1. Професор Холгер Шпаман от Юридическия факултет на Харвардския университет в своя скорошна лекция, посветена на приликите и разликите между общото право и континенталноевропейското право[1], разказва шеговит мисловен екперимент. Да кажем, че ви отлекат и със завързани очи ви изоставят в непозната за вас страна. Как да познаете дали сте се озовали в страна, принадлежаща към общото право (common law), или в страна от континенталноевропейското право (civil law)? Намирате адвокат и го питате дали можете да направите нотариално завещание. Ако отговорът е отрицателен, то вие сте в страна, принадлежаща към общото право (common law). Обаче ако отговорът е положителен, то вие сте в страна от континенталноевропейското право (civil law), защото няма нито една държава, принадлежаща към тази правна традиция, която под една или друга форма да не познава нотариалното, или още известно като публично, завещание.
След този анекдот, мисля, обясним е интересът ми към въпросите на нотариалното завещение като институт на наследственото право, както и чувствителността ми към съдебни решения, които тълкуват погрешно или поне много спорно уредбата на нотариалното завещание.
2. Думата ми е за решение № 79 от 03.08.2022 г. по гр.д. № 4315/2021 г., ВКС, I г.о.[2], с което ВКС е приел, че е действително нотариално завещание, при съставянето на което единият от двамата инструментарни свидетели е лице във фактическо съпружеско съжителство с облагодетелстваното от завещанието лице.
Конкретно касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Установената в чл. 584, т. 3 ГПК несъвместимост на инструментарните свидетели по отношение на завещателя, който се явява по смисъла на чл. 572 ГПК единственото лице страна и участник в нотариалното производство по съставяне на нотариално завещание, приложима ли е и по отношение на лицето, в чиято полза се завещава ?“.
По поставения правен въпрос ВКС намира следното (цитирам in extenso):
„Завещанието е едностранен формален акт, с който завещателят се разпорежда с имуществените си права, произвеждащ действие след смъртта на завещателя. Предвид тези основни характеристики на завещанието и с оглед предотвратяване спорове относно действителната воля на завещателя и валидността на направеното от него изявление, в Закона за наследството са разписани нарочни разпоредби, регламентиращи реда за съставяне и формата на завещанието. Относно нотариалното завещание в чл. 24, ал. 1 ЗН е въведено императивното изискване то да бъде извършено в присъствието на двама свидетели. При липса на друга уредба в специалния закон – Закона за наследството, приложение намират общите правила на нотариалните производства – глава петдесет и четвърта ГПК. Следователно по отношение на т.нар. инструментарни свидетели, в чието присъствие се извършва нотариално завещание, е приложимо ограничението, въведено в чл. 584, т. 3 ГПК. По силата на тази разпоредба се забранява в нотариалното производство да бъдат свидетели лица, които са в определени родствени или брачни връзки, както и във фактическо съпружеско съжителство с участниците и страните в производството. Целта и смисълът на забраната са при съставяне на завещанието да не присъстват лица, които могат да са заинтересовани от имущественото разпореждане на завещателя и да въздействат върху волята му. С въвеждането на забраната се обезпечава в максимална степен удостоверяването на действителната воля на завещателя за разпореждане с имуществото му. Следователно нормата на чл. 584, т. 3 ГПК защитава интереса на завещателя и осигурява правото му съзнателно, свободно и спокойно да направи своето завещателно разпореждане.
Разпоредбата на чл. 584, т. 3 ГПК ясно и изчерпателно сочи лицата, спрямо които е приложима несъвместимостта на свидетелите, и това са нотариусът и лицата по чл. 572 ГПК – страните и участниците в нотариалното производство. Облагодетелстваното от завещанието лице не е нито страна, нито участник в нотариалното производство, поради което и няма основание забраната на чл. 584, т. 3 ГПК да се прилага и спрямо него.
