(статията е публикувана за пръв път в сп. Теза, 2012, № 3, с. 117-124)
,,— Защо направи това, майко? Щом било толкова опасно, да беше
останало така най-сетне. Ето, Катерица може да загуби живота си.
— Да — въздъхна Султана, — може… Мислех си, толкова жени пометат. Знаех също, че и много жени затриват живота си. Ако Катерица умре,
нека секи ми каже: ти я уби! Направих го, а пък аз й съм майка. Никого нема да боли повеке от мене. Аз си знам колко ме боли и как се
страхувам за живота й. Но и сега да требва да почна —
пак ще го направя. — Тя дигна към сина си остър, мрачен
поглед: — Не искам моята щерка да роди копеле.
Кой както иска, така да ме съди.”
(из ,,Железният светилник”, Димитър Талев)
Българският наказателен закон традиционно предлага всеобхватна наказателноправна закрила на обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на човешкия живот.
Самото понятие за живот обаче не е цялостно изяснявано в българската наказателноправна доктрина и практика, въпреки решаването на някои отделни въпроси[1].
1. Наказателноправен статус на човешкия живот
1.1. Развитието на живота преминава през два основни етапа – предрожденен (ембрионален, утробен) и следрожденен (основен, извънутробен). Няма съмнение, че наказателноправната закрила през втория етап е пълна, доколкото и конституционното понятие за неприкосновеност се разпростира върху него изцяло, а правосубектността е качество, признато на човек в този стадий.
Съвременната ни правна система обаче дава различна правна оценка и защита на живота в ембрионалния му стадий. През него човекът по правило не е правен субект и физически е неотделим от майката, чиято власт да се разпорежда с него до определен етап на бременността е пълна. Правната система защитава живота на майката, навлязъл вече във втория си стадий, с предимство, когато възникне конкуренция между него и живота на плода. Поради това е допустимо бременността да бъде прекъсната при определени обстоятелства, установени основно в защита на живота, здравето и правото на майката да се разпорежда с нейното с тяло.
Когато животът на плода навлезе в следрожденния си стадий, той става правно равноценен на този на майката, но границата не е рязка – правната закрила върху ембрионалния стадий постепенно нараства с неговото развитие, като законите на държавата, включително наказателният, умножават забраните за застрашаващо и увреждащо го въздействие и свързват нарушението им с нарастващи по тежест санкции.
Историческият анализ[2] показва, че в миналото двете фази на развитие на живота са разполагали с почти непълно еднаква степен на защита. Наказателният закон от 1896 г. криминализира аборта изцяло, като разделя съставите според субекта. Разпоредбата на чл. 259 е предвиждала наказание тъмничен затвор за майка, която умъртви своето заченато, но още неродено дете, за срок от поне шест месеца, когато детето е незаконно (извънбрачно), и не по-малко от една година, когато то е законно (заченато в брак). Разпоредбата на чл. 260 е първообраз на действащия чл. 126 НК. Тя криминализира поведението на трето лице, което умъртви заченато, но още неродено дете, като квалифициращи признаци са липсата на съгласие на бременната и настъпването на нейната смърт.
Тогавашната съдебна практика приема, че чл. 260 от Наказателния закон (1896) охранява живота на зародиша от оплождането до започването на живот извън утробата на майката, като зародишът се приравнява на жив човек, а посегателството срещу него се смята за вид убийство. Според Решение № 986/1935 г. I НО на ВКС и Р № 739/1936 г. I НО на ВКС умъртвяването на плода ще е съставомерно дори и когато плодът не е оформен със строго определени органи – глава и краища, а само е заченат. Въпреки че според Решение № 331/1932 г. I НО на ВКС за съставомерността на деянието е необходимо нероденото дете да е било живо към началото на манипулацията, не е необходимо тя да се осъществява непосредствено „върху самото дете”.
