(статията е публикувана за пръв път в сп. Правна мисъл, 2016, № 2)

 

Въведение

Определяща характеристика на съвременното избирателно право, постигната вследствие на продължителни борби и еволюция, е неговата всеобщност. Тази му същност е естественият коректив на т.нар. цензово право. В различни периоди от развитието на демокрацията избирателното право е било обект на ограничения (цензове), свързани с имотно състояние, образование, пол и др. Днес, теорията и практиката1 прокарват ясно разграничение между позитивните изисквания, необходими за упражняване на избирателно право, от една страна, и цензовете като ограничения на избирателното право, от друга. Квалификациите в избирателното право не са цензове, а имат за задача да гарантират ефективно и резултатно, но едновременно с това и отговорно упражняване на това право. Обичайно сред характеристиките на избирателното право присъства изискването за правна дееспособност2.

Приемането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) е категоричен знак, че международната общност е узряла за преодоляване на налаганата в продължения на хилядолетия представа за хората с увреждания като „обект на грижи“. От държавите-страни по Конвенцията се очаква да признаят, че хората с интелектуални увреждания или психично-здравни проблеми са равни на всички останали и следва да упражняват правата си чрез лични действия. При това стремежът е да се покрие целият спектър от права- не само личните и имуществените, но също и политическите3.

Целта на статията е да анализира доколко пълноправното участие на хората с интелектуални увреждания или психично-здравни проблеми в изборния процес е съвместимо с публичната функция на избирателното право, извършвана за осъществяването на общи интереси. Изложението започва с очертаване на международните стандарти при упражняване на избирателни права от лица с умствени увреждания и продължава с представяне на водещите разрешения в държавите-членки на ЕС.

Специално внимание е отделено на протичащата правна реформа в Република България, свързана със Законопроекта за физическите лица и мерките за подкрепа и нейното отражение върху участието на хората с увреждания в политическия живот на страната.

 

Международни стандарти

В международен план прави впечатление липсата на единен подход при решаването на въпроса за избирателните права на хората с интелектуални увреждания и психично-здравни проблеми. Така, според Комитета на ООН за правата на човека избирателното право, признато във Всеобщата декларация за правата на човека4 и впоследствие развито в чл. 25 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП)5, няма абсолютен характер, като всяко ограничение в упражняването му следва да почива на „разумни и обективни критерии“6. Ръководейки се от собствения си стандарт за разумност и обективност, Комитетът приема, че „умствената неспособност“ на лицето оправдава дисквалифицирането му като потенциален избирател и избираем7.

През 2006 г. Общото събрание на ООН приема Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ)8. Нейната мисия е да гарантира реално равенство на всички хора с увреждания пред закона, включително чрез признаване на тяхната дееспособност. Конвенцията съдържа текст (чл. 29), който изисква от държавите-страни по нея да осигурят на хората с увреждания ефективно и пълноценно участие в политическия и обществения живот, включително правото да избират и да бъдат избирани. При това формалното признаване на избирателни права следва да бъде подплатено с предприемането на адекватни мерки, правещи възможно реалното им упражняване.

Формулировката на визираната разпоредба създава усещане за известна безкритичност в стремежа да се гарантират избирателни права за лица с психически или интелектуални увреждания9. Това усещане се затвърждава и от натрупаната практика на Комитета за правата на хората с увреждания10, който възприема като неприемливо всяко нормативно препятствие пред участието на хората с увреждания в политическия живот, дори когато се основава на индивидуална преценка относно способността им да се включат осъзнато и пълноценно в изборния процес11.

Тази позиция далеч не е безспорна, най-малкото защото Конвенцията не се прилага във вакуум, а е част от международна правна мрежа за защита правата на човека и следва да бъде тълкувана в този контекст. КПХУ не създава нови права, а предлага ново разбиране за упражняването им от всички чрез лични действия. Правата, признати в Конвенцията, присъстват в нея в обема и със съдържанието, фиксирани в актовете, чрез които тези права са представени и наложени на международната правна сцена. Ето защо, когато се гарантира избирателно права и за хората с ментални затруднения, следва да се има предвид двойната природа на това право- то е едновременно и субективно право, и публична функция.

Обстоятелството, че КПХУ не поставя експлицитно ограничения пред политическото участие на хората с психически или интелектуални увреждания, съвсем не означава, че целта е да се гарантира на всяка цена упражняването на избирателни права от същите, без да се съобрази индивидуалната им способност да бъдат избиратели. Ограниченията се съдържат имплицитно в текста на чл. 29 от Конвенцията и са следствие от особената правна природа на правото, предмет на регулиране.

Дисонансът в позициите на Комитета за правата на човека и Комитета за правата на хората с увреждания създава несигурност и е източник на противоречиви разрешения на национално ниво. От една страна, приемането на КПХУ е категорично свидетелство, че е назрял моментът за промяна в парадигмалния подход към правата на хората с ментални затруднения. От друга страна, съображенията за съхраняване на публичната природа на избирателното право, с които най-често се оправдава дисквалифицирането им от участие в избори, са все още валидни и не са загубили своята значимост и актуалност. Ето защо помиряването на позициите следва да се постигне чрез намиране на деликатния баланс между междувременно настъпилите промени в правния статус на хората с ментални увреждания12 и същността на избирателното право като публична функция, извършвана с цел осъществяване на общи интереси13.

