Преглед на практиката на ВКС, постановена по искове с правно основание чл. 135 ЗЗД (2022–2023)

Измина повече от година от последния преглед на практиката по Павловите искове, което е по-дълъг срок спрямо традиционното ежегодно представяне на съдебните решения на ВКС. Това е така по няколко причини, но никоя от тях не е изгубването на научен интерес по темата от моя страна. Водещо за по-голямата пауза е липсата на значителна практика по искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, което смятам, че се дължи на чисто икономически причини, но и на изясняването в практиката на ВКС на по-голяма част от спорните въпроси, които възникват при разглеждането на Павловите искове. С други думи, обилната практика през последните години се оказва мащеха на достатъчното значими решения на ВКС в областта понастоящем.

Този преглед обхваща практиката на ВКС, постановена от м. 08.2022 г. до м. 12.2023 г. Отново следва да подчертая, че подборът, цитатите от съдебните актове, както и систематичното представяне е изцяло по авторова преценка.

ЗНАНИЕ ЗА УВРЕЖДАНЕ:

1. С Определение № 50163 от 14.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2582/2022 г., IV г. о. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: „За значението на характера и естеството на отношенията между прехвърлителя и приобретателя по прехвърлителна възмездна сделка, по отношение на която, като увреждаща, е предявен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, при доказване на знание за увреждане – за фактическия извод за наличие на знание за увреждане“, както и по материалноправния въпрос: „За естеството на узнатите обстоятелства.“

2. С постановеното по делото Решение № 50079 от 29.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2582/2022 г., IV г. о. върховните съдии са стигнали до извод, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с приетото в Решение № 13 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 4606/2014 г. на ВКС, IV г. о., че наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията (напр. съвместено живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца и др.) имат значение и ако бъдат доказани, могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание, като, разбира се, естеството на съществуващата фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства.

По делото е доказано, че не са налице родствени отношения, поради което презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е неприложима. В същото време знанието на третото лице – приобретател е факт, който подлежи на доказване, като доказателствената тежест се носи от кредитора-ищец по отменителния иск. Доказването трябва да бъде определено като главно, а оттам и като пълно. Доказателствените факти не са нормативно предопределени, а възможният им кръг е неограничен, като връзката им с подлежащия на доказване правнорелевантен факт се определя във всеки конкретен случай. Тази връзка трябва да бъде такава, че да може да послужи за обосноваването на извод за неговото съществуване, като наличието на такава връзка се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретното дело. Доказване може да бъде извършено чрез пряко и косвено доказване.

По делото е установено по несъмнен начин, че вторият ответник (приобретател по увреждащата сделка) живее на съпружески начала с дъщерята на първия ответник (прехвърлител по увреждащата сделка), както и че от това съжителство имат дете. Това съжителство е било факт към момента на извършване на разпоредителната сделка. Към този момент ответниците са се познавали и са имали степен на близост в отношенията, надвишаващи обичайното познанство. Вторият ответник е бил и свидетел по гражданско дело между страните – ищеца и първия ответник. От тези факти не може да се направи извод, че вторият ответник е бил наясно с правоотношенията между ищеца и първия ответник към момента на сключването на сделката.

Тези отношения попадат между визираните в посоченото решение на ВКС отношения, за които е прието, че могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание, естеството на съществуващата фактическа близост – като в семейство, определя естеството на узнатите обстоятелства – за основанието, на което е придобит процесният апартамент, чиято собственост фактическата тъща прехвърля на фактическия зет.

Към това и независимо от установените по делото релевантни факти, следва да се посочи и общоизвестният социален факт, че измененията и развитието на отношенията в обществото са довели до широкото разпространение на такива фактически отношения, които все повече заместват отношенията, които са последица на сключен граждански брак. Фактическите отношения са все по-разпространени и с това са станали напълно приемливи в обществото и в случаите, когато от тях са родени деца. Те са явни и открити, до степен, че дори статистически преобладават над отношенията, които са последица на сключен граждански брак, който в обществото се приема все повече за формалност с не много ясно значение и без видими предимства (през последните години процентът на децата, родени от родители, които не са сключили граждански брак, е по-голям от процента на децата, родени от родители, които са сключили граждански брак), т.е. двата вида отношения се различават малко и все по-малко в основното – близостта между участниците в тях и техните роднини.

