Спорни въпроси на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ)

(сигнал № 25 от инициативата „Сигнализирай: Правото!“)

 

(Константин Кунчев, д-р Делян Недев)

 

С настоящото предложение за отправяне на искане за образуване на тълкувателно дело, депозирано в деловодството на Върховния касационен съд под вх. № В-54/15.01.2020 г., председателят на Върховния касационен съд, председателят на Гражданска колегия и председателят на Търговска колегия на Върховния касационен съд бяха сигнализирани за съществуването на трайно и системно противоречие в съдебната практика по въпроси, свързани с правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да извършва корекция на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Отговорите на поставените въпроси засягат основни права на гражданите и защитата на потребителите и съответно са свързани и с приложението на правото на Европейския съюз.

 

В Решението си от 11.04.2019 г. по жалба № 11260/10 (Марийка Попова и Асен Попов срещу България) Европейският съд по правата на човека посочва, че продължителното наличие на противоречия в съдебната практика може да породи състояние на правна несигурност, която би могла да намали доверието на гражданите в съдебната система. Именно това доверие е един от основните компоненти на правовата държава. Наличието на дълбоки и трайни противоречия в практиката е заплаха за правото на справедлив процес; националното право следва да разполага с ефективни механизми за тяхното преодоляване, които навременно да бъдат прилагани. По-конкретно висшите съдебни инстанции следва да бъдат бдителни, за да откриват и отстраняват своевременно противоречията в съдебната си практика[1].

 

I. Спорните въпроси

 

Спорните въпроси са следните:

 

1. Има ли законова делегация за издаването на Правила за измерване и корекция на електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) (ПИКЕЕ), което да предвижда и реда и начина на преизчисляване на количеството електрическа енергия[4]?

 

В мотивите си два петчленни състава на Върховния административен съд (Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС, 5-членен състав, Решение № 13691 от 08.11.2018 г. на ВАС, 5-членен състав) са приели, че е налице законова делегация и ПИКЕЕ не са нищожен подзаконов нормативен акт.

Въпреки това по този въпрос е налице противоречива съдебна практика и след постановяването на посочените решения.

 

Първата теза, че липсва законова делегация за приемане на ПИКЕЕ, е застъпена в Решение № 4731 от 06.06.2016 г. по гр. д. № 1519/2016 г., СГС, IV-а с-в и Решение № 8136 от 29.11.2019 г. по в. гр. д. № 16725/2018 г., СГС, IV-д, като съдът е изложил следните мотиви:

„Настоящият състав споделя тезата, че предвидената с приемането на ПИКЕЕ обективна отговорност за потребителя на електрическа енергия в хипотезата на неотчитане или неточно отчитане на електрическа енергия е извън делегацията по чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, която ЗЕ дава на ДКЕВР (КЕВР) за издаване на Правила.

Законодателят в чл. 83, ал. 1 т. 6 във вр. с ал. 2 ЗЕ е делегирал право на ДКЕВР (към онзи момент) само да приеме правила, в които да се уреди въпросът, буквално: „за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия“, т.е. да се уредят единствено начините на извършване на проверката на средствата за търговско измерване на електрическата енергия, но не и следващите тази констатация действия. По силата на законовата делегация в приетите правила (ПИКЕЕ) може да се създават само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя“.

Следва да бъде отбелязано, че тезата за липса на законова делегация в известна степен се подкрепя от самия законодател, доколкото едва с измененията на ЗЕ в ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г., към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ са включени редът и начинът на преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

Втората теза – че е налице законова делегация за приемане на ПИКЕЕ, се застъпва в следните решения: Решение № 7076 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 1207/2016 г., СГС, II-е състав, с което се приема, че: „С изменението на разпоредбата на чл. 83, ал.1, т. 6 във вр. с чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., се въведе законова делегация за ДКЕВР да приеме правилата за измерване на количеството електрическа енергия, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира“. В този смисъл са Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014 г., ВКС, IV г. о., и Определение № 556 от 21.06.2016 по т. д. № 2378/2015 г., ВКС, I т. о.