Правото на свободни избори е гарантирано и в член 3 от Протокол №1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ)14. Насоки относно пределите, в които е допустимо това право да се упражнява от хора с интелектуални увреждания или психично-здравни проблеми, откриваме в знаковото решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Кис срещу Унгария.

Жалбоподателят страдал от маниакална депресия, поради което бил поставен под частично запрещение. Съгласно действащия към онзи момент конституционноправна уредба лицата, поставени под пълно или частично запрещение, губят избирателното си право. Оценявайки пропорционалността на тази мярка Европейският съд по правата на човека констатира пропуск от страна на унгарския законодател „да съпостави конкуриращите се интереси или да извърши оценка на пропорционалността на ограничението“. В решението четем, че „когато ограничението на основни права се отнася до особено уязвима група от обществото, която е била обект на дискриминация в миналото, каквито са хората с психични проблеми, тогава свободата на преценка от страна на държавата е значително стеснена…Според съда има опасност налаганите предразсъдъци спрямо тях да доведат до законодателни стереотипи и да препятстват персонална оценка на техните способности и нужди…“. Позицията на ЕСПЧ е, че безразборното лишаване от избирателни права без самостоятелна съдебна оценка и единствено на базата на психични увреждания, нарушава член 3 от Протокол №1 към Европейската конвенция15.

Стандарти относно изборите се съдържат и в т. нар. Кодекс за добрата практика в изборната материя (Водещи линии и Обяснителен доклад), изготвен от Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) към Съвета на Европа. През 2010 г. Венецианската комисия прие тълкувателна декларация към кодекса, свързана с участието на хората с увреждания в изборите16. Видно от параграф I(2) на декларацията лицата с психически увреждания не следва да бъдат лишавани от правото да избират или да бъдат избирани, освен в случай на установена психическа неспособност с влязло в сила решение на съда.

Критиката срещу възприетото тълкуване не закъснява и през 2011 г. Центърът за защита на хора с умствени увреждания се обръща към Венецианската комисия с искане да преосмисли позицията си17. Становището на Центъра е, че тълкувателната декларация противоречи на КПХУ, ратифицирана от ЕС, както и с Резолюция 1642 на парламентарната асамблея на СЕ, които експлицитно признават хората с увреждания за активен участник във всички сфери на обществения живот. Като резултат Венецианската комисия отстъпва от първоначалната си позиция и приема, че всеобщото избирателно право, като един от принципите на европейското изборно наследство, се полага на всички пълнолетни граждани, в това число и на тези с умствени увреждания18.

 

Сравнителен преглед на уредбата в държавите-членки на ЕС

С известна условност в сравнителен план се открояват три подхода при решаване на въпроса за участие на хората с интелектуални увреждания или психично-здравни проблеми в изборния процес- пълно изключване от политическия живот на страната; ограничено участие в изборите и пълноправно политическо участие19.

 

Пълно изключване

В повечето държави-членки на ЕС гражданската дееспособност е абсолютно условие за упражняване на избирателни права. Преобладаващата практика е дисквалификацията на хората с умствени увреждания като избиратели, респ. избираеми да е предвидена в норма с конституционен ранг. Така например, съгласно член 34 от Конституцията на Литва лицата, обявени за недееспособни с влязло в сила решение на съда, не могат да избират или да бъдат избирани. Аналогични текстове откриваме в основния закон на Дания, Естония, Гърция, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния.

В други държави хората с психични, респ. интелектуални увреждания остават отвъд борда на изборния процес по силата на специален закон. Такъв е немският закон за федералните избори, според който всеки пълнолетен гражданин, на когото е назначен попечител, е лишен от право на глас20. Подобни разпоредби се срещат в изборното законодателство на Белгия, Кипър, Латвия и Словакия.

Към държавите от тази група принадлежи и Република България. В член 42, ал. 1, (активно избирателно право) и член 65, ал. 1 (регламентиращ условията за избиране на народни представители, съответно приложими към кандидатите за президент и вицепрезидент и членовете на Министерски съвет) от българската Конституция присъства негативното изискване избирателят, респ. кандидатът в съответния избор „да не е поставен под запрещение“. В случая конституционният законодател заимства правна фигура от друг клон на правото. Запрещението е институт на гражданското право, чиято действаща материалноправна уредба е в член 5 от Закона за лицата и семейството. Последният съдържа две изисквания за поставяне на едно лице под запрещение:

– наличие на душевна болест или слабоумие (медицински критерий);

– невъзможност на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи (юридически критерий).

Посочените изисквания са дадени кумулативно. Душевната болест, респ. слабоумието сами по себе си не са основание за поставяне на лицето под запрещение и не го правят неспособен да участва в политическия живот. Болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси водят до прилагане на този институт21. Така, направеното в Конституцията на Република България отпращане към гражданскоправния институт на запрещението не е случайно, а идва да покаже, че волята на конституционния законодател не е дисквалификация от участие в изборите на лица с умствени увреждания единствено и само заради това им състояние.

