(дата на записа: 24.09.2025 г., продължителност: 1:50:40)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Съдебната грешка и адвокат Фетюкович [Братя Карамазови]“ (24.09.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:
– Кой обича адвокатите?
– Каква е ролята на дамите в съдебния театър на зрелищното правосъдие?
– В какво се състои „извънредната сила на обвинението“?
– Каква е психологията на „руското престъпление“?
– Защо прокурорът акцентира върху „двете бездни“, а адвокатът – върху „двата края“?
– Що за семейство е семейство Карамазови?
– Какво би казал Фройд на Дмитрий Карамазов?
– Как може да бъде спрян прокурорът, превърнал се в „тържествуващ романист“?
– Способен ли е адвокат Фетюкович да разбие „трагичната и крещяща съвкупност на фактите“?
– Съществува ли процесуално релевантна разлика между прокурора (Иполит Кирилович) и адвоката (Фетюкович) при осъществяване на принципа на състезателност в наказателни процес?
– Съответства ли на правото на последна дума на обвиняемия задължението на съда „да го разбере“?
– Какво означава да си истински баща?
– Кой е генерал Гартунг и как е свързан с отношението на Достоевски към адвокатите?
В дванадесета глава „Съдебна грешка“ от „Братя Карамазови“ Достоевски описва последния етап от процеса срещу Дмитрий. След пламенната реч на прокурора Иполит Кирилович идва ред на адвоката Фетюкович, който блестящо защитава Дмитрий, изтъквайки противоречията в доказателствата и липсата на пряка връзка между него и убийството на Фьодор Павлович. Публиката е силно развълнувана, а дори съдебният състав изглежда впечатлен от силата на защитата. Въпреки това, след дълго обсъждане съдът произнася присъда „виновен“, което шокира много от присъстващите. „Да, нашите селяци не се дадоха!“ – възкликва някой от присъствалите. Достоевски нарочно подчертава трагичната ирония – най-убедителната защита и очакването за оправдание се оказват напразни. Но какво се крие зад заглавието на книгата „Съдебна грешка“ и защо дори романист като Достоевски отказва правото на вътрешен живот на адвокатите? Има ли въобще адвокатинът (адвокатушката и пр.) (право на) душа? Слушайте ни 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Братя Карамазови., прев. Димитър Подвързачов, Симеон Андреев. София: Издателство „Захари Стоянов“, 2017;
– Дневник на писателя. Том I. 1873, 1876 г. Фьодор Достоевски, прев. Венцел Райчев, Лиляна Минкова. София, Издателство „Захари Стоянов, 2021.
– Дневник на писателя. Том II, 1877, 1880 г. Фьодор Достоевски, прев. Венцел Райчев, Владимир Райчев. София, Издателство „Захари Стоянов“, 2021;
– Разбиране и институции. Образи на съда в българската литература. Александър Кьосев, Литературна мисъл, 2025, № 2.
„…нека синът се изправи пред баща си и ясно да попита самия него: «Тате, кажи ми: защо съм длъжен да те обичам? Тате, докажи ми, че съм длъжен да те обичам!» — и ако този баща може и е в състояние да отговори и да му докаже — ето това е истинското, нормалното семейство, което се утвърждава не само върху мистичния предразсъдък, а върху разумни, съзнателни и строго хуманни основи. В противен случай, ако бащата не докаже — тутакси край на това семейство: той не му е баща, а синът получава свобода и право занапред да смята баща си за чужд и дори за свой враг. Нашата трибуна, господа съдебни заседатели, трябва да бъде школа на истината и на твърдите понятия!“
Братя Карамазови,
Фьодор Достоевски,
прев. Д. Подвързачов и С. Андреев
