(дата на записа: 20.03.2022 г., продължителност: 1:01:25)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
– Какво има да каже Алисия на Башлар?
– Как триенето е свързано с огъня?
– Какво е рекъл Заратустра?
—
„Огън!“ (20.03.2022)
Серията „Вокс вириди“ е „зелената издънка“ в поредицата „Вокс нихили“ на Ratio подкаст и Предизвикай правото! Тя има за цел да произведе разговори по част от етическите и философските въпросите, свързани с екологията, енергетиката и климата, както и като цяло с бъдещето на отношенията „човека-природа“.
Настоящият разговор е част от темата „Стихии“.
Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:
– Какво има да каже Алисия на Башлар?
– Как триенето е свързано с огъня?
– Какво е рекъл Заратустра?
– Как се гаси пожар?
– Социален ли е Огънят?
– Защо Вальо е адвокат на Огъня и какъв му е проблемът на Стоян?
– Кои са плодовете на Огъня?
– Колко опасна може да бъде една свещ?
– Ще сменим ли двигателите с вътрешно горене с електронни превозни средства?
– До къде може да стигнем в диалектиката на огъня?
– Отдалечаваме ли се от Огъня?
– Вреден ли е огънят и как „микробите на огъня“ (ФПЧ) ни убиват?
– Каква е връзката между войната и огъня?
– Защо е лошо душата ти да е… влажна?
Този епизод е посветен на огъня – елементът, поставил начало на човешката цивилизация, и химическият процес, който винаги е хипнотизирал хората. Лагерният огън, домашното огнище и запалената свещ продължават да внасят огъня в нашето ежедневие, но най-вече като символен капитал. Реалният огън като че ли отстъпва пред логиката на електрическия ток – сублимация на огъня, която малко по малко замества естетиката на красивия пламък с етиката на вредния дим. Специално предупреждение: ако сте пироман, слушайте разговора ни в присъствието на професионален пожарникар или поне … на пожарогасител 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– The Philosophy of Fire (книга), Charles H. Swinburne Stowell, J., 2012 (линк);
– Fire in the mind: changing understandings of fire in Western civilization, Stephen J. Pyne, 5 юни 2016 (линк);
– Woodsmoke health effects: a review, Luke P Naeher, Michael Brauer, Michael Lipsett, Judith T Zelikoff, Christopher D Simpson, Jane Q Koenig, Kirk R Smith, 19 февруари 2007 (линк);
– Shouting fire in a crowded theater, Уикипедия (линк);
– The Tooley Street fire. The Tooley Street fire is often referred to as the greatest fire since the Great Fire of London. But what happened – and why?, London Fire Brigade (линк).
„Сам трябва да потънеш в собствения си пламък; не може да искаш да влезеш в новия живот, без първо да си се превърнал в пепел!“
Фридрих Ницше,
Тъй рече Заратустра
„…Огънят и топлината се използват като средства за обяснение в най-различни области, защото за нас те са свързани с незабравими спомени, с прости и решаващи лични преживявания. Огънят е привилегировано явление, което може всичко да обясни. Ако бавните промени се обясняват чрез живота, то бързите се обясняват чрез огъня. Огънят е свръхживот. Той е едновременно нещо много лично и всеобщо, което живее и в сърцата ни, и в небесата. Надига се от самите дълбини на материята и ни се предлага като любовта. Или пък потъва дълбоко във веществото, крие се и се спотайва, сдържан като омразата и отмъщението. Единствено той от природните явления може така определено да бъде оценен по двата противоположни начина – добро и зло. Той блести в Рая, гори в Ада. Той е мек топлик и изтезание, домашна топлина и апокалипсис…Той е божество, благосклонно и страшно, добро и зло. Може даже да си противоречи. От всичко това произлиза, че огънят е в основата на всяко обяснение…“
„…За нас няма нищо по-обикновено от огъня; но първобитният човек може да се е скитал с хилядолетия из пустините, без да е видял огън по земята. Да допуснем, че е виждал вулкан или пламнала след гръм гора: навикнал да ходи гол в студ и жега, той едва ли би се завтекъл към огъня, за да се сгрее. По-скоро би избягал. Видът на огъня плаши повечето животни освен опитомените, които са свикнали с него…Но дори и да се изпитал благотворното въздействие на поднесения му от природата огън, как тогавашният човек би могъл да го съхрани? Как би могъл да го разпали отново, след като вече е угаснал? И ако два къса сухо дърво са попаднали в ръцете на дивака, по силата на какъв опит той би могъл да се досети, че те ще пламнат при бързо и продължително триене?“
„…трябва да приемем, че триенето е опитност, силно белязана от сексуалността. Не е трудно да се убедим в това, ако разгледаме психологическата документация на класическата психоанализа. На второ място, спирайки се на постиженията на психоанализата на пораждащите топлина усещания, ще видим че обективният опит да се произведе огън чрез триене е подсказан от чисто интимни опитности. Във всеки случай това е най-късото разстояние между явлението огън и възпроизвеждането му. Любовта е първата научна хипотеза за обективното възпроизвеждане на огъня. Прометей е по-скоро силен любовник, отколкото мъдър философ…“
Из „Психоанализа на огъня“, в: Поетика на пространството,
Башлар, Г., С., Народна култура, 1988, 263; 278, прев. А. Манчева, Р. Бешкова.
