.

Като общо правило и принцип е, че електронните изявления изпълняват един от приоритетите на общностното право, а именно свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали, регламентирани в първичните източници на правото на Европейския съюз (чл.63 – 68 ДФЕС). В този смисъл е приет Регламент 910/2014 (т. 24 от преамбюла и чл. 2) относно електронната идентификация и удостоверителни услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, наричан за по-кратко Регламент 910/2014 в изложението. Използването и признаването на електронните удостоверителни услуги и електронен документ, като предмет на свободното движение на стоки и услуги, са утвърдени и в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело C?99/16.

Съгласно чл. 360в, ал. 2, т. 2 ЗСВ за извършване на процесуални действия в електронна форма се използва Единният портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). На основание чл. 360е ЗСВ Пленумът на ВСС издава наредба, с която определя техническите изисквания, форматите и начина на извършване на електронните изявления от и към органите на съдебната власт, както и начините за подаването им от гражданите и организациите, които най-често са участниците в процеса. Това е Наредба № 6 за извършване на процесуални действия и удостоверително изявление в електронна форма, приета с решение по т. 6 от Протокол № 25 от 03.08.2017 г. от Пленума на ВСС. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването (ДВ, бр. 67 от 18.8.2017 г.).

На основание чл. 20, ал. 1 от цитираната наредба процесуалните действия в електронна среда се реализират чрез: ЕПЕП, комуникационните компонентни и информационни системи на органите на съдебната власт, както и специализираната среда за съхранение на електронни преписки, електронни дела, електронни доказателства и доказателствени средства, като последните три не са предмет на изследване в настоящата разработка. Съгласно чл. 22, ал. 2-3 от Наредба № 6 при технологична невъзможност за приемане на изявления чрез системите по чл. 20, ал. 1, а именно ЕПЕП, същите могат да се изпращат чрез електронната поща на съда, която е публикувана на интернет сайта на съда. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба № 6, която гласи, че по изключение се допуска подаване на електронни документи чрез електронна поща – до обявения адрес на електронната поща на съответния орган на съдебната власт. Следователно общият принцип за извършване на електронни изявления до съда е ЕПЕП или други специално разработени информационни системи на съда. На този етап ЕПЕП няма функционалната възможност да се изпращат документи от страните до съда. Затова като факултативна възможност е предвидено използването на електронната поща до изграждането на ЕПЕП.

Родово и видово понятие: електронна поща и e-mail

В правната теория (материална среда, реално право) под „поща“ или „адрес“ се разбира административният адрес, на който субектът може да бъде намерен, или мястото, до което може да се изпратят изявления по Закона за пощенските услуги. Затова органът на съдебната власт може да има само един адрес, респективно само една поща, до която могат да се изпратят книжа. Точно обратното е в информационното право (идеална среда) (5)^, (6). Под „електронна поща“ или „електронен адрес“ се разбира мястото във виртуалното пространство, където даден субект може да бъде намерен (родово понятие). Но тъй като виртуалното пространство е неограничено, то електронният адрес може да бъде повече от един: Facebook, twitter, YouTube, LinkedIn, сайт, системата за сигурно електронно връчване на МЕУ, електронни системи на различни административни органи, ЕПЕП за съдилища, Research Gate, abv.bg, gmail.com и др. Затова точно определеното място в интернет е видовото понятие за електронен адрес. Ето защо терминът „електронна поща“ се употребява в широк и тесен смисъл. В широк смисъл „електронна поща“ или „електронен адрес“ следва да се разбира всяко място в електронното пространство, а в тесен смисъл следва да се разбира придобилата гражданственост дума „имейл“ или „e-mail“, като едни от най-често използваните са abv.bg, mail.bg, gmail.com и др.

В технически аспект електронната поща представлява предаване и получаване на електронни съобщения, като техническите изисквания към тези съобщения са се развивали през времето. До момента липсва официално признат стандарт за електронна поща. Понятието „електрона поща“ представлява комплексно понятие, което съдържа в себе си две нива на обмяна на информация. За електронната поща има създадени технически описания от Работна група за интернет инженерство (IETF), която е изградена от учени и доброволци. Тези описания се наричат RFC документи и са публични и свободни за ползване, но не представляват по същество технически стандарти, издадени от упълномощен международен орган.

