(дата на записа: 13.03.2023 г., продължителност: 1:12:06)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Кончината: разговори за смъртта“ (13.03.2023)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.
Любомир Бабуров, Ива Мечкунова и Стоян Ставру обсъждат:
– Може ли да говорим за смъртта?
– За какво говорим, когато говорим за смъртта?
– Какво се случва след „ръба“ на смъртта?
– Коя е „първата смърт“ и защо тя не е нашата (Левинас)?
– Има ли „добри“ практики, когато говорим за смъртта?
– Защо думите за смъртта се държат като апории?
– Може ли смъртта да бъде продуктивна?
– Каква е ролята на траура и може ли да бъде структуриран опита за смъртта?
– Какво представлява „не-крачката“, „не-достъпът“ в контекста на „възможността за абсолютната невъзможност на Dasein“?
– Разбираемо ли е това, което казват Хайдегер и Дерида (тезата „Хайдегерида“)?
– Колко начина на свършване познаваме: умиране, погиване и кончина?
– Безсмъртни ли сме и в какъв смисъл това „не е скандално“?
– Наша ли е смъртта и може ли „животът като такъв“ да се отнася към „смъртта като такава“?
– Какво представлява съдебно-медицинския дискурс към смъртта: апории срещу норми?
Разговорът е провокиран от провежданите срещи за разговори за смъртта.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Апории: Умиране-очакване на”пределите на истината” (книга), Жак Дерида, Преводач: Антоанета Колева, Издателска къща „Критика и хуманизъм“ (линк),
– Death Cafe (събития) (линк и линк),
– Death, Nothingness, and Subjectivity, Thomas W. Clark, Уикипедия, 1994 (линк).
„Кончината не означава умиране, но както видяхме, само едно битие-към-смъртта (Dasein), едно битие-обречено-на-смъртта, едно битие-за-смърт или насочено-към(или до)-смъртта (zum Tode) e способно на кончина. Ако то никога не погива (verendet nie) в качеството си на такова, в качеството си на Dasein (то може да погива в качеството си на живо същество, животно или човек като animal rationale, но не и в качеството си на Dasein), ако Dasein не просто погива (nicht einfact verendet), то може все пак да свърши, но следователно да свърши , без да погива (verenden) и без собствено да умира (das Dasein aber auch enden kann, ohne dass es eigentlich stirbt). Но то не е способно на кончина, без да умре. Следователно изобщо няма да бъде скандално да се каже че Dasein в своето изначално битие-за-смърт остава безсмъртно, ако под „безсмъртно“ се разбира „без край“ в смисъла на verenden. Дори ако умира (stirbt) и свърша (endet), то никога не мре (verendet nie). Dasein в качеството си на такова не познава край в смисъла на verenden. Най-малкото от тази гледна точка и в качеството си на Dasein аз съм ако не безсмъртен, то поне непогиващ: аз не свършвам, аз никога не свършвам, знам, че не ме очаква край.“
Жак Дерида, Апории, ,
прев: Антоанета Колева, КХ, 1998
Представяне на госта:
Ива Мечкунова е организатор на „Death Cafe“.