 

Ограничено политическо участие

Характерно за разглеждания подход е, че упражняването на избирателни права от хора с психически или интелектуални увреждания е обусловено от индивидуална преценка относно способността им пълноценно и осъзнато да участват в изборния процес. Прави впечатление, че значителна част от държавите, принадлежащи към тази втора група, поетапно преминават от режим на пълно изключване към такъв, стремящ се да балансира между публичната природа на избирателното право, от една страна и промяната във възприятията относно правния статус на хората с умствени увреждания, от друга.

Така, във Франция законодателна реформа от 2009 г. прави възможно участието като избиратели на лица, поставени под попечителство, освен когато съдът след консултация с лекар реши обратното. Запазва се обаче ограничението при упражняване на т.нар. пасивно избирателно право въпреки няколкото инициативи за преодоляването му. В Испания пък съдебното решение за ограничаване на дееспособността следва да съдържа изрична преценка относно способността на лицето да разбира свойството и значението на вота.

Интересно е развитието на уредбата в Унгария, където с конституционна реформа от 2012 г. е отменен текст от унгарската Конституция, лишаващ автоматично пълнолетните лица, на които е определен попечител, от избирателни права. Като резултат действащата уредба изисква в производството за поставяне под попечителство, съдът да подлага на самостоятелна преценка избирателната дееспособност на засегнатото лице.

Според изборното законодателство на Чехия недееспособните лица по принцип са лишени от избирателни права. През 2009 г. Конституционният съд прие22, че подобна мярка е търпима от конституционноправна гледна точка единствено в случай на пълно лишаване от дееспособност. При ограничено дееспособните, способността им да упражняват политически права, следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай. Конституционната юрисдикция е в основата и на реформата в Словения. Първоначално словенското законодателство също поставя прегради пред участието в изборите на лица с умствени увреждания. През 2003 г. Конституционният съд на Словения обявява уредбата за противоконституционна23 и понастоящем ограничаването на политическите права е допустима само след произнасяне на съда, че лицето не разбира значението, целта и последствията от изборите.

Видно, при решаването на въпроса за избирателните права на хората с интелектуални увреждания и психично-здравни проблеми, конституционните юрисдикции в Чехия и Словения се придържат към т. нар. функционален подход, предполагащ нарочна преценка за способността на лицето да изразява валидна политическа воля.

 

Пълноправно политическо участие

Сравнително малка част от държавите-членки на ЕС не поставят бариери пред политическото участие на хора с интелектуални увреждания или проблеми с психичното здраве. Тук попадат Австрия, Финландия, Хърватска, Холандия, Италия, Швеция и Великобритания.

В Австрия например лицата с умствени увреждания са на общо основание избиратели, респ. избираеми. Според член 26, ал. 5 от австрийската Конституция дадено лице може да бъде лишено от правото да избира и да бъде избирано, единствено когато е осъдено с влязла в сила присъда за извършено престъпление. Идентична е ситуацията в Холандия, макар първоначално текст от Основния закон да лишава от избирателни права лицата, поставени под грижите на настойник. Становище на холандския Департамент по административна юрисдикция, според което посочената разпоредба изостава от международните стандарти, поставя началото на конституционна реформа, довела до нейната отмяна.

Държавите от тази трета група възприемат подход, който се насърчава от Комитета на ООН за правата на хора с увреждания. В доклад, посветен на Испания24, формулата „участие при доказана избирателна дееспособност“ е обект на критика с аргумента, че липсват ясни критерии, от които да се ръководи съдът в своята преценка. Препоръката на Комитета е испанското законодателство да бъде променено по начин, който гарантира безусловно политическо участие на лицата с ментални увреждания.

 

Българската правна реформа

През месец април 2015 г. Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа (ЗПФЛМП). Последният си поставя за цел да въведе нов подход в упражняването на права от хора с интелектуални затруднения и психично-здравни проблеми, като замени режима на поставяне под запрещение с комплекс от мерки за подкрепа и защита. Глава трета от законопроекта е изградена върху концепцията за „подкрепено вземане на решение“ 25.

Подготвяната парадигмална промяна извежда на преден план следния принципен въпрос: доколко подобен либерален подход към лицата с психични и интелектуални проблеми е приложим при права, последиците от упражняването на които надхвърлят частноправната сфера на индивида и се усещат от обществото като цяло26?

По-конкретно, при преценката дали и в какви граници хората с ментални увреждания да бъдат допускани до участие в политическия живот на страната, е необходимо да се съобрази „двойната природа“ на избирателното право. В своята практика (Решение № 3 от 2001 г. по к.д. № 16 от 2000 г., Решение № 8 от 2001 г. по к.д. № 10 от 2001 г.; Решение № 1 от 2009 г. по к.д. № 5 от 2009 г.) българският Конституционен съд поставя ударението върху това, че в чл. 42, ал.1 от Конституцията всъщност са записани изисквания – позитивни и негативни, за самото упражняване на избирателното право, за да може то да бъде осъществявано според предназначението си – чрез избори да бъдат излъчени „управляващите“. Такива изисквания – лицето да е достигнало 18-годишна възраст, да не е под запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от свобода, са необходими, за да се гарантира личната способност на всеки да бъде избирател, т.е. за осигуряване реалното упражняване на избирателното право (всеобщото избирателно право, чл. 10 от Конституцията).

