Изключването на съдружника в актуалната съдебна практика

(допълнен вариант на статията, публикувана първоначално в сп. „Търговско и облигационно право“, кн. 1/2018 г.)

Изключването е основание за прекратяване на членството в ООД, което има санкционен и до известна степен принудителен елемент, тъй като се осъществява извън волята на съдружника. Независимо от различията във фактическите обстоятелства при вземането на решението за изключване и неговото изпълнение, въпросът за защитата на съдружника от незаконосъобразен акт на общото събрание на ООД е въпрос за крехкия баланс между публичния интерес от нормалното функциониране на търговските дружества и частния интерес на отделния съдружник да упражнява в пълнота правата, произтичащи от членството, и да се ползва от резултатите от търговската дейност, развита от съдружниците под общата фирма. Практиката сочи, че прекъсването на правната и фактическата връзка между дружеството и негов член е източник на спорове и усложнения. Повод за настоящата статия е такъв усложнен случай, станал предмет на Решение № 86/01.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Фактите

Със свое решение, взето на основание чл. 126, ал. 3 ТЗ, общото събрание на съдружниците в ООД е изключило съдружника А. Промяната в членския състав на дружеството не е отразена в търговския регистър, тъй като органите, представляващи дружеството, не са заявили за вписване това обстоятелство. Съдружникът е оспорил решението на общото събрание на ООД по реда на чл. 74 ТЗ. Междувременно и докато спорът относно решението за изключване на съдружника все още е бил висящ, се провежда следващо събрание на съдружниците, което отново изключва съдружника А. Срещу второто решение съответно е предявен иск по чл. 74 ТЗ от засегнатото лице – А. Първото решение на ООД за изключване на съдружника е отменено с влязъл в сила акт на компетентния съд няколко месеца след приемането на повторното решение за изключване на А.

Правният проблем

Отнесеният пред съда спор относно законосъобразността на повторното решение за изключване на съдружника поражда поредица от въпроси: има ли право съдружникът, изключен с предходно решение, да оспорва решение на общото събрание на ООД и в тази връзка – носител ли е на активната легитимация за иска по чл. 74 ТЗ? Има ли значение при определяне на правото на иск дали първото решение за изключване е вписано в търговския регистър, или не? Каква е правната сила на решение, с което се препотвърждава вече взето решение на общото събрание на съдружниците?

Приложимият закон и създадената съдебна практика

Според чл. 74 ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Нормата въвежда специалния конститутивен иск за защита срещу порочни решения на общите събрания на търговски дружества. Производството има за цел възстановяване на фактическото положение, съществувало преди приемането на оспореното решение. Искът се предявява срещу дружеството. Според изричния текст на нормата носители на правото на иск при ООД са съдружниците. Това разрешение е логично, тъй като в правомощията на общото събрание на съдружниците попадат решенията, с които се уреждат вътрешнооранизационни и устройствени по характера си въпроси. Решенията на общото събрание на съдружниците засягат дружеството или отношенията между съдружниците и дружеството, като например – промените в дружествения договор, капитала, членския състав, преобразуването и прекратяването, допълнителните парични вноски и т.н. По тази причина предполагаем интерес от отмяна на решенията на общото събрание би имал само съдружник – поради конкретно засегнати негови права, или поради общия интерес от законосъобразното съществуване и функциониране на дружеството, на който са носители всички съдружници. Следователно качеството съдружник е предпоставка за съществуването на правото на иск и обуславя допустимостта на иска. Формулировките, използвани в чл. 74, ал. 1 ТЗ, са основание за извод, че ищецът следва да е бил съдружник към момента на вземане на решението, чиято отмяна се търси.

Що се отнася до основателността на иска за отмяна на решение на общо събрание на съдружниците, уредбата е поставена на по-широка плоскост – уважаването на иска не зависи от това дали и доколкото е доказано засягане на конкретни интереси на съдружника-ищец, а от това дали с решението са нарушени повелителни разпоредби на закона или на учредителния договор. Този подход дава права, но създава и ангажимент за всеки съдружник да предприема действия, с които могат да бъдат коригирани актове и решения на висшия орган за управление на дружеството, които са в противоречие със закона и дружествения договор. Неслучайно е установено и правото на всеки друг съдружник да се присъедини по делото на страната на ищеца и да поддържа иска, дори и ако първоначалният ищец се е отказал.

Поставя се въпросът, дали запазването на качество съдружник в хода на процеса също е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на иска. По-старата съдебна практика показваше известни колебания при разрешаването на този въпрос. Според някои произнасяния по конкретни казуси членственото правоотношение следва да е налице и към момента на постановяване на съдебния акт по спора^[1]. Според други – въпросът, дали загубването на членството в дружеството в хода на висящия процес е процесуална пречка за разглеждане на иска, следва да се преценява в контекста на наличието на правен интерес от провеждането му. Например – вписването в търговския регистър на изключването на съдружника-ищец, настъпило именно в резултат на атакуваното пред съда решение, не е пречка за разглеждане на иска, а напротив – обуславя правния интерес от водене на делото. Обратно – напускането на дружеството с предизвестие от съдружника в хода на процеса води до загубване на потестативното му право да търси правна промяна за защита на накърнените си членствени права^[2]. За целите на уеднаквяването на съдебната практика по поставения въпрос важно значение има вече налагащото се разбиране, че в производството по чл. 74 ТЗ на служебна проверка подлежи не правният интерес, който по принцип винаги е налице при конститутивните искове, а активната легитимация за предявяване на иска. Правото на иск зависи от качеството съдружник, като това качество следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения. Последващото прекратяване на членството на съдружника поради изключване, извършено в хода на съдебното производство, не води до загуба на легитимацията и съответно – до недопустимост на иска^[3].