Казано по-просто и при съобразяване с дадения отговор на правния въпрос – в случая е установено наличието на близки квази семейни/родствени отношения между двамата ответници, и квази съпружески отношения между втория ответник и дъщерята на първата ответница, които имат пряко значение за спорния въпрос.

Посочва се, че доказването на знанието трябва да е главно и пълно, но може да бъде извършено чрез пряко и косвено доказване (не само с преки, но и с косвени доказателства).

УВРЕЖДАНЕ НА КРЕДИТОРА:

1. По въпроса: „При решаването на спора по иска по чл. 135 ЗЗД имат ли значение твърденията и събраните в установяването им доказателства, че длъжникът е сключил атакувания договор от свое име, но като отчетна сделка по договор за поръчка с достоверна дата, предхождаща налагането на запора, поради което придобитите права се смятат за права на доверителя по отношение на добросъвестните кредитори?“, ВКС е постановил решение, с което посочва, че съдът по иска по чл. 135 ЗЗД е длъжен да обсъди събраните доказателства по възражението, че договорът, с който длъжникът е прехвърлил имота на третото лице, е отчетна сделка по мандат, учреден с договор за поръчка. Верността на тези твърдения изключва обективен елемент в състава по чл. 135 ЗЗД – увреждане на кредитора. Фикциите по чл. 292, ал. 2, изр. 2, 3 и 4 ЗЗД не се прилагат за този договор, с който длъжникът е прехвърлил на третото лице имуществото, придобито по изпълнителната сделка – тази, за която мандатът е учреден. Фикциите са приложими за изпълнителната сделка, защото правата и задълженията по нея по правило възникват за довереника (чл. 292, ал. 2, изр. 1 ЗЗД). Съгласно изключението по чл. 292, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, възникналите със сключването й права на довереника се считат за права на доверителя в отношенията помежду им и за третите недобросъвестни лица (тези, които знаят за мандата), включително в отношенията с недобросъвестния съконтрахент по изпълнителната сделка. Изключенията по чл. 292, ал. 3 и 4 ЗЗД възпрепятстват възможността кредиторите на довереника принудително да се удовлетворят от имуществото, придобито по изпълнителната сделка; за добросъвестните (онези, които не знаят за мандата), – когато договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора и сделката е по събиране на вземане за доверителя или за придобиване на вещни права и собственост върху движими вещи, а за недобросъвестните – без изискване за достоверна дата и без значение на вида имущество по учредения мандат. Защитата на доверителя за имуществото, придобито по изпълнителната сделка, и за лицата, спрямо които то се счита за негово в отклонение на правилото по чл. 292, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, спира до стриктното прилагане на изключенията по чл. 292, ал. 2, изр. 2, 3 и 4 ЗЗД. Това е така, защото договорът за поръчка е с оглед длъжността на довереника (основан е на доверието/на добрия избор) и по правило рискът от неизпълнение и от срив в имуществото на довереника е за доверителя, а с отчетната сделка имуществото, което довереникът е придобил от свое име, но за чужда сметка, преминава в патримониума на доверителя. Фикциите по чл. 292, ал. 2, изр. 3 и 4 ЗЗД не се прилагат за изпълнителната сделка по мандат, учреден с комисионен или спедиционен договор (чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 361, ал. 2 ТЗ). Следователно потестативното право по чл. 135 ЗЗД на кредитора не възниква за сделка, с която длъжникът е прехвърлил на третото лице имуществото, придобито по изпълнителна сделка по мандат, учреден с договор за поръчка. Тя е в изпълнение на задължението по чл. 284, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и не е увреждаща за кредитора на довереника. За извода е без значение знанието или незнанието на кредитора за мандата.