Електронната поща като комплексно понятие е описана в няколко RFC документа, както следва: RFC 2821 – Simple Mail Transfer Protocol, RFC 5321 – Simple Mail Transfer Protocol, RFC 5322 – Internet Message Format, RFC 6854 – Update to Internet Message Format, както и други. В масово приетите методи за предаване и приемане на електронни съобщения не е предвидено използването на електронна идентификация или удостоверителни услуги. Също така технологиите за предаване и приемане на електронно съобщение не гарантират получаването на всички изпратени съобщения от получателя, а допускат при определени събития, макар и малко вероятни, електронните съобщения да не бъдат изпратени или да не бъдат получени от получателя. По тази причина производителите на програми (софтуери) за изпращане и получаване на електронна поща предвиждат допълнителни услуги в своите продукти. Такива са например съобщения при пристигане на електронната поща, възможност за електронно подписване и много други. Тези услуги обаче не са унифицирани и тяхната работа зависи от това какъв софтуер използва изпращачът на електронното съобщение и получателят му.

Понятието „електронен адрес“ e дефинирано в § 11, т. 2 ГПК и § 1, ал. 6 НПК. Разпоредбите не са относими към настоящото изследване, тъй като те дефинират електронния адрес като място, на който страна или участник (свидетел, вещо лице) на процеса може да бъде намерен, а не място, на което съдът може да бъде намерен във виртуалното пространство. Най-пълна е правната дефиниция на термина електронен адрес в § 1, т. 1 от ДР на ЗСВ, според който „електронен адрес“ е идентифицируема чрез общоприет стандарт информационна система за получаване на електронни изявления“. В този смисъл е § 1, т. 23 от ДР на ЗЕУ. Разпоредбата се отнася както до електронен адрес на органите на съдебната власт, така и до останалите участници в процеса.

Следователно съдът като задължителен адрес на електронни изявления има два вида електронна поща:

• генерална електронна поща – ЕПЕП, на основание чл. 360е ЗСВ, респ. чл. 20 от Наредба № 6;

• допълнителни електронни пощи, създадени на основание чл. 22, ал. 2-3, чл. 27 от наредбата, които следва да са публикувани на интернет сайта на съда (арг. чл. 360д, т. 4 ЗСВ, чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6).

Най-често срещаните и използвани от процесуалните участници допълнителни електронни пощи на съда са: имейлът (е-mail) и системата за сигурно електронно връчване на МЕУ (ССЕВ).

Опитна (техническа) постановка на проблема

Подаден е документ до съда чрез имейл. Имейлът не е подписан с КЕП. Съществуват следните хипотези:

1. Към имейла е приложен прикачен файл, съдържащ сезиращия съда документ (искова молба/жалба/молба). Същият е в pdf формат и е подписан с КЕП. Съществуват следните подварианти:

1. 1. Имейлът е празен, няма никакво изявление в него;

   2. В имейла е написано „приложено Ви изпращам жалба/искова молба“ или др.;

   3. В имейла са написани фактически и правни доводи на лицето, които са относими за спора, т.е. съдържа цялата или частична информация от прикачения файл;

2. В имейла няма прикачен файл. Всички фактически и правни доводи на лицето са изложени в самия e-mail. Като прикачени файлове са приложени сканирани документи или други писмени или цифрови доказателства/доказателствени средства.

Проверка на електронните изявления до съда

Съгласно чл. 21 от Наредба № 6 електронните изявления следва да имат следните минимални изисквания:

• да са извършени в съответствие със съответния процесуален закон;

• да са подписани с квалифициран електронен подпис (КЕП).

