(статията е публикувана в сборника "Правна наука. Традиции и актуалност. Научна конференция по случай петдесетата годишнина на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", Пловдив, 30 септември – 1 октомври 2011 (организирана от Юридическия факултет), Мръчков, В., Д. Зиновиева, В. Стоянов – отг. ред.; Генова, Яр. – съставител. Пловдив, 2012)
Бракът поражда множество и сложни правоотношения между съпрузите1. Една част от тях т.н. лични или неимуществени отношения по своите характеристики силно напомнят на нравствено–етичните права и задължения, което ги прави трудни за регламентация и е повод законодателят да ги уреди съвсем общо.
Втората група правоотношения, които бракът поражда имат имуществена насоченост. Тяхната уредба в българското законодателство винаги се е отличавала с по-голяма детайлност и строгост, независимо от конкретната законодателна концепция, която през годините се е променяла значително. Така, независимо от възприетия режим- на разделност, какъвто предвиждат Наредбата-закон за брака от 1945г. и Законът за лицата и семейството от 1949г., или на общност според семейните кодекси от 1968г. и 1985г., регламентацията на имуществените отношения е била изцяло императивна, а уреденият имуществен режим единствено възможен и независим от волята на съпрузите. Разбирането е, че имуществените отношения, породени от брака, са въпрос на публична политика, където не намира приложение принципът на договорната свобода.
С новия Семеен кодекс (СК) в сила от 01 октомври 2009г., законодателят възприема една принципно нова концепция за уредба на имуществените отношения съобразно потребностите и волята на съпрузите2. В чл. 18, ал.1 от СК са уредени три режима- исторически познатите на българското семейно право режими на общност и разделност и определяният като „голямата новост” договорен режим. Кой от трите режима ще уреди имуществените отношения между съпрузите, зависи от техния избор, който може да бъде променян многократно и по време на брака3. На първо място, съпрузите могат да изберат добре познатия режим на общност4, който макар и с по-тесен обхват в СК от 2009г. не се различава по същество от този по СК от 1985г. В този случай вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това чие име сочи титулът за собственост. На второ място, съпрузите могат да изберат режима на разделност5, при който правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание. И като трети вариант, съпрузите могат да сключат брачен договор, с който сами да уредят имуществените отношения, породени от брака. Тази статия има за цел да представи накратко българската уредба на брачния договор, съпоставяйки я с някои интересни решения в чужди законодателства, с оглед да бъде характеризиран по-пълно институтът.
Исторически бележки
Макар често определян като новост в световен мащаб, институтът на брачния договор има своите корени в Античността. Така например, кетубата, иманентна част от традиционното еврейско бракосъчетание и първообраз на съвременния брачен договор, датира от преди повече от 2000 години. В античното еврейско общество, както и при повечето народи по онова време, правото на развод на съпруга било на практика неограничено. Същевременно съпругата била в положение на почти абсолютна финансова зависимост. Горните обстоятелства обуславят възникването на кетубата като средство за защита на интересите на жената, в случай на развод или смърт на съпруга6. Посредством кетубата, в полза на съпругата се установявало правото, в случай на развод или смърт на съпруга, да получи определена парична сума, която да гарантира финансовата й осигуреност. Това право на съпругата се свързвало с нейната преданост и целомъдрие по време на брака. Следователно от него не можело да се ползва, нарушилата обета си за вярност съпруга. Кетубата уреждала още задължението на съпруга по време на брака да издържа съпругата, да поддържа съпружески отношения с нея и да я уважава7.
Най-ранният етап от историческото развитие на семейните имуществените отношения се характеризира с пълното съсредоточаване на имуществените права у съпруга8. Схващането за подчинената роля на жената намерило отражение и в догматиката на християнството, посредством което доминирало през цялото Средновековие9. Гражданските права на жените през този период на обществено развитие били силно ограничени. Омъжената жена нямала право на собственост (като изключение такава притежавали жените от аристокрацията). Изхождало се от виждането, коренящо се в християнската догматика, за единство между мъжа и жената след брака, намиращо олицетворение в личността на съпруга. След встъпването си в брак, жената губела правата върху имуществото, което притежавала преди това, а техен титуляр ставал съпругът10. Това положение, което правило съпругата икономически зависима, не се променило съществено и през Ренесанса и продължило чак до 19 век. Поради тази причина в Европа и Америка понякога бъдещите съпрузи сключвали договор, който гарантирал имуществената осигуреност на съпругата в случай на развод или вдовство11.