В съвременната правна доктрина и практика е изяснено, че основанието за „всеобщността“ на избирателното право се съдържа в същността му като субективно право, а основанието за допълващите изисквания (в негативен план определяни и като „ограничения“) – в самото упражняване на избирателното право27.

Известно е, че посредством избори се постига легитимиране и обосноваване на държавното (местно) управление, което почива върху вота на избирателите28. Изборите са регламентираната форма, чрез която гражданите излъчват свои представители, които да решават „от името на народа“ и „за народа“ въпросите по управлението на държавата. По този начин държавното управление се рационализира и оптимизира. В практиката29 на Федералния Върховен съд на САЩ ролята на избирателното право за формиране на демократичните институции е онагледена по следния начин: „ Правото на избор е иманентен белег на съвременното общество и налагането на произволни ограничения при упражняването му е посегателство върху същностното ядро на демократичното управление. Избирателното право осигурява възможност на гражданите да излъчат свои представители, които да създават закони, въплъщаващи важните политически решения……Пълноценното упражняване на това право е предпоставка за реализацията на редица основни права. То е право на участие в обществено-политическия живот на страната, форма на интеграция , но преди всичко е право на гражданите гласът им да бъде чут.“

Значимостта на избирателното право в посочения смисъл повелява, че намесата в упражняването му е конституционно търпима, само тогава, когато е подчинена на легитимна цел, т.е. с ограничението да се отговаря на необходимостта от защита на ценност, която има по-висока стойност30. В случая в основата на по-висшето благо, чиято закрила оправдава въвеждането на изисквания при упражняване на избирателни права, стои втората му битност- на публична функция, която предполага осъзнато осъществяване на една общественополезна дейност. Извършването на публична функция в интерес на обществото като цяло може да се очаква и търси само от лица, способни да разбират свойството и значението на изборния процес31.

В този смисъл поставянето на разумни граници пред участието на хората с ментални увреждания в политическия живот принципно е легитимно и приемливо, тъй като каузата е да се съхрани интегритета на решаващия акт на демократично волеобразуване у народа32. Насреща обаче се възразява, че далеч не всеки правоимащ избирател гласува информирано и рационално33.

Познати са случаи, в които направеният избор е повлиян не толкова от политическата платформа на кандидатите, колкото от второстепенни съображения и/или външни въздействия. Подобно пренебрежително отнасяне към процеса на формиране на демократичните органи в държавата макар и укоримо, е въпрос на лично и субективно решение и поради това не би могло да послужи като обективен критерий за дисквалификация от участие в изборите. Обратно, хората с интелектуални затруднения или психично-здравни проблеми, за които е установено, че не са в състояние да формират валидна политическа воля, по обективни и стоящи извън тях причини са лишени от възможността да упражнят избирателното право по начин съответен на публичната му функция.

По-нататък, когато се ограничава едно гарантирано от Конституцията право в името на друга по-висша ценност, е нужно още ограничението да бъде подходящо за постигане на търсената защита34. В този смисъл е наложително да се изследва доколко разглежданата ограничителна мярка е пропорционална (съразмерна) с характера на закриляния интерес35.

Няма съмнение, че автоматичното лишаване от избирателни права на хора с психични разстройства и интелектуални увреждания единствено поради това им състояние съставлява прекомерна, неподходяща намеса36. Вече се посочи, че понастоящем избирателната дееспособност в Република България е зависима от гражданскоправния статус на лицата. Ограничаването на последния рефлектира върху упражняването на избирателни права.

Разумът на това разрешение37– избирателната дееспособност да е производна от гражданската, се състои в следното: веднъж щом е преценено, че вследствие на менталното си увреждане лицето не е в състояние да управлява личните си дела, е трудно да се очаква от него да осъществи една публична дейност в интерес на цялото общество. По този начин се мотивира установената към настоящия момент невъзможност на поставените под запрещение (пълно или ограничено) да участват в политическия живот на страната.

Очевидно конституционният законодател се е ръководил от разбирането, че съдебното решение, с което страдащият от душевна болест или слабоумие е обявен за неспособен да се грижи за собствените си работи, съдържа в себе си и констатация, че същият не е в състояние да реализира една общественополезна функция като избирателното право. Погледнат през призмата на времето, подобен подход е в унисон с възприятията за хората с ментални затруднения, доминиращи в обществото през периода, когато е изработена и приета действащата Конституция на Република България38. Това разбиране обаче изостава от еволютивното развитие на науката, която днес отрича поставянето на знак на равенство между способността на лицето да се грижи например за финансовите си дела и тази да изразява валидна политическа воля39. Така, основният недостатък на действащата уредба е, че не прокарва разграничение между поставените под запрещение, които въпреки менталния си дефицит са в състояние да осмислят последиците от вота и такива, чието увреждане е пречка за рационално упражняване на избирателни права.

Наистина, готвените промени в гражданското законодателство целят да предложат алтернатива на „грижата“ чрез запрещение40, като осигурят на хората с увреждания пълноправно участие във всички сфера на обществения живот. Но както отсъствието на гражданска дееспособност не следва да се отъждествява с липсата на избирателна такава, така и обратното: въвеждането на необорима презумпция за гражданска дееспособност на всички пълнолетни лица не ги превръща автоматично в годни избиратели41.

