(дата на записа: 07.04.2025 г., продължителност: 1:14:42)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Облаците [АРИСТОФАН]“ (07.04.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат:
– Кои са Стрепсиад (онзи, който извърта нещата) и Фидипид (онзи, който щади конете)?
– Колко дълъг е скокът на бълхата и какво общо има това с Ratio Weekly?
– С какво издава звука си комарът: с устата или с ануса си?
– Защо хората отиват в Мислилището и кой е Сократчо?
– За какво е образованието: между практическа полза (Стрепсиад) и абстрактно „мисловно извисяване“ (Сократ)?
– Каква е разликата между философстването в кош (Въздухоплавам, съзерцавам слънцето“) и мисленето в легло („Ела с леглото си!“)?
– Как се съчетават моралния релативизъм и крайният прагматизъм?
– Защо облаци и къде е Слънцето?
– Кой владее обяснението на небето: религиозна метеорология или соматичен метеоризъм?
– Кой е знаещият и кой е трикстерът?
– Какво е общото между Стрепсиад и Андрешко?
– Как може адвокат Безоковски (примерно) да удари кьоравото с… Луната (Македонска)?
– Кой ще победи в сблъсъка (агона) между Правия довод и Кривия довод?
– Какво представлява „кулинарната“ аналитична философия: „Разсечи идеята / на тънко, раздели, обгледай правилно / парченцата и размисли над своите / въпроси най-внимателно“?
– Има ли право синът да бие баща си?
– Що за животно е… лихвата и каква е връзката й с морето?
– Какви хранителни разстройства са възможни, ако… „да лапаш мъдростта по кучешки“?
„Облаците“ на Аристофан е една от най-известните му комедии и представлява ключов текст не само в рамките на старата атическа комедия, но и в историята на философията и на образа на Сократ в античността. Поставена за пръв път през 423 г. пр. Хр. на Велики Дионисии, пиесата е сатира на новата софистическа философия и по-специално на Сократ, когото Аристофан представя като комично преувеличен образ на софиста – човек, който учи как да се печели спор без оглед на истината. Дали написаното от Аристофан може да ни разсмее днес и какво може да ни каже за знанието и за правото…
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Облаците, Аристофан, прев. Александър Ничев, София: Александър Паскалев, 1914 (линк).
Представяне на госта:
Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016).
УЧЕНИКЪТ
Ще кажа. Но е строго поверително.
Сократ запита колко бълши стъпчици
съдържа скокът на бълхата, щипнала
на Херефонта веждата и миг след туй
върху главата на Сократа скокнала.
СТРЕПСИАД
И как измери скока?
УЧЕНИКЪТ
Изумително!
Стопи той восък, взе бълхата, топна й
краката в него, и когато восъкът
изстина, се получиха обувчици
изу ги и премери с тях пространството.
СТРЕПСИАД
О, царю Зевсе! Виж ти остроумие!
УЧЕНИКЪТ
Ами ако ти кажа друго негово
откритие?
СТРЕПСИАД
Какво? Кажи го, моля те!
УЧЕНИКЪТ
Веднъж го пита Херефонт, сфетиецът,
какво си мисли той, дали комарите
пищят с устата или пък със задника.
СТРЕПСИАД
Сократ какво отвърна за комарите?
УЧЕНИКЪТ
Той каза, че червото на комарите
е тясно и през теснината въздухът
минава право устремен към задника.
И после, разширявайки се, задникът
издава звук под силата на напъна.
СТРЕПСИАД
Тръба е, значи, на комара задникът!
О, триж честит със тоя чревология!
Да, лесно би избягнал от присъдата,
познавайки червата на комарите.
Облаците,
Аристофан,
прев. Александър Ничев
1985
