Култивираното месо: морални предизвикателства по пътя

(доклад, представен на десетата национална конференция по биоетика и биоправо „Живот и/или технологии“ (2022))

Въведение

Ценностният дебат около използването на месо и продукти от животински произход за храна от хората има своята дългогодишна история. Доколкото обаче моралните аргументи проправят своя път в публичното пространство по-трудно от екологичните и икономически такива, дискусиите около необходимостта от преосмисляне на механизма на добиване на месо в голяма степен изместват тези, повдигащи въпроса морално ли е изобщо животните да се използват за храна от хората. Еко-технологични решения, каквото е разработването на „култивирано месо“, използват за свои градивни елементи аргументи и доказателства както от областта на морала, така и на екологията и икономиката, като дават обещание на обществото, че не просто носят разрешение на моралните му конфликти (там, където има такива) с използването на животни за храна, но и че чрез избора им отделният човек ще се превърне в участник в избавянето на планетата от катастрофални и необратими климатични промени. Независимо дали се разчита на вътрешната потребност от одобрение или на теории за вроденост на моралното чувство¹, технологичните решения, засягащи бъдещето на месото, добиват нарастваща популярност в последните 10 години чрез послания като „добра алтернатива за тези, които искат да бъдат по-отговорни, но не искат да се променят“².

Настоящата статия проследява пътищата за мобилизиране на екологични, морални и социални аргументи и използването им като инструмент в заявяването на преимуществата на култивираното месо пред „традиционното“ (добито чрез умъртвяване на животни). Изследвани са потенциалните вреди, които разработваната технология носи заряда да причини чрез преднамерено заблуждаващи публични послания и насърчаване, вместо проблематизиране на консуматорската култура.

Актуални измерения на проблема с отглеждането на животни за добиване на месо

Глобалните екологични последствия от индустриалното животновъдство са сред най-популярните аргументи в комуникирането на потребността от предприемане на действие. Когато обаче те се използват от позицията на бизнеса, промяната е разглеждана като необходимост от изменение на технологията, но не и ограничаване на консумацията – дори напротив, целта е нейното засилване чрез неутрализиране на преживяванията на вина. Промяната, мислена като преосмисляне на поведението и стремеж към умереност, е непопулярна пазарна цел, присъща преди всичко на етическите изследвания върху морала в една преобладаващо академична среда.

Животновъдството представлява около 18% от антропогенните емисии на парникови газове, но това, противно на популярното разбиране, не са единствено емисии от храносмилателната система на животните. Най-големият дял на емисиите, свързани с отглеждането на добитък, идва от обезлесяването. Освобождаването на метанови емисии от ферментацията на органичната материя в храносмилателната система на преживните животни представлява едва няколко процента от общите емисии на парникови газове.³ Около 80% от глобалното обезлесяване е в резултат от производството на земеделски култури, а близо ? от соята, произведена в световен мащаб, е предназначена за изхранване на добитъка в индустриалното животновъдство. Едва 7% от произведената култура е използвана за директна консумация от хора, както и за производство на храни (заместители на млечни и месни продукти).⁴

66% от антибиотичните лекарства, произведени в света, са предназначени за индустриалното животновъдство като превантивна мярка срещу разпространението на зарази в стопанствата.⁵ В същото време приблизително 60% от инфекциозните и паразитни заболявания сред хората (зоонози) имат животински произход, а около 75% от новопоявяващите се заболявания преминават междувидовата бариера.⁶

Нерентабилността в индустриалното отглеждане на животни за месо може да бъде видяна и в настоящата графика (фиг. 1), съпоставяща площта, заета от индустриално животновъдство, с тази, заета от земеделие, както и обратнопропорционалния глобален калориен и протеинов запас, произтичащ от двата типа дейност.

(фиг. 1)⁷

Изброените негативни последици от индустриалното животновъдство както върху околната среда, така и върху живота и здравето на отделния човек, са активно мобилизирани като аргументи в процеса на търсене на устойчиви решения. Култивираното месо бива видяно именно като такава алтернатива за бъдещето, обещаваща не само да предотврати жестоките практики по отглеждане и умъртвяване на животни за храна, но и да допринесе съществено към възстановяването и опазването на околната среда, както и към общественото здраве.