Ето защо de lege ferenda е подходящо да се изработи понятие за дееспособност в изборното законодателство, което ще направи възможно да се подложи на самостоятелна преценка способността на хората с увреждания да формират валидна политическа воля42. Подобен подход се вписва напълно във философията на новата формула за „подкрепено вземане на решение„, която не изключва, а напротив, признава, че лицата с психическа и интелектуална недостатъчност могат да изпитват сериозни затруднения при извършване на конкретни правни действия.

Нарочната проверка относно способността на лицето да разбира свойството и значението на изборите би могла да се вмести в рамките на предвиденото в Законопроекта съдебно производство по определяне на мерки за подкрепа, в което се тества (оценява) докъде се простират затрудненията на лицето да извършва конкретни правни действия. Стремежът е чрез посочения тест да се установи в кой етап от процеса на вземане на решения се проявява дефицит, както и какви са необходимите външни условия, за неговото компенсиране по начин, позволяващ на човека да упражнява правата си самостоятелно43. Принципно няма пречка като част от така описаната процедура да се провери и способността на лицето пълноценно и осъзнато да участва в изборния процес.

Изходът при установена неспособност на лицето да разбира естеството и последиците от свои решения свързани с упражняването на имуществени права е в определянето на подходящи мерки за подкрепа и защита. Последните са разнообразни и позволяват да се държи сметка за степента и дълбочината на конкретното затруднение, но са неприложими към избирателното право поради строго личния му характер.

Ето защо при установена невъзможност на лицето с ментални затруднения да разбира свойството и значението на вота логичната последицата би била дисквалификацията му като потенциален избирател, респ. избираем.

Накрая, много съществен момент в законопроекта е нормата на член 10, според която по отношение упражняването на лични права се изключват формите на подкрепа. Вместо това те се реализират самостоятелно, след подходящо консултиране. Такива са например правото на брак и семейство, репродуктивните права, правото на завещание, правото на сдружаване, избирателни права и др.

Предвиденото подходящо консултиране обаче поставя на изпитание два от принципите на избирателното право- за равен и таен вот. От една страна, опасението е действителната воля на консултирания да не бъде изместена от тази на консултиращия44. Така, липсата на предвидени гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия дава възможност за упражняване на правото на глас повече от един път, което е в противоречие с популярния лозунг „един човек-един глас“45.

Рискува се да се накърни и конфиденциалният характер на вота- според Венецианската комисия запазването тайната на вота е не само право, но и задължение на гласоподавателя, отклонението от което следва да се санкционира с анулиране на неговия глас. Изводът е, че консултирането на хората с ментални затруднения при упражняване на избирателните им права следва да е подплатено с адекватна правна уредба, чрез която в духа на конституционните принципи да се случи приобщаването им към политическия живот на страната46.

 

Вместо заключение

Признаването на право на глас и за хората с психично-здравни проблеми, респ. с интелектуални увреждания безспорно е съществен елемент от процеса на превръщането им от „обект на закрила“ в активни участници в обществото. Част от тях, за които няма влязло в сила решение за поставяне под запрещение или поставянето под запрещение е отменено и сега са потенциални избиратели, респ. избираеми, ако отговарят на другите изисквания.

Правната реформа досежно гражданскоправния статус на хората с увреждания си поставя за задача да направи нова, решителна крачка по посока самостоятелно упражняване на права от всички пълнолетни граждани, съобразно с техните желания и предпочитания. Постигането на тази цел обаче не следва да бъде за сметка на селекцията на бъдещите управляващи, излъчени в условията на осъзнато и отговорно упражнено право на глас.

Новата формула за „подкрепено вземане на решение„ не изключва, а напротив, признава, че лицата с психическа и интелектуална недостатъчност могат да изпитват сериозни затруднения при извършване на конкретни правни действия. Изходът при установена неспособност на лицето да разбира естеството и последиците от свои решения свързани с разпореждане с вещни права, сключване на сделки, участие в съдебни производства и пр. е в определянето на подходящи мерки за подкрепа и защита. Последните са разнообразни и позволяват да се държи сметка за степента и дълбочината на конкретното затруднение. Както стана ясно подобен подход е неприложим що се касае до упражняването на избирателното право поради строго личния му характер. Ето защо позицията на автора е, че публичната функция на избирателното право оправдава недопускане на хора с психични разстройства и интелектуални дефицити до участие в избори, в случай че не издържат тест относно способността им да формират валидна политическа воля. По този начин би се постигнал търсеният баланс между потребността да се признаят избирателни права и за лицата с ментални увреждания, от една страна и необходимостта да се съхрани интегритетът на изборния процес, от друга.

 

Бележки под линия:

1 Друмева, Ем., Конституционно право, IV доп. и прераб. изд., Сиела, София, 2013 г., с. 274-277.

2 Karlawish J.H., Bonnie R.J., Appelbaum P.S., Lyketsos C., James B., Knopman D., Patusky C., Kane R.A, and Karlan R.S., Addressing the ethical, legal, and social issues raised by voting by persons with dementia. JAMA Vol. 292(11)., 2004, p. 1348-1350; Waterstone, M., Constitutional and Statutory Voting Rights for People with Disabilities, 14 Stan. L. & Pol’y 421, 454 (2005), p. 353; Schur, L., Shields, T., Kruse, D., Schriner, K., Enabling Democracy: Disability and Voter Turnout, Political Research Quarterly, Vol. 55, No. 1 (Mar., 2002), p. 168; Schriner, K., Ochs, L., Making Exceptions to Universal Suffrage: Disability and the Right to Vote, Faupel & P.M. Roman (Eds.), Encyclopedia of criminology and deviant behavior, London: Taylore & Francis. 2000, p. 179.