Развитието на обществото довело до все по-равноправното третиране на омъжената жена и на жените като цяло. Засилването на тази тенденция създава условия в щата Ню Йорк, САЩ да бъде приет Закон за собствеността на омъжената жена от 1848г.; в Обединеното кралство- Закона за собствеността на омъжената жена от 1870г. и 1882г. и други подобни закони, които позволяват на съпругата да има своя индивидуална собственост, като й дават право да запази имуществото, с което влиза в брака, да придобива друго по време на неговото съществуване и да го управлява12. Тази промяна в положение на съпругата, все по-голямата й равнопоставеност в брачното правоотношение обаче не довела до отпадане на необходимостта от предбрачния договор, който въпреки традиционно критичното отношение на съдилищата към него, придобивал все по-голяма популярност и все по-богато съдържание.
И така до днес, когато брачният договор е признат в повечето светски държави по света13, в почти всички европейски държави14, а от 1 октомври 2009г. е част и от българското право. Тепърва съдебната практика и теория следва да разкрият специфичния му облик според българското право и да анализират множеството проблематични въпроси, които всеки нов правен институт предпоставя.
Обща характеристика на брачния договор
На първо място, следва да се отбележи, че брачният договор притежава всички характеристики на родовото понятие за договор. В този смисъл той е преди всичко съглашение, което е налице при съвпадащи по съдържание и с единна насоченост невластнически волеизявления. Така постигнатото съглашение не е безпредметно, посредством него съконтрахентите- равнопоставени субекти на гражданското право, целят да създадат, изменят или прекратят едно правоотношение помежду си. Предвид гореизложеното се налага изводът, че по отношение на брачния договор, субсидиарно приложение следва да намерят общите правила за договорите.
От друга страна, брачният договор притежава ред особености, които го отличават от останалите договори. Тези особености в голяма степен са продиктувани от същността на института като средство за закрила и постигане на по-голяма справедливост в отношенията между съпрузите. В този смисъл брачният договор не следва да се отнася към категорията на облигационните договори, които обслужват гражданския оборот. Основното предназначение на брачните договори е да установят или променят имуществен режим между съпрузите, посредством който да се уредят имуществените им отношения през време на брака и в случай на неговото прекратяване, което само по себе си далеч надхвърля пределите на обикновената размяна на престации. Налага се изводът, че брачният договор, макар да произхожда от облигационните договори и понякога да съдържа чисто облигационни клаузи, като например тези, с които се прехвърлят право на собственост или се учредява или прехвърля ограничено вещно право, принадлежи към семейното право, предвид специфичния му предмет, време на действие и страни15.
Страни, дееспособност, представителство
Съгласно чл. 37, ал.1 и 3 от СК, страни по брачния договор могат да бъдат както лица, възнамеряващи да встъпят в брак, тоест бъдещи съпрузи, така и лица по вече съществуващо брачно правоотношение, тоест настоящи съпрузи. Това законодателно решение заслужава подкрепа. То отчита тенденцията към умерен либерализъм при уреждане на института на брачния договор и е в съгласие с правото на повечето европейски държави, сред които Испания, Холандия, Германия, Швейцария, Англия и Уелс, Дания, Финландия, Русия, Унгария и др.16 Някои държави по традиционни причини допускат брачен договор да се сключи единствено преди брака, тоест в тези държави се признава само т.н. предбрачен договор, а брачните договори, сключени по време на брака, биват оставяни без уважение от съдилищата. Типичен пример в това отношение са САЩ, където до 1800г. прецедентното право не допуска съпрузите да сключват правнообвързващи споразумения помежду си. Изхождало се от религиозно-догматичното разбиране, че личността на мъжа и на жената се сливат в едно със сключването на брак, поради което не са налице изискуемите за всеки договор минимум две страни. Въпреки че това виждане отдавна се счита за анахронично, съдилищата в някои щати продължават да не признават брачните договори, сключени по време на брака, позовавайки се на прецеденти от по-старо време17.
Брачният договор води до множество и сериозни последици в правната сфера на съпрузите, респективно на бъдещите съпрузи. С него се поемат задължения с продължително изпълнение, както и такива от фундаментално значение за добруването на семейството, което обяснява необходимостта да бъде сключен лично, както впрочем изрично предвижда чл.39, ал.1 от СК. Предвид гореизложеното се налага изводът, че българското право, не допуска сключването на брачен договор посредством представителство18. Строго личният характер на брачния договор е несъвместим, както със законовото, така и с договорното представителство, които в еднаква степен биха изложили на опасност интересите на съпрузите.
