(дата на записа: 17.02.2025 г., продължителност: 1:41:41)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Как наказват държавите?“ (17.02.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Ива Пушкарова и Стоян Ставру обсъждат:
– Какво мисли Дон Кихот за позитивното право и изпълнението на наложените наказания?
– Какво представлява наказателната политика?
– Възможна ли е нерепресивна наказателна политика?
– Каква е връзката между наказателното право и антибиотиците?
– Може ли наказателната политика на държавата да замести желанието за възмездие?
– Може ли да съществува общество без престъпност?
– Трябва ли да има смъртно наказание и защо все още не е отпаднал като наказание доживотният затвор без замяна?
– Какво представлява възстановителното правосъдие?
– Какво ни какво статистиката за престъпността?
– Защо прокуратурата има нарастващо политическо значение?
– Какво представляват свръхкриминализацията и прекомерната пенализация?
– Какво представлява инфлацията на наказателната политика?
– Как трябва да изглеждат затворите?
– Ще стигнем ли Норвегия?
Наказателната политика като процес на криминализация и пенализация определя границите на наказуемото поведение и начините за санкционирането му. Криминализацията включва създаването на нови състави на престъпления или разширяването на обхвата на съществуващите, докато пенализацията се отнася до определянето и налагането на конкретни наказания. Основните рискове на този процес са свързани с свръхкриминализацията, която може да доведе до прекомерна репресия и загуба на легитимност на правния ред. Друга опасност е избирателното прилагане на наказателните норми, което може да създаде социална несправедливост и да засили недоверието в институциите. Освен това, прекомерната зависимост от наказателни санкции вместо превантивни и ресоциализационни мерки може да доведе до нарастване на престъпността, вместо до нейното ефективно ограничаване. Какви са възможните решения – слушайте ни 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Наказателни политики като средство за управление на рискове: концепция (книга) Ива Пушкарова, Издателство „Сиела“, 2020 (линк);
– Оценка на наказателната политика на българската държава, 1990 – 2020 г., Пушкарова, Ива, Ралица Илкова. С.: РискМонитор, 2022 г. (линк);
– Пропорционалност на наказателната репресия в Европа. Сравнителен анализ на 26 европейски държави (книга), Ива Пушкарова. С.: РискМонитор, 2023 г. (линк);
– Наказателните политики като риск и като инструмент за управление на рискове. Изследване на взаимодействието между законодателните наказателни политики и влияещи се от тях рискове (книга) Ива Пушкарова. С.: РискМонитор, 2023 г. (линк).
Представяне на госта:
Доц. д-р Ива Пушкарова е преподавател по наказателно право, международно наказателно право и криминология в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя е утвърден изследовател на организираната и транснационалната престъпност, трафика на хора, експлоатационната престъпност, сексуални престъпления, дискриминационна престъпност, непълнолетна престъпност и детското правосъдие, финансова и стопанска престъпност, корупция, системата на наказанията и др. Монографиите ? „Форми на организирана престъпна дейност по НК на Република България”, 2011 г. и „Трафикът на хора”, 2012 г., стават първите цялостни правни изследвания по тези теми у нас, а монографиите „Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава“ (2020) и „Наказателноправен отговор срещу изключително тежката престъпност: смъртното наказание, доживотният затвор и доживотният затвор без замяна в България“ (2021 г.) въвеждат първите цялостни типологии на практиката по тези въпроси и представляват принос в международната наука. Носител на наградата за млад учен на годината за 2012 г. на СУ „Св. Климент Охридски”. Дългогодишен външен експерт към Съвета на Европа, Световната банка и Европейската комисия.
От 2012 г. до ноември 2017 г. е Председател на Комисията по помилването към президента на Република България, където въвежда реформи, признати от Европейския съд по правата на човека за най-добра практика. През този период индексът на помилването е 1.2-1.5.