3 Beckman, L., The Accuracy of Electoral Regulations: The Case of theRight to Vote by People with Cognitive Impairments. Social Policy and Society, 13(2), 2004, p. 221.

4 Член 21 гласи:Всеки човек има право да участва в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители…Волята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството. Тази воля трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване или чрез равностойна процедура, осигуряваща свобода на гласуването.

5 Според този тест: Всеки гражданин има правото и възможността, без каквато и да е дискриминация, посочена в член 2, и без неоснователни ограничения: a) да взема участие в ръководенето на обществените работи пряко или посредством свободно избрани представители; б) да гласува и да бъде избиран в истински, периодично провеждани избори, при всеобщо, равно и тайно гласоподаване, гарантиращо свободното изразяване на волята на избирателите.

6 General Comment Adopted by the Human Rights Committee under Article 40, Paragraph 4, of the International Convenant on Civivl and Political Rights.

7 Fiala-Butora, J.; Stein, M.; Lord, E., The Democratic Life of the Union: Toward Equal Voting Participation for Europeans with Disabilities, Harvard International Law Journal;Winter 2014, Vol. 55 Issue 1, p. 74-75; Braun, K., Nothing About Us Without Us: The Legal Disenfranchisement of Voters With Disabilities in Germany and its Compliance with International Human Rights Standards on Disabilities, American University International Law Review 30 no. 2 (2015), p. 322-323.

8 Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 26.01.2012 г. и е в сила за Република България от 21.04.2012 г. (обнародвана в ДВ, бр. 37/2012 г.).

9 Thematic study by the Office of the United Nations High Commissioner for Human Rights on participation in political and public life by persons with disabilities, p. 8.

10 Committee on the Rights of Persons with Disabilities, Concluding Observations of the Committee on the Rights of Persons with Disabilities on Tunisia, U.N. Doc. CRPD/C/TUN/CO/1 (May 13, 2011); CRPD Committee Concluding Observations, Spain; Committee on the Rights of Persons with Disabilities, Draft General Comment on Article 12 of the ConventionEqual Recognition before the Law, (September 2–13, 2013). 

11 Това разбиране се поддържа в няколко необвързващи правни инструмента, приети единодушно от Комитета на министрите към Съвета на Европа: Препоръка Rec(2006)5 от 5 април 2006 г. и . Препоръка Rec(2004)10 от 22 септември 2004 г.

12 Human rights Commissioner Office, Comm DH/Issue Paper (2012)2 Strasbourg, 20 February 2012, paper Who gets to decide? Right to legal capacity for persons with intellectual and psychological disabilities.”

13 Едно от възможните решения, предлагани в литературата, е създаване на съвместна работна група, включваща представители на двата комитета, която да подготви общ коментар, насочен към избирателните права на хората с увреждания.

14 Според този текст: „Βисокодоговарящите страни се задължават да провеждат свободни избори през разумни интервали от време, с тайно гласуване, и при условия, осигуряващи свободното изразяване на мнението на народа при избиране на законодателното тяло.“

15 The Participation of Persons with Disabilities in Political and Public Life, Submission to the Committee on the Rights of Persons with Disabilities from the Cambridge Intellectual and Developmental Disabilities Research Group, p. 3, Redley, M., Maina, E., Keeling, A., Pattni, P., The voting rights of adults with intellectual disabilities: reflections on the arguments, and situation in Kenya and England and Wales, Journal of Intellectual Disability Research, Volume 56, 2012, p. 1029.

16 Interpretative Declaration to the Code of Good Practice in Electoral Matters on the Participation of People With Disabilities in Elections [CDL-AD(2010)036].

17 Legal Opinion of the Mental Disability Advocacy Center on the Venice Commission’s “Interpretative Declaration to the Code of Good Practice in Electoral Matters on the Participation of People With Disabilities in Elections” [CDL-AD(2010)036].

18 Revised Interpretative Declaration to the Code of Good Practice in Electoral Matters on the Participation of People with Disabilities in ELECTIONS, Adopted by the Council for Democratic Elections at its 39th meeting (Venice, 15 December 2011) and by the Venice Commission at its 89th plenary session (Venice, 16-17 December 2011).

19 Can persons deprived of legal capacity vote? Indicators on political participation of persons with disabilities, 2014; The right to political participation of persons with mental health problems and persons with intellectual disabilities, FRA report (2010), p. 15-19; Vyhnanek, L., Mental Disability and the Right to Vote in Europe: A Few Notes on the Recent Development. In VIIIth World Congress of the International Association of Constitutional Law. 2010, p. 2-3.

20 През 2013 г. Зелената партия внася в Бундестага законопроект, целящ привеждане на изборното законодателство в съответствие с чл. 29 от КПХУ. Законопроектът предвижда отпадане на пречките пред участието на хората с ментални увреждания в политическия живот. Направеното предложение не среща подкрепа сред членовете на Бундестага и е отхвърлено на заседание от 27 юни 2013 г.