За разлика от някои чужди законодателства, у нас непълнолетните и ограничено запретените, не могат да сключват брачен договор19. Съгласно чл.4, ал.2, във връзка с чл.5, ал.3 от Закона за лицата и семейството непълнолетните и ограничено запретените извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители. Предоставянето на попечителско съдействие обаче противоречи на принципа за ненамеса на трети лица в отношенията между съпрузите, поради което следва да се счита за недопустимо при сключване на брачен договор. Наистина непълнолетните и ограничено запретените могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите си нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. Очевидно брачният договор не представлява „обикновена дребна сделка”, а още по-малко такава за „задоволяване на текущи нужди”, а последствията му във всички случаи не се ограничават до придобитото с труд на ограничено дееспособния. Еманципираният непълнолетен също не може да сключи брачен договор до навършване на пълнолетие20. Съгласно изричната разпоредба на чл. 18, ал.2 от СК, когато встъпващите в брак са непълнолетни или ограничено запретени, имуществените им отношения се уреждат от законовия режим на общност. Според някои чужди законодателства, брачен договор могат да сключват и непълнолетните и поставените под запрещение. Този твърде либерален подход е възприет в Германия, Швейцария, Норвегия и др. Според параграф 1411, ал.1 от Немския граждански кодекс например, ако някой от съпрузите е непълнолетен или поставен под попечителство, за сключване на брачен договор се изисква и съгласието на попечителя. В случай, че с брачния договор се отменя имуществената общност между съпрузите обаче, съгласието на попечителя няма да е достатъчно- нужно ще е и потвърждаване на договора от съда21.
Съдържание
С брачния договор се уреждат имуществените отношения между съпрузите, които съгласно член 38, ал.1 от СК могат да се отнасят до: правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака; правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака; начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище; участието на страните в разходите и задълженията; имуществените последици при развод; издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод; издръжката на децата от брака, както и други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на закона22. За разлика от някои чужди законодателства, у нас с брачния договор не могат да се правят разпореждания за случай на смърт. Българското наследствено право не познава фигурата на завещателния договор. Нещо повече, според разпоредбата на чл. 15 от Закона за наследството, две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица. Счита се, че т.н. „съвместни завещания” препятстват правото на завещателя свободно и независимо от другиго да измени или отмени своето завещателно разпореждане. В други правни системи е възприето обаче обратното разбиране. Според правото на Швейцария например, в брачния договор съпрузите могат да предвидят, че преживелият съпруг ще наследи изцяло дела на починалия в общото имущество. Съгласно изричната разпоредба на чл.241, ал.1 от Швейцарския граждански кодекс обаче това разпореждане не може да накърнява запазената част от наследството на децата на починалия, които не са общи за двамата съпрузи23.
Всички уговорки в брачния договор, касаещи уреждането на неимуществени отношения между съпрузите, са правно ирелевантни24. Ограничаването на приложното поле на брачния договор само до имуществените отношения е обяснимо. Именно те, предвид естеството си, се поддават най-добре на такъв тип регламентация. Тук следва да се отбележи, че в някои държави и неимуществени отношения могат да бъдат предмет на брачни споразумения с уговорката, че дори там, където това е принципно позволено съдилищата са предпазливи при признаване на тези клаузи.
Форма и публичност
Навсякъде по света брачният договор е формална сделка. Посредством изискванията за форма се постига ясното, относно момента, в който договорът е сключен, разкрива се точното му съдържание, като същевременно се създават известни гаранции срещу прибързаното поемане на задължения и отказа от права. Повечето чужди законодателства предвиждат брачният договор да се сключва във формата на нотариален акт. Така е в Австрия, Белгия, Холандия, Швейцария, Испания, Малта, Англия и Уелс, Русия, Полша и др. Втора група държави, сред които, както ще стане ясно, и България, приемат за достатъчна гаранция нотариалната заверка на подписите и съдържанието на договора, без да изискват пълна нотариална форма. В трети, като например Дания, Швеция, Финландия и др. брачният договор се сключва в обикновена писмена форма, но регистрацията му е част от правопораждащия фактически състав.25
Съгласно чл.39, ал.1 от СК брачен договор се сключва в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Това е изискуемата от закона форма на брачния договор и тогава, когато с него се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля ограничено вещно право върху недвижим имот. Така установената форма е за действителност (ad substantiam) и ако не бъде спазена, брачният договор е нищожен. Посредством задължението на нотариуса да завери освен подписите на договора и неговото съдържание, се осъществява известен превантивен контрол за законосъобразност26. Поради тази причина нотариалната заверка на съдържанието е особено необходима с оглед на факта, че българското законодателство не предвижда задължение за страните преди да сключат брачен договор да получат независима правна консултация от адвокат, както е например в САЩ, Австралия и др.27
По отношение на формата прави впечатление либералният подход на българския законодател с оглед на факта, че институтът на брачния договор е нов за нашето право. Дали ще е нужно преосмисляне в това отношение ще покаже практиката, при всички положения обаче семейното право трябва априори да осигурява защита на по-слабата страна от гледна точка на принципите на справедливост и равнопоставеност на съпрузите.