Горният извод намира подкрепа и в ретроспективния анализ на законовата уредба, касаеща инструментарните свидетели. В чл. 47 от Закона за нотариусите и мировите съдии, които извършват нотариални дела (отм.), свидетели при извършването на актовете, под опасност за тяхната недействителност, не могат да бъдат лицата, в полза на които в самия акт се прави някакво разпореждане, а така също, които се намират с тях или с участващите в акта в някое от отношенията, посочени в чл. 43 от закона. В чл. 72 от Закона за наследството (1890) изрично пък е предвидено, че не могат да бъдат свидетели при извършване завещание с официален акт нито заветниците, каквито и да са те, нито техните роднини до четвърта степен включително. В последвалата правна уредба – чл. 480, б. „в“ ГПК (1952) –ограниченията за свидетелите, в присъствие на които се извършва нотариалното действие, са сведени само до връзката им със страните и участниците в нотариалното производство, както и с нотариуса, като не се предвижда ограничение тези свидетели да са в близки отношения с лицето, в полза на което се съставя завещанието. Разликата в правната уредба сочи еднозначно на извода, че волята на законодателя относно изискванията, на които следва да отговарят свидетелите, е претърпяла промяна и съответно ограниченията за свидетелстване, действали в определен период от време, не следва автоматично да се пренасят и за следващ период, щом такива изрично не са предвидени в закона, приложим към релевантния момент.“
3. Горното решение е погрешно и като краен извод, и като тълкувателен метод, и като конкретни съображения.
Като начало, по самия тълкувателен въпрос, на който е даден отговор, вярно е, че чл. 584, т. 3 ГПК не забранява на облагодетелстваното от завещателно разпореждане лице да бъде инструментарен свидетел при съставянето на нотариално завещание. Но такава забрана има един ред по-надолу в текста на закона! В разпоредбата на чл. 584, т. 4 ГПК! Така че тезата, че няма законова забрана да бъде инструментарен свидетел наследник по завещание или заветник по нотариалното завещание, е грубо невярна.
Дали обаче е погрешно схващането, че фактическият съжител (конкубин, респ. конкубина) на облагодетелстваното от нотариалното завещание лице може да бъде инструментарен свидетел?
В правната литература има две схващания за това кой не може да бъде инструментарен свидетел според връзката му с облагодетелстваното лице по нотариалното завещание.
Според проф. Цанка Цанкова и според доц. Анна Станева не може да бъде инструментарен свидетел лице, в чиято полза има завещателно разпореждане, като тези две авторки не включват сред лицата, неспособни да бъдат инструментарни свидетели, съпруга, фактическия съжител, роднините по права линия, роднините по съребрена линия до 4-та степен и роднините по сватовство до 1-ва степен на облагодетелстваното лице, осиновения, осиновителя, поднастойния[3].
Напротив, според Христо Тасев и проф. Петко Венедиков не може да бъде инструментарен свидетел лице, в чиято полза има завещателно разпореждане, но също така неспособни да бъдат инструментарни свидетели са и съпругът, роднините по права линия, роднините по съребрена линия до 4-та степен и роднините по сватовство до 1-ва степен на облагодетелстваното лице, осиновения, осиновителя, поднастойния[4].
Кое становище е правилното? За да отговоря на този въпрос, ще ползвам три групи доводи: езикови, исторически (черпени от процеса на законодателна работа по текстовете) и функционални (стъпващи на функцията на разглеждания институт).
4. Както вече посочих, чл. 584, т. 4 ГПК и аналогичният чл. 480, б. „г“ ГПК (1952) забраняват да бъдат свидетели лицата, в чиято полза има разпореждане в акта. Но не забраняват роднини или близки на такива облагодетелствани лица да бъдат инструментарни свидетели. Дали това е краят на историята? Никак! Вече разглежданата предходна т. 3 на същата разпоредба забранява да бъдат инструментарни свидетели тези, които се намират с лицата по чл. 472 (страните и участниците в нотариалното производство) или с нотариуса в някое от посочените в чл. 575 отношения.
Видно е, че тук има препращане, обаче препращането е не само към първата алинея на чл. 575 ГПК, а общо към чл. 575 ГПК, а втората алинея на чл. 575 изрично забранява на нотариуса да участва в производство, в което има да се извършва нотариално действие, когато в сделката или документа се съдържа разпореждане в полза на някое от лицата по ал. 1.
Следователно езиково може да се приеме, че така както има основание за отвод на нотариуса от извършването на нотариален акт и в частност на нотариално завещание в полза на негов, на нотариуса, съпруг, фактически съжител, възходящ и пр., така и има основание за отвод на инструментарен свидетел от участие при съставяне на нотариално завещание, ако този свидетел е съпруг, фактически съжител, възходящ и пр. на облатодетелствано в завещанието лице.