Култивираното месо и технологичните обещания

Култивираното месо е продукт, получен чрез извличане на стволови клетки от мускулната тъкан на животно, които биват поставени в биореактор и хранени с протеин, за да се подпомогне растежът на тъканите. За разработването на технологията са използвани техники от тъканното инженерство, приложими в полето на регенеративната медицина. Идеята за „месо, отгледано в лаборатория“ добива популярност малко след 2000 г., но значимите постижения са реализирани в последните 10 години.

За основоположник на идеята е считан д-р Марк Пост от Университета в Маастрихт, който през 2013 година представя демонстрационна версия на постижението си⁸, изтъквайки екологични, социални и етически аргументи в обосноваването на необходимостта от този революционен подход.

Едно от предизвикателствата, пред които до скоро бе изправена тази технология на производство на месо, бе необходимостта от използване на говежди серум в култивирането му. Говеждият серум (fetal bovine serum – FBS) се извлича чрез умъртвяването на оплодена крава и изпомпването на кръвта от плода чрез сърдечни пункции. Сама по себе си, тази процедура е достатъчна, за да компрометира напълно както етическите претенции на култивираното месо, така и значима част от екологичните ползи, доколкото необходимостта от говежди серум означава и необходимост от отглеждане на достатъчно количество добитък за извличането му. Именно в посока разработване на заместител на FBS са влагани значими усилия от страна на 70 новооткрити компании в света⁹, инвестиращи в производството на култивирано месо.

През 2020 г., въпреки липсата на надежден заместител на серума, консумацията на месо, отгледано в лаборатория (под формата на „пилешки хапки“), е официално одобрено в Сингапур¹⁰. В хода на създаване на настоящата статия, на 18 януари 2023 г., “Eat Just”, единствената компания в света с разрешително за продажба на култивирано месо на масовия пазар, публикува изявление, в което съобщава, че Агенцията по храните на Сингапур е одобрила разработения от тях заместител на говежди серум¹¹, което поставя началото на нов етап в производството и разпространението на клетъчните култури от животински произход. Независимо че компанията не разкрива какъв е произходът на този „заместител“, уверенията са, че неговото производство не изисква използването на животни. Реализираното откритие обаче не отменя факта, че в продължение на две години, под екологични и хуманни лозунги, компанията с одобрението на правителството предлага своя продукт на пазара, произведен чрез прилагането на дълбоко проблематична технология.

Оставяйки настрана проблема със серума, нека проследим хода на резултатите по отношение на предвиждани ползи в останалите екологични направления. Изследвания от 2021 г.¹² посочват трудността в измерването и оценката на екологичните ползи от производството на култивирано месо, доколкото са налице множество трудности, свързани с набавянето на релевантна информация и планирането на бъдещите производствени процеси спрямо предполагаемото търсене на продуктите. Въпреки това, сравнителен анализ на очакванията през 2011 и 2014 г. демонстрира спорния положителен принос на тази технология към актуалните екологични проблеми що се отнася до използването на енергия, както и на водни ресурси за производството на култивирано месо (фиг. 2).

(фиг. 2)¹³

Ако допуснем, че производството на култивирано месо би намалило това на индустриално отглеждани животни, то безспорен би бил приносът на тази технология в три посоки: 1) овладяване на глобалния проблем с антибиотичната резистентност; 2) овладяване на зоонозите и 3) превенция на обезлесяването. В този контекст, амбиция, на която е необходимо да се отдаде внимание, е претенцията на застъпниците на култивираното месо, че то носи потенциала да замени изцяло отглеждането и използването на животни за храна от хората. Доколкото подобен процес зависи в значима степен от нагласите и културните особености, характерни за дадено общество, по-скоро бихме допуснали, че култивираното месо ще присъства на пазара независимо от „традиционното“, отколкото че ще го замени. С други думи, въвеждането на нов продукт на пазара не би могло да бъде гаранция за отпадането на утвърдените такива, каквито са месните, добити от индустриално животновъдство.

