(сигнал № 1 от инициативата „Сигнализирай: Правото!“)
С настоящото предложение, депозирано на 3 Юни 2016 г., председателят на Върховния касационен съд бе сигнализиран за съществуването на противоречива съдебна практика по тълкуването и прилагането на нормативната уредба на търговската несъстоятелност по Търговския закон.
Считаме, че с представените по-долу противоречия в съдебната практика е изпълнена първата алтернативно предложена предпоставка, заложена в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт, а именно съществуване на противоречива практика, доколкото липсва уеднаквен критерий при тълкуването и прилагането на закона по посочените долу въпроси.
I. Относно някои проблеми, свързани с гласуването в събранието на кредиторите
1. Налице е противоречива съдебна практика по въпроса „Какъв е критерият за предоставяне на право на глас по реда на чл. 673, ал. 3 ТЗ на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694, както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 за установяване несъществуване на вземането му, и следва ли тези кредитори да представят убедителни писмени доказателства?“
1.1. Според едно от становищата, поддържани в съдебната практика, предоставянето на глас на кредитор, който е предявил или срещу когото е предявен установителен иск по чл. 694 ТЗ, зависи изцяло от преценката на съда по несъстоятелността (Определение № 159 от 9.01.2014 г. на СГС по т. д. № 4488/2013 г.; Определение № 234 от 16.03.2015 г. на ОС – Кърджали по гр. д. № 370/2012 г.; Определение № 814 от 16.09.2014 г. на ОС – Кърджали по гр. д. № 275/2013 г.).
1.2. Според второ становище, застъпено в Определение № 2956 от 26.04.2013 г. на СГС по т. д. № 700/2013 г., съдът предоставя право на глас на кредитор, който е страна по иск по чл. 694 ТЗ, при наличие на законовите предпоставки за това и в резултат от вътрешната му преценка. Нюанс на тази теза се открива в Определение № 56 от 18.03.2010 г. на ОС – Враца по т. д. № 72/2009 г., съгласно което съдът няма право на преценка, а предоставя право на глас при наличието на законовите предпоставки.
1.3. Според третото становище, отразено в Определение № 148 от 9.01.2013 г. на СГС по т. д. № 6132/2012 г., кредиторът, който е страна по иск по чл. 694 ТЗ, следва да представи убедителни писмени доказателства в полза на вземането си.
1.4. Според последното становище, аргументирано в Определение № 528 от 4.12.2015 г. на ОС – Ловеч по ч. т. д. № 82/2015 г., кредиторът, който е страна по иск по чл. 694 ТЗ, НЕ следва да представи убедителни писмени доказателства в полза на вземането си, като единствените условия са предявяването на установителния иск и направеното искане до съда за предоставяне на глас.
2. Нееднакво е разрешаван и въпросът „Допустимо ли е провеждането на събрание на кредиторите за избор на нов синдик преди одобряване на списъка съобразно чл. 692 ТЗ и кои кредитори са легитимирани да гласуват в него?“
2.1. Според едното становище, отразено в Определение № 432 от 11.08.2011 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 507/2011 г., е допустимо провеждането на СК, като право на глас имат кредиторите, легитимирани да гласуват на ПСК.
А съгласно Определение от 13.06.2011 г. на ОС – Благоевград по гр. д. № 19/2011 г. в същата хипотеза се провежда повторно първо събрание на кредиторите.
2.2. Според друго становище, подкрепено в Определение от 21.09.2012 г. на Варненски окръжен съд, ТО, не е допустимо провеждането на СК, а се назначава служебен синдик.
II. Относно доказването в производството по разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци с кредитори
1. Правният проблем, който се решава противоречиво от съдилищата, е „Допустими ли са доказателства, различни от писмените, в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ?“
1.1. Според първото становище, застъпено в редица определения, като например Определение № 583 от 15.10.2013 г. на ОС – Пазарджик по т. д. № 29/2013 г.; Определение № 1919 от 19.05.2014 г. на ОС – Варна по т. д. № 312/2014 г.; Определение № 1917 от 19.05.2014 г. на ОС – Варна по т. д. № 311/2014 г.; Определение № 902 от 4.03.2013 г. на ОС – Варна по т. д. № 154/2013 г.; Определение № 1706 от 28.04.2011 г. на ОС – Варна по т. д. № 268/2011 г.; Определение № 1705 от 28.04.2011 г. на ОС – Варна по т. д. № 267/2011 г.; Определение № 1704 от 28.04.2011 г. на ОС – Варна по т. д. № 266/2011 г., уредбата на производството по чл. 692, ал. 3 цели бързина и са допустими единствено писмените доказателства.
1.2. Според второто становище, подкрепено от Решение № 40 от 5.05.2015 г. на ОС – Ловеч по т. д. № 53/2013 г.; Определение от 20.12.2013 г. на ОС – Силистра по т. д. № 286/2013 г.; Определение № 151 от 7.08.2012 г. на ОС – Ямбол по т. д. № 32/2011 г., в това производство са допустими всички доказателствени средства, тъй като се основава на тезата, че няма ограничителна разпоредба и че чл. 621 ТЗ препраща за неуредените въпроси към Гражданския процесуален кодекс.
III. Относно провеждането на първо събрание на кредиторите
1. Проблематичен е въпросът „Как следва да процедира съдът по несъстоятелността, ако за временния синдик, поради липса на съдействие от длъжника, е налице обективна невъзможност за съставяне на списък на кредиторите по търговски книги, но са налице други материали – частична счетоводна информация, счетоводна експертиза, пр. – следва ли да бъде проведено Първо събрание на кредиторите?“
1.1. Някои съдилища отказват провеждане на първо събрание на кредиторите в този случай – така напр. т. д. № 7324/2012 г. на СГС, TO, VI-13 с-в, като временният синдик продължава да упражнява правомощията си до провеждане на обикновено събрание на кредиторите след одобряване на списъка по чл. 692 ТЗ. По т. д. № 61/2012 г. ОС – Варна изрично с Определение № 3525 от 20.07.2012 г. овластява временния синдик да продължи да изпълнява длъжността „временен синдик“ до избора на постоянен, който избор следва да бъде проведен на първо събрание на кредиторите след одобряване на списъка на приетите вземания.
1.2. Други съдилища насрочват и провеждат първо събрание на кредиторите, макар списъкът, съставен от временния синдик, да не е въз основа на търговските книги на длъжника – така Протоколно определение от 07.10.2015 г. на ОС – Благоевград по т. д. № 62/2015 г. Това е видно и от Определение № 113 от 19.02.2016 г. на ОС – София по т. д. № 28/2015 г.; Определение № 536 от 13.03.2012 г. на САС, ТО, 6. с-в; Определение № 623 от 26.04.2011 г. на ПАС по в. ч. т. д. № 427/2011 г.
С оглед гореизложеното и предвид нуждата от правилното и еднозначно разрешение в правоприлагането, считаме, че е налице основание за образуване на тълкувателно дело по поставените на вниманието на председателя на Върховния касационен съд тълкувателни проблеми.