(дата на записа: 15.01.2026 г., продължителност: 1:38:58)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Смирената държава“ (15.06.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Симеон Гройсман и Стоян Ставру обсъждат:
– Защо владетелят е свързан с Бога?
– Имат ли държавата и правото свещен произход?
– Кои са Левиатан и Бегемот?
– Как оправдаваме съществуването на държавата?
– Може ли да вярваме в морала на хората или е по-добре да ги караме да се страхуват?
– Кой владее историята и чии имена се пишат по нейните страници?
– Може ли да критикуваме властта, а да я разделяме?
– Защо обичаме Великите сили?
– Какво означава да живееш като патриот във „въобразени общности“?
– Предатели ли са тези, които оспорват националните „икони“?
– Как религиозните практики са свързани с международната сигурност?
– Има ли по-велики сили зад държавите?
– Морална философия или теория на икономиката?
– Може ли да съществува „световен полицай“?
Този епизод на „Вокс нихили“ е посветен на една от най-важните идеи в съвременна философия на правото: правовата държава, и нейната връзка с някои религиозни вярвания и практики. Разговорът изследва как се е осъществил преходът от свещената държава, която е резултат и продукт на волята на владетеля като въплъщение на Бог, към секуларната държава, която трябва да бъде разделена на няколко власти, за да може да бъде управлявана на принципа „разделяй и владей“. Ролата на полицията и гражданските протести са вплетени с обсъждане на необходимостта от международни правила, които да обвързват държавите със спазването на изисквания като тези за неприкосновеността на националния суверенитет и защитата на правата на човека.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Левиатан. За човека. За държавата (книга), Томас Хобс. Прев. Милена Вълнарова. София: Лист (линк);
– Понятието за политическото (книга), Карл Шмит. Прев. Георги Близнашки. Университетско издателство „Св. Клиент Охридски“ (линк).
Представяне на госта:
Доц. д-р Симеон Гройсман е доктор по право, доцент по Обща теория на правото в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по Обща теория на правото, Обща теория на държавата и Философия на правото, както и дисциплина „Право и религия“, която преподава в магистърската програма „Защита на основните права“ в ЮФ на СУ.
„…с оглед принципа на светската държава при произнасяне по искане за регистрация на религиозна институция сезираният съд не може да съобразява каноничното право, а следва да преценява наличието на предвидените в действащото позитивно право (Конституцията на Република България и Закона за вероизповеданията) предпоставки. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение, намира, че по отношение на относимия правен въпрос, по който е допуснат касационен контрол, даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в Решение № 5/11.07.1992 г. по к.д. № 11/1992 г. на КС тълкуване на разпоредбите на чл. 13 и чл. 37 от Конституцията. Противно на приетото от Конституционния съд, че посочените в чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 от Конституцията ограничителни основания са изчерпателно изброени и не могат да бъдат разширявани или допълвани чрез закон или чрез тълкуване, въззивният съд, споделяйки становището на първоинстанционния съд, е съобразявал наличието на доказателства, установяващи признание на религиозната общност от другите поместни православни църкви по каноничните закони, като предпоставка за допускане на исканото вписване.“
Решение № 214/16.12.2024 г. по т.д. № 563/2023 г. на ВКС, II т.о.
Източник: ЛЕКСЕБРА
