(дата на записа: 22.04.2023 г., продължителност: 01:17:59)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„КОСМОС и… козметика“ (22.04.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат:
– Каква е разликата между космос и вселена?
– Защо космосът не обича винтидж?
– Възможно ли е окрайностяването на една безкрайност?
– Какво значение имат измеренията?
– Каква е връзката между космоса и дома?
– До къде може да стигне експанзията на порядъка и порядъчността?
– Може ли да съществува космос, който е… грозен?
– Слънцето субект ли е?
– С какво е велик Айнщайн?
– Физика ли е квантовата „физика“?
– Какво се крие зад стремежа за „теория на всичко“?
– Можем ли да се откажем от порядъка и правилата?
– Как космосът и козметиката са свързани?
– Как понятието за космос е свързано с желанието за завладяване и власт?
– Какво представлява „черната маса“?
– Каква е връзката между линийката и линейката?
Ако искате да разберете (и имате достатъчно нерви да слушате!), в този епизод ще попаднете на ключовата дефиниция, според която космосът е „ограничена, затворена или още крайна безкрайност“. Космосът се върти в кръг, той е тяло, което се превърта в кръг, като това, че описва кръг, е аргумент в полза на неговата крайност. И още от този път изобилстващите дефиниции в разговора: „… веществото, от което небето и звездите са съставени, се нарича ефир (етер); той е огневиден, чист, божествен елемент и бяга вечно по кръга. Етерът не е допълнителен, а основен пети елемент, наред с другите четири: земя, вода, въздух и огън. Космосът представлява свят (направен за човека), в центъра на който стои непоколебимата твърд на Земята“. Космосът е „сценична площадка на божествените, богочовешките (героични) и човешки зрелища“ (Петър Горанов). За разлика от космоса, Вселената е един „свят без център, направен незнайно за кого, незнайно защо и което е още по-научно (сциентиско): незнайно от кого“ (Петър Горанов). Ако вече ви е се завило свят, почакайте: това е само началото 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– За небето. За възникването и загиването (книга), Аристотел, прев. Димка Гочева, Димитър Илиев, СОНМ, 2006 (линк);
– НАЗАД. Дефанзивни есета за организация на отстъплението (книга), Петър Горанов, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2019, с. 211-235 (3.1; 3.2.; 3.3.; 3.4.) (линк);
– Тяло, желание, регрес (студиа), Петър Горанов, В: ТЯЛОТО. Вариации, Спекулации, Доктрини – съст. Х. Паницидис, Д. Божков, П. Горанов. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, с. 207-245;
– Тимей (диалог), Платон, прев. Г. Михайлов, Диалози, Том IV, Наука и изкуство, 1990.
Представяне на госта:
Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика.
„В средата на космоса е разположена Земята като неподвижна и стабилизираща среда на световото цяло; Земята е още майка и защитница на разнообразните животи – животни, животинки и подобните им живи същества, наречени с известна приповдигнатост „човеци“.“
по Псевдо-Аристотел
За света,
загл. на гр. е Peri kosmo,
(т.е. буквално „За космоса“)