5. Историята на създаването на законовия текст също сочи на довод в полза на тезата, застъпена тук. Както посочих, самият ВКС в коментираното решение прави опит за исторически анализ. Този подход е похвален, но в случая ВКС не се е справил успешно със задачата. Причината е, че от Закона за нотариусите и мировите съдии, които извършват нотариални дела (1885) и от Закона за наследството (1890) ВКС направо е прескочил към ЗН (1949) и ГПК (1952), пропускайки факта, че е имало един „промеждутъчен“ закон – Законът за нотариата, обн. ДВ, бр. 295/16.12.1948 г.
Именно с този закон се реорганизира нотариалната работа по нов начин, под влияние на съветски образци. Същевременно с този закон се опростява формата на нотариалните актове, като се премахва изискването за наличие на инструментарни свидетели и такива остават само за предвидените в специален закон случаи (понастоящем само за нотариалното завещание). Именно с този закон, в неговия чл. 22, за първи път се появява разпоредбата, която след това е пренесена в чл. 480 ГПК (1952) и чл. 584 ГПК.
Мотивите на законопроекта на Закона за нотариата от 15.10.1948 г., от първото четене в пленарна зала от 17.11.1948 г. и от второто четене в пленарна зала от 19.11.1948 г. са достъпни в сканираните и качени на сайта на Народното събрание Стенографски дневници на VI ВНС. Първаночалният текст на чл. 22 е бил следният: „За свидетелите, преводачите и тълковниците при нотариуси се прилагат разпоредбите на Закона за гражданското съдопроизводство“. Още при първото четене обаче докладчикът от Законодателната комисия е констатирал, че препращането към друг закон затруднява работата и разбирането на текста, като е нужно в самия Закон за нотариусите (нотариата) да се посочат качествата, които трябва да притежават лицата, или по-правилно на пречките, които препятстват участието на едно лице като свидетел, преводач и тълковник в нотариално производство. Предложението е текстът да се преформулира така:
„Не могат да бъдат свидетели, тълковници и преводачи:
а) недееспособните и лишените от права по чл. 30 от Наказателния закон;
б) тези, които са неграмотни на българския език;
в) съпругът, роднините на страните и нотариуса по възходяща, низходяща и съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен; осиновените от страните или нотариуса; осиновителите на страните или нотариуса и настойниците на страните;
г) лицето, в чиято полза се съдържа разпореждане в акта;
д) слепите, глухите и немите;
e) служещите в нотариата и в съдебните учреждения в мястото, където е нотариатът“.
Именно това е окончателната формулировка на разпоредбата. И макар от мотивите на законопроекта, а и при обсъждането в зала, да е несъмнено, че целта на Закона за нотариата от 1948 г. е да опрости някои формалности на нотариалните производства в сравнение със завареното законодателство, няма данни да се е целяло смекчаване на изискванията за отвод на нотариуса, свидетелите, преводачите и тълковниците. Първоначалната редакция на чл. 22 е препращала към отделните основания за отвод/отказ от участие в ЗГС (1930), които са различни за съдия, съдия-изпълнител, свидетел, преводач и тълковник. Тази редакция се е сметнала за твърде обща и абстрактна и е предложена по-конкретна редакция, без обаче да се е целяло смекчаване на основанията за избягване на конфликт на интереси.
6. Какво собствено трябва да мислим за интересуващия ни въпрос от гледна точка на целта/функцията на института на инструментарните свидетели? Както е известно[5], инструменталните свидетели са контролни лица, които заедно с нотариуса съудостоверяват, приподписвайки акта, че съдържанието му отговаря на действителното фактическо положение. Те са свидетели за истинността на съставения нотариален акт, поради което тяхното присъствие при съставяне на акта и годността им да бъдат инструментарни свидетели са условия за валидност на акта.
Именно наравно с нотариуса, а дори и като контрол над самия нотариус, участват инструментарните свидетели, поради което изискванията за отвод на последните не могат да бъдат по-смекчени в сравнение с изискванията за отвод на нотариуса при съставяне на нотариално завещание. Точно както е недопустимо нотариус да участва при съставяне на нотариално завещание, в което има разпореждане в полза на неговата конкубина например, толкова недопустимо е и да участва като инструментарен свидетел конкубина на облагодетелствано от нотариалното завещание лице.