21 Решение № 456 от 16.02.1976 г. по гр. д, № 2727/75 Г., II г. о. ВС, Решение № 2117 от 09.08.1976 г. по гр. д. № 1244/76 Г., II г. о ВС. и др.

 

22 Решение на Конституционния съд на Чехия I.ÚS 557/09 от 18.08.2009.

23 Решение на Конституционния съд на Словения U-I-346/02 от 10.07.2003.

24 United Nations (UN), Committee on the Rights of Persons with Disabilities (CRPD) (2011) Consideration of reports submitted by State parties under article 35 of the Covenant. Concluding observations of the Committee on the Rights of Persons with Disabilities. Spain, 19-23 September 2012, available at: www.ohchr.org/EN/HRBodies/CRPD/Pages/Session6.aspx.

25 Вж. мотивите към ЗПФЛМП.

26 Премахването на института на запрещението е свързано с изменения в съответните нормативни актове, в това число и в Изборния кодекс. Все пак разпоредбите от действащото изборно законодателство, според които лицата, поставени под запрещение (пълно или ограничено), са изключени от участие в изборите, имат опора в Конституцията на Република България. Както вече се спомена, за да онагледи отношението си към избирателните права на хората с интелектуална или ментална недостатъчност, конституционният законодател прибягва до препращане към гражданскоправния институт на запрещението: чл. 42, ал. 1 досежно т. нар. активно избирателно право и чл. 65, ал. 1, посветен на условията за избиране на народни представители, които важат при кандидатите за президент и вицепрезидент (чл. 93, ал. 2 от КРБ) и членовете на правителството (чл. 110 от КРБ). Ето защо бъдещо премахване режима на „заместващото вземане на решение“, обрича на неприлагане и отмяна чрез desuetudo на визираните конституционни текстове в частта, касаеща поставените под запрещение.

27 В този смисъл е Решение на Конституционния съд № 4 от 2011 г. по к.д. № 4 от 2011 г.

28 Hamilton, Vivian E., Democratic Inclusion, Cognitive Development, and the Age of Electoral Majority (2012). Brooklyn Law Review, Vol. 77, No. 4, p. 1476; Metcalf, S., The Right to Vote of the Mentally Disabled in Oklahoma: A Case Study in Overinclusive Language and Fundamental Rights, 25 Tulsa L. J. 171 (1989), p. 179-187.

29 Wesberry v. Sanders, 376 U.S. 1, 17 (1964); Boardman v. Esteva, 323 So. 2d 259, 263 (Fla. 1975).

30 В този смисъл Решение № 20/1998 г. по к.д. № 16/1998 г.; Решение № 5/2003 г. по к. д. № 5/2003 г.; Решение № 15/2010 г. по к.д. № 9/2010 г.; Решение № 2/2011 г. по к.д. № 2/2011 г. и др.; Mental Disability and the Right to Vote, The Yale Law Journal, Vol. 88, No. 8 (Jul., 1979), p. 1647-1652.

31 Друмева, Ем., Конституционно право….Цит. съч., с. 276; Markowitz, D., Voting and Cognitive Impairments: An Election Administrator’s Perspective, 38 MCGEORGE L. REV. (2007), p. 873-874.

32 Fiala-Butora, J.; Stein, M.; Lord, E., The Democratic Life of the Union…., Op. cit., p. 85-89; Schriner, K., Ochs, L., Shields, T., Democratic Dilemmas: Notes on the ADA and Voting Rights of People with Cognitive and Emotional Impairments, 21 Berkeley J. Emp. & Lab. L. 437 (2000), p. 741; Davis, J., Competency and Voters with Psychiatric Disabilities: Considerations for Social Workers, 39 J. Soc. & Soc. Welfare 47 (2012), p. 47-49; Hurme, S., Appelbaum, P., Defining and Assessing Capacity to Vote: The Effect of Mental Impairment on the Rights of Voters, in Symposium: Facilitating Voting as People Age: Implications of Cognitive Impairment, 38 McGeorge L. Rev., (2007), p. 964; Kelley, R., Toward an Unconditional Right to Vote for Persons with Mental Disabilities: Reconciling State Law with Constitutional Gaurantees, 30 B.C. Third World L.J. 359 (2010), p. 969-970; Redley, M., Maina, E., Keeling, A., Pattni, P., The voting rights of adults with intellectual disabilities:…Op. cit., p. 1027-1029; Karlan, P., Framing the Voting Rights Claims of Cognitively Impaired Individuals, 38 McGeorge Law Review (2007), p. 923-926; Kohn, N., Preserving Voting Rights in Long-Term Care Institutions: Facilitating Resident Voting While Maintaining Election Integrity, 38 McGeorge L. Rev. (2007), p. 1089-1090.

33 Braun, K., Nothing About Us Without Us….Op. cit., p. 339; López-Guerra, C., Enfranchising Minors and the Mentally Impaired, Social Theory and Practice, Vol. 38, No. 1 (January 2012), p. 131-132; Schriner, K., Ochs, L., Shields, T., The Last Suffrage Movement: Voting Rights for Persons with Cognitive and Emotional Disabilities, Publius, Vol. 27, No. 3 (Summer, 1997), p. 89-90.