 

2. Има ли право доставчикът на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), както и при сега действащите ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30 април 2019 г.), при условие че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия на доставчика, в които не е предвиден изричен ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ?

 

Според първата теза, застъпена в част от съдебната практика, обективирана в Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 203 от 15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, I т. о., и Решение № 115 от 20.09.2017 г. по гр. д. № 1156/2016 г. на ВКС, II т. о., с измененията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г.) е допустима корекцията на сметката на клиент, но само при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция; и 2) при налични правила за измерване на количеството, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия.

Следователно според посочената съдебна практика липсата на установен ред за уведомяване на потребителя в Общи условия на крайния снабдител ще обуслови незаконосъобразност на извършената корекция. Това е така, защотo приемане на нови ОУ и уреждане изрично в тях на ред за уведомяване е част от законовото основание за извършване на корекция.

В този смисъл и Решение № 8065 от 27.11.2019 г. по в. гр. д. № 3501/2019 г., СГС, III-б, в което е прието, че: „В чл. 17, ал. 2 и 18 от тези общи условия обаче е установено само задължение на продавача за уведомяване на потребителя за корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, респ. при грешки при отчитане, но не е регламентиран редът за това. Нито са релевирани твърдения, нито са ангажирани данни за изменението на действащите общи условия или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки (като в тази връзка следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите, предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ), поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест въззивният съд приема, че ответникът не е изпълнил законоустановеното си задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, респ., че не е осъществен фактическия състав, пораждащ правото му да коригира сметката на клиент при неточно отчитане на потребената електрическа енергия, въпреки че на ищцата е бил връчен обсъжданият по-горе констативен протокол, послужил за корекцията“. В този смисъл и Решение № 7524 от 06.11.2019 г. по в. гр. д. № 14682/2018 г., СГС, II-г, Решение № 494 от 12.12.2019 г. по в. гр. д. № 760/2019 г., ОС– Русе.

 

Според втората теза, обективирана в Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д № 2991/2018 г., ВКС, III г. о., ако в ОУ в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Съставът на ВКС посочва, че това следва от общото правило на чл. 183 ЗЗД и от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, а така също и от равенството на страните в гражданския процес. Страните при равни условия доказват своите твърдения и решението следва да се вземе на базата на събраните доказателства, а не искът за реално потребена електрическа енергия да се отхвърля априори поради липса на предварителни процедури за защита на потребителите.

В този смисъл:

Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., ВКС, III г. о., Определение № 120 от 25.02.2019 г. по т. д. № 2499/2018 г., ВКС, II т. о., Решение № 369 от 22.10.2019 г. по в. гр. д. № 398/2019 г., ОС – Перник.

 

3. Следва ли крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ (обн., ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) (обн., ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.)?

 

Според първата теза отговорността е обективна и не се изисква доказването на вина, доколкото това изрично е предвидено в специален закон, а ПИКЕЕ са издадени въз основа на него. Тази теза подробно е аргументирана в съдебната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК преди изменението и обективирана в Решение № 118 от 18.09.2017 по т. д. № 961/2016 г., ВКС, II т. о., и Решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., ВКС, II т. о., в което се приема следното:

„Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. При наличие на предвидено законово основание за такава едностранна корекция, за неизмерената или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) не намира приложение създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ съдебна практика по чл. 290 ГПК, която е обоснована с липсата за предшестващия период на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката на потребителя за ползвана електроенергия за минал период.

Крайният снабдител на електрическа енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, направени със ЗИД ЗЕ (обн., ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и след влизане в сила на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.).

Установено е още, че в чл. 24 от ОУ доставчикът е предвидил реда за уведомяване на потребителя на ел. енергия за извършената корекция“.

 

Според втората теза е необходимо да се докаже виновно поведение на лицето, защото обективна отговорност не може да се уреди с подзаконов нормативен акт и да се извежда по тълкувателен път.