Самата същност на свидетелите при съставяне на нотариално завещание предполага, че в бъдещ исков процес, в който се обсъжда действителността на завещанието, тези лица могат да бъдат призовани да свидетелстват. Кой би бил ответникът по иск за нищожност или за унищожаване на нотариалното завещание? Лицето, в чиято полза има завещателно разпореждане в завещанието. Конкубината на това лице, ако се позволи да бъде инструментарен свидетел в нотариалното производство, с охота би свидетелствала в полза на своя съжител, но би отказала да свидетелства, ако й се задават въпроси против интересите на нейния съжител. Както е посочено в чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК, никой няма право да се отказва от свидетелстване освен: роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен (тъстът, тъщата, свекърът, свекървата, доведеното или завареното дете), съпругът и бившият съпруг, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство.
Лица от кръга на тези по чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК е безсмислено да бъдат допускани като инструментарни свидетели при нотариално завещание, защото тези лица по своя воля биха могли да откажат да свидетелстват за участието си в нотариалното производство.
Аз обаче мисля, че кръгът на изключените лица от участие като свидетел при съставяне на нотариално завещание е по-широк и обхваща всички лица, за които са налице забраните по чл. 584 ГПК и чл. 575 ГПК.
7. Накрая, остана да обсъдя един допълнителен въпрос: има ли основание за конфликт на интереси/отвод на инструментарни свидетели поради връзка помежду им. Напр. могат ли двама съпрузи, иначе несвързани със завещателя и с облагодетелстваните от завещанието лица, да бъдат едновременно инструментарни свидетели? В литературата се отговаря положително[6]. Изрична законова норма за противното няма, но у мен се пораждат съмнения.
Както посочих, инструментарните свидетели присъстват като контролни лица, наред с нотариуса, в нотариалното производство и при нужда в бъдещ процес могат да бъдат призовани да свидетелстват за възприятията си на факти, засягащи действителността на завещанието. Съгласно чл. 166, ал. 2 ГПК не могат да откажат да свидетелстват, но могат да откажат да дадат отговор на определен въпрос, като посочат причината за това, лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на лицата по ал. 1, т. 2 непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване. Т.е. единият инструментарен свидетел може да откаже да свидетелства по определени въпроси, свързани с нотариалното производство, когато се страхува, че с отговорите си на тези въпроси може да засегне другия инструментарен свидетел, ако последният е негов роднина по права линия, брат, сестра, роднина по сватовство от първа степен, съпруг, бивш съпруг, както и лицето, с което е във фактическо съпружеско съжителство. Ето че потенциален конфликт на интереси може да има[7]. Въпреки това не съм готов да извеждам по тълкувателен път ограничение за участие на роднини и близки помежду си като инструментарни свидетели при липса на ограничаваща законова норма.
Бележки под линия:
[1] Лекцията е достъпна в платформата Ютюб: „Митове и реалност за общото право и континенталното право“. Holger Spamann examines the myths and reality of common and civil law, достъпна на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=uHrtq-hCiwo.
[2] Цитирам по сайта на ВКС.
[3] Цанкова, Ц. Завещанието в българското наследствено право. 2 прераб. и доп. изд. С., Фенея, 1995, с. 98; Станева, А. Наследствено право. С., Сиела, 2022, с. 213.
[4] Тасев, Хр. Българско наследствено право. 4 осн. прераб. изд. С., Наука и изкуство, 1987, с. 57 (това е последното приживно издание на този учебник, но тезата фигурира още от второто издание от 1956 г. и продължава в следващите издания, вкл. и в изданията след смъртта на автора, представляващи преработка на проф. Георги Петканов и проф. Симеон Тасев); Венедиков, П. Наследяване по завещание. Редакция д-р Васил Петров. С., ИК „Петко Венедиков“, 2022, с. 30.
[5] Сталев, Ж. Нотариалният акт. 2 изд. [първото от 1943]. С., Фенея, 2004, с. 111.
[6] Сталев, Ж. Нотариалният акт. Цит. съч., с. 115; Цанова, Ц. Цит. съч., с. 98, под линия.
[7] Планиол, М. Елементарно ръководство по гражданско право. Дарения и завещания. прев. Т. Наследников. С обяснителни бележки от Й. Фаденхехт. С., печ. „Херманъ Поле & С-ие“, 1926, с. 117, цитира френския закон от 7 декември 1897 г., който позволява на пълнолетната жена да бъде свидетел по нотариално завещание, но предвисва, че двама съпрузи не могат едновременно да бъдат инструментарни свидетели при едно и също завещание.