Наказателна отговорност за криминален аборт по НК от 1896 г. не се носи само в случаи на прекъсване на бременността поради крайна необходимост, за каквато се приема само спасяването на живота на майката (чл. 259, ал. 3 от Наказателния закон от 1896 г.). Това е единствената хипотеза в НК от 1986 г., уреждаща конкуренция между стандартите на наказателноправна закрила на ембрионалния и на следрожденния стадий на живота и тя дава основание да се приеме, че все пак първият стадий отстъпва, макар и с малко, по обществена значимост.
С премахването на пълната забрана за умишлено прекъсване на бременността, абортът, осъществен от майката, е декриминализиран още с Наказателния закон от 1951 г. Тази законодателна промяна поставя въпроса срещу кои обществени ценности е насочено престъплението.
1.2. Оттук и въпросът за двойствеността на обекта на криминалния аборт. Това е единственото престъпление, което засяга ембрионалния стадий на живота, но обществените отношения, гарантиращи защитата му, не са единствен обект на това престъпление. Посегателството едновременно уврежда живота на плода и застрашава живота на майката, като представлява въздействие върху тялото на майката, част от което е тялото на плода[3]. Сложният характер на обекта поставя въпроса дали двата вида обществени отношения от състава му се защитават от наказателния закон равнопоставено или на единия се придава по-голяма тежест. Според авторитетни становища ,,с най-голямо обществено значение са тези [обществени отношения – СС], които засягат неприкосновеността на плода, защото се касае за човешки живот през неговия ембрионален стадий на развитие”[4]. Поради това, видно от систематичното му място в НК, престъплението е установено от законодателя като такова срещу живота, а не като вид злепоставяне, както би било, ако с приоритет се защитаваше животът и здравето на бременната[5]. Вярно е и това, че най-честото криминалният аборт се извършва в напреднала бременност, когато животът на плода е по-близо до следрожденния стадий.
Това тълкуване е напълно издържано в контекста на първия български наказателен закон, който охранява в по-голяма степен ембрионалния стадий на живота и по тази причина криминализира абортативните усилия на самата бременна жена. По действащото ни право обаче животът в ембрионалната фаза не е неприкосновен. Това следва от принципната допустимост бременността да бъде прекъсната чрез правно уредена медицинска интервенция. Освен това абортът, осъществен в нарушение на установените в здравното законодателство правила, е особен вид въздействие върху тялото на майката, което създава непосредствен риск за живота й, какъвто не възниква в същата степен от престъпленията на злепоставяне. Това може да бъде самостоятелно основание престъплението да бъде отнесено към посегателствата срещу живота, но поради предимство в защитата на живота на майката, а не на плода, или поради съображения, свързани с правната традиция.
Въпреки възможността за различни мнения кой елемент от обекта на престъплението е с по-голяма обществена значимост от наказателноправна гледна точка, безспорно е, че наказателният закон следва да даде на ембрионалния стадий на живота висок стандарт на защита, почти равен на приложимия спрямо живота в следрожденната фаза.
1.3 Юридически приложното поле на криминалния аборт е относително прецизно разграничено от това на умишлените убийства и непредпазливото причиняване на смърт.
В миналото ни практиката по Наказателния закон от 1896 г. е била поставена в по-трудното положение да провежда разграничението при действието на два състава на криминалния аборт. Тъй като майката често ползва съзнателно оказваната помощ на трето лице, квалификацията на неговото поведение се усложнява. С Решение № 421/1920 г. I НО ВКС приема, че лице, което подпомага майката да умъртви нероденото си дете, носи отговорност за помагачество към убийство, извършено по изрична молба на убития, а не за криминален аборт по чл. 260 от НЗ (1896).
Разграничителният критерий между криминален аборт по действащия закон и престъпно причиняване на смърт е дали деянието е довършено, когато умъртвяваният човешки организъм е излязъл от ембрионалния стадий. Такъв предмет на посегателството НК обозначава с понятия като ,,другиго” (чл. 115, чл. 127), ,,другиму” (чл. 122-124), ,,пострадалия” (чл. 118), ,,рожба” (чл. 120-121), за разлика от ,,плода” на бременната (чл. 126), което понятие се отнася до жив човешки организъм в ембрионална фаза.