Фактическият състав по чл. 135 ЗЗД е осъществим само ако съдът установи, че имуществото е включено в договора за поръчка или че договорът за поръчка е нищожен, включително служебно – когато нищожността произтича пряко от този договор (напр. поради неспазената форма по чл. 292, ал. 4 ЗЗД) или от събраните по делото доказателства – ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС.¹

2. Със същото решение се дава отговори и на въпроса: „Това, че собствеността е придобита с влязло в сила постановление за възлагане на имота от взискател по изпълнителното дело, достатъчно ли е, за да изключи възможността законът да презюмира, че правата са възникнали за доверителя по договора за поръчка, а не за взискателя (за довереника)?“.

Посочва се, че съдът по иска по чл. 135 ЗЗД не може да изключи възможността длъжникът да е придобил имота в изпълнение на договор за поръчка с третото лице само защото придобитото е от публична продан, приключила с влязло в сила постановление за възлагане. Участието в публичната продан и придобиването на имота от довереника като взискател или купувач по изпълнително дело се вмества в мандат, учреден с договор за поръчка, освен ако по делото се установи, че третото лице е сред кръга на лицата или имуществото е за обектите в забраната по чл. 185 ЗЗД.

3. С Решение № 50190 от 10.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 1953/2021 г., I т. о. се приема, че предвид обезпечителния характер на Павловия иск и при съобразяване с разрешенията, дадени с ТР № 5/2013 г. от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при надлежно въведено в производството по чл. 135 ЗЗД възражение, че съпругът-длъжник не е собственик на имота, предмет на атакуваната сделка, тъй като този имот е придобит по време на брака от съпруга-недлъжник в качеството му на едноличен търговец и в резултат и за търговската му дейност, поради което не представлява съпружеска имуществена общност, съдът е длъжен да изследва собствеността на имота (момент и начин на придобиване) и дали длъжникът се разпорежда със свое имущество при участието си в атакуваната сделка.

4. С Решение № 50131 от 23.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4575/2021 г., II г. о., се потвърждава, че в случай че прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, обявената недействителност на сключената от длъжника сделка може да бъде противопоставена на последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, и те са длъжни да търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права.

Горното следва от постановките на т. 3 от ТР № 2/09.07.2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което ако прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК обявената недействителност на сключената от длъжника сделка може да бъде противопоставена на последващите приобретатели, които са длъжни да търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права. Вписването на исковата молба, с която е предявен иск по чл. 135 ЗЗД, има оповестително-защитно действие (чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 114 ЗС във вр. с чл. 112 ЗС), съответно постановеното в полза на ищеца решение ще разпростре действието си (силата на пресъдено нещо) и по отношение на последващия приобретател – чл. 226, ал. 3 ГПК. Последният ще бъде принуден да търпи принудително изпълнение върху придобитите от него права. Различно е разрешението, когато прехвърлянето на правата е извършено преди вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, каквато хипотеза не е разглежданата.

ПАВЛОВИТЕ ИСКОВЕ И ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ:

1. Изключително интересно за мен беше Определение № 365 от 8.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 194/2022 г., II т. о., с което ВКС дава тълкуване на въпроса дали синдикът има правомощия да прави отказ от иск по чл. 135 ЗЗД, попадащ в хипотезата на чл. 649 ТЗ.