Изследвания от последните години сочат, че консумиращите месо изпитват отвращение от култивираното месо и го определят като „неестествен продукт“.^14,15 Поради технологията си на производство, неговите вкусови характеристики се различават от тези на „традиционното месо“, но дори перспективата за тяхното усъвършенстване не повлиява върху предпочитанията на потребителите.¹⁶ Най-оптимистичните сценарии в проучванията на нагласите нареждат култивираното месо до традиционното, определяйки го като възможна алтернатива, но не и устойчив избор. Някои традиционни нагласи, според които използването на животни за храна е същността част от човешката природа, допринасят за посочените резултати.¹⁷

Точки на етическо напрежение

Основното възражение, както и тезата, около която е изграден настоящият текст, гласи, че култивираното месо е израз на погрешно формулиран проблем¹⁸. С други думи, не консумацията на месо – като факт и мащаб, а технологията на добиването му е причина за задълбочаването на екологичните проблеми в света. Подобно екомодернистко дефиниране на проблема води и до очевидното му решение, а именно – търсене на по-ефективни технологии вместо изследване и на други фактори, потенциално обвързани с проблема.

Екологичните решения, видени през призмата на технологичното усъвършенстване, не целят адресиране на проблемното поведение сред обществото и насърчаване на неговата умереност, техният стремеж е към предлагане на по-малко разрушителни за околната среда технологии, които обаче не повлияват негативно пазара. С други думи, запазват (и дори насърчават) консуматорската култура, облекчавайки вината от приноса към екологичните вреди посредством аргумента за прилагането на „по-добри“ технологии.

Употребата на добър в контекста на технологиите в екологията заслужава специално внимание. В израза „по-добра технология“ се откроява не само многоместната употреба на предиката „добър“, типично за всекидневната реч, но и препратката към неговата абсолютна употреба в морален смисъл – добрите технологии превръщат избиращите ги в добри хора, доколкото не-добрите технологии, в контекста на екологията, са натоварени с послания за вина и срам, които се пренасят и върху избиращите ги. В заявяването, че индустриалното отглеждане на животни е морално осъдително заради страданието, което носи на животните, както и заради екологичните вреди, то възползващите се от продукта на тази технология лесно биха могли да бъдат определени като лишени от морал, с което да бъдат засилени и преживяванията им на срам и вина от това „съучастничество“. С навлизането на „добрата технология“ идва и шансът за морално изкупление, което човек може да си закупи. Именно обвързването на моралността с нивото на технологично усъвършенстване на даден процес отмества фокуса от проблема с прекомерната консумация на месо към проблема с начина на добиването му.

Водещите аргументи в обосноваването на необходимостта от технология като прилаганата за производството на култивирано месо имат силно изразен утилитарен характер. В този контекст сме свидетели на прилагането на сравнителен подход, търсещ „по-малкото зло“, който обаче е ориентиран към разрешаване на практическите проблеми и в частност – количествените, оставяйки на заден план качествените такива, отнасящи се до морала. Философските изследвания, ползващи се от утилитарни аргументи, оценяват култивираното месо по очакваните резултати, безкритично приемайки прогнозите за успеха и въздействието му, представени от компании, имащи финансов интерес от въвеждането на продукта в продажба, заради значимите инвестиции, които са осъществили по пътя към реализирането на тази цел. Пример за подобна прибързана реакция е публикацията на Питър Сингър в „The Guardian“ през 2013 г., възхваляваща култивираното месо, като технологията на бъдещето, която ще реши проблема с причиняването на страдание на животни в индустриалното животновъдство. Сингър прави това изявление, сякаш напълно неосъзнаващ (или неинформиран) значимия морален проблем с използването на говежди серум.¹⁹

Потенциала за нанасяне на морална вреда, като следствие от технологичните обещания за бъдещето, е проблем, който също изисква внимание. Представянето на култивираното месо като откритие, което „ще спаси планетата“²⁰, носи потенциала да остави обществото с усещането, че решението на екологичните проблеми, задълбочавани с години, е на една ръка разстояние. Това, от своя страна, крие риск от отлагане на предприемането на промени както по отношение на индивидуалните избори, така и на колективните решения, в очакване на технологичния отговор, който ще предотврати необходимостта от иницииране на сериозни промени в навиците и поведението.