С Решение № 8136 от 29.11.2019 г. по в. гр. д. № 16725/2018 г., СГС, IV-д с–в, се приема, че „обективната отговорност в договорните задължения е изключение от общото правило, че отговорността за страните по договорното правоотношение е за виновно неизпълнение на задълженията им. Поради това обективният характер на отговорността следва да е предвиден изрично от законодателя, а не да се предполага или извежда чрез тълкуване. Предвид изложеното следва да се приеме, че в процесния период – 09.01.2017 – 08.04.2017 г. не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя“.

С Решение № 81 от 05.03.2019 г. по в. гр. д. № 875/2018 г., ОС – Велико Търново, е посочено, че „правилно районният съд е приел, че не е доказано по безспорен начин ответникът по жалба да има вина за неправилното свързване на СТИ, поради което той не следва да понася неблагоприятните последици чрез заплащането на неправилно изчислена стойност за използвана електрическа енергия за периода от 08.12.2017 г. до 07.03.2018 г. В този смисъл е трайната съдебна практика, а именно – коригирането на сметките за доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяна електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. В настоящия случай липсват данни за виновно поведение на потребителя, което да е довело до манипулиране на СТИ, поради което следва да се приеме, че ищецът не дължи на ответника процесната корекционна сума за ел. енергия за процесния период“.

 

4. Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г., но при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98/2013 г.)?

 

Според първата теза въпреки отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ, правото на корекция на снабдителя продължава да съществува и за периода от 14.02.2017 г. до 22.11.2018 г.

Това становище е застъпено изрично в Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., ВКС, III г. о., в което е посочено следното:

„При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите, като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г. (в този смисъл Решение по гр. д. № 2991/2018 г., ВКС, ІІІ г. о.). В Решение № 21 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г., ВКС, I г. о., се съдържа разрешение на правния въпрос за времето преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (обн., ДВ, бр. 54/2012 г.) и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., според което е допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер. Горепосоченото разрешение, поради принципното му сходство, следва да намери приложение и в настоящата хипотеза, при която са отменени ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 – чл. 51“.

Тези изводи на ВКС се споделят в редица съдебни решения, които са влезли в законна сила:

Решение от 16.10.2019 г. по в. гр. д. № 245/2019 г., ОС – Ямбол; Решение № 369 от 22.10.2019 г. по в. гр. д. № 398/2019 г., ОС – Перник; Решение № 8287 от 04.12.2019 г. по в. гр. д. № 1046/2019 г., СГС, IV-б; Решение № 336 от 06.11.2019 г. по в. гр. д. № 423/2019 г., ОС – Враца; Решение № 440 от 11.12.2019 г. по в. гр. д. № 457/2019 г., ОС – София; Решение № 2441 от 31.05.2019 г. по в. гр. д. № 244/2019 г., ОС – Благоевград; Решение от 26.10.2018 г. по в. гр. д. № 425/2018 г., ОС – Сливен; Решение № 1237 от 31.10.2019 г. по в. гр. д. № 1762/2019 г., ОС – Пловдив; Решение от 30.09.2019 г. по в. гр. д. № 228/2019 г., ОС – Видин.

 

Според втората теза след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ, т.е. в периода след 14.02.2017 г., липсва основание за извършване на корекция, тъй като липсва ред за извършване на проверка и съставяне на констативен протокол, който ред е част от основанието за корекция, което се споделя в следните съдебни решения, влезли в сила:

В този смисъл е постановено Решение № 1233 от 29.10.2019 г. по в. гр. д. № 1438/2019 г., ОС – Варна:

„Настоящият състав е запознат със становището на състава на ВКС (съдиите Е. Т., Д. Д. и Г. Н.), изразено в Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., и Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о.