ВКС посочва, че действително в разпоредбата на чл. 621а ал. 3, т. 3 ТЗ, касаеща особените правила в производството по несъстоятелност, не се съдържа изрично ограничение за синдика да оттегли или да се откаже от предявен иск по чл. 135 ЗЗД, както това е предвидено за исковете по чл. 645, 646 и чл. 647 ТЗ. Посочва се, че разпоредбата следва да се тълкува корективно, тъй като съдържа законодателна непълнота. Тя е въведена в закона през 2006 г. (ЗИДТЗ, ДВ, бр. 36/2006 г.), като нейната ал. 3 съдържа изключения от предвидените отклонения в развитието на общото исково производство, уредени в ГПК, в частност – относно възможността на ищеца да се разпорежда с предмета на спора по смисъла на чл. 232 и чл. 233 ГПК, които правила не се прилагат в производството по несъстоятелност. Смисълът на тези изключения е ясен – предявявайки посочените искове, синдикът не защитава свои лични права, а като орган на несъстоятелността действа в интерес на всички кредитори на несъстоятелния длъжник, с цел тяхното пълно и справедливо удовлетворяване, съответно и решенията по тези искове засягат правната сфера на всички кредитори (чл. 649, ал. 5 ТЗ). Поради това, след като синдикът е формирал преценка да упражни правата си по чл. 649 ТЗ, законът му забранява да я променя в хода на процеса. Същевременно разпоредбата на чл. 649 ТЗ е изменена през 2013 г. (ЗИДТЗ, ДВ, бр. 20/2013 г.) и в нея допълнително е включен и искът по чл. 135 ЗЗД. Той също е иск за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на закона и се подчинява на същия правен режим. При последното изменение законодателят е пропуснал да промени съответно и разпоредбата на чл. 621а ал. 3, т. 3 ТЗ, но от това не следва, че синдикът може да се откаже от предявения иск по чл. 135 ЗЗД. Видно е, че чл. 621а ал. 3, т. 3 ТЗ включва всички искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ, без иска по чл. 135 ЗЗД. Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА сходните хипотези следва да се разрешават еднакво, като се прилагат правилата за подобни случаи, ако това отговаря на целта на нормативния акт.

С оглед изложеното ВКС е заключил, че разпоредбата на чл. 621а, ал. 3, т. 3 ГПК намира приложение и по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност.

От това следва, че синдикът няма правомощия да прави отказ от иска по чл. 135 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ, съответно в този случай въззивният съд не може да приложи правилото на чл. 233 ГПК и да прекрати производството по делото, както и да обезсили обжалваното решение, поради десезирането му да разреши спора.

2. С Определение № 102 от 13.02.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 146/2023 г. е разгледан въпросът за наличието на преюдициалност между предявен иск по чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ, от една страна, и иск по чл. 694 от ТЗ за установяване/оспорване качеството кредитор на ищеца по иска по чл. 135 ЗЗД, от друга страна. ВКС счита, че липсва такава преюдициалност. Това е така, защото целта на втората хипотеза на чл. 649, ал. 1 от ТЗ е да бъдат защитени интересите на кредиторите при неоправдано бездействие на синдика. Според разпоредбата на чл. 649, ал. 3, изр. 1 ТЗ, когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец, тъй като в тази хипотеза кредиторът има съвместна процесуална легитимация със синдика. Целта е и да се избегнат паралелни производства, заведени от кредитори на несъстоятелността и от синдика. Синдикът защитава общия интерес на участниците в производството и има задължение да издирва и попълва масата на несъстоятелността.

Поради специфичните цели на отменителните искове (насочени към попълване на масата на несъстоятелността с цел универсално удовлетворяване на кредиторите) и предвид процесуалното качество на синдика като процесуален субституент, вкл. конституирането му като съищец на основание чл. 649, ал. 3, изр. 1 ТЗ, се налага извод, че не е налице основание за спиране на производството по иска по чл. 135 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ при наличието на висящ процес по иск за установяване несъществуване на прието вземане по чл. 694, ал. 1 ТЗ, на което кредиторът-ищец основава качеството си на кредитор на длъжника.

Самостоятелната легитимация на синдика по иска и участието му като съищец в производството по чл. 649, ал. 1 ТЗ гарантира провеждане на производството и защитата на всички кредитори на несъстоятелността и в случаите, в които кредиторът-ищец, предявил вземанията си, впоследствие не установи качеството си на кредитор.