Брачният договор, също както и двата законови режима- на общност и на разделност се отразява в акта за сключване на граждански брак и подлежи на регистрация в централен електронен регистър, създаден към Агенцията по вписванията. Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак. Съгласно чл.19, ал.3 от СК промяната на законовия режим, изменението и прекратяването на брачния договор също се отбелязват в акта за сключване на граждански брак и подлежат на регистрация по гореописания ред. Развалянето, унищожаването и прогласяването на нищожността също следва да бъде отразено в акта за брак и регистрирано в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията. Тук е мястото да се присъединя към направеното в доктрината предложение, de lege ferenda да бъде прието изменение на законодателната уредба, с което да се предвиди задължение за съда служебно да изпраща препис от постановените решения за разваляне, прекратяване, унищожаване или прогласяване нищожността на брачен договор до общината или кметството по местосключване на брака за отбелязване на тези обстоятелства в акта за граждански брак, а длъжностното лице по гражданско състояние да изпраща уведомление до Агенцията по вписванията за регистрацията им в централния електронен регистър28.
До регистрацията брачният договор не може да бъде противопоставен на трети добросъвестни лица. По отношение на тях ще се прилага регистрираният режим на имуществени отношения, а когато няма такъв, съгласно правилото на чл.20 от СК, законовият режим на общност. Ако прекратяването и изменението не са регистрирани, те също са непротивопоставими. Спрямо трети добросъвестни лица ще продължава да се прилага прекратеният вече брачен договор, съответно ще се прилага със съдържанието към датата на регистрация.
От горното обаче съвсем не трябва да се прави извод, че регистрацията е част от правопораждащия фактически състав на брачния договор, както е според правото на някои други държави като например Дания, Швеция и др.29 Съгласно чл.40, ал.1 от СК брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака – от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него. Брачният договор, следователно, ще урежда отношенията между съпрузите без оглед на това дали са осъществени изискуемите действия по регистрация. Що се отнася до изменението и прекратяването на брачния договор, то разрешението е аналогично. Регистрацията на тези действия също не е част от фактическия им състав и те ще имат действие във вътрешните отношения на съпрузите и преди това30. Регистрацията на брачния договор, на неговото изменение и прекратяване има за цел да даде гласност на действащия режим на имуществени отношения, като гарантира по този начин правната сигурност и интересите на заинтересованите трети лица и най-вече на кредиторите31. Въпреки безспорните предимства на регистрацията в тази насока, законодателствата на някои държави, сред които Русия, Швейцария, Ирландия и др., не предвиждат създаването на публичен регистър на брачните договори. При това разрешение на нещата, съпрузите следва сами да уведомят своите съконтрагенти за сключването на брачен договор- иначе не ще могат да им го противопоставят. Съгласно чл.46, ал.1 от Руския семеен кодекс например, съпрузите са задължени да информират кредиторите си за сключването, изменението или прекратяването на брачен договор. Съгласно руското право по отношение на неинформираните кредитори, брачният договор се счита недействителен32.
За разлика от режимите на общност и разделност, които са със законоустановено съдържание, съдържанието на договорния режим свободно се определя от страните по брачния договор. Възниква въпросът как ще защитят трети лица интересите си при положение, че действащата уредба не предвижда в Агенцията по вписванията да се съхранява екземпляр от договора и да се издава препис от него на трети лица. Наистина не би било уместно съдържанието на брачния договор да бъде достъпно за всички33. Третите лица, които възнамеряват да влязат в договорни отношения с някого от съпрузите обаче имат правен интерес да установят съдържанието на брачния договор. Като единствена възможност в тази връзка се очертава вариантът да го изискат от страните и така да се запознаят с него като преценят дали да му се доверят.