В практиката обаче този критерий не винаги се разпознава, като за неговото изясняване значение имат понятия, употребявани от граждански и административни нормативни актове, както и понятия, използвани в медицинската експертиза.
2. Юридическите понятия „родено живо“ и „жизнеспособно“ дете
2.1. Детето е родено живо, когато след отделянето му от тялото на родилката то представлява жив плод по смисъла на параграф 1, т. 8 от Наредба № 32 от 30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт ,,Акушерство и гинекология” (Наредба № 32/30.12.2008 г.). Съгласно посочената разпоредба жив е плодът, който проявява признаци на кръвна циркулация. При липса на такива признаци плодът се обозначава като ,,мъртъв” (foetus mortuus). Така презумпцията за жизнеспособност започва да действа от момента, в който детето е отделено от тялото на родилката с признаци на кръвна циркулация.
Проплакването на детето не е юридически критерий за жизнеспособност. Недоносени деца, които не могат да дишат самостоятелно, не проплакват, а веднага след раждането и преди прерязване на пъпната връв се поставят на апарат за изкуствено дишане[6]. Липсата на проплакване при наличие на признаци на кръвна циркулация не отнема качеството на детето на живо човешко същество, което може да бъде предмет на престъпно умъртвяване, но не и на криминален аборт. Преценката за признаци на кръвна циркулация следва да бъде „в полза на живота[7]“, т. е. наличието и на най-малкия признак за нея следва да се счита за достатъчен, за да бъде прието, че детето е родено живо.
2.2. При признаване на наследствена правоспособност законодателят въвежда допълнителното изискване детето да е жизнеспособно (аргумент от противното на чл. 2, ал. 1, б. „б“ от Закона за наследството)[8]. До доказване на противното, законът презумира, че роденият жив е и жизнеспособен (чл. 2, ал. 2 от ЗН).
Преценката за жизнеспособност се извършва въз основа на медицински критерии. Разпоредбата на пар. 1, т. 17 от Наредба № 32/30.12.2008 г. въвежда понятието ,,потенциална жизнеспособност“, с което обозначава „теоретична способност на плода да води извънутробен живот“. Това медицинско понятие конкретизира юридическото понятие за презумирана жизнеспособност и диференцира приложението на презумпцията в зависимост от два критерия: телесната маса на плода при раждането (границата е 600 грама) и неговата гестационна възраст (границата е 22 гестационна седмица). Плодът се счита за потенциално жизнеспособен от медицинска гледна точка, ако отговаря на следните критерии:
– при телесна маса при раждането поне 600 грама и/или гестационна възраст най-малко 22 гестационни седмици за наличието на потенциална жизнеспособност е достатъчно детето да е родено живо[9]. Тези показатели са и формален критерий за признаване на юридическа жизнеспособност;
– при телесна маса при раждането под 600 грама и/или гестационна възраст под 22 гестационна седмица изводът за потенциална жизнеспособност е поставен под условие, че детето не само е родено живо, но е и преживяло поне три денонощия (пар. 1, т. 17 от Наредба № 32/30.12.2008 г.). Ако плодът проявява признаци на кръвна циркулация, той следва да бъде реанимиран, а лекарският екип е длъжен да положи всички усилия за спасяването му, независимо от неговото тегло и възраст[10]. Ако въпреки това детето не оживее през първите три денонощия след раждането, изводът за наличието на потенциална жизнеспособност по пар. 1, т. 17 от Наредбата отпада и води до отпадането на презумпцията по чл. 2, ал. 2 ЗН. Ако раждането на живо дете е и презумптивна предпоставка по чл. 2, ал. 2 ЗН, то непреживяване в последвалите три денонощия е допълнително прекратително условие, настъпването на което ще заличава потенциалната жизнеспособност на новороденото.
