Завещателното разпореждане, с което е завещан определен имот, макар той и да е единственият на завещателя, придава ли на заветника качество на наследник и прави ли го отговорен за дълговете на наследството?

(Решение на ВКС, IV г.о., с № 539 от 7.VII.1938 г. Официален сборник на решенията и определенията на гражданските отделения на ВКС за 1938 г., с. 657)

Разглежда д-р Й. Фаденхехт

(публ. в сп. „Правна мисъл“, г. VI (1940), № 1)

Случаят: X по завещание е получила единствената къща на завещателя. В завещанието не е казано, че на X се завещава цялото имущество или част от цялото имущество на завещателя. Варненският областен съд, като се е мотивирал, че в случая X е получила по завещание единствената къща на завещателката, която е притежавала само тая къща, приел е, че X е придобила качеството на наследница и я е признал отговорна за дълговете на завещателката.

ВКС е уважил оплакването против това решение на Варненски областен съд за нарушение на чл. 45 и 279 ЗНасл, като се мотивира така:

„Това съображение на съда по същество е неправилно и няма основание в Закона за наследството. Законът в чл. 45, ал. 1 определя кои заветници придобиват качеството на наследници. Веднъж съдът констатира, че касаторката не е такава заветница, не може да я прогласи за наследница, без да наруши тоя законен текст. Фактът, че завещателката е завещала на касаторката единствената къща, която е притежавала, и че други имоти не е притежавала, не прави завещанието универсално, щом завещателката не е манифестирала в завещанието волята си да направи касаторката свой универсален или общ наследник или като не й е завещала цялото си или определена част от цялото си имущество. В тоя смисъл е и Р. № 1038/1930, I г.о.“

В последното, предадено в Българска юриспруденция, г. 5, кн. 6, № 187, с. 163; Адвокатски преглед, г. 11, бр. 8, 342; Съдийски вестник, г. 12, бр. 7, 333, и Гендо Цукев, Съдебна практика, III, с. 429, № 3267), е казано следното: „Правилно съобразява апелативният съд, че съгласно текста и смисъла на чл. 45 ЗНасл, ответникът по делото не може да се смята за наследник на завещателя си, дори и последният да не е притежавал други недвижими имоти, освен завещаната на ответника къща, щом като завещателят не е манифестирал волята си да направи ответника свой универсален или общ наследник, или пък не му е завещал цялото си или определена част от цялото си имущество, в какъвто само случай той може да се счита за негов наследник. При тия обстоятелства ответникът има качеството на заветник и като такъв, съгласно чл. 279 ЗНасл, не участва в изплащането на дълговете на завещателя, освен ако тия дългове биха тежали върху завещания имот (ипотека) или пък ако завещателят го е бил натоварил в завещанието си с изплащането на тия дългове – условия, наличността на каквито апелативният съд не е констатирал да са налице“. В същия смисъл е и решение на ВКС, III г.о., № 362 от 7.VI.1937, Сборн. реш. на ВКС за 1937, с. 499; вижте и Адвокатски преглед, г. 18, бр. 2, с. 1; Съдийски вестник, г. XVIII, бр. 10, с. 73, тук е казано, че „щом е завещана една определена част от имуществото, а не определено имущество, получаващият става наследник, а не заветник и като такъв участва в изплащането на наследствените дългове съразмерно с получения дял от наследствените имоти, освен ако завещателят е направил друго разпореждане по дълговете“.

Общо взето прокараният в тия решения възглед е правилен. Разглежданото тук решение на ВКС, IV г.о. (както и случаят по решението на I г.о., с № 1038 от 17 ноември 1930 г.) по гр.д. № 453/1926 г. представляват значителен интерес. Трябва да се има предвид, че по нашето наследствено право, което и по въпроса за установяването на наследник по завещание се придържа в италианското наследствено право, и се съществено отклонява заедно с последното от френския граждански законник, завещателните имуществени разпореждания могат да бъдат само от два вида: или са общи (универсални) и придават на лицето, което облагодетелстват, качество на наследник (общ приемник по случай на смърт на наследодателя – завещател), или са частни и придават на облагодетелстваното лице качеството на заветник. Заветникът е частен правоприемник на завещателя и като такъв не отговаря за наследствените дългове. Наследникът по завещание е общ (универсален) приемник (по случай на смърт) на завещателя и като такъв той отговаря за наследствените дългове (на завещателя), било лично и неограничено и със своите лични имоти, било ограничено до размера на наследеното активно имущество, и то само с това имущество, ако е приел наследството по опис. Това е правилото. Има изключения както за заветника, така също и за наследника, ако завещателят е наредил в завещанието си, като условие или тежест, нещо различно от даденото от закона правило за отговорността на наследника или на заветника за наследствените дългове.