3. С Определение № 50255/12.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 984/2022 г., I т. о., на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване по следния правен въпрос: „Налице ли е правен интерес за синдика, съответно за кредитора, с цел попълване масата на несъстоятелността, да атакуват с иск по чл. 135 ЗЗД всяка от поредицата увреждащи сделки или действия с имуществото на несъстоятелния длъжник, ако атакуваните сделки или действия са последвани от публична продан на имота извън производството по несъстоятелността?“.

С Решение № 50080 от 5.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 984/2022 г., I т. о. се посочва, че както в правната теория, така и в съдебната практика безспорно се приема, че синдикът на дружеството в несъстоятелност, съответно кредиторът на несъстоятелността, имат правен интерес от обявяване на относителната недействителност на сделките и действията, с които длъжникът (при наличието на предпоставките по чл. 135 ЗЗД) е увредил кредиторите на несъстоятелността. Налице е непротиворечива практика на ВКС (Решение № 56/01.08.2018 г. по т. д. № 1538/2017 г. на I т. о.; Решение № 11/27.02.2020 г. по т. д. № 2529/2018 г. на I т. о.), че с изменението на чл. 649, ал. 1 (ред., ДВ, бр. 20/2013 г.) законодателят е отчел сходството между исковете по чл. 647 ТЗ и иска по чл. 135 ЗЗД, поради което е уеднаквил процесуалния режим на същите, когато се касае до действия и сделки, извършени от длъжник с открито производство по несъстоятелност.

В Решение № 93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на ВКС, II т. о., Решение № 50164/29.06.2023 г. по т. д. № 849/2021 г. на ВКС, II т. о., и др., различни състави на ВКС приемат, че в хипотезата на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Атакуваните процесни апорт и особени залози имат характеристиката на сделки и действия, които биха могли да засегнат права на кредиторите на несъстоятелния длъжник в посочения по-горе смисъл.

В тази връзка и доколкото в разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ изрично е предвидено, че кредиторът на несъстоятелността, съответно синдикът, са легитимирани да предявят иск по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, следва изводът, че за тези лица е налице правен интерес от предявяване на Павлов иск с цел попълване масата на несъстоятелността.

Правният интерес за кредитора на несъстоятелността, съответно за синдика, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД не отпада, когато атакуваните сделки или действия са били последвани от публична продан на имота извън производството по несъстоятелността. Няма спор с оглед разпоредбите на чл. 496, ал. 2 и ал. 3 ГПК, че публичната продан не подлежи на атакуване по реда на чл. 135 ЗЗД, поради което третото лице-купувач, на когото е бил възложен имотът с постановление по чл. 496, ал. 1 ГПК, не е легитимиран ответник в производството по иска по чл. 135 ЗЗД. За евентуалното уважаване на този конститутивен иск обаче не е необходимо имотът, предмет на увреждащите сделки или действия, да е в патримониума на лицата, с които несъстоятелният длъжник и последващите негови съконтрахенти са договаряли. Този извод следва от разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ, оправомощаваща синдика, съответно кредитора на несъстоятелността, да предявят обусловените осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, какъвто се явява и искът за връщане на получено без основание или на отпаднало основание. Разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ в контекста на правната регламентация на производството по несъстоятелност не изключва възможността за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността не само чрез изпълнение върху вещта, но и чрез присъждане на нейната равностойност.

Не е въпрос, относим към правния интерес от иска по чл. 135 ЗЗД, какво е правното основание на обусловения иск и неговата евентуална неоснователност. Несъмнено е, че кредиторът на несъстоятелността, съответно синдикът, не са длъжни да съединят в едно производство пред съда по несъстоятелността отменителния иск по чл. 135 ЗЗД и обусловения осъдителен иск. В тази връзка дали чрез последващия осъдителния иск ще бъде постигнат целения с иска по чл. 135 ЗЗД правен резултат – попълване на масата на несъстоятелността, е въпрос, който не касае допустимостта на Павловия иск, предявен пред съда по несъстоятелността.