Всички електронни документи след изтегляне от електронния адрес на съда се проверяват (чл. 28 от Наредба № 6):

• дали приложените документи отговарят на одобрените от ВВС формати (това са файлове, в които са включени електронни подписи или подписани с КЕП);

• дали електронният документ съдържа уникален идентификатор на автора;

• дали изявлението е направено от името на титуляря;

• има ли злонамерен софтуер;

• проверка за валидността на удостоверението за КЕП и квалифициран електронен печат (КЕПч).

Ако електронното изявление не отговаря на изискванията, се връчва съобщение на неговия подател с кратко описание на възникналия проблем (арг. чл. 28, ал. 2 от Наредба № 6 и чл. 26 от Наредба № 5, приета на основание чл. 360е ЗСВ с решение на ВСС по т. 54 от Протокол № 17/01.06.2017 г.).

За гражданския съд относима разпоредба е чл. 102г ГПК, докато за НПК липсват такива разпоредби. На общо основание от Наредба № 6 и № 5 наказателният съд също е длъжен да извърши проверка на получената електронната поща.

Правна квалификация на електронна поща

По поставения въпрос следва да се цитира относимата съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 77 от 17.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2040/2014 г., IV г. о., Решение № 303 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3715/2013 г., IV г. о. със съдия-докладчик Борис Илиев.

Съгласно § 1, т. 11 ДР ЗЕС „електронна поща“ е съобщение във вид на текст, глас, звук или изображение, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното устройство на получателя. Параграф 1, т. 22 от ДР на ЗЕС дефинира „интернет“ като система от взаимосвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа. В цитираните решения е възприета тезата, че „електронната поща (понятие, равнозначно на добилото гражданственост „и-мейл“, на латиница „e-mail“), когато е изпратена чрез интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ“. А „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис“ (чл. 3, т. 35 от Регламент 910/2014). Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения такъв. В подобен смисъл е чл. 46 от Регламента, а чл. 25, т. 3 от него определя правната стойност на КЕП като саморъчен подпис. Авторите напълно приемат тезата в цитираните решения, която считат за актуална и след измененията на ЗЕС и ЗЕДЕУУ, с едно допълнение. Както споменахме по-горе, електронната поща е родово понятие – в него се включва не само имейлът, а и всяко място във виртуалната среда, като например мястото в ССЕВ. Затова цитираните решения на съда следва да се възприемат като електронна поща в широк смисъл, а не само пощи като abv.bg, mail.bg, gmail.com и др.

По тълкувателен път ВКС е стигнал до извода, че на общо основание всяка електронна поща (включително имейлът) представлява електронен документ – съдържа изявление с правно значение, извършено в електронна форма. Дори чл. 3, т. 35 от Регламент 910/2014 разширява понятието, като определя, че електронният документ включва всяко съдържание от текстови, звуков, визуален или аудио-визуален характер и се съхранява в електронна форма. Независимо че са цитирани решения на гражданска колегия на ВКС, тезата следва да се възприеме и от наказателните съдии, тъй като функциите и качеството на електронната поща не зависят от вида правен процес, в който се използват. Характерът й като електронен документ се запазва.

Следва да се отговори на въпроса какво представлява имейлът в хипотеза 1 и 2 от опитната постановка.

Хипотези 1.3 и 2 представляват случаи, в които в самия e-mail е материализирано изявлението до съда по правния проблем. В него са изложени изцяло или частично основанията на исковата молба, на жалбата, вида и характера на търсената защита, искането до съда и други. В този случай имейлът представлява електронен документ. В хипотеза 1.2. имейлът също представлява електронен документ, защото съдържа изявление на подателя – „приложено Ви изпращам жалба/искова молба“ или друг сходен документ.

Въпросът е дали e-mail е електронен документ в хипотеза 1.1 (празно електронно писмо, но съдържа прикачен файл, който е подписан с КЕП)? Като цяло с изпращането на e-mail се цели съдът да бъде сезиран по дадения спор и да се избегне преклузията на процесуалния срок. От факта на самото изпращане на писмото може да се направи извод за направено изявление от подателя да сезира компетентния съд. Т.е. самото изпращане на електронно писмо, т.е. e-mail, представлява документ – съдържа обективирано и фиксирано изявление на лице с правно значение. Същото е направено в електронна форма и придобива характеристиките на електронен документ. Ето защо нашата теза е, че изобщо електронното писмо, т.е. e-mail, независимо дали има прикачени файлове, или не, представлява електронен документ.