2.3. Гражданскоправното понятие за жизнеспособност не участва в критерия за разграничаване на криминалния аборт от престъпното умъртвяване на другиго. В периода до оборването на презумпцията детето е жив човешки организъм, който може да бъде предмет единствено на умишлено или непредпазливо причиняване на смърт. Ако нежизнеспобността се намира в причинна връзка с престъпни усилия за прекъсване на бременността, които не са продължили след раждането под формата на усилия за прекъсване на живота, деецът ще носи отговорност за довършен опит за криминален аборт, като смъртта на детето ще се преценява като отегчаващо обстоятелство. Ако бъдат установени последващи действия или бездействие, насочени към умъртвяване на роденото живо дете, престъпната дейност прераства в умишлено убийство.
2.4. В рамките на трите денонощия след раждането съществува много ограничен период от време, който започва с началото на кръвната циркулация в организма на детето и завършва малко след края на родилния процес в тялото на майката. През този период е възможно посегателство върху детето, осъществено от майката при условията на чл. 120 или от който и да е от двамата родители при условията на чл. 121 от НК. Престъпната дейност не зависи от жизнеспособността и не е необходимо да се установява дали умисълът обхваща представи за нея. През това време законът нарича жертвата на престъплението ,,рожба”. Ако то бъде извършено, след като описаният период приключи, деянието следва квалификацията на убийство на рожден син или рождена дъщеря по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. II и т. 5 от НК.
2.5. Преценката на жизнеспособността не влияе на квалификацията и на видовете престъпно злепоставяне на живота и здравето на новороденото и на други престъпления срещу детето, но се отразява на индивидуализацията им. Колкото по-несигурен е изводът за жизнеспособност, толкова по-висока е обществената опасност на извършеното.
От момента на раждането на живото дете, неговото право на живот е самодоказващо се. При наличие на правнозначимия признак на живота ,,кръвна циркулация”, детето има право на живот и са възникнали обществените отношения, гарантиращи неговата неприкосновеност, независимо от други обстоятелства.
Ако в рамките на трите денонощия след раждането детето не оживее, отпада единствено предположението за жизнеспособност, но не и фактът на раждане на живо дете.
3. Понятията за ,,мъртъв плод/ембрион”, ,,мъртвородено дете” и ,,смърт на живородено дете”
3.1. Понятието ,,плод” по смисъла на чл. 126 от НК се отнася до човешки организъм в ембрионален стадий. То не съвпада с медицинското понятие за плод, определено в параграф 1, т. 16 от Наредба № 32/30.12.2008 г. като организъм, получен от сливането на мъжка и женска гамета и имплантиран в майчината тъкан, който е навършил 11 гестационни седмици. Наказателноправното понятие е по-широко и обхваща още понятието за ембрион, определено като човешки организъм, навършил най-много 10 гестационни седмици (параграф 1, т. 9 от Наредба № 32/30.12.2008 г.).
От значение за квалификацията по чл. 126 е това дали в резултат на абортативните действия от майчиния организъм се е отделил ембрион, плод или дете, когато и трите се определят като ,,мъртви”.
3.2. От медицинска гледна точка и с оглед на съвременното ниво на медицинските технологии отделеният от тялото на бременната човешки ,,ембрион” не може да оживее, независимо от неговите биологични характеристики. Той не е достатъчно развит, за да съществува самостоятелно извън тялото на майката. При преждевременно прекъсване на бременността до 10-тата гестационна седмица включително този ембрион не е нито жив, нито жизнеспособен човешки организъм, поради което не може да бъде роден с признаци на кръвна циркулация. Неговото престъпно абортиране представлява нарушение на други изисквания за аборт извън възрастта на плода и накърнява обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на нормалното развиване на ембриона в бъдещ жив човек.
3.3. Съгласно параграф 1, т. 8 от Наредба № 32/30.12.2008 г. плодът, т.е. навърпилият 11 гестационни седмици организъм, е мъртъв, ако след отделянето му от тялото на майката не проявява признаци на кръвна циркулация.
И при отделянето на ембрион, и при отделянето на мъртъв плод не е налице ,,смърт” в правен смисъл, тъй като настъпването й е юридически възможно едва след раждането на живо дете[11]. Поради това, такъв организъм може да бъде предмет единствено на криминален аборт, когато са изпълнени и другите изисквания на състава на чл. 126, но не може да бъде годен предмет на убийство или причиняване на смърт по непредпазливост.
