(дата на записа: 24.09.2025 г., продължителност: 1:26:08)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Руският монах Зосима [Братя Карамазови]“ (24.09.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:
– Кой е Зосима и защо е толкова важен за Достоевски?
– Каква е разликата между записките на Подземния човек и житието на Надземния човек?
– Наистина ли всеки е виновен за всичко и защо страшната мечка не е виновна?
– Защо, за разлика от Иван Карамазов, Зосима „не връща билета“, а се радва на „хубостта на божия свят“?
– Бунт или смирение: кое е пътят към радостта?
– Защо трябва да страдаме?
– Наистина ли децата са „небесни“ птички?
– Има ли надежда за обикновения („простия“) човек?
– Ще свърши ли периодът на човешкото уединение?
– Как се отнасят свободата на потребление към монашеския път?
– Имаме ли право да съдим другите преди да осъдим себе си?
– Защо мъртвият Зосима се вмирисва и какво означава това?
– Ще успеят ли хората да се откажат от собствеността и от правата си?
Ако приемем, че адът е „страданието, че вече не можеш да обичаш“ (Братя Карамазови), то загубата на общността с другите води до задънената улица на „уединения“ индивидуализъм, в края на която стои … самоубийството. В продължение на предишните два епизода на Вокс нихили, посветени на различни теми от творчеството на Фьодор Достоевски: „Записки от подземието“ и „Самоубийство с разсъждения…“, който записахме на 16.07.2025 г., днес разговорът е от по-високите етажи от сградата на битието. Даваме думата на Зосима – „способният да живее“, за да ни покаже алтернативата на Подземието и на самоубийството. Неговото житие е обособено като Книга Шеста на романа „Братя Карамазови“, която може да бъде прочетена и самостоятелно („книга в книгата“) – като опит за позитивен отговор на „вечните“ въпроси, които вълнуват Достоевски в почти всичко, което някога е написал – и като литература, и като публицистика. Ако искате да разберете тайната на живота – този разговор е за вас 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Братя Карамазови. Фьодор Достоевски, прев. Димитър Подвързачов, Симеон Андреев. София: Издателство „Захари Стоянов“, 2017;
– Записки от подземието [Достоевски] (подкаст), Вокс нихили, Ratio podcast (16.07.2025) (линк);
– Самоубийство с разсъждения… [Достоевски] (подкаст), Вокс нихили, Ratio podcast (16.07.2025) (линк).
„…и се разговорихме за хубостта на божия свят и за великата негова тайна. Всяка тревичка, всяка буболечка, мравка, златна пчеличка, всички изумително знаят своя път, без да имат ум, за тайната Божия свидетелствуват, непрекъснато я извършват сами и, виждам аз, разпали се сърцето на милия юноша. Изповяда ми се той, че обичал гората и горските птички; бил птицелов, всяко тяхно подсвирване разбирал, всяка птичка умеел да примами; по-добро нещо от това да си в гората, казва, не знам и всичко е хубаво. „Право е — отговарям му, — всичко е хубаво и великолепно, защото всичко е истина. Погледни — казвам му — коня, голямо животно, което е близо до човека, или вола, който го храни и му работи, наведен и замислен, погледни образите им: каква кротост, каква привързаност към човека, който често пъти го бие безжалостно, каква незлобливост, каква доверчивост и каква красота има в неговия образ. Трогателно е дори като знаеш, че няма никакъв грях, защото всичко е съвършено, всичко освен човека е безгрешно, и Христос е с тях още преди да е бил с нас.“ — „Че мигар — пита момъкът — и те имат Христос?“ — „Та как инак — казвам му, — защото за всички е словото, всяко създание и всяка твар, всяко листенце се устремява към словото, пее възхвала на Бога, плаче пред Христа, незнайно за себе си, с тайната на своето безгрешно житие го прави. Ето — казвам му, — скита из гората страшна мечка, ужасна и свирепа, и никак не е виновна за това.“
Братя Карамазови,
Фьодор Достоевски,
прев. Д. Подвързачов и С. Андреев