За пълнота на изложението авторите се съгласяват с тезата на Ирина Цакова (7) за непрецизното използване на понятията „електронно изявление“ и „електронен документ“ в ГПК, но поради факта, че документът включва изявление, то настоящото изследване поставя знак за тъждество между „електронно изявление“ и „електронен документ“.

Форма за действителност на електронната поща (e-mail)

Съгласно чл. 102б, ал. 2, т. 2 ГПК електронните изявления до съда трябва да са подписани с КЕП, когато законът изисква саморъчен подпис за валидност на определени изявления. А съгласно чл. 102ж, ал. 2 ГПК електронните изявления до съда се подписват с КЕП, когато законът предвижда писмена форма за извършването им и наличие на подпис. A priori всяко процесуално действие на лице в електронна форма до съда представлява действие извън съдебно заседание, поради което същото следва да бъде направено в писмена форма (чл. 100 ГПК) и да съдържа подпис (чл. 102, ал. 1, т. 4 ГПК и всички документи в отделните производства по ГПК).

Цитираните във въведението разпоредби от НПК изискват документът да бъде подписан с КЕП, когато се подава по електронен път. За спазване на писмената форма, която се равнява на електронна, същата следва да бъде създадена като електронен документ и подписана с КЕП (арг. чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ, чл. 46 от Регламент 910/2014).

След като електронна поща (е-mail) е електронен документ, същата представлява електронно изявление. Същото важи и за имейла като вид електронна поща. Ето защо за всеки имейл, като електронен документ, се прилагат разпоредбите на чл. 102б, чл. 102ж ГПК и на НПК. Следователно всеки имейл следва да бъде подписан с КЕП. Неподписаният с КЕП е-mail не може да бъде валидно електронно изявление до съда, което да породи необходимите процесуални последици, тъй като няма изискуемата от закона форма. Оттук се извежда правната норма: „Ако се подава имейл („e-mail“) до съда, то той трябва да бъде подписан с КЕП, в противен случай извършеното процесуално действие ще се счита за невалидно“.

Нормата е императивна не само защото е процесуална, но и защото КЕП-ът на имейл цели:

• да удостовери авторството на изявлението (формална доказателствена сила);

• установяването на съгласието на автора с извършеното изявление;

• да установи времето на подписване;

• подписът и изявлението са неразривно обективирани върху един носител, създава сигурност, че волята на автора е тази, докъдето авторът се е подписал (интегритет на изявлението или материалната доказателствена сила, съдържанието на изявлението не е променяно);

• осигуряване на правен стабилитет на електронното изявление.

Само подписването на прикачения файл с КЕП не е достатъчно да се приеме, че е налице валидно процесуално действие в електронна форма до съда. Трябва и самият e-mail (електронна поща) да бъде подписан с КЕП. Това е така, тъй като техническите методи на изпращане и получаване на електронни съобщения не могат да служат за идентификация на ползвателите им, както и начинът на работа позволява компрометиране на информацията или изпращане от неистински адрес на електронна поща. В този контекст са разпоредбите на чл. 44, ал. 1 от Регламент 910/2014. Същите въвеждат изискванията към квалифицираните услуги за електронна препоръчана поща, отговарящи на изискванията за електронно връчване.

Първо, когато едно електронно изявление, в случая документ, е подписан с КЕП се удостоверява авторството на изпращача, т.е. неговата воля да сезира съда. Липсата на КЕП на електронната поща води до невъзможност да се установи действителната воля на субекта, който сезира съда. От практиката е известно, че повечето софтуери за електронно подписване позволяват да бъдат подписани няколко документа с едно въвеждане на ПИН кода. От тази функционалност може да се възползва лице с неоторизиран достъп до компютъра, на който се извършва подписването, и неоторизираното лице да подпише друг документ без знанието на титуляря. Въпреки че технически това е свързано със сложност, имаше стотици такива примери в периода 2009 – 2018, когато софтуерът за интернет банкиране на банките ползваше КЕП за оторизация.