Има резон в направеното в доктрината предложение екземпляр от брачния договор да се представя при регистрацията в Агенцията по вписванията, с оглед съдържанието му да бъде достъпно за нотариусите34. Това се налага от изискването на чл. 586, ал.1 от ГПК, а именно при издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът да провери дали праводателят е собственик на имота. В тази връзка често за нотариуса ще възниква необходимостта да се запознае със съдържанието на брачния договор на праводателя и лицето, от което последният е придобил прехвърляното правото. Когато някой от съпрузите, уредили имуществените си отношения чрез брачен договор, се явява праводател по изповядваната сделка, проблем не съществува, нотариусът ще изиска договора от този съпруг и така ще се увери в правата му. За да се убеди по категоричен начин, че праводателят е собственик, редно е нотариусът да проучи и правата на лицата, от които прехвърляното правото е придобито. Ако отношенията между лицето, от което правото е придобито и съпруга му се уреждат с брачен договор, нотариусът ще следва да проучи и него. Така ще установи дали този, от когото правото е придобито, го е притежавал, имал ли е той право да се разпорежда, съответно да се разпорежда еднолично с него и в тази връзка дали се е осъществило праводаване с оглед на правилото nemo dat quod non habet35. Страните по брачния договор обаче в разглежданата хипотеза не са страна по изповядваната сделка и не са заинтересовани да съдействат при представянето на документи, във връзка с изследването на собствеността на праводателя, което поставя нотариуса в ситуация да не може да изпълни задължението си по цитирания чл. 586, ал.1 от ГПК.
Изменение, прекратяване, разваляне
Веднъж, сключили брачен договор, съпрузите могат многократно да го изменят. Логично изменението на брачния договор се извършва във формата на негово сключване. Българското законодателство не предвижда изменението да зависи от съгласието, одобрението или непротивопоставянето на трети лица, както и от каквито и да е други предпоставки, както е според правото на някои други държави. Според френското право например, ако съпрузите имат ненавършили пълнолетие деца, изменението на брачния договор следва задължително да бъде одобрено от съда. При липса на непълнолетни деца съдебната интервенция е само факултативна. Право да я предизвикат имат пълнолетните деца на страните и кредиторите, когато считат, че са засегнати техните интереси. Кредиторите се информират за възнамеряваната промяна посредством съобщение в бюлетина за правни съобщения на областта, а пълнолетните деца следва да бъдат лично уведомени. В тримесечен срок от публикацията кредиторите и в едномесечен срок от съобщаването пълнолетните деца могат да направят мотивирано възражение срещу изменението до нотариуса, съставил нотариалния акт, инкопуриращ брачния договор. Направено ли е възражение от правоимащ и в срок, изменението следва да бъде потвърдено от съда по местожителството на съпрузите, за което нотариусът следва да уведоми страните36.
Основанията за прекратяване на брачния договор са уредени в чл.42 от СК. На първо място като всеки договор и брачният може да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните. В този случай те могат да изберат законов режим или да сключат нов договор, а ако не направят това- прилага се законовият режим на общност. Второто основание за прекратяване на брачния договор заслужава специално внимание, защото е специфично. То е продиктувано от семейноправната същност на брачния договор и е конкретно проявление на принципа за закрила на семейството и децата. При съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на някого от съпрузите, на ненавършилите пълнолетие деца или семейството, той може да бъде прекратен по исков ред. Активно легитимиран да предяви иска за прекратяване е съпругът, чиито интереси са застрашени, понеже само той би имал правен интерес, а ако са застрашени интересите на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството като цяло- всеки от съпрузите. Характерът на иска е конститутивен. С него се цели промяна в граждански правоотношения. Не споделям разбирането, че този иск не бил необходим, понеже в разглежданата хипотеза щели да се прилагат правилата за недействителност на договорите, сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия37. Недействителните сделки страдат от наличието на порок при самото им сключване. Тяхната противоправност е изначална, а не се дължи на променилата се във времето конюнктура, предвид която съществуването им да се окаже неприемливо. В този смисъл правилата за недействителност на договорите са неприложими към брачните договори, които поради „съществена промяна на обстоятелствата” се явяват заплаха за интересите на някого от съпрузите, децата или семейството като цяло. Някои законодателства, сред които това на Литва, Русия и др., също предвиждат възможност брачният договор да бъде прекратен по исков ред. Според руското право например, по молба на някого от съпрузите, съдът може да измени или прекрати брачния договор при съществена промяна на обстоятелствата. Съдът ще измени, съответно ще прекрати брачния договор, ако кумулативно са налице следните предпоставки: 1. Страните да не са предвиждали такава промяна на обстоятелствата по време на сключване на договора; 2. Промяната на обстоятелствата да е възникнала, поради събитие, което ищецът не е можел да предвиди, макар да е положил необходимата грижа и внимание; 3. Изпълнението на договора, съответно изпълнението му без изменение, би засегнало сериозно имуществените интереси на страните, като ищецът в значителна степен би изгубил насрещната престация по договора; 4. Да не следва от същността на сключения договор, че ищецът следва да понесе риска от променилите се обстоятелства38.