Мъртвороденото дете е понятие, близко до понятието ,,мъртъв плод“. За разлика от абортирания в резултат на преждевременно прекъсване на бременността мъртъв плод, мъртвороденото дете е „мъртъв плод“, отделен от тялото на жената след нормално продължила бременност. Детето може да е мъртвородено, защото признаците на кръвна циркулация са липсвали още преди започване на раждането, или защото са прекъснати в резултат на самото раждане (например при патологично раждане по смисъла на пар. 1, т. 15 от Наредба № 32/30.12.2008 г.). От наказателноправно значение е обстоятелството, че това дете не е било родено живо, поради което също не може да бъде ,,убито”.
3.4. Интерес представлява и хипотезата на чл. 15, т. 2 от Наредба № 14 от 15.04.2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт (Наредба № 14 от 15.04.2004 г.), при която мерките по интензивно лечение могат да бъдат продължени и след установяване на мозъчна смърт (смърт при трайно и необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък, включително на мозъчния ствол) на бременната жена с цел запазване на плода в случай на бременност. Мерките по интензивно лечение се продължават с цел запазване на кръвообращението в тялото на починалата жена, за да се осигури достигане на такъв срок на бременността, който би гарантирал жизнеспособен плод. Няма изискване относно продължителността на бременността към момента на настъпване на мозъчната смърт – достатъчно условие е наличието на започнала бременност (зачеване). Прави впечатление използваният от законодателя термин „МОГАТ да бъдат продължени“. Не става ясно обаче по искане на кого и при прилагането на какви критерии тази възможност следва да бъде реализирана.
В хипотезата на продължена по чл. 15, т. 2 от Наредба № 14 от 15.04.2004 г. бременност, макар и да е налице жив човешки плод и бременност, от юридическа гледна точка липсва правен субект, тъй като правосубектността на бременната жена е прекратена с настъпването на мозъчната смърт, а правосубектността на заченатия все още не е възникнала, тъй като липсва раждане. Не са приложими критериите за потенциална жизнеспособност по пар. 1, т. 17 от Наредба № 32/30.12.2008 г.: телесна маса поне 600 грама и/или гестационна възраст най-малко 22 гестационни седмици, тъй като те се преценяват към момента на раждането, а не към момента на настъпване на мозъчната смърт на бременната жена.
Макар и законът да посочва, че се осъществява интензивно лечение, липсва пациент, тъй като растящият в изкуствено поддържаното тяло човешки плод не е носител на правосубектност – не е живо родено. „Раждане“ на дете в хипотезата на чл. 15, т. 2 от Наредба № 14 от 15.04.2004 г. ще е налице при отделянето на плода от тялото на починалата бременна жена с налични признаци на кръвна циркулация. Развитието на плода до този момент обаче ще попада в утробния стадий на човешкия живот. Евентуалното му умъртвяване преди този момент не би съставлявало нито криминален аборт по чл. 126, ал. 1 НК или по чл. 126, ал. 5 НК (липсва пострадал – бременна жена), нито убийство по чл. 116, ал. 1, т. 5 НК (липсва пострадал – „другиго“, жив човек). С оглед пълната защита на човешкия живот в утробния му стадий de lege ferenda следва да бъде криминализирано посегателството против живота в неговата утробна фаза на развитие, независимо от това дали то съставлява и посегателството против телесната неприкосновеност на бременната жена. В чл. 15, т. 2 от Наредба № 14 от 15.04.2004 г. българският законодател е уредил изрично случай, при който човешкият плод може да се развива, независимо от юридическото признаване на живота и правосубектността на бременната жена.