Например: Изготвена е жалба до съда, която е подписана с КЕП и не е изпратена. В този случай е налице проект на сезираща съда жалба. Тя ще породи своя суспензивен и деволутивен ефект едва когато писмото стигне до знанието на съда. Същевременно авторът се е дезинтересирал да сезира съда след подписване на файла с КЕП, но подписаният файл се намира на неговото компютърно устройство. Компютърът става обект на хакерска атака или е използван от друг служител в хипотезата на големи корпоративни дружества, чиито имейли се стартират със стартиране на операционната система. След това хакерът или служителят изпращат подписаната с КЕП жалба от същия или друг имейл. Тогава какъв характер ще има подаденият до съда документ? Подписването на електронното писмо, сиреч e-mail, с КЕП цели именно това – да гарантира, че авторът сезира съда. Изпращането на електронната поща е по волята на титуляря на КЕП, а не по волята на човека, който има достъп до файла. Подобна хипотеза може да се представи, има файл с оттегляне, отказ от иска или оттегляне на жалба против индивидуален административен акт, подписан с КЕП, и същият се изпрати от имейла на адвокатското или търговско дружество (например от office@law-partners.com), но не от титуляря на сертификата, а от друго лице. Може ли да се направи извод за авторството на това волеизявление, за да се прецени дали същото е породило сила, кой има волята да сезира съда? Подателят на имейлът същият ли е като този, който е подписал прикачения файл с оттегляне на иска? Достатъчни ли са името или домейнът на имейла, за да се установи авторството на електронния документ, или съдът следва да приложи закона и да изиска КЕП? В този смисъл разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗЕДЕУУ регламентира задължението на титуляря на КЕП да пази частния си ключ от трети лица, което нарушение на частния ключ е престъпление по чл. 212в, чл. 319а, ал. 1 ал. 3 НК. Ето защо КЕП-ът предоставя пълна връзка между правния субект и подателя на електронното волеизявление.

Второ, когато се използва КЕП, същият удостоверява и времето на подписване, в случая времето на изпращане на електронната поща. Потребителят може да промени часа на компютъра си (локален източник на време), като изпратеното от него писмо (e–mail) ще придобие това локално време. Така подателят може да „върне“ времето назад и да придаде дата на своя компютър, която да е в преклузивния срок. Тъй като имейлът се изпраща от този компютър, той ще придобие датата на локалната машина, т.е. променената дата от компютъра. В този смисъл неподписването или неизползването на КЕП при изпращане на електронна поща създава възможност потребителят да нагласи и да избере подходяща дата и час с оглед спазването на преклузии. Затова е възможно въззивната жалба като прикачен pdf файл да бъде подписана с КЕП в срок, но същата да бъде подадена извън срока, като се придаде външен израз, че изпратеният имейл е в законовия срок чрез промяна часа на компютъра. Как ще постъпите, когато файлът е подписан с КЕП в срока на обжалване, а e–mail е подаден извън срока? Сигурни ли сте, че датата на имейла е правилна и точна? По тази причина в последната версия на техническия стандарт ETSI TS 119 461 Electronic Signatures and Infrastructures (ESI); Policy and security requirements for trust service components providing identity proofing of trust service subjects, касаещ електронното подписване, се изисква ползването на източници за независимо еталонно време, т.е. време, което не се контролира от потребителя. В случаите, когато имейлът се подписва с КЕП, при промяна на времето на локалния източник (часовника на локалния компютър), ще се изпише съобщение, че не може да се подпише поради несинхронизирано време, или съобщение, че липсва time stamp (времеви печат), т.е. не може да се използва валиден сертификат за КЕП при промяна на локалното време на компютъра. Затова разпоредбите на чл. 102б и чл. 102ж ГПК, както и разпоредбите на НПК, изискват всяко действие в електронна среда да бъде подписано с КЕП. Същото удостоверява не само авторството, но и времето на подписване (времеви печат), т.е. времето на извършване на действие в електронна форма.