На трето място, следва да се отбележи, че с прекратяване на брака автоматично се прекратяват тези клаузи на брачния договор, които са били предназначени да регулират отношенията между съпрузите по време на брака. Така, съвсем естествено, с прекратяване на брака стават безпредметни уговорките, отнасящи се до: правата на съпрузите върху имуществото, което се придобива по време на брака; начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище, по време на брака; участието на страните в разходите и задълженията на семейството, издръжката на децата и между съпрузите по време на брака и други. След прекратяване на брака остават в сила клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него. Не споделям виждането, че разглежданото основание представлява „законодателно недоразумение” предвид това, че брачните договори са насочени да уредят отношенията между съпрузите основно след прекратяването на брака.39 Напротив, предвид съдържанието на брачния договор по българското право, това основание за прекратяване е подразбиращо се. Подобни разпоредби се съдържат и в законодателствата на други държави като това на Литва например40.
Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред по чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите изцяло или отчасти, ако това не противоречи на принципите на семейното право и на добрите нрави. Развалянето предполага виновно неизпълнение на поето правно задължение от някоя от страните. В този случай страната кредитор следва да отправи писмено41 предупреждение до неизправната страна, с което да и даде срок, след изтичането на който ще може да иска разваляне на договора по съдебен ред. Срокът трябва да е подходящ, да дава възможност на неизправната страна да изпълни предвид обстоятелствата и характера на задължението. Ако даденият срок не е подходящ, счита се, че с предупреждението започва да тече подходящ. Следва да се отбележи, че развалянето на брачния договор има действие за в бъдеще (ex nunc), посредством което се осигурява стабилност в имуществените отношения между съпрузите и се гарантира правната сигурност. Това отклонение от общите правила се свързва с факта, че брачният договор е договор с трайно (продължително) изпълнение42.
Недействителност на брачния договор
Един от най-важните въпроси е въпросът за действителността на брачния договор. Българският семеен кодекс препраща към съответно приложение на общите правила за нищожност и унищожаемост, което предвид липсата на практика и оскъдните доктринални разработки по темата би довело до множество затруднения на практика. Спорно е дали са приложими всички основания за недействителност на сделките, които гражданското ни право познава. За приложимите, какъв ще бъде техният прочит в контекста на брачното правоотношение и предвид факта, че страните по брачния договор не са обикновени съконтрахенти, а лица намиращи се в емоционална и физическа близост, което се отразява на техните когнитивни (оценъчно-познавателни) способности43. Горното предполага въпросите за недействителността на брачния договор да бъдат разгледани в специално монографично изследване. Тук само ще се огранича до най-общи констатации.
И така, по отношение на брачния договор следва да се прилагат общите основания за недействителност на договорите, уредени в чл.26 и следващите от ЗЗД, стига разбира се, последните да са съвместими със специфичния му характер и с принципите на семейното право. Някои чужди законодателства възприемат различен подход, като уреждат основанията за недействителност на брачния договор със специални норми, а общите основания за недействителност на правните сделки намират само субсидиарно приложение. В Русия например по искане на някого от съпрузите съдът може да обяви брачния договор за недействителен изцяло или от части, на някое от основанията, уредени в чл.42, ал.3 от Руския семеен кодекс, а именно: 1. определена разпоредба засяга гражданската правоспособност на съпрузите; 2. определена разпоредба ограничава правото на съпрузите да потърсят съдебна защита; 3. определена разпоредба урежда въпроси от чисто личен характер; 4. определена разпоредба регламентира отношенията с ненавършилите пълнолетие деца; 5. определена разпоредба ограничава правото на издръжка на съпруг, който е нетрудоспособен и не е в състояние да се издържа сам; 6. определена разпоредба поставя някого от съпрузите в изключително неблагоприятна позиция; 7. определена разпоредба противоречи на основополагащите принципи на руското семейно право44.