Пита се: кога едно завещателно разпореждане е общо, кога е частно? Кога с него се дава качеството на наследник, а кога качеството на заветник? На това питане отговаря чл. 45 във връзка с чл. 112 ЗНасл. Текстът на чл. 45, който е зает от съответния чл. 760 на (италианския ГЗ), не е много ясен. Неяснотата е в това, че докато в първообраза втората алинея на чл. 750 гласи: „Всички други разпореждания са на частно основание (a titolo particolare) и придават качеството на заветник“, в нашия чл. 45, ал. 2 е казано: „Всички други завещателни разпореждания се наричат частни и придават на получаващия част от имуществото качество от заветник“. Подчертаните думи са прибавени при превеждането на италианския първообраз. Тия думи, като се съпоставят с първата алинея, дето също се говори за „определена част от цялото имущество“ и за „получаващия част от наследството“, поставят въпроса: щом като и заветникът, и наследникът могат да получат част от имуществото на завещателя, по какво ще се различават те в зависимост от това, което получават от имуществото на завещателя. Очевидно е, че прибавените във втората алинея на чл. 45 думи: „на получаващия част от имуществото“, поставени уж за изяснение кому се придава качеството на заветник, внасят в действителност една неяснота. Те са излишни. Излишни са така също и внасят също неяснота думите в първата алинея: „на получаващия наследството или част от него“.

Без тия прибавки мисълта на закона е съвършено ясна: когато се завещава целокупното имущество на завещателя (като правна съвкупност) или дял от него (в този смисъл „част“, „квота“, в италианския текст на чл. 760 е казано quota dei beni del testatore, придава се на облагодетелстваното лице качество на универсален приемник. Французите говорят за универсален заветник (легатар), защото според френското право наследници са само тия, които според старото френско право от областта на кутюмите¹ Бог създава, сиреч тия, които наследват, когато няма завещание, роднините по кръв. Наред с универсалните заветници френският граждански кодекс познава заветници, които не получават по завещание целокупното имущество на завещателя, а само една квота от него (половина, третина и пр.) или „всички недвижими имоти“, или „всички движими имоти“, или „една определена квота от „всичките недвижими имоти“, или „от всичките движими имоти“ – такива заветници се наричат (чл. 1010 от френския ГЗ) „заветници на общо основание“ (legataires a titre universel) и заветът се нарича „завет на общо основание“ (legs a titre universel). Всички други заветници по френското право се наричат заветници на частно основание (legataires a titre particulier), а така завещаното се нарича „завет на частно основание“ („legs a titre particulier“). Вижте тези изрази у нас употребени (в не съгласие със ЗНасл) в чл. 950 и чл. 954, т. 4 ЗГС.

У нас няма други заветници, освен такива на частно основание (частни заветници е плеоназъм), без да има нужда да се прибавят думите „на частно основание“ или „частни“. Всеки заветник, като такъв, е приемник (по случай на смърт) на завещателя на частно основание, сиреч той е частен правоприемник на завещателя, както купувачът е частен правоприемник на продавача.

