Решение № 264/21.03.2017 г.
на ВКС по гр. дело № 2060/2016 г., ГК, 4-о отд.
Тълкувана правна разпоредба:
чл. 269 ГПК
чл. 21, ал. 1 СК
[чл. 269 ГПК] Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
[чл. 21, ал. 1 СК] Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (по първия въпрос)
[решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд]
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (по втория въпрос)
[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]
чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (по третия въпрос)
[решаван противоречиво от съдилищата]
Въпрос № 1:
Включва ли се в правомощията на въззивната инстанция възможността тя да се произнася по въпроси, които не са били наведени като спорни от страните нито във въззивното производство, нито в първоинстанционното такова?
Мотиви:
1. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, като съгласно чл. 8, ал. 2 ГПК те посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях.
При разглеждането на спора съдът е обвързан от определения от страните предмет на делото. По силата на чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 3 и чл. 10 ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, като им съдейства за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Наред с това той осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях, като осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото.
2. Общото правило е, че при разглеждането на спора съдът е обвързан от посочените от страните факти, твърдения и правни доводи и трябва да се произнесе само в очертаните от тях рамки, като не може да се произнася по такива които не са въведени от страните в производството по определения ред.
По отношение на въззивния съд е налице и изричната разпоредба на чл. 269 ГПК. Съгласно тази разпоредба въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
3. От това правило има изключения, които са установени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно:
– когато трябва да се приложи императивна материалноправна норма; и
– когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
Въпрос № 2:
Включват ли се в съпружеската общност придобитите по време на брака от единия съпруг на негово име парични влогове или тези влогове представляват лична собственост на съпруга, на чието име са придобити?
Мотиви:
1. Съгласно действащия СК, обнародван в ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., който е в сила от 01.09.2009 г., в случаите, когато отношенията между съпрузите се уреждат при законен режим на общност, съпружеската имуществена общност обхваща само придобитите от тях по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права. Това изрично е посочено в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК. Тази разпоредба не съдържа правило, което да е аналогично на това по чл. 19, ал. 1 СК (отм.), с което съпружеската имуществена общност да обхваща и паричните влогове, които са били придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, а такова липсва и в останалите разпоредби, уреждащи законовия режим на общност в отношенията между съпрузите.
2. От това следва, че по сега действащия СК паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи.
По силата на § 4, ал. 1 от ПЗРСК правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Това означава, че след влизането на действащия СК в сила паричните влогове стават лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали преди това режимът на съпружеската имуществена общност се е разпростирал и по отношение на тях по силата на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.). Затова по отношение на паричните влогове са неприложими установените в чл. 21, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 СК правила относно съпружеската имуществена общност.
В случай че съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 СК.
Въпрос № 3:
Включват ли се в съпружеската общност сумите, получени от единия от съпрузите – в качеството му на земеделски производител – като безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР, или те представляват лична собственост на получилия ги съпруг?
Мотиви:
1. По съществото си тази сума представлява парично вземане на съпруга, на когото е отпусната помощта. Затова тя не може да бъде включена в съпружеската имуществена общност, която по силата на чл. 21, ал. 1 СК обхваща само вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежащи общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, но не и вземанията на всеки един от съпрузите, поради което е лична собственост на съпруга, който я е получил.
Отговор:
В1: Съдът е обвързан от посочените от страните факти, твърдения и правни доводи и трябва да се произнесе само в очертаните от тях рамки, като не може да се произнася по такива, които не са въведени от страните в производството по определения ред.
В2: Паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи.
В3: Сумите, получени от единия от съпрузите в качеството му на земеделски производител като безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР, са лична собственост на съпруга, който ги е получил.
Свързани решения:
(посочени от съда)
т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС;
Решение № 49/11.02.2016 г. на ОС – Пазарджик по гр. д. № 7/2016 г., ГК, 1-ви възз. състав;
Решение № 10/16.01.2015 г. на РС – Айтос по гр. д. № 384/2011 г.;
Решение № ІІ-165/20.02.2013 г. на ОС – Бургас по гр. д. № 1553/2012 г.
Забележка:
Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.