Съставът на ВОС не споделя тази незадължителна съдебна практика. Извън посочените по-горе в мотивите множество съображения за това, следва да се изясни още, че ако се приеме становището на ВКС, се достига до извода, че цялата правна уредба в Закона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, Общите условия на енергийните дружества и всички други подзаконови нормативни актове във връзка с уреждане отношенията между потребител и енергийно дружество е ненужна. Такъв извод е неприемлив. Ако законодателят е считал, че енергийните дружества могат по свое усмотрение да правят корекции на сметките на потребителите и след това да претендират тези суми като дължима цена по договор за продажба по ЗЗД, той нямаше да предвиди усложнени процедури, при които да се приемат множество нормативни актове, които да уреждат именно тези отношения. Дори и тези актове да са предвидени единствено за защита на потребителите, то само на това основание лишаването на потребителите от тази законова защита поради опорочаване административната процедура по приемането им е достатъчно, за да бъде отречено правото на ответното дружество да претендира тези суми. Съдът не може да замества волята на законодателя и да прилага служебно в процеса всички уредени в общностното право механизми за защита на потребителите, защото би се стигнало до липсата на предвидимост в съдебната система, което би довело до несигурност в оборота. Съдът единствено има право да приеме, че някоя разпоредба противоречи на закона или да остави неприложена неравноправна клауза, но за да упражни това свое правомощие, следва тази клауза да съществува в правния мир. В случая не се касае за дължима цена по договор за продажба, за да намира приложение чл. 183 ЗЗД, а се касае за служебно начислени суми за електроенергия, които дружеството не е отчело по надлежния ред, но счита, че се дължат от потребителя, защото СТИ е манипулирано. Разликата в претенциите е значителна, за да е възможна изобщо такава претенция, е необходима специална уредба, която в процесния случай е отменена. Съдебната процедура по ГПК в действителност гарантира равни права между страните и поради тази причина съдилищата уважават исковете на потребителите за недължимост на сумите, които при липса на съдебен процес биха били дължими от тях без основание“.

Тази практика се споделя и в следните актове: Решение № 1288 от 08.11.2019 г. по в. гр. д. № 1968/2019 г., ОС – Пловдив; Решение № 979 от 12.11.2019 г. по в. гр. д. № 1033/2019 г., ОС –Бургас; Решение № 545 от 27.11.2019 г. по в. т. д. № 1310/2019 г., ОС – Стара Загора; Решение № 309 от 03.12.2019 г. по в. гр. д. № 368/2019 г., ОС – Кюстендил; Решение от 26.11.2019 г. по в. гр. д. № 318/2019 г., ОС – Габрово; Решение № 433 от 13.11.2019 г. по в. гр. д. № 616/2019 г., ОС –Хасково.

 

5. Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г., които нарушения са установени при извършени проверки в периода от 23.11.2018 г. до 03.05.2019 г.?

 

Според първата теза след пълната отмяна на ПИКЕЕ доставчикът на електрическа енергия няма право да извършва корекция на сметките, тъй като няма законово основание за това.

В Решение от 28.10.2019 г. по в. гр. д. № 651/2019 г., ОС – Велико Търново, се посочва, че за времето от пълната отмяна на ПИКЕЕ (23.11.2018 г.) до приемане на новите ПИКЕЕ (04.05.2019 г.) е приложима старата практика на ВКС отпреди измененията на ЗЕ от 2012 г., т.е. корекцията на сметките не може да почива на приетите от енергийния оператор ОУ, а е допустима само при доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, периода на неточно отчитане и количеството реално доставена през този период ел. енергия.

В този смисъл и Решение № 458 от 27.11.2019 г. по в. гр. д. № 770/2019 г., ОС – Русе.

Следва да се посочи, че в Решение № 200 от 30.12.2013 г. по т. д. № 983/2012 г. ВКС, ІІ т. о., в което е обобщена старата практика на ВКС, е прието, че на измененията на материалноправните норми на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 (нова) от ЗЕ със Закона за изменение (ЗИ) на ЗЕ (обн., ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) изрично не е придадено обратно действие във времето – спрямо заварените отношения между доставчиците и потребителите на електрическа енергия, поради което съгласно чл. 14 ЗНА тези изменения имат действие занапред и са неприложими към заварени случаи на корекции на сметки за електрическа енергия за периоди от време преди 17.07.2012 г.

A contrario би могло да се приеме, че чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а ЗЕ ще представляват достатъчно правно основание за едностранна корекция занапред, дори и без ПИКЕЕ.