Трето, липсата на КЕП на електронната поща води и до липса на електронен интегритет (чл. 18а ЗЕДЕУУ). Проверката на електронно подписания документ удостоверява, че същият не е променян от изпращането от автора до получаването му от адресата, чийто аналогов еквивалент е оборимата презумпция по чл. 14, чл. 20, ал. 1, т. 1, 3 и чл. 60, ал. 1, т. 1, 3 от Закона за пощенските услуги. Липсата на подпис прави невъзможна тази проверка, което означава, че от момента на изпращане до момента на получаване може да се „хакне“ електронната поща и да се подмени файлът с друг или да се промени съдържанието на неподписаното писмо. В този случай съдът ще бъде изправен в хипотеза, когато сезиращият е направил два файла по дадено дело с различно (противоположно) съдържание. Изпратен е единият от тях по електронната поща. Впоследствие същата е хакната и файлът бъде заменен с другия електронно подписан файл или съдържанието в писмото от „оттеглям“, „отказвам се от иска“ е поправено на „не оттеглям“, „не се отказвам от иска“ и обратното. В този случай не е ясна действителната воля на подателя – кой файл изпраща като прикачен и какво е волеизявлението.

Подобна хипотеза има при оказа от наследство по чл. 52 ЗН, разгледана от ВКС (8) и от д-р Васил Петров (9)^, (10). Първоинстанционното производство е образувано по заявление на лицето, призовано към наследяване, чрез адвокат, в което е обективирано желание да се откаже от наследството на своя баща. Заявлението е било подадено по електронен път и е подписано с електронен подпис от пълномощника на заявителя. Районният съд е дал указания на заявителя да представи заявление с нотариална заверка на подписа на лицето, което е призовано към наследяване. Указанията не са били изпълнени, поради което молбата по чл. 52 ЗН е оставена без уважение. Въззивният съд потвърдил постановеното определение. В производството по реда на глава XXI ГПК, при условията на пълен касационен контрол, ВКС е приел, че отказът от наследство следва да се осъществи в писмена форма и съдът не може да изисква по-тежка форма за действителност, отколкото законът поставя. Отменен е отказът на районния съд и вместо него върховният съд е разпоредил делото да бъде върнато за осъществяване на процедурата по чл. 52 във вр. с чл. 49 ЗН. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ и чл. 25, 46 вр. т. 49, 63 от преамбюла на Регламент 910/2014 писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Считаме, че отказът по чл. 52 ЗН ще бъде допустим да се направи електронно и подписан с КЕП, доколкото формата на отказа не попада в приложното поле на квалифицирана писмена форма по смисъла § 1, т. 1 от ДР към ЗЕДЕУУ, доколкото за тези актове законът е неприложим (арг. чл. 1, ал. 2, т. 2 ЗЕДЕЕУ). С оглед гарантиране на правната сигурност на оборота, автентичността на документа и неговия интегритет, не е достатъчно да се приложи подписаният с КЕП отказ като прикачен файл, а самият e-mail да бъде подписан.

Според нас недопустимо ще бъде да се дават указания за преподписването на имейла с КЕП, тъй като по този начин ще се санират нарушенията – липса на установено авторство, време на подаване и интегритет. В този смисъл липсата на КЕП в исковата молба, жалбата, молбата не следва да се счита като липса на подпис по смисъл на чл. 127, ал. 1, т. 6, чл. 131, ал. 2, т. 6, чл. 260, т. 7, чл. 284, ал. 1, т. 5, чл. 367, ал. 2, т. 6 ГПК и да се счита за нередовност на документа, тъй като функциите на електронния подпис са различни от този на саморъчния. Ако саморъчният подпис удостоверява авторството на изявлението, то подписването на електронната поща с КЕП след указания ще санира времето на подаване и интегритета, които се удостоверяват само по надлежния ред по ЗЕДЕУУ.