Култивираното в лабораторни условия месо може да се разглежда и като продукт на индустриализацията, който довежда до крайност дистанцирането на човек от храната и начина на нейното добиване. Нещо повече, на идейно ниво тази технология разделя месото от неговия източник, с което бележи, навярно, най-високата точка на контрол на човека над животните, достигана до момента. Вместо обичайното свеждане на животното до „машина за протеини“ (в индустриалното животновъдство), животното вече липсва, а на негово място е останала единствено „машината за протеини“²¹. То изчезва, тъй като именно неговото тяло се разглежда като източник на социално неудобство и екологични вреди. Подобни технологични стратегии за разрешаване на екологични проблеми носят предпоставки за постепенно и устойчиво дистанциране на човек от природния свят, внушаване на усещането, че хората са способни да „поправят“ природата, а на следващ етап – да заменят елементи от нея с по-съвършени технологични решения.

Изследването на култивираното месо, като краен израз на желанието на човек да съществува без да причинява смърт и да носи вина, е явление, което заслужава посвещаването на отделен текст по темата. Следваща задача в проучването на темата за мястото на биотехнологиите в производството на месо би могла да бъде именно изследването на моралните проблеми, свързани със съвестта, както и нейното преднамерено въвличане в публични дискусии около консумацията на месо и неговите алтернативи.

В психичен план изследванията относно възможността за съществуване/хранене без причиняване на смърт могат да бъдат допълнени и от представянето на проблема за сянката, разглеждан от Юнг. Преди всичко, тя (сянката) не би могла да бъде осъзната без полагането на значителни морални усилия от личността.²² Този акт е същественото условие за всякакъв вид себепознание, а и предприемане на морално действие. Срещата със собствената сянка, която всеки има (тъмните страни на личността), неминуемо сблъсква човек и с отговорността, която носи за собствения, както и за споделения живот, с други думи сянката е източник на фрустрация, която се явява необходимо условие за човешката саморефлексия.

Заключение

Култивираното месо дава своята сериозна заявка за разрешаване на някои значими екологични и здравни проблеми, пред които е изправено човечеството. Патосът от технологичния прогрес обаче носи и тенденцията към отместване на вниманието от етическите и социалните проблеми, които носи със себе си. Реализирането на решения с глобален характер, преимуществено аргументирани от ползата, без оглед на потенциалните морални вреди, които биха нанесли, изисква своевременно проблематизиране.

Създаването на възможности, чиято функция е, преди всичко, да обслужват човешкото поведение и едва след това – да допринесат за възстановяването или предпазването на околната среда от обществени вреди, крият множество рискове – както морални, така и екологични. Именно в този контекст е необходимо внимателно разграничаване на пазарните от екологичните интереси. Производството на храна не се свежда единствено до получаване на по-ефективен краен продукт, то включва богат набор от динамични взаимоотношения, които не са морално неутрални.

Библиография:

1. Escobar, M. et. al. (2021). Analysis of the Cultured Meat Production System in Function of Its Environmental Footprint: Current Status, Gaps and Recommendations. Foods, 10(12), 2941.

2. Galusky, W. (2014). Technology as Responsibility: Failure, Food Animals, and Lab-grown Meat. Journal of Agriculture and Environmental Ethics.

3. Joo, S. T. et al. (2022). A Comparative Study on the Taste Characteristics of Satellite Cell Cultured Meat Derived from Chicken and Cattle Muscles. Food Sci. Anim. Resour, 42.

4. Jung, C. (1971). Aion: Phenomenology of the Self (The Ego, the Shadow, the Syzygy: Anima/Animus). In: Campbell, Joseph (ed.). The Portable Jung. Penguin Books. pp. 145-146.

5. Rosenfeld, D. L., Tomiyama, J. J. (2022). Would you eat a burger made in a petri dish? Why people feel disgusted by cultured meat. Environ. Psychol. 80, 101758.

6. Siegrist, M., Hartmann, C. (2020). Perceived naturalness, disgust, trust and food neophobia as predictors of cultured meat acceptance in ten countries. Appetite, 155, 104814.

7. Shellenberger, M.; Nordhaus, T. (2004). The Death of Environmentalism. Global Warming Politics in a Post-Environmental World.

8. Zangwill, N. J. (2021). A Comparative Study on the Taste Characteristics of Satellite Cell Cultured Meat Derived from Chicken and Cattle Muscles. Am. Philosoph. Assoc., 7.