(Правото в нови територии – БНР, 02.02.2015 г.)
Орангутанката Сандра е родена в Германия, но целия си живот е прекарала в зоологическа градина в Буенос Айрес Аржентина. Думата, която използват световните медии за описание, е следната – държана в плен в зоопарк в Аржентина. След 20 години в зоопарк, Сандра ще се радва на човешкото право да не бъде задържана след решение на съда. Всички са съгласни, че това е безпрецедентно решение, което признава на орангутанката правото й да е non-human person. Това става в Аржентина. Същевременно съд в Ню Йорк се произнася негативно по казуса с шимпанзето Томи, на което не му присъждат права на човека и не следва решение, че то има правото да бъде свободно от своя собственик.
Историята на Сандра започва, след като група активисти за защита на животните подава жалба от нейно име за свобода по аналогия с процесите, в които се оспорва нелегално задържане зад решетки на човешки същества.
"Животното е субект на права, които трябва да бъдат защитени" казва съдът. Този прецедент може да промени парадигмата на съществуването на животните под наблюдението на хората – включително на домашните любимци.
Производството е по т. нар. habeas corpus writ – защитна мярка срещу незаконно задържане – ще доведе ли този случай, който анализаторите определят като исторически, до преосмисляне на границите на правната защита и до разширяване на човешките права към животните – това е темата ни с д-р Стоян Ставру в месечната рубрика, която правим в началото на всеки месец, стартирайки през тази година.
Ирина Недева:
Имат ли животните права, подобни на човешките? Трябва ли да се говори за "нечовешки" права – по аналогия с човешките?
Започваме с това, което се случи неотдавна с орангутанката Сандра в един зоопарк в Аржентина – това е днес темата ни в "Правото в нови води" – рубриката, която правим съвместно с д-р Стоян Ставру.
1. Защо е толкова сложен въпросът с правата на животните и защо не е достатъчно това, което правят защитниците на техните права?
Стоян Ставру:
Животните са същества, които се отличават съществено от останалите предмети (вещи) и са способни да предизвикат силни емоционални реакции у хората. Можем да бъдем жестоки към едно животно, но не и към един камък. С нарастването на чувствителността на хората към болката и страданието, все по-често се поставя въпросът за моралния и правния статус на животните.
От друга страна, хората винаги са разчитали на животните като ресурс, който използват, за да развиват своите цивилизации. С огромното нарастване на населението на Земята, използването на животните като храна, като инструмент за производство, като средство за предвижване, като обект на експерименти и като какво ли още не, става все по-масово. Масовата употреба на животните, обаче, се скрива под булото на "неприкосновеността" на търговската дейност и зад лозунга "за благото" на потребителите, с цел да не се провокират симпатиите и съчувствието на хората.
Двойният стандарт в отношението ни, от една страна, към (домашните) "животни-любимци", и, от друга страна, към "животните-продукти" (за потребление) създава непрекъснат латентен конфликт при определянето на моралния и правния статус на животните.
2. Дали правата на човека могат да бъдат "разширени" към животните?
Стоян Ставру:
Възможни са два качествено различни подхода при регулирането на правния статус на животните.
Първият подход е възприетият към настоящия момент в Западния свят. Той разглежда животните като особени обекти на права (в Германия изрично е посочено, че животните не са вещи), спрямо които се прилагат специфични защитни мерки, забраняващи различни форми на жестоко отнасяне.
Вторият подход е възможен, но все още отричан от юристите. Той е свързан с признаването на животните като особени субекти на права (като отново изрично следва да се посочи, че животните не са хора). При възприемането на този подход животните ще притежават права, които ще могат да "противопоставят" на хората и да изискват от тях съответно насрещно поведение.
Този втори подход поставя два сериозни въпроса:
– какви конкретни права следва да бъдат предоставени на животните: същите като тези, признати за човека, или в някакъв по-ограничен обем, и
– как животните ще упражняват правата си: лично (доколко това изобщо е възможно?) или чрез законов/служебно назначен представител (настойник)?
3. Добра идея ли е животните да се приобщават към "правата" като субекти?
Стоян Ставру:
Отговорът на този въпрос въобще не е лесен. Може би той следва да бъде даден след внимателното изследване на един друг въпрос:
Какви ще бъдат последиците от признаването на права (основното от които е правото на живот) в полза на всички животни?
Най-осезаемият резултат, като че ли, ще бъде свързан с това, че една огромна част от ресурсите, с които разполагаме днес, повече няма да бъдат достъпни за хората (поне не законно).
Следва да се има предвид и обстоятелството, че има много животни, с които човекът продължава системно да се бори (т. нар. вредители). Признаването на права в тяхна полза би означавало да спрем да убиваме тези животни, а към момента умъртвяването им в някои случаи е дори задължително предписание на закона (например задължителната дератизация).
4. Има ли други начини да се придаде на животните морален/правен статус?
Стоян Ставру:
Когато мислим за признаването на правен статус на животните, следва да се отклоним от правилото "Или нищо (животните са обекти на правото – като вещите), или всичко (животните са субекти на правото – като хората)!"
