Днес каузата “Предизвикай правото!” навърши 7 години.
Започнала като личен блог, тя претърпя сериозно развитие и се разгърна не само като професионален правен сайт, но и като нарастваща общност, организираща и участваща в мрежа от инициативи. Искрено съм благодарен на Румен Неков, Делян Недев, Васил Петров, Стефан Тихолов и Димитър Топузов, които последователно се присъединиха към редакторския екип и продължават да отдават от своето време, за да правим онова, в което вярваме: заедно – без да могат да разчитат нито на материално, нито на академично стимулиране. Напротив. Опитите на “Предизвикай правото!” да носи смисъл в правото бяха, са и ще продължат да бъдат посрещани с недоверие, с недоброжелателност и дори с омраза. Познавам произхода и насладата на тази омраза. Дълго се борих със собствените си демони, за да успея да развия умението да се радвам на успехите на другите. И смятам, че няма по-възнаграждаващо умение. Когато се радваш не само на собствените си успехи, но и на успехите на тези около теб, радостта ти се умножава. Разбира се, борбата с реминисценциите на злото е непрестанна и човек не трябва да се отпуска в комфорта на своето самокритично самодоволство. Особено много дължа на Румен, който пръв повярва в моята добронамереност и в способността ни да устояваме заедно в трудния процес на търсене на смисъла в правото и на доброто в юридическата професия. Той е човекът, на когото екипът на “Предизвикай правото!” дължи много. Първият ми имейл от Румен е с дата 27 септември 2011. Тогава той се интересуваше от спортно право и беше предложил текст за публикуване тъкмо в тази област. От същата година е и първият ми имейл от Делян – 12 август 2011: блестящ юрист, хулиганстващ (J) музикант и последователен приятел. През следващата година към нас се присъедини Васко – 05 август 2012: тогава той беше младши съдия, но и до днес остава юрист с огромна ерудиция и с непреклонна воля да отстоява това, в което вярва – на всяка цена. Първият ми имейл от Митко е от 13 май 2012 г., а от Стефан – от 11 юни 2015. Митко е взискателен към себе си юрист, който вижда надалеч и чувства силно със сърцето си. Стефан е адвокат, който познава силата на словото и знае как да обича без противоречие и хората, и правото.
През 2016 година “Предизвикай правото!” обяви първата си стажантска програма, което стана причина да се запозная с Маргарита Павлова (първи имейл от 29 април 2016), с Полина Петкова (първи имейл от 2 април 2016) и с Добри Тенев (първи имейл от 22 ноември 2015). Всички те са млади юристи, които вярват в това, че справедливостта е възможна, макар и да изисква постоянно и винаги започващо отначало усилие. Маргарита ни беше изпратила изключително силно мотивационно писмо, макар че впоследствие избра (поне засега) професионална реализация в поле, което е, да го наречем, съседно на правото. Полина виждаше ясно силата и предизвикателствата на биоправото и въпреки притесненията си представи първия си доклад в тази област на тазгодишната пета Национална конференция по биоетика и биоправо. Добри беше автор, на когото “Предизвикай правото!” можеше винаги да разчита, и приятел, с когото е истинско удоволствие да говориш часове по телефона (причината за телефона е, че той все още не е в София, а в Благоевград, но всички чакаме той да дойде при нас в София). Към тях в резултат на поредица от взаимодействия се присъедини Мартин Пенчев (първи имейл от 7 септември 2015), чиято енергия и способност да върви напред винаги ме е зареждала – той е част от причината сайтът “Предизвикай правото!” да има своята нова визия.
2017 година беше изключително силна за още двама предизвикатели: Николай Павлевчев (първи имейл от 24 септември 2014) и Теофана Евгениева (първи имейл от 9 юни 2016). Заедно с Румен, още през 2016 (всъщност първият документ (становище), входирано в деловодството на ВКС от името на “Предизвикай правото!”, беше изготвено от Румен и имаше вх. № 12915/01.12.2015 г.), те станаха причина за поредица от сигнали за противоречива съдебна практика, които достигнаха до Върховния касационен съд и по част от тях вече има образувани тълкувателни дела (последните два от общо шест сигнала от края на тази година са адресирани до ВАС и се дължат на общата работа на друга формираща се силна двойка в областта на данъчното право: Стефан Тихолов и Тюркер Моллахасан). Силата на Ники и Фани – правните проблеми на несъстоятелността – се превърна в тема на тазгодишната конференция “Предизвикай: Правото!”, която се проведе на 27 октомври 2017 и беше видяна в интернет от над 3 хиляди души. Трудът им по изследване и систематизиране на съдебната практика беше признат от самия заместник-председател на ВКС и председател на Търговска колегия на ВКС – съдия Дария Проданова. Благодаря на съдия Проданова за публичната подкрепа, която така щедро оказа на тези двама млади и вярващи в справедливостта и правото юристи.
Радвам се, че имах шанса да се запозная с всеки един от хората в “Предизвикай правото!” и че заедно успяхме да преминем през най-различни изпитания и приключения. Вярвам в способностите и в бъдещето на всеки един от тях. Благодарен съм и на множеството автори в “Предизвикай правото!”, които пожелаха да станат част от онова, в което вярваме и което се опитваме да запазим въпреки динамиката, меркантилността и пошлостта на времето, в което живеем. Сигурен съм, че най-доброто тепърва предстои, въпреки че удържането на една спонтанно възникнала и напълно неформално съществуваща общност е трудно начинание. Едно от нещата, в които всички вярваме и на което ще продължим да настояваме, е, че това, че сме заедно, се дължи единствено на нашето желание. Поради това в “Предизвикай правото!” няма реклами, няма спонсори, няма финансови доброжелатели, няма лобисти, няма кариеристи, няма академично ориентирани професионалисти. Всичко, което сме постигнали, го дължим на нашите общи усилия и на вярата си в това, че правим нещо, което има смисъл. Мисля, че именно тези усилия и тази вяра, положени не като инвестиция, а като споделено търсене на смисъл, са онова, което дава една от най-трайните стойности на извършеното от нас. Те са онова, което прави толкова ценна и розата на Малкия принц на Сент-Екзюпери. Осъзнавам – понякога с много голяма болка – колко крехка е една такава роза. Колко лесно може да бъде разрушена от токсичния вятър на завистта, от вонящия дъх на егоизма, от отровните изпарения на човешката глупост. И точно поради това всеки път, когато видя, че тази роза продължава да цъфти, си давам сметка, че съм изправен пред чудо – може би в очите на някого: едно малко чудо, но аз вярвам именно в малките чудеса. Обичам малкото, тъй като само то е достатъчно голямо, за да приеме в себе си приятелството. И зная, че рано или късно времето ще победи – то е победило всичко, което е съществувало на този свят. Но дотогава аз ще се радвам.
В свят на ярки до аутизъм индивидуалисти, на главозамаяли се авторитети и на подозрително гледащи бюрократи това да сме заедно е истинско чудо.
Благодаря Ви, приятели!
Стоян Ставру
С пожелания на авторския колектив,след като приключи с детската възраст, да премине ускорено през юношеската, за да достигне възмъжаването, когато ще ни предостави още по смело свойте ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА КЪМ ПРАВОТО.
Мисията Ви е благородна и заслужавате благодарност за усилията които полагате за усъвършенстване на правните норми по повод и във връзка с неприключената съдебна реформа.Сега никой не може да твърди, че Ви липсват първите седем години!УСПЕХ през 2018г.