Следва да се посочи също, че тази стара практика на ВКС, с която се приема, че клаузите в ОУ, предвиждащи процедура за корекция на сметки при неправилно или неточено отчитане, са неравноправни клаузи, поради което са нищожни, е мислима само за отношенията с физически лица, но много от случаите касаят отношения с търговец по повод на търговски обекти и извършената в тях дейност: хотели, дискотеки, заводи, магазини, ресторанти.

 

Според втората теза и след пълната отмяна на ПИКЕЕ, считано от 23.11.2018 г., доставчикът на електрическа енергия при неправилно или неточно измерване на доставената ел. енергия има основание за извършване на корекция.

В Решение № 21 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г., ВКС, I г. о., се приема, че:

Според Закона за енергетиката източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът. Касае се за договор за продажба (доставка) и макар той да има специфичен предмет, в Закона за енергетиката липсват разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока – чл. 183 ЗЗД. Напротив, в чл. 123 ЗЕ е въведена санкция – временно преустановяване на снабдяването на крайните клиенти, когато не е изпълнено задължението за заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Въпреки липсата на изрична уредба на това задължение преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и преди приемането на чл. 50 ПИКЕЕ от 2013 г., то следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. Аргумент в подкрепа на същия извод е наличието на изрична уредба в ПИКЕЕ от 2004 г. и 2007 г. на възможността да се извършва корекция на сметките за минал период от време в сходна хипотеза на грешно отчитане на действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство. Аргумент е и принципното разбиране на ВКС в разгледаните решения за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото.

В този смисъл са аргументите и на Решение № 124 от 18.06.2019 по гр. д. № 2991/2018 г., ВКС, III г. о., и Решение № 150 от 26.06.2019 по гр. д. № 4160/2018 г., ВКС, III г. о.

 

II. Обобщение

 

Видно е, че по повдигнатите въпроси в съдебната практиката е налице системно и трайно формирано противоречие, което се изразява в това, че в окръжните съдилища в градовете Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Русе, Габрово, Кюстендил, Велико Търново, Хасково и част от съставите в СГС константно се приема, че няма ред за уведомяване в ОУ и при отменен чл. 47 ПИКЕЕ няма основание за едностранна корекция на сметките.

 

В обратен смисъл е практиката на другите окръжни съдилища в градовете: Перник, Враца, Добрич, Видин, Ямбол, Благоевград, Сливен и част от съставите в СГС, СОС, ОС – Плевен и един състав от ОС – Пловдив, в които се приема, че има основание за корекция на сметките и след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ, тъй като има ред за уведомяване и процедура за корекция, макар и в заварените ОУ, като по-важното е редът за уведомяване и процедурата да са спазени.

 

Следователно, въпреки че ВКС е постановил редица нови решения по сходни случаи, практиката на съдилищата в страната не е уеднаквена и част от съдиите аргументирано критикуват практиката на ВКС и не приемат доводите в нея. При това положение и предвид изменението на ГПК, обнародвано с ДВ, бр. 86 от 2017 г., съобразно което решенията по чл. 290, ал. 2 ГПК, постановени по касационни жалби, постъпили след 30.10.2017 г., не представляват задължителна съдебна практика, изглежда най-ефективен подходът да се приеме тълкувателно решение, което е наложително с оглед спазване на конституционно гарантираните принципи за правна сигурност, предвидимост и законност.

 

Проблемите, поставени в сигнала, касаят основни права на гражданите и юридическите лица и имат значими икономически последици, които засягат сигурността и развитието на енергийния сектор в Република България. Същевременно висящите дела са многобройни и непрекъснато нарастват.

Поради това предлагаме също да бъде обмислена възможността на този етап ОСГТК на ВКС да обсъди съществуващата практика на ВКС по тези дела и да я обобщи, като посочи решенията на ВКС, формиращи неговата константна практика по тези дела към настоящия момент[5], за да се последва същата практика от долуинстанционните съдилища и да бъдат уведомени всички окръжни председатели за тези решения. Такава практика ВКС е възприемал досега и ние, предвид спецификите на случая, я намираме за твърде уместна и силно утвърждаваща авторитета на ВКС. Правим това предложение и във връзка с поредица съдебни актове, влезли в законна сила, в които последните две решения на ВКС, постановени през 2019 г. по реда на чл. 290 ГПК по тези дела, са окачествени като изолирани, единични, незадължителни и в пряко противоречие с константна практика на ВКС.