В заключение, въпросът за инкриминирането на посегателствата с предмет роден с признаци на живот човешки плод може да бъде поставен в по-общия контекст на инкриминирането на поведението, застрашаващо възможността на плода да се превърне в жизнеспособен човек. Такъв е случаят със съзнателно увреждане на плода през време на бременността не с абортативни намерения от самата бременна, например чрез злоупотреба с психотропни вещества, прием на опасни медикаменти, водене на живот, опасен за плода, и др.[12]. Все по-ясното разпознаването на обществената ценност на човешкия живот в предрожденния му стадий de lege ferenda би могло да се отрази върху по-пълната уредба на престъпни посегателства, включително такива, извършвани от бременната жена, водещи до увреждане на живота на плода.
Бележки под линия:
[1] Така например в Решение № 220/28.04.1978 г. по н.д. № 187/1978 I НО на ВС се прави разграничение между приложнотополе на разпоредбите на чл. 126 и чл. 116 в случаите, в които при абортативни действия в последните месеци на бременността бъде родено живо дете и то бъде умъртвено след раждането му. В Решение № 108/04.05.1990 г. по н.д. № 41/1990 г. I НО на ВС се прави уточнението, че за съставомерността на деяние по чл. 126 е необходимо плодът на бременната да е ,,жизнеспособен човешки зародиш независимо от неговата степен на развитие”. Вж. още Стойнов, Ал. Престъпления против правата на човека. Сиела, С., 2006 г., Ненов, Ив. Наказателно право. Особена част, т. I, ВИ на МВР.
[2] Вж. също Георгиев, Ив. Наказателна отговорност за противоправно прекъсване на бременността (криминален аборт). – сп. Медицинско право, 2008, № 3. както и на следният интернет адрес: http://challengingthelaw.com/medicinsko-pravo/kriminalen-abort/.
[3] Тази позиция на доктрината не е била винаги безспорна. Ненов например първоначално счита, че обектът на престъплението включва донякъде и живота на плода, но впоследствие се отказва от тази теза и приема, че престъплението е насочено както срещу живота и здравето на бременната, така и срещу ,,отношения от демографско естество”. Вж. Стойнов, Ал. Цит. съч., с.100 (бел. под линия).
[4] Стойнов, Ал. Цит. съч., с.100.
[5] За спора относно систематичното място на криминалния аборт вж. Георгиев, Ив. Наказателна отговорност за противоправно прекъсване на бременността (криминален аборт). – сп. Медицинско право, 2008, № 3. както и на следният интернет адрес: http://challengingthelaw.com/medicinsko-pravo/kriminalen-abort/.
[6] Като критерий за наличието на живо родено дете се посочва и обстоятелството детето да е поело въздух в белите си дробове. Вж. Павлова, М. Гражданско право – обща част. С. 2002, с.236. Възможно е обаче това да е станало чрез използването на съответната медицинска апаратура.
[7] За правния принцип „в полза на живота“ вж. Ставру, Ст. Пробиотично право. – Правен свят, 2011, кн. 7, 106-108.
[8] Вж. Павлова, М. Гражданско право – обща част. С. 2002, с.236.
[9] Като сигурна граница на жизнеспособността се посочва и навършването на 6 дни след 25-тата гестационна седмица. Вж. Critical Care Decisions in Fetal and Neonatal Medicine: Ethical Issues, Nuffield Council on Bioethics, 2006, р. 33 – http://www.nuffieldbioethics.org/sites/default/files/CCD%20web%20version%2022%20June%2007%20(updated).pdf (последно посетен на 29.11.2011 г.). Относно намаляването на долната граница с оглед напредването на медицината вж. също Fetal viability – http://www.bma.org.uk/ethics/reproduction_genetics/AbortionTimeLimits.jsp?page=6.
[10] За международно правната закрила на правото на новороденото дете да получи най-висок стандарт медицинска грижа вж. Fortin, J. Children’s Rights and the Developing Law, NY, 2003, p 53. В българската медицинска практика има случаи на спасяване на деца с тегло между 500 и 550 грама.
[11] Вж. по-подробно Ставру, Ст. Вещноправно действие на смъртта. С., 2008, с. 141.
[12] Вж. Schroedel, J., P. Fiber and B. Snyder, Women’s rights and Fetal Personhood in Criminal Law – Duke Journal of Gender law & Policy, 2000, 7:89, р. 102.