Липсата на валидно време на имейл, който не е подписан с КЕП, може да се провери чрез правилата на формалната логика. На фиг. 3 са представени хипотезите, когато e-mail не е подписан с КЕП, но все пак може да се провери дали документът е подаден в преклузивния процесуален срок, ако се сравнява мокрият печат на регистратурата (дата на регистриране). Именно с цел да се гарантира времето на извършване на процесуалното действие в преклузивния срок, в текста на разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ДОПК е въведена необоримата презумпция, че срокът е спазен, когато изпращането на документите е станало чрез използване на КЕП. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 4 ДОПК този срок се удостоверява с датата на изпращане на електронното съобщение. Доколкото изпращането е дейност на подаване на книжа по поща, то чл. 23, ал. 3 ДОПК следва да се тълкува, че всяко изпращане на електронно писмо следва да е с КЕП, т.е. имейлът следва да бъде подписан с КЕП. Правно неиздържано е да има изрична разпоредба за подписване на e-mail с КЕП в данъчния процес, а такава да няма в ГПК, НПК и АПК. За съжаление препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК е към гражданския и административен процес, а не обратно, поради което за гражданския съд остава единствената възможност да се позове на тълкуването, че имейлът е електронен документ и следва да бъде подписан с КЕП. De lege ferenda предлагаме в гражданския, административния и наказателния процес да се въведат разпоредби, подобни на чл. 23, ал. 2 ДОПК, с който участниците в процеса да подават имейли, подписани само с КЕП.

фигура 3. Хипотези за подаден e-mail без КЕП при проверка на мокрия печат от регистратурата (дата на регистриране).

Независимо от логическите изводи на фиг. 3, липсата на КЕП на e-mail не санира първи и трети порок на e-mail като електронен документ, а именно – авторството и интегритет на изявлението. Но за процесуална икономия съдът не следва да проверява датата на мокрия печат от регистратурата, след като тази проверка може да бъде направена автоматизирано и по-бързо чрез квалифицирано валидиране на подписания с КЕП имейл. Липсата на подписан с КЕП e-mail до съда го опорочава, тъй като е нарушена сигурността на изявлението. Електронната идентичност се гарантира именно чрез най-високата по степен на сигурност от всички електронни подписи, а именно квалифицираният. Още повече че навлизащото квалифицирано валидиране позволява лесно и без нуждата от специалист да бъдат проверени всички атрибути на положения електронен подпис, като валидност, време на поставяне и много други. Квалифицираното валидиране във връзка с чл. 33, ал. 1 от Регламент 910/2014 позволява, използвайки програмните средства на всеки един от доставчиците на удостоверителни услуги от ЕС, да бъде проверен положеният електронен подпис.

Решението

За разлика от материалната среда, виртуалната среда подлежи на по-лесна манипулация и кражба на самоличност. За да се избегнат изброените по-горе недостатъци, изпращаният e-mail следва да бъде подписан с КЕП, както изискват процесуалните закони. Подписаният с КЕП e-mail дава информация относно авторството (процесуалната правоспособност), времето на изпращане и интегритета на волеизявлението (липсата на промяна или манипулация в него).

За да се изпълни правната сигурност на електронно изявление с КЕП, следва да се използват различни софтуерни интерфейси като Mozilla Thunderbird, MS Outlook Express и други, които позволяват потребителят да подпише писмото с КЕП. В тези програмни продукти е дадена възможност и за получаване на обратни разписки, т.е. узнава се кога получателят е отворил електронното писмо, обуславящо необоримата презумпция за получаване на книжата и запознаване с тяхното съдържание (чл. 44 ГПК, чл. 180-181 НПК, чл. 144 АПК, чл. 29-30 ДОПК). В този случай пощата ще придобие качеството на електронна препоръчана поща по смисъла на чл. 3, т. 36 от Регламент 910/2014. Това е електронна поща, която позволява предаването на данни между лица по електронен път, предоставя доказателство във връзка с обработка на предаваните данни, включително доказателство за изпращането и получаването на данните, и защитава данните срещу риск от загуби, кражба, повреда или непозволени изменения. Необходимо и достатъчно условие, за да се квалифицира имейлът като валидно електронно изявление, е целият да бъде подписан с КЕП, без значение дали прикачените файлове са, тъй като с подписването на целия имейл се подписват и те. При тази алтернатива съществува технически проблем, че не всички софтуери за получаване и изпращане на електронна поща са съвместими. Този проблем може да бъде преодолян, като бъде публикуван списък с утвърдени за ползване софтуери или електронни протоколи за комуникация. Начинът на подписване на имейл с КЕП е представен в цитираните източници (11)^, (12)^, (13)^, (14).