Анализът и разрешението на правния проблем, дадени от касационната инстанция

В производството по т. д. № 1068/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. касационна проверка е допусната във връзка с въпросите: „1. От кой момент лицето губи качеството „съдружник“, относимо спрямо членството му в дружество и правата, които притежава като съдружник – от момента на положителното гласуване на предложението за изключване или от момента на вписване на решението за изключването му в търговския регистър? и 2. След положително гласуване на предложението за изключване на съдружник, без да е предприета процедура по обявяване в търговския регистър, оправомощен ли е той да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ?“.

За да отговори на поставените въпроси и на това основание да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът обсъжда естеството на решението за освобождаване на съдружник, както и значението на вписването в търговския регистър на обстоятелствата, свързани с прекратяването на членството поради изключване на съдружника. Съобразена е разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, според който увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в търговския регистър. Текстът се тълкува в синхрон с известната съдебна практика. Последната приема, че посочените решения на общото събрание на ООД имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството (чрез неговите органи) и съдружниците, а конститутивният ефект на вписването в търговския регистър е само по отношение на третите лица[4]. В тази връзка съдът прави извод, че прекратяването на членственото правоотношение настъпва с приемане на решението от общото събрание на съдружниците в ООД за изключване на съдружника и действието на решението не е в зависимост от вписването му по чл. 140 ТЗ. Следователно към момента на приемане на повторното решение за изключване на съдружника той не е имал качеството съдружник, тъй като действието на първоначалното решение е настъпило с неговото приемане, независимо че това обстоятелство не е вписано в търговския регистър. Като последица от загубеното качество съдружник, съдът приема, че ищецът не е легитимиран да оспорва по реда на чл. 74 ТЗ решението за повторното му изключване и искът е недопустим.

Вместо заключение

Извън плоскостта на конкретния правен спор, тезата, че последиците от изключването на съдружника настъпват в пълния си обем с приемане на съответното решение от общото събрание и дори същото да не е вписано, изключеният съдружник няма право на иск срещу повторно взето решение за неговото изключване, катализира поредица от нови правни проблеми:

– как се съотнася подобна теза с текста на чл. 140, ал. 3 ТЗ, според който решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор влизат в сила след вписването им в търговския регистър? Дружественият договор следва да се измени и когато се е сменил членският състав поради изключване на съдружника. Ако промяната в дружествения договор не е вписана, но последиците от решението за изключването се тълкуват разширително, не създава ли това несигурност за дружеството и третите лица?

– как се съотнася подобна теза с текста на чл. 7, ал. 2 ЗТР, според който третите лица могат да се позовават на подлежащо на вписване обстоятелство, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда то да породи действие след вписването? Не се ли явява съдът именно трето лице по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗТР във връзка с чл. 140, ал. 4 ТЗ, която предвижда изключването да породи действие след вписването в търговския регистър[5]?

– не се ли обезсмисля вписването в търговския регистър, ако за правата на съдружниците и за третите лица е без значение дали дружеството е предприело действия по вписване на изключването на съдружника в търговския регистър?

– не се ли създават чрез подобна теза предпоставки за превратно упражняване на правата на дружеството да свиква и провежда събрание на съдружниците за повторно изключване на съдружник, елиминирайки по този начин правото му на иск по чл. 74 ТЗ?

– какъв път за защита има лицето, подложено на серия от изключвания, чрез поредни заседания на общото събрание на съдружниците?

Посочените въпроси вероятно ще бъдат предмет на обсъждане в следващи спорове, отнесени пред компетентния съд. Понастоящем две важни решения на ВКС относно правната сила на повторното, потвърждаващото решение за изключване на съдружника, подсказват съществуващата възможност за защита на засегнатото лице. В Решение № 61 от 26.07.2012 г. по т. д. № 325/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о. и Решение № 149 от 30.12.2016 г. по т. д. № 846/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. е прието, че решението на общото събрание на съдружниците за повторно изключване на съдружник е постановено извън пределите на компетентността на общото събрание и като такова, не поражда правни последици. Тъй като първото решение е произвело действие по отношение на дружеството, изключеният съдружник не участва във второто заседание на общото събрание, не гласува на него, не участва в работата му и пр. Повторното решение за изключване няма и обратно действие, както е отбелязано в т. VIII на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, нито формира ново обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър. Решението за изключване на съдружник, независимо дали е вписано или не, не подлежи на потвърждаване. Потвърждаващото решение е лишено от правни последици за съдружника и като взето извън пределите на компетентност на общото събрание на ООД, формира несъществуващо обстоятелство, по отношение на което са приложими последиците по чл. 604 ГПК, вр. чл. 29, ал. 1 ЗТР. В случай че повторното изключване е вписано в търговския регистър, засегнатият съдружник би могъл да предяви иска за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство и при успешното му провеждане да постигне заличаване на вписаното изключване от търговския регистър.

Д-р Нели Маданска

Бележки под линия:

[5] По-нататъшното приложение на конструкцията, възприета в обсъжданото Решение № 86/1.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., проявява рестриктивния си ефект и в по-новата практика. Така – Решение № 251/6.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 593/2017 г., II т. о., ТК, според което, ако в рамките на едно заседание на общото събрание на съдружниците бъдат взети първо решение за изключване на съдружник, а след това и решение за освобождаването му като управител на дружеството, засегнатият съдружник няма право да оспорва освобождаването като управител с иска по чл. 74 ТЗ, защото вече е загубил качеството съдружник, с оглед настъпилото между съдружниците действие на изключването. Този подход лишава съдружника от защита на правото му да участва в управлението на дружеството дори и когато решението за изключването му е отменено в производството по чл. 74 ТЗ и на практика оставя лицето без адекватна защита.