(дата на записа: 11.12.2023 г., продължителност: 01:31:24)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Истината и демокрацията“ (11.12.2023)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Иван Ланджев и Стоян Ставру обсъждат:
– Има ли място за истината в света на постистината?
– Каква е критиката на Фуко-Платон-Сократ срещу структурната невъзможност да казваш истината в обществата, в които властва демокрацията (Апология, Платон)?
– Каква е разликата между общественото мнение и истината (Критон, Платон)?
– Каква е разликата между политическата и философската паресия (смело казване на истината)?
– Кой може да казва истината и какво представлява изискването за етическа своеобразност (Смелостта за истината, Фуко)?
– Има ли разлика между казване на истината и правене на истината (Признанията на плътта, Фуко)?
– Какво представлява „скандалът на истината“ (Диоген и кинизмът)?
– Какъв е приносът на религията и на точните науки за смаляването на философския въпрос за истината?
– Какво са теориите за истина: кохерентистка, прагматистка, евидентистка, кореспондентна, семантична, дефлационна и др.?
– Защо един писател трябва да казва истината, а един музикант не е обвързан от подобно задължение?
– Как Българското селфи „каза“ истината и какво последва от това?
– Какво се случва с тези, които казват истината (два примера: Сократ и Исус)?
– Каква е връзката между истината и работата върху себе си?
– Трябва ли да занимаваме другите със себе си?
– Какво представлява „въобразяването на себе си“?
– Казахме ли в този епизод само истината и цялата истина?
Епизодът е посветен на една непосилна тема: темата за истината. Той е и заземен през текста на Иван Ланджев „Българско селфи“, за което може да се твърди, че представлява форма на казване на истината за българите. Обединихме се около тезата, че истината за българите може да бъде не само форма на патриотизъм, но и своеобразна работа върху себе си: Алеко също е обичал своя Бай Ганьо. Но има ли желаещи да чуят истината и какво точно означава да казваш истината. В нашия свят всеки претендира да казва истината, което е довело до превръщането на веридикцията в какофония. В крайна сметка може да си зададем и въпросът допринася ли по някакъв начин Вокс нихили за влошаване/подобряване на качеството на какофонията на истината в едно демократично общество? Чуйте и преценете… сами 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Българско селфи (видео), написано от Иван Ланджев и изпълнено от Захари Бахаров, Уou Tube, 04.11.2023 (линк);
– Критон (текст), Платон, прев. И. Държилов, 1988, Проект Тезей (линк);
– Апология на Сократа (текст), Платон, прев. Гаврил Кацаров, 1925 (1943), електронна обработка: Асен Тодоров, 2009, Проект Тезей (линк);
– Смелостта за истината. Управляването на себе си и на другите II (Курс лекции в Колеж дьо Франс 1983-1984) (книга), Мишел Фуко, прев. Антоанета Колева, ИК „Критика и хуманизъм“, 2021 (линк);
– Признанията на плътта. 4 том на “История на сексуалността (книга), Мишел Фуко, прев. Антоанета Колева, ИК „Критика и хуманизъм“, 2023 (линк).
Представяне на госта:
Иван Ланджев (1986) е поет и есеист. Завършва философия и културология в СУ “Св. Климент Охридски”, а от 2015 е доктор по руска класическа литература (дисертацията му е върху късния Лев Толстой). Фулбрайт стипендиант, специализира в Чикагския университет (2023). Гост-писател на Literarisches Colloquium, Берлин (2022). Носител на Голямата награда за поезия „Орфеев венец“ (2019), както и на „Южна пролет“, „Веселин Ханчев“, „Владимир Башев“. Негови стихотворения са преведени на 10 езика.
Работил е като сценарист на известни български сериали, в момента е творчески директор в рекламна агенция. Превежда от английски и руски, преподава творческо писане. Колумнист в “Булевард България”.
Философията е преди всичко усилие да работиш със себе си върху себе си. Определящо е именно усилието, а не улеснението, без това да означава, че философите са освободени (sic) от задължението да бъдат прецизни и ясни. В много случаи неяснотата е необходима именно, за да започне процесът на търсене, обръщане навътре към себе си и проблематизиране, през който процес да се снеме илюзията за яснота и вървящата с нея увереност, че знаем. Както (не)знаем, Сократ – лицето на философията :), е станал известен именно с това, че е обърквал тези, с които е разговарял (поне Платон (основно) ни го е представил такъв, може и да ни е объркал, не зная), както и с твърдението си, че знае, че нищо не знае…
Стоян Ставру
Дискорд канала на Рацио
13.12.2023