Алтернатива на имейла, докато се изградят функционалностите на ЕПЕП като електронна поща и електронен адрес на съда и на страните, е ССЕВ на МЕУ. Същата представлява услуга за електронна препоръчана поща по смисъла на чл. 3, т. 36, чл. 43 от Регламент 910/2014 и чл. 26, ал. 2 и ал. 4 ЗЕУ. Системата представя данни кога е изпратено писмото и кога е получено от адресата. За ССЕВ е характерно, че за да се влезе в нея и изпрати писмо, е необходимо да се използва КЕП. По този начин се гарантира, че именно титулярят на КЕП влиза в системата и прави електронно изявление (подобен достъп има до ЕИСС и системата на Столична община за подаване на електронно подписани документи). По този начин се гарантира авторството на подаване на книжа. Цялото писмо се подписва с КЕП, поради което ако няма валиден сертификат, писмото не може да се изпрати.

Общ недостатък на двете възможности е, че същите не са получили акредитация по чл. 44 от Регламента от националния нотифициран орган – Комисия за регулиране на съобщенията, която удостоверява сигурността на предлаганите от доставчика квалифицирани електронни услуги.

Акредитирани доставчици на квалифицирани електронни услуги, които предоставят електронна препоръчана поща, която се подписва с КЕП, са „Борика“ АД, „Евротръст Технолъджис“ АД, „Информационно обслужване“ АД, като техният брой не е правно ограничен. Възможно е през следващите години да се появят и нови доставчици на удостоверителни услуги.

Примери, при които цялото писмо, изявление, електронна поща се подписва с КЕП, са: НАП, когато се подават книжа чрез e-mail (фиг. 4), в сайта за е-услуги на НАП, сайта на търговския регистър, сайта за е-услуги на АГКК, сайта за услуги на Столична община. Характерното за последните три е, че самият им интернет сайт представлява електронна поща, по която могат да се подават електронно подписани изявления, каквато е идеята на ЕПЕП.

фигура 4. Електронни пощи за комуникация с НАП. Електронната поща nap.nra.bg се използва за комуникация с НАП, за чиито изявления се изисква саморъчен подпис в материална среда. Затова имейлът трябва да бъде подписан с КЕП.

Заключение

За разлика от предишните тези (7)^, (15), считаме, че нормативната уредба в областта на електронното правосъдие напълно съответства на нуждите на обществото за дигитализация на правосъдието и целите на Европейската комисия за програмния период 2019 – 2024. Противно на тезата на Гергана Върбанова (15), българската съдебна система успешно провежда адекватна електронна реформа, но заради извънредните обстоятелства с непредвидим и непреодолим характер (пандемията от COVID-19) съдът нямаше нужната кадрова, техническа и програмна обезпеченост да премине за един ден в електронно правосъдие. Основен недостатък на сегашното фактическо положение е, че ЕПЕП няма напълно функционални възможности за извършване на процесуални действия в електронна форма. Налага се използването на друг вид електронна поща, а именно имейлът (e-mail) и ССЕВ, чиято основна функция не е да са средство за електронни изявления по българските процесуални закони. Имейлът не лишава лицата от достъпа им до правосъдие. За първи път нормативната уредба изпреварва фактическото положение. Нужни са времеви, кадрови и програмни ресурси за подобряване на техническите възможности за усъвършенстване на електронното правосъдие, в частност подаване на електронни изявления до съда.

Библиография