 

Бележки под линия:

[5] Тази постановка е утвърдена в Решение № 4/16.06.2009 г. по к. д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, докладчик Румен Янков. В него е прието, че основният закон не прави разлика между тълкуването от отделни състави и тълкуванията на общите събрания, които са предвидени в Закона за съдебната власт. Във връзка с това е посочено, че: „… с оглед задължението на ВКС да уеднакви правоприлагането и свързаната с това централизация на касационния контрол изясняването на понятието „практика“ на съда е от съществено значение за преценката за конституционосъобразност на критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК, за достъп до касационно обжалване. Съдебната практика на ВКС включва: 1. всеки акт на съда, който съдържа тълкуване на нормативен акт, относим само към конкретното дело; 2. множество от съдебни актове, които съдържат съвпадащо тълкуване на една и съща разпоредба (трайна и повтаряща се съдебна практика), и 3. тълкувателни решения на ВКС (официално съдебно тълкуване на нормативния акт). Първите два елемента на съдебната практика, посочени по-горе, представляват израз на казуално, а третият – на нормативно тълкуване. Но и с двете форми на тълкуване – от отделни състави на съда или от общите събрания на гражданската и търговската колегии, ВКС изпълнява задължението си да уеднаквява практиката на съдилищата. Така, макар че само тълкувателните решения според закона имат задължителен характер за съдебните и административните органи, при прилагане на тълкувания с тях нормативен акт трайната непротиворечива практика на съда по множество съдебни актове по конкретни дела, без да притежава задължителната сила на тълкувателните решения, формира убеждението у съдиите за дължимостта на съдържащото се в нея повтарящо се тълкувателно разрешение. Затова при повтаряне на едно и също тълкуване на приложимия закон не се налага издаване на тълкувателно решение. В този контекст следва да се разбира разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която визира първия от критериите за допускане на касационното обжалване на въззивното решение – въззивният съд да е решил съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, която се определя не само от тълкувателните му решения, но от неговото еднообразно правоприлагане по конкретни дела. Единната практика на ВКС в този смисъл е ориентирът, съобразно който ще се преценява правилността на обжалваното въззивно решение, и ако такава не съществува или тя е противоречива или погрешна, ВКС по повод на упражнявания от него касационен контрол е длъжен да реализира създаването и унифицирането на тази практика“. Следва в подкрепа на това становище да се посочи и схващането на проф. Живко Сталев, който приема, че във всички държави трайното и съвпадащо тълкуване на същия нормативен акт, подлежащ на прилагане по делата, с които съдилищата са сезирани, функционира под въздействието на различни фактори като източник на право, без каквото и да било изрично овластяване от законодателя. Същото становище е застъпено и от съдия Емануела Балевска, която сочи, че правната култура на едно общество и богатството на правната общност на държавата, разгледани от гл.т. на правоприлагането, на юриспруденция, не се обобщават само в онези правни разрешения, които в конкретен период от развитието на държавата според правилата на действащия устройствен закон на системата от съдилищата имат задължителна сила за правоприлагащите и органи. Обстоятелството, че граждански състави на съдилищата от различните звена на системата на правоприлагащите органи, без задължителна сила на посочените тълкувателни актове на висшата съдебна институция, години наред постановявайки еднозначни по същество разрешения при приложението на една и съща правна норма, като по този начин се формира единно становище (единна практика), изключва възможността за иницииране издаване на тълкувателен акт за уеднаквяване на практиката именно поради липсата на противоречие. Ако „трайно установената съдебна практика“ се цени именно в този аспект, то тя има по-голямо значение като критерий за селекция от посочените видове задължителни тълкувателните актове.