За разрешаването на поставения въпрос кога имаме завещателно разпореждане, с което се придава качество на наследник, и обратно – кога завещателното разпореждане придава на получаващия нещо от наследството на завещателя качество на заветник (наистина може да има и завет на нещо, принадлежащо не на завещателя), меродавна е единствено волята на завещателя. Не е важно дали са употребени от него в завещанието думите, с които сам законът си служи (наследник, заветник), или изрази, които в правната наука обикновено се употребяват, за да означат едната или другата категория, като универсален приемник, универсален заветник или частен заветник или други някакви подобни изрази. Това много ясно се постановява в чл. 120 ЗНасл: „Със завещателни разпореждания могат да се установяват наследници или заветници, или да се употребява всяка друга форма, в която може да бъде изразена волята на завещателя“. Последното изречение е несполучливо преведено от първообраза. В чл. 827 от итал. ГЗ е казано в точен превод: „Завещателните разпореждания могат да се правят или за установяване (a titolo d’istituzione) на наследник, или на завет (чл. 760), или под каквото и да бъде друго наименование, годно да изрази (да манифестира) волята на завещателя.“

Значи, зависи от тълкуване волята на завещателя, както тя в конкретния случай е била изразена с употребените от него думи и изрази, за да се приеме дали той е искал да даде на лицето, в полза на което завещава нещо, качество на негов универсален приемник (наследник) или качество на частен приемник по случай на смърт, сиреч качество на заветник. Обикновено, когато е завещано цялото имущество, трябва да се приеме, че то е завещано като една правна съвкупност. Тогава ще имаме назначаване на наследник. Когато е завещан един дял от цялото имущество, като този дял е определен в дроб от цялото, взето като единица (1/2, 1/4 и т.н.), пак ще имаме установяване на наследник. Защото, като се завещава една такава квота, очевидно е, че тя се завещава като една правна съвкупност (от актив и пасив) и че „заветникът“ се има предвид, като общ (универсален) правоприемник, който ще дойде подир смърта на завещателя да встъпи в неговото място, като господар на тази квота от целокупното му имущество. Съмнение може да има относно волята на завещателя, когато е завещал на някого, без да назначава другиго за универсален приемник (за наследник), всичките си имоти, обаче поотделно изброени или почти всичките си имоти, все така изброени, или когато завещава единствения си имот (движим или недвижим), какъвто притежава в момента, когато прави своето завещание. Или когато завещава на един всичките си недвижими имоти (било че ги изброява поотделно или не ги индивидуализира), или всичките си движими имоти. В италианската докрина и юриспруденция са се очертали за такива случаи различни мнения.

Едни държат² на това дали завещателят е означил числено големината на дела от своето целокупно имущество и приемат само в такъв случай, че има назначаване на наследник. Други³ отричат необходимостта от такова цифрено определяне на дела, смятайки за достатъчно да се вижда, че завещателят, като е завещал редица свои имоти, един комплекс от имоти, волята му е била да гледа на тия имоти като съставящи една квота от цялото. Според R. di Ruggiero, Istituzioni di diritto civile, 7-o изд., T. III, с. 655 (§ 147, бел 1), трябва да се види дали в дадения случай завещателят, макар и да не е употребил изрази, означаващи дроби, е имал предвид идеална квота от цялото си имущество и е имал намерение нея да припише на едно или на няколко лица, като разпределя конкретно отделните имоти, образуващи такава квота, между тия лица. Според мен второто схващане е по-правилно. Вижте в този смисъл и Петко Венедиков, Курс на българското наследствено право, № 128, с. 179. Касае се за издирване волята на завещателя. Това е въпрос по съществото на делото, разрешаването на който от инстанцията по същество не подлежи на касационен контрол. В разглежданото решение ВКС обаче правилно е постъпил, като е отменил решението на инстанцията по същество, която само от факта, че завещаната къща е била единственият имот на завещателя, е заключила, че получателят на къщата е наследник, който отговаря за наследствените дългове. Това обективно обстоятелство, че завещаната къща е единственият имот на завещателя, само по себе си не говори за качеството на лицето, което получава къщата по завещание.

Може да се разпределят всичките имоти на завещателя чрез отделни завети на разни лица, без с това да се дава на заветниците качество на наследници. Наследник ще бъде в такъв случай най-близкия роднина по закон или приживелия съпруг и ще наследи само дълговете и евентуално законната си част. За да може да се приеме, че заветникът на единствения имот на завещателя е добил качеството на наследник, трябва обаче да се установи, че такава е била волята на завещателя, която трябва да се издири от цялото завещание⁴. Не може ли да се установи такава воля, тогава ще трябва да се окачестви като заветник лицето, на което е завещано единственото имущество на завещателя.

Бележки под линия: