Днес каузата “Предизвикай правото!” навърши 7 години.

 

Започнала като личен блог, тя претърпя сериозно развитие и се разгърна не само като професионален правен сайт, но и като нарастваща общност, организираща и участваща в мрежа от инициативи. Искрено съм благодарен на Румен Неков, Делян Недев, Васил Петров, Стефан Тихолов и Димитър Топузов, които последователно се присъединиха към редакторския екип и продължават да отдават от своето време, за да правим онова, в което вярваме: заедно – без да могат да разчитат нито на материално, нито на академично стимулиране. Напротив. Опитите на “Предизвикай правото!” да носи смисъл в правото бяха, са и ще продължат да бъдат посрещани с недоверие, с недоброжелателност и дори с омраза. Познавам произхода и насладата на тази омраза. Дълго се борих със собствените си демони, за да успея да развия умението да се радвам на успехите на другите. И смятам, че няма по-възнаграждаващо умение. Когато се радваш не само на собствените си успехи, но и на успехите на тези около теб, радостта ти се умножава. Разбира се, борбата с реминисценциите на злото е непрестанна и човек не трябва да се отпуска в комфорта на своето самокритично самодоволство. Особено много дължа на Румен, който пръв повярва в моята добронамереност и в способността ни да устояваме заедно в трудния процес на търсене на смисъла в правото и на доброто в юридическата професия. Той е човекът, на когото екипът на “Предизвикай правото!” дължи много. Първият ми имейл от Румен е с дата 27 септември 2011. Тогава той се интересуваше от спортно право и беше предложил текст за публикуване тъкмо в тази област. От същата година е и първият ми имейл от Делян – 12 август 2011: блестящ юрист, хулиганстващ (J) музикант и последователен приятел. През следващата година към нас се присъедини Васко – 05 август 2012: тогава той беше младши съдия, но и до днес остава юрист с огромна ерудиция и с непреклонна воля да отстоява това, в което вярва – на всяка цена. Първият ми имейл от Митко е от 13 май 2012 г., а от Стефан – от 11 юни 2015. Митко е взискателен към себе си юрист, който вижда надалеч и чувства силно със сърцето си. Стефан е адвокат, който познава силата на словото и знае как да обича без противоречие и хората, и правото.

 

През 2016 година “Предизвикай правото!” обяви първата си стажантска програма, което стана причина да се запозная с Маргарита Павлова (първи имейл от 29 април 2016), с Полина Петкова (първи имейл от 2 април 2016) и с Добри Тенев (първи имейл от 22 ноември 2015). Всички те са млади юристи, които вярват в това, че справедливостта е възможна, макар и да изисква постоянно и винаги започващо отначало усилие. Маргарита ни беше изпратила изключително силно мотивационно писмо, макар че впоследствие избра (поне засега) професионална реализация в поле, което е, да го наречем, съседно на правото. Полина виждаше ясно силата и предизвикателствата на биоправото и въпреки притесненията си представи първия си доклад в тази област на тазгодишната пета Национална конференция по биоетика и биоправо. Добри беше автор, на когото “Предизвикай правото!” можеше винаги да разчита, и приятел, с когото е истинско удоволствие да говориш часове по телефона (причината за телефона е, че той все още не е в София, а в Благоевград, но всички чакаме той да дойде при нас в София). Към тях в резултат на поредица от взаимодействия се присъедини Мартин Пенчев (първи имейл от 7 септември 2015), чиято енергия и способност да върви напред винаги ме е зареждала – той е част от причината сайтът “Предизвикай правото!” да има своята нова визия.

 

2017 година беше изключително силна за още двама предизвикатели: Николай Павлевчев (първи имейл от 24 септември 2014) и Теофана Евгениева (първи имейл от 9 юни 2016). Заедно с Румен, още през 2016 (всъщност първият документ (становище), входирано в деловодството на ВКС от името на “Предизвикай правото!”, беше изготвено от Румен и имаше вх. № 12915/01.12.2015 г.), те станаха причина за поредица от сигнали за противоречива съдебна практика, които достигнаха до Върховния касационен съд и по част от тях вече има образувани тълкувателни дела (последните два от общо шест сигнала от края на тази година са адресирани до ВАС и се дължат на общата работа на друга формираща се силна двойка в областта на данъчното право: Стефан Тихолов и Тюркер Моллахасан). Силата на Ники и Фани – правните проблеми на несъстоятелността – се превърна в тема на тазгодишната конференция “Предизвикай: Правото!”, която се проведе на 27 октомври 2017 и беше видяна в интернет от над 3 хиляди души. Трудът им по изследване и систематизиране на съдебната практика беше признат от самия заместник-председател на ВКС и председател на Търговска колегия на ВКС – съдия Дария Проданова. Благодаря на съдия Проданова за публичната подкрепа, която така щедро оказа на тези двама млади и вярващи в справедливостта и правото юристи.

 

Радвам се, че имах шанса да се запозная с всеки един от хората в “Предизвикай правото!” и че заедно успяхме да преминем през най-различни изпитания и приключения. Вярвам в способностите и в бъдещето на всеки един от тях. Благодарен съм и на множеството автори в “Предизвикай правото!”, които пожелаха да станат част от онова, в което вярваме и което се опитваме да запазим въпреки динамиката, меркантилността и пошлостта на времето, в което живеем. Сигурен съм, че най-доброто тепърва предстои, въпреки че удържането на една спонтанно възникнала и напълно неформално съществуваща общност е трудно начинание. Едно от нещата, в които всички вярваме и на което ще продължим да настояваме, е, че това, че сме заедно, се дължи единствено на нашето желание. Поради това в “Предизвикай правото!” няма реклами, няма спонсори, няма финансови доброжелатели, няма лобисти, няма кариеристи, няма академично ориентирани професионалисти. Всичко, което сме постигнали, го дължим на нашите общи усилия и на вярата си в това, че правим нещо, което има смисъл. Мисля, че именно тези усилия и тази вяра, положени не като инвестиция, а като споделено търсене на смисъл, са онова, което дава една от най-трайните стойности на извършеното от нас. Те са онова, което прави толкова ценна и розата на Малкия принц на Сент-Екзюпери. Осъзнавам – понякога с много голяма болка – колко крехка е една такава роза. Колко лесно може да бъде разрушена от токсичния вятър на завистта, от вонящия дъх на егоизма, от отровните изпарения на човешката глупост. И точно поради това всеки път, когато видя, че тази роза продължава да цъфти, си давам сметка, че съм изправен пред чудо – може би в очите на някого: едно малко чудо, но аз вярвам именно в малките чудеса. Обичам малкото, тъй като само то е достатъчно голямо, за да приеме в себе си приятелството. И зная, че рано или късно времето ще победи – то е победило всичко, което е съществувало на този свят. Но дотогава аз ще се радвам.

 

В свят на ярки до аутизъм индивидуалисти, на главозамаяли се авторитети и на подозрително гледащи бюрократи това да сме заедно е истинско чудо.

 

Благодаря Ви, приятели!

Стоян Ставру

1 кометар

  1. С пожелания на авторския колектив,след като приключи с детската възраст, да премине ускорено през юношеската, за да достигне възмъжаването, когато ще ни предостави още по смело свойте ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА КЪМ ПРАВОТО.
    Мисията Ви е благородна и заслужавате благодарност за усилията които полагате за усъвършенстване на правните норми по повод и във връзка с неприключената съдебна реформа.Сега никой не може да твърди, че Ви липсват първите седем години!УСПЕХ през 2018г.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.