Нищожният брачен договор не поражда правните последици, към които е насочен, а именно не установява предвидения в него режим на имуществени отношения, не създава права и задължения между страните- настоящи или бъдещи съпрузи, които нямат право да получат нищо в изпълнение, съответно нищо по договора не дължат. Щом обаче нищожният брачен договор няма да установи договорен режим на имуществени отношения, възниква въпросът кой режим ще се прилага. Законодателят не дава изричен отговор на така поставения въпрос, но такъв лесно би могъл да се изведе от съществуващата уредба. Съгласно чл.18, ал.2 от СК, законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения. Хипотезата на нищожен брачен договор е близка с уредената в цитираната правна норма, което е основание за прилагането и по аналогия. Още повече, че режимът на общност и понастоящем се явява основен, а и се приема, че като цяло в най- голяма степен гарантира интересите на съпрузите и третите лица. Следователно при нищожен брачен договор, както между съпрузите, страни по него, така и в отношенията им с трети лица, ще се приложи законовият режим на съпружеска имуществена общност.
Унищожаемият брачен договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака – от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него. Законът предвижда обаче възможност, засегнатата от порока страна, да предяви конститутивен иск за унищожаване на брачния договор, посредством който да предизвика отпадане на правните му последици. Правото да се подаде иск за унищожаване на брачния договор се погасява с изтичане на тригодишна давност с изключение на тези сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия, за които срокът е едногодишен. Началният момент на давността е съобразен със спецификата на отделните пороци. Освен чрез предявяване на иск, страната по отношение, на която се претендира изпълнение на унищожаем брачен договор, може да се защити и чрез възражение. Възражението не е ограничено със срок. Важно е да се отбележи, че за разлика от общите правила, съгласно изричната разпоредба на чл. 43, ал.1 от СК, унищожаването на брачния договор ще има действие за в бъдеще (ex nunc). Това означава, че имуществените отношения между съпрузите и между съпрузите и техните съконтрахенти, възникнали до този момент, ще бъдат съхранени.
Общ извод
Като цяло българската уредба на брачния договор е удовлетворителна. Тя отчита същностните му характеристики и е в съзвучие със законодателствата на повечето европейски държави. Разбира се, прави впечатление нейната пестеливост. Вероятно това е израз на новата политика в семейното право за минимална намеса на държавата в отношенията на съпрузите. Следва обаче да се държи сметка, че прекаленият либерализъм в тази насока би могъл да превърне брачния договор от средство за закрила и постигане на по-голяма справедливост в отношенията на съпрузите, каквато е същността на института, в инструмент за злоупотреба с право.
Бележки под линия:
1 Виж Ненова, Л, Семейно право на Република България, София-Р, 1994г., с.142-162.
2 Виж Цанкова, Ц., Новият семеен кодекс. Преглед на най-важните промени, Собственост и право, 2009г., бр. 7, с. 34-36.
3 Виж Станева, А. Брачният договор по новия семеен кодекс, Сиела, София, 2009г., с. 10.
4 Виж Цанкова, Ц., Марков, М., Станева, А., Тодорова, В., Коментар на новия семеен кодекс, ИК „Труд и право”, София, 2009г., с.67-69.
5 Виж Цанкова, Ц и др., Цит. съч., с.99-104.
6 Виж Leichter, A., The effect of Jewish divorce law on family law litigation, достъпно на http://www.iaml.org/cms_media/files/jewish_divorce_law.pdf.
7 Виж Broyde, M., Reiss, J., The Ketubah in America, достъпно на http://www.jlaw.com/Articles/KETUBAH.pdf.
8 Виж Петкова, Ц., Историческо развитие на съпружеските имуществени отношения до утвърждаване на принципа на разделност на придобитото през време на брака имущество, Научни трудове на Русенския университет- 2008, том 47, серия 7, с. 85.
9 Виж Тодоров, Ив., Жените в политиката-постигането на една идея, достъпно на http://www.point-of-view.org/?p=126 .
10 Bиж Brinjikji, Н. Property Rights of Women in Nineteenth-Century England , достъпно на http://www.umd.umich.edu/casl/hum/eng/classes/434/geweb/PROPERTY.htm .
