(Без)погрешни интерпретации

(предговор към трите годишника от поредицата „Предизвикай: Съдебната практика!“ – „Гражданско право: 2018“, „Облигационно и търговско право: 2018“, „Гражданско процесуално право: 2018“)

Ако някой е извършил нарушение срещу закона, дай си сметка първо […] каква е моята връзка с хората и това, че сме създадени един за друг.

Марк Аврелий[1]

Но от гледната точка на ежедневието, без да задълбаваме, ние съществуваме заради другите – на първо място за тези, от чиито усмивки и щастие зависи нашето щастие, и след това за всички онези непознати за нас хора, с чиито съдби ни свързва съчувствието.

Алберт Айнщайн[2]

Етичното измерение започва, когато на сцената излиза другият. Всеки закон, бил той морален или юридически, регулира винаги междуличностни взаимоотношения, включително и онези с Друг, който го налага.

Умберто Еко[3]

…

(предложение към читателя за допълване на цитат)

Защо Аврелий, Айнщайн и Еко на едно място?

Предложеният подбор цитати и поканата за неговото допълване имат собствено причинно-предизвикващо битие. Неговата обаятелност се разкрива в индивидуалния процес на четенето като акт на ре/де/конструиране на смисъла. Процес, белязващ единението между читателя и написаното и белязан от съществуването ни за другия. Независимо как възприемаме един текст, в крайна сметка никое четене не може да бъде окончателно и никой авторитет не би могъл да ни наложи „правилен“ начин на четене[4]. Оттук и „терористичният“ извод още на прага на предговора: всички представени в трите 290-ника прочити на текстове са неокончателни. Финалният удар, с който според правото се поправя кривото, няма силата на неопровержима вечност. Това надвластово разбиране не подкопава „влизането в сила“ на държавата в управлението на живота ни. То само потвърждава, че тълкуването, коментарите, възраженията и опровергаването идват не от текста, а от читателя. А в тази (без)крайна верига от четения са налице множество читатели.

Върховният съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища (чл. 124 КРБ) сякаш централизира в себе си постулата, че индивидуализмът на четенето е неприятел на правоприлагането. Изразеното отклонение не е пощадено от виталната необходимост от съмишленици, от припознаване и от обобществяване на идеята в изискуемо [властово] мнозинство. Тази необходимост заключва в себе си верига от последващи взаимодействия, като поставя на тест интерпретацията – теста на възраженията. Меродавно ще бъде онова мнение, което издържа на всички възражения. Имунитетът му се изгражда с обосноваването.

Как?

Вземаме наготово Платоновата интерпретация, че познанието е едно обосновано истинно убеждение. Амалгамата от предварително заучените [в училище и в университета] значения и принципи, предишните прочити на различни текстове, личният опит, изграденият мироглед, а дори и индивидуалният вкус на читателя биха могли да предопределят възприемането на определен смисъл. Неокончателността на конкретното четене се засилва от собствената абстрактна отсянка на това, което четем; на това, което е наше отражение. Потенциалът за характерно различие е толкова по-голям, колкото по-богато е отражението, и обратно. Наш човешки дълг е да го подхранваме с въпроси и отговори.

Как се обосновава възприетият смисъл на правното предписание:

? С неговото историческо развитие (включително причините за приемането на правната уредба)

Макар и с безспорно значение, историята си остава една възприета версия на отминали събития – една нова интерпретация на предходен сблъсък на интерпретации, която обрича на кафкианска недовършеност.

? С авторитет, който е изяснил съдържанието на правната норма

Съществува опасност. Опасността от програмирана безрезервна аксиоматичност, която да елиминира други прочити и да превърне недостатъчно обоснованото в правило по силата на навика ни за подчинение. Защото у всеки по някакъв начин е вродена потребността да се подчинява; нещо като формална съвест, която повелява: „Ти трябва да правиш нещо безусловно, ти трябва да извършиш нещо безусловно“, с една дума „ти трябва“.[5]

Неслучайно Пиер Абелар сравнява аргумента на авторитета с веригата, с която са вързани и се водят животните – в съзнанието на читателя текстът и получилият признание негов автор са „набедени“ за безпогрешни. А ако възприетият прочит е безпогрешен, няма никакво място за интерпретации[6].

Тази опасност е реална и нейното практическо потвърждение виждаме в отговора на разпоредбата на чл. 290, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.). Едновременно с това миниаутодафе на обвързващото казуално тълкуване законодателният орган обаче не е отрекъл някои от достиженията на казуалната и тълкувателната практика на Върховния касационен съд. Така например:

а) правилото на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК (обн., ДВ, бр. 86 от 2017 г.), по силата на което разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени

С него се възприема утвърденото в практиката на Върховния касационен съд разбиране, че длъжникът не носи отговорност за разноски за нереализирани изпълнителни способи (Решение № 82/08.05.2012 г. по гр.д. № 1891/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК; мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК).

б) изричното изменение на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (изм., обн., ДВ, бр. 86 от 2017 г.), съгласно което на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд

Съгласно диспозитива на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн., ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, на ОСТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

в) разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК (доп., обн., ДВ, бр. 86 от 2017 г.), според която независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост.

Според общото официално тълкуване, възприето в т. 1, изр. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.

Във веригата от последващи взаимодействия се наблюдава и обратният процес. Два от постановените през 2018 г. тълкувателни актове на Върховния касационен съд „отвързаха“ конфликт на прочити, ставайки причина за институционално напрежение между Съда и Народно събрание.

Тълкувателно решение № 4/07.12.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2016 г., ОСГК, с което е прието следното общо официално тълкуване:

! прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата,

е последвано от изричното допълване на чл. 153 с нова ал. 6 (обн., ДВ, бр. 1 от 2019 г.) и нова ал. 2 на § 5 ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество:

!! Не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона.

!! Неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон.

Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК, с което се прие следното общо тълкуване:

! Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди,

пък предизвика следната законодателна намеса в Кодекса за застраховането:

!! Чл. 493а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) (1) В случаите на смърт на пострадалото лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. В случаите на телесно увреждане на пострадалото лице се дължи обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.

(2) Комисията, министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика приемат съвместна наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице.

(3) В случай на смърт на пострадалото лице обезщетението на увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ, се определя еднократно в размер съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.

(4) Когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3, претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.

(5) Лицето, което отговаря за причинените имуществени и неимуществени вреди, дължи обезщетение, което се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.

? С традиционно установени похвати за улавяне на смисъла като инструменти на четенето (различните методи на тълкуване, аналогията, способите за запълване на празноти)

Можем ли всякога да си служим безкритично свободно с традиционно установените похвати, които отново са плод на човешка интерпретация и са натоварени с целта да се установи какво са имали предвид други хора? Защо, ако обосноваността, истината и създаденото въз основа на тях убеждение почиват на [поначало] обективни критерии, при това положение има две и повече истини за едно и също правило за поведение?

Ако въобще не съществуват места, където всички различни видове истина застават прилежно и хубаво – хроно-синкластичните инфундибулуми на Кърт Вонегът[7], то фунията на времето остава да е извита в съгласието. Съгласието, че живеем с и заради другите. Включително и в акта на четенето на другия, когато другият е излязъл на сцената.

И?

В общата фабула на закона и на конкретното съдебно дело пушката гърми повече от веднъж. На прицел е човекът. Въпросът е не само в това кой стреля, но и в патроните.

Отговорът: ……………………………………………………………………….

Бележки под линия:

[7] Вонегът, К. Сирените от Титан. Превод от английски: Владимир Германов. С., 1994, Весела Люцканова.