34 Макар в член 3 от Протокол №1 към ЕКПЧ да няма експлицитно предвидени ограничения на правото на свободни избори, ЕСПЧ в своята практика приема, че то няма абсолютен характер. Допустими са ограничения, които обаче винаги се преценяват през призмата на принципа за пропорционалност.

35 Flores, I., Proportionality in Constitutional and Human Rights Interpretation (2013).Georgetown Law Faculty Publications and Other Works. Paper 1168, p. 101-105; Curtice, M., Bashir, F., Khurmi, S., Crocombe, J., Hawkins, T., Exworthy, T., The proportionality principle and what it means in practice, The Psychiatrist Feb 2011, 35 (3) 111-116, p. 111-112; Raad, R., Karlawish, J., Appelbaum, P., The capacity to vote of persons with serious mental illness, Psychiatr Serv 2009 May;60(5), p. 624-625.

36 Решение на окръжен съд от щата Мейн по делото Роу срещу Доу ясно илюстрира тази позиция. Според съдебния състав всяко лишаване от избирателни права на хора с интелектуални увреждания, респ. психично-здравни проблеми само поради това им състояние е прекомерна мярка. В мотивите на визираното решение се поддържа, че менталното увреждане, дало повод за ограничаване на гражданската дееспособност, невинаги води до неспособност на засегнатото лице да участва пълноценно в политическия живот на страната, Вж.: Tokaji, P., Colker, R., Absentee Voting by People with Disabilities: Promoting Access and Integrity, McGeorge Law Review 38, 2007, p. 1029-1030; Mathis, J., Voting rights of older adults with cognitive impairments, Journal of Poverty Law and Policy, Volume 42, Numbers 5-6, 2008, p. 297; Appelbaum P., Bonnie R., Karlawish J., The capacity to vote of persons with Alzheimer's disease, Am J Psychiatry. 2005 Nov;162(11), p. 2094-95.

37 От стенографските дневници на VII ВНС е видно, че при създаването на Конституцията текстът на 42, ал. 1 не е бил предмет на дебати в пленарна зала.

38 Конституцията на Република България е приета на 12 юли 1991 г. и влиза в сила на следващия ден.

39 Doron, A.Kurs, R.Stolovy, T.Secker-Einbinder, A.Raba A., Voting rights for psychiatric patients: compromise of the integrity of elections, or empowerment and integration into the community?, Isr J Psychiatry Relat Sci. 2014;51(3), p. 170; Sabatino, Ch., Hurme. S., Who has the capacity to vote?, Experience. 2009.http://www.americanbar.org/content/dam/aba/migrated/aging/voting/pdfs/who_has_the_capacity_to_vote_vol_19_no_1_2009.a uthcheckdam.pdf; Bonnie, R., Karlawish, J., Voting by Elderly Persons with Cognitive Impairment: Lessons from Other Democratic Nations (2007). McGeorge Law Review, Vol. 38, 2007, p. 24.

40 Тодорова, В.,

41 Kohn, N., Cognitive Impairment and the Right to Vote: Rethinking the Meaning of Accessible Elections (December 15, 2008). Canadian Journal of Elder Law, Vol. 1, 2008; p. 34-35.

42 Що се отнася до критериите, от които да се ръководи съдът при оценката, то сравнителното право предлага разнообразни разрешения. Внимание заслужава американският опит в лицето на създадения за тази цел „Инструмент за оценка на способността за гласуване“ (Competence Assessment Tool for Voting), приложен за първи път в клиника към университета в Пенсилвания спрямо пациенти, страдащи от Алцхаймер. Самата техника за оценка включва поставянето на серия от въпроси, които позволяват да се установи способността за разумно и осъзнато изразяване на политическа воля. Първо се преценява доколко лицето разбира свойството на изборния процес, като се изисква от него да отговори на въпроса по какъв начин в изборния ден гражданите ще излъчат своите представители. По-нататък, се проверява способността да се вникне в значението на вота, чрез отговор на въпроса как ще бъдат определени избраните кандидати. Накрая, се тества дали лицето може да направи избор, като му се поднася информация за двама хипотетични кандидати и се очаква от него да ги съпостави и да предпочете един от тях.

43 Вж. мотивите към ЗПФЛМП.

44 Fay, J., Elderly Voters Go Postal: Ensuring Ballot Integrity for Older Voters, 13 Elder L. J., (2005), p. 453, 481; Tokaji, D., Colker, R., Absentee Voting by People with Disabilities: Promoting Access and Integrity, 38 McGeorge L. Rev. (2007), p. 1015, 1026; O’Sullivan, J., Voting and Nursing Home Residents: A Survey of Practices and Policies, 4 J. Health Care L. & Pol’y (2001), p. 325; Markowitz, D., Voting and Cognitive Impairments: An Election Administrator’s Perspective, 38 McGeorge L. Rev. (2007), p. 874-877

45 Според чл. 2, ал. 2 от Изборния кодекс: “Всеки избирател има право на един глас.“

46 Подобни опасения българският Конституционен съд е изразил в Решение №4/2011 г. по повод т. нар. експериментално електронно гласуване, което отмененият Изборен кодекс предвиждаше за президентските избори през 2011 г.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.