11 Виж Boele-Woelki, K., Braat, B., Curry-Sumner, I. (eds), European family law in action, volume IV: Property relations between spouses, 2009 Intersentia, Antwerp-Oxford-Portland, p. 1139.
12 Виж Нацев, С., Брачните договори в САЩ, сп. Адвокатски преглед, Брой 8, 2007 г.
13 Виж Morley, Jeremy D., Prenups around the world, достъпно на http://www.international-divorce.com/prenups_around_the_world.htm .
14 Виж Boele-Woelki, K., Braat, B., Curry-Sumner, I. (eds), Цит. съч., с. 1131-1242.
15 Така Нацев, С., Брачните договори в САЩ, сп. Адвокатски преглед, Брой 8, 2007 г.
16 Виж Boele-Woelki, K., Braat, B., Curry-Sumner, I. (eds), Цит. съч., с. 1141-1150.
17 Виж Standler, R., Prenuptial and Postnuptial contract law in the USA, 2003, достъпно на http://www.rbs2.com/dcontract.pdf .
18 Така Станева, А., Цит. съч., с.21-22; Обратно Павлова, Мариела, Нотариални действия във връзка с новата уредба на имуществените отношения между съпрузите, Собственост и право, ИК „Труд и право”, 2009г, бр.9, с. 60-61.
19 Виж Цанкова, Ц и др., Цит. съч., с.106-107.
20 Виж Марков, М. Действие на режима на имуществените отношения между съпрузите и спрямо трети лица, Собственост и право, бр.11, 2009г., с. 43-45.
21 Виж Boele-Woelki, K., Braat, B., Curry-Sumner, I. (eds), Цит. съч., с. 1156-1160.
22 Виж Матеева, Е Семейно право на Република България, ВСУ „Черноризец Храбър” 2010г., с.171-175.
23 Виж Boele-Woelki, K.., Braat, B., Curry-Sumner, I. (eds), Цит. съч., с. 1216.
24 Виж Станева, А. цит. съч. с. 30-31.
25 Виж Boele-Woelki, K.., Braat, B., Curry-Sumner, I. (eds), Цит. съч., с. 1151-1160.
26 Виж Еленкова, Е. Превантивната функция на нотариуса- Собственост и право, 2008, №2, с.59-65; В същия смисъл Станева, А. цит. съч. с.22.
27 Виж Morley, Jeremy D., Prenups around the world, достъпно на http://www.international-divorce.com/prenups_around_the_world.htm; Нацев, С., Брачните договори в САЩ, сп. Адвокатски преглед, Брой 8, 2007 г.
28 Виж Станева, А. Цит. съч., с.71.
29 Виж Boele-Woelki, K., Braat, B., Curry-Sumner, I. (eds), Цит. съч., с. 1151-1160.
30 В същия смисъл Станева, А, Цит. Съч., с.67; Матеева, Е. Цит. Съч., с.170.
31 Така Марков, М. Действие на режима на имуществените отношения между съпрузите и спрямо трети лица, Собственост и право, бр.11, 2009г., с.43-45.
32 Виж Boele-Woelki, K.., Braat, B., Curry-Sumner, I. (eds), Цит. съч., с. 1161-1169.
33 Обратно Павлова, Мариела, Цит. съч.
34 Виж Павлова, Мариела, Цит. съч.
35 Виж Ташев, Р, Теория на тълкуването, Сиби, София, 2007, с. 227.
36 Виж Boele-Woelki, K.., Braat, B., Curry-Sumner, I. (eds), Цит. съч., с. 1141-1150.
37 Виж Розов, Ф. и Нацев, Ст. Брачните договори по новия Семеен кодекс- екстравагантен и неясен експеримент, Правен свят, бр.10, 2009г.
38 Виж Boele-Woelki, K., Braat, B., Curry-Sumner, I. (eds), Цит. съч., с. 1235-1236.
39 Виж Розов, Ф. и Нацев, Ст. Цит. Съчинение.
40 Виж Boele-Woelki, K., Braat, B., Curry-Sumner, I. (eds), Цит. съч., с. 1146.
41 Така Герганова, Д. Как се разваля брачен договор, "Собственост и право", ИК „Труд и право”, бр. 3, 2011 г., с. 56.
42 Така Матеева, Е. Цит. Съч., с.179.
43 Виж Розов, Ф. и Нацев, Ст. Цит. Съчинение.
44 Виж Boele-Woelki, K., Braat, B., Curry-Sumner, I. (eds), Цит. съч., с. 1236-1237.