Според мен, трябва да подходим по-нюансирано. Трябва да бъдат съобразени поне два фактора:
– възможността на животните да бъдат интегрирани като част от общност, в която да живеят заедно с хората. Така само част от животните – тези, които са в състояние да живеят мирно с хората, биха могли да бъдат "носители на права" в една центрирана около човека общност, и
– необходимостта да бъде ограничен обемът на правосубектността, която следва да бъде предоставена на животните. Така само част от правата на хората – тези, които се отнасят до тяхната въплътеност, могат да бъдат "разширени" и признати като права и на животните.
5. Какви точно могат да бъдат правата на животните?
Стоян Ставру:
Тук теориите са най-различни:
– признаване само на едно право в полза на животните: да не бъдат собственост на хората (подходът е известен като "аболиционизъм");
– признаване на няколко основни права в полза на животните: основни негативни права, които защитават телесната им неприкосновеност и свободното им предвижване в пространството (подходът е известен като "разширена теория за основните негативни човешки права");
– признаване на право на собственост в полза на животните спрямо собственото им тяло (при което управлението му става от хората-стопани на животните, действащи на принципа на доверителното управление) и мн. др.
Според мен правният статус на животните трябва да се основава на признаването в тяхна полза на правото да членуват в една общност заедно с хората, без да се търси равенство в обема на правосубектността на животните и правосубектността на хората.
6. Абсурден ли е въпросът дали животните могат да имат политически права?
Стоян Ставру:
Аргументирането на правата на животните се осъществява по две основни линии: чрез способността им да изпитват болка и чрез способността им да осъзнават и да контролират реакцията си в ситуацията, в която се намират.
Приема се, че всички животни, независимо от интелектуалните им способности, изпитват болка (като физиологично и неврологично преживяване). Добруването на животните изисква да бъде отречено всяко действие на човека, което им причинява болка. Това би могло да обоснове различни негативни права в полза на животните, които са свързани със забраната на всякакви действия, нарушаващи тяхната телесна неприкосновеност.
Позитивните права, които дават възможност на хората да участват в създадената от тях социална и политическа общност, изискват притежаването на определени когнитивни способности и умения за комуникация, каквито днес се смята, че не са налице при животните. Именно тази уникалност на човека го прави, по думите на Аристотел, (единственото) "политическо животно". Това, обаче, не означава, че животните са лишени от участие в политическия живот на общността на хората – тяхното "участие" (подобно на това на децата) минава през въздействието, което чрез поведението си те оказват върху своите собственици.
Ирина Недева:
Да завършим с още един случай, който показва колко напредва тази тема от бъдещето към настоящето. Ако една маймуна си направи селфи снимка, кой притежава авторските права: човекът-фотограф, на който е камерата, или самата маймуна, която е натиснала копчето? Отговорът е – никой не е притежател на авторските права! Казусът възниква, когато фотографът Дейвид Слейтър снима застрашени видове маймуни, а една от тях му задига камерата. Резултатът са много нефокусирани кадри, но и няколко удивително ясни близки селфита, които стават много бързо viral в интернет. Фотографът се опитва да ограничи бързото разпространение на тези, както той смята, негови фотографии и да възпрепятства Уикимедия от това да публикува селфито на макака. Уикипедия обаче излиза с позицията, че щом не е снимал, той няма авторско право върху снимката. Доколкото маймуната е снимала никой разпознаваем притежател на авторско право, не може да има такова върху резултата от това снимане, казва Уикипедия. И затова селфито на макака остава в публичния домейн.
Опитите на човека фотограф да накара Уикипедия да свали снимката се оказват неуспешни. Лошата новина за него е – решението на Американската служба за авторски права US Copyright Office, която постановява, че само творби, създадени от хора, попадат под разпоредбите на американския закон за авторско право и от него се изключват творби, създадени от маймуни, или животни, без интервенция на човека. Животните нямат авторски права, казват и във Великобритания. Възраженията на фотографа, че той е направил настройките за снимане и следователно той притежава авторското право върху снимките, се оказват недостатъчни и снимката на макака остава в публичния домейн.
Ирина Недева:
7. Какво мислите този случай със селфито и авторското право попада ли в темата за разширяването на правата на субектност и юридическите права на животните, д-р Ставру?
Стоян Ставру:
Казусът възниква именно с оглед на обстоятелството, че макакът не е субект на права, следователно – не може да бъде и автор на произведение на изкуството. Едновременно с това, обаче, решението на Американската служба за авторски права показва и различното отношение, което имаме към животните, в сравнение с отношението ни към останалите предмети (вещи). Приема се, че когато едно произведение на изкуството е "създадено" (генерирано) от компютър (специфична вещ), притежател на авторските права върху него е лицето, което е автор на програмата, генерирала произведението. Човекът обаче не може да бъде "автор" на едно животно (също специфична вещ), поради което и "произведенията", възникнали със спонтанното участие на животното, се разглеждат като "акт на природата". "Произведенията на животните" не са "произведения" на човека и поради това могат свободно да бъдат използвани от всеки (човек). Между човека и произведението на изкуството стои едно въплътено същество с неизцяло изяснен морален статус, което изпраща авторското право в нови територии.