Процесуалната допустимост да бъдат атакувани на основание чл. 135 ЗЗД сделките и действията, увреждащи кредитора на несъстоятелността в хипотезата, при която имотът, предмет на тези сделки или действия, е бил продаден на трето лице в резултат на успешно проведена публична продан, не е отречена с постановките в ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. От една страна, в тълкувателното решение не е обсъждан въпросът за правния интерес на кредитора на несъстоятелността, съответно на синдика, от иск по чл. 135 ЗЗД, целящ попълване на масата на несъстоятелността при предвидената в чл. 649, ал. 2 ТЗ възможност за предявяване на обусловените осъдителни искове. Отделно, изводът в тълкувателното решение, че „защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат“, няма отношение към хипотезата, при която атакуваните сделки или действия са последвани от публична продан на имота извън производството по несъстоятелността.

От мотивите към т. 3 на тълкувателното решение е видно, че горната постановка, възприета от ОСГТК на ВКС, се отнася до изискването атакуването на поредицата от последващите сделки, сключени с приобретатели, за които кредиторът твърди, че са недобросъвестни или са придобили правата безвъзмездно от праводател, да става чрез съединяването на исковете в едно производство, т.е. с решението да бъде обявена относителната недействителност на всички последващи сделки, сключени от последващите приобретатели с техните съконтрагенти. Както бе посочено по-горе, публичната продан като специфичен придобивен способ не може да бъде обявена за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността, от което следва, че за кредитора на несъстоятелността, съответно за синдика, е налице правен интерес да атакуват поредицата от сделки, предхождащи публичната продан, като без значение е към кой момент е образувано изпълнителното производство.

По изложените по-горе съображения е даден и следния отговор на поставения в определението по чл. 288 ГПК правен въпрос: Налице е правен интерес за синдика, съответно за кредитора, с цел попълване масата на несъстоятелността, да атакуват с иск по чл. 135 ЗЗД всяка от поредицата увреждащи сделки или действия с имуществото на несъстоятелния длъжник, ако атакуваните сделки или действия са последвани от публична продан на имота извън производството по несъстоятелността.

КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ:

Вместо заключение ми се иска да насоча вниманието към две определения за допускане до касационно обжалване, по които към момента на завършване на този преглед не са постановени решения, които привлякоха вниманието ми и по които очакваме скоро важни решения на ВКС.

1. С Определение № 1376 от 1.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4169/2022 г., III г. о. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Предявяването на иск по чл. 135 ЗЗД прекъсва ли давността за вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор в производството по този иск?“, доколкото по поставения въпрос няма съдебна практика.

2. С Определение № 50339 от 26.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 495/2022 г., II т. о. пък е прието, че с оглед ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на обжалваното въззивно решение по конкретизирания от състава на ВКС правен въпрос: „Спрямо кого следва да се извърши преценката за наличие на знание за увреждане по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД на страните по атакуваната сделка – по отношение на конкретния кредитор, предявил иска по чл. 135 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ, или спрямо кредиторите на несъстоятелността?“, с оглед проверка за съответствие на въззивното решение с даденото тълкуване в Решение № 60164/31.05.2022 г. по т. д. № 1895/2020 г. на II т. о. на ВКС, в което е прието, че при предявен иск по чл. 135 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ сделката, предмет на иска, следва да уврежда масата на несъстоятелността, като предвид специфичната цел на тези искове (за попълване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността) и предвиденото в чл. 649, ал. 5 ТЗ изключение относно действието на решението (не само по отношение на длъжника и кредитора – ищеца, но и по отношение на всички кредитори на несъстоятелността и на синдика), възникване на вземането по смисъла на чл. 135 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ е определената начална дата на неплатежоспособността, а не възникване на вземането на отделен кредитор.

